ПРИСЪДА

гр. ******, 05.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ******, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА

                                                                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                          1.Д.Г.И.

                                          2.Н.П.М.

                                                            

при участието на секретаря ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА

и прокурора ХРИСТО ХРИСТОВ,

след като  разгледа докладваното от съдия ПАРАЛЕЕВА  

н.о.х.д. № 379 по описа за 2016 год.,

П  Р  И  С  Ъ  Д  И : 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.С., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, управител на фирма „******“ АД, ЕГН **********

за ВИНОВЕН в това, че в периода от 23.12.2008 г. до 04.02.2009 г. включително, в гр.******, обл. Софийска, при условията на продължавано престъпление - с пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „б“ НК - председател на Потребителска кооперация „******“- гр.****** /избран за председател с решение на Общото събрание на ПК „******“ с протокол от 23.03.2006 г./, чрез касово теглене от сметката на кооперацията №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, офис ******, присвоил чужди пари на обща стойност 28 800 лв. /двадесет и осем хиляди и осемстотин лева/, собственост на същата потребителска кооперация, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, както следва:

1.        На 23.12.2008 г. присвоил чужди пари на стойност 9 800 лв. /девет хиляди и осемстотин лева/, собственост на Потребителска кооперация „******“- гр. ******, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „*********“ ЕООД- гр.****** за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.12.2008 г. по сметка с №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, на стойност 10 000 лв. /десет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „******“ гр.******;

2.        На 23.01.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на Потребителска кооперация „******“- гр. ******, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „*********“ ЕООД- гр.****** за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „******“ гр.******;

3.        На 29.01.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на Потребителска кооперация „******“- гр. ******, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „*********“ ЕООД- гр.****** за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „******“ гр.******;

4.        На 02.02.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на Потребителска кооперация „******“- гр. ******, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „*********“ ЕООД- гр.****** за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „******“ гр.******;

5.        На 04.02.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 4000 лв. /четири хиляди лева/, собственост на Потребителска кооперация „******“- гр. ******, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „*********“ ЕООД- гр.****** за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „******“ гр.******;

с които деяния е извършил престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 НК, за което на основание чл.54 НК съдът го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия И.С.С. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

ЛИШАВА на основание чл.202, ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК подсъдимия И.С.С., със снета самоличност, ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА ръководна длъжност в управителни органи на държавно предприятие, кооперация, обществена организация или друго ЮЛ, както и всякаква друга длъжност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от 3 години.

ОСЪЖДА подсъдимия И.С.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Потребителска Кооперация „******“, ЕИК: *********, със седалище и адрес ***, представлявано от председателя Д.Г.Т. сумата от 28 800 /двадесет и осем хиляди и осемстотин/ лева - обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на първото деяние – 23.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 2050 лв. /две хиляди и петдесет лева/.

ОСЪЖДА подсъдимия И.С.С., ЕГН: ********** (със снета самоличност) са заплати в полза на държавата и по сметка на РС-****** държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 1 152 лв. /хиляда сто петдесет и два лева/.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА- документи и касови книги - ДА СЕ ВЪРНАТ на ПК „******“, след влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия И.С.С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата и по сметка на РУ на МВР - гр. Етрополе разноските по досъдебното производство в размер на 501.49 лв. /петстотин и един лева и четиридесет и девет стотинки/, направени във връзка с извършените експертизи, касаещи процесния случай, както и ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата и по сметка на РС-****** разноските, направени в съдебното производство в размер на 2 023.89 лв. /две хиляди двадесет и три лева и осемдесет и девет лева/.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред Софийски окръжен съд в 15- дневен срок от днес.

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ /О.М./:

                                                                                                                                     (Донка Паралеева)

                                                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.                                                         2.

                                            (Д.И.)              ( Н.М.)

 

        Присъдата е подписана при ОСОБЕНО МНЕНИЕ на председателя на съдебния състав.

                                                            Дал О.М.:

                                                                    (Донка Паралеева)

Мотиви по НОХД № 379

по описа на РАЙОНЕН СЪД - ****** за 2016 година

          Районна прокуратура- Етрополе е внесла обвинителен акт срещу лицето: И.С.С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с който му е повдигнато обвинение за това, че в периода от 23.12.2008 г. до 04.02.2009 г. включително, в гр.******, обл. Софийска, при условията на продължавано престъпление - с пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „б“ НК - председател на Потребителска кооперация „******“- гр.****** /избран за председател с решение на Общото събрание на ПК „******“ с протокол от 23.03.2006 г./, чрез касово теглене от сметката на кооперацията №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, офис ******, присвоил чужди пари на обща стойност 28 800 лв. /двадесет и осем хиляди и осемстотин лева/, собственост на същата потребителска кооперация, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, както следва: 1. На 23.12.2008 г. присвоил чужди пари на стойност 9 800 лв. /девет хиляди и осемстотин лева/, собственост на Потребителска кооперация „******“- гр. ******, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „*********“ ЕООД- гр.****** за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.12.2008 г. по сметка с №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, на стойност 10 000 лв. /десет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „******“ гр.******; 2. На 23.01.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на Потребителска кооперация „******“- гр. ******, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „*********“ ЕООД- гр.****** за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „******“ гр.******; 3. На 29.01.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на Потребителска кооперация „******“- гр. ******, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „*********“ ЕООД- гр.****** за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „******“ гр.******; 4. На 02.02.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на Потребителска кооперация „******“- гр. ******, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „*********“ ЕООД- гр.****** за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „******“ гр.******; 5. На 04.02.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 4000 лв. /четири хиляди лева/, собственост на Потребителска кооперация „******“- гр. ******, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „*********“ ЕООД- гр.****** за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG ************************на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „******“ гр.******, с които деяния е извършил престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 НК.

Преди започване разглеждането на делото в съдебно заседание соченото за ощетено юридическо лице – Потребителска кооперация „******“ – гр.****** /ПК „******“/ чрез председателя Д.Г.Т. е депозирало молба за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подсъдимия И.С.С., твърдейки, че с престъплението, за което е предаден на съд, той е причинил имуществени вреди на ПК „******“. Гражданският иск е предявен за размера на претърпените от инкриминираното деяние вреди в размер на 28 800 лв. Съдът се е произнесъл по молбата преди даване ход на делото в първото съдебно заседание, като е приел за съвместно разглеждане гражданския иск и е конституирал ПК „******“ като граждански ищец в наказателното производство. Така конституираният граждански ищец е взел участие в процеса чрез своя председател Д.Т. и чрез упълномощен повереник – адв. С.П. от САК.

Прокурор Христо Христов от РП-Етрополе, осъществявал функцията на наблюдаващ прокурор по досъдебното производство, инициирал съдебното производство и поддържал обвинителния акт в хода на делото, по съществото му счита обвинението за доказано по безспорен начин. На база на доказателствата, обсъдени и коментирани от представителя на обвинението обстойно, прокурор Христов извежда фактическа обстановка, която намира за установена, а именно: че подсъдимият С. е ръководил и представлявал ПК „******“ – гр.****** повече от 20 г., като е извършвал и му е била възложена ръководна дейност, свързана с пазене и управление на имущество – собственост на кооперацията и е имал качеството на длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „б“ НК. Като Председател на ПК „******” – гр.****** подсъдимият С. сключил два договора със дружество „*********” ЕООД – гр.******, представлявано от свидетеля Г.П.Г., за заем срещу продажба на акции с опция за обратно изкупуване. По тези договори, дружеството „*********” ЕООД чрез управителя Г.Г., предоставило заем на кооперацията, „обезпечен с акции“, като внесъл по сметката на ПК „******” сумата от 40 000лв., които акции впоследствие не били изкупени обратно от кооперацията. От постъпилата на 23.12.2008г. по сметката на ПК „******” – гр.****** сума от 10 000лв. с наредител „*********” ЕООД, на същата дата 23.12.2008г. подсъдимият С. е изтеглил касово сумата от 9 800лв. От постъпилата на 23.01.2009г. по сметката на ПК „******” сума от 20 000лв. с наредител „*********” ЕООД, на същата дата подсъдимият С. изтеглил касово сумата от 5 000лв. На 29.01.2009г. е изтеглил касово сумата от 5 000лв. На 02.02.2009г. е изтеглил касово сумата от 5 000лв. и на 04.02.2009г. - сумата от 4 000лв. От постъпилите 40 000лв., били изтеглени 38 8000лв. от които 10 000лв. са внесени и за тях се намира налично издаден ПКО в касата на ПК „******”. За останалите 28 800 лв. няма приложени разходооправдателни документи за извършени плащания, както и приходно-касови ордери /ПКО/ за внасяне на тези суми в касата. Единствено подсъдимият С. имал издаден спесимен и е можел да тегли пари на каса и на ръка от банката, без да е необходимо полагането на подпис от друго лице. Главната счетоводителка Е.В. не е имала право да тегли суми от банката и не е имало други случаи и други лица, които да са теглили суми от банката. От постъпилите извлечения от банковата сметка и документи от банката в кооперацията, същата разбрала за тегленето на тези суми, за които не са били представени разходооправдателни документи, не са били отчетени в касата, поради което ги е отчела в сметка „498“ – като задължение на подсъдимия. За това, което е констатирала, е уведомила членове на Управителния съвет. От анализа на доказателствата, според прокурора, могъл да се направи основателен извод, че след като подсъдимият не е отчел получената сума от банката, чрез бездействие същият е осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.26 НК. Обвинителят счита, че престъплението е довършено с лишаване от въможност на кооперацията да се разпорежда с посочената сума, а от субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, като интелектуалният момент се състои в това, че подсъдимият е осъзнавал, че след като са му били възложени тези суми за пазене и управление, същият не ги е отчел в касата на кооперацията и по този начин са останали за него.  Прокоурор Христов заявява, че инкриминираното деяние и авторството са доказани по несъмнен начин. Счита обясненията на подсъдимия за нелогични, непоследователни, изолирани и в пълно противоречие с показанията на разпитаните свидетели. Предвид всичко коментирано, прокурор Христов изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършеното престъпление, по което има повдигнато обвинение за присвояване на суми в големи размери по чл.202, ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 НК, за което престъпление се предвижда наказание от 3 до 15 години „лишаване от свобода”. Прокурорът предлага на подсъдимия да бъде наложено накзание „лишаване от свобода” не по-малко от минималния размер, а именно: 3 години „лишаване от свобода”, като изтърпяването му на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години. Прокурорът предлага също на подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 НК – да заема материално отговорна длъжност в кооперация или друго юридическо лице, както и от право по чл.37, ал.1, т.7 НК – да упражнява ръководна работа в кооперация или друго юридическо лице за срок от 3 години. Представителят на държавното обвинение счита, че следва да бъде уважен предявеният граждански иск от ПК „******” в размера, в който е предявен - общо за сумата от 28 800 лв., която да бъде възложена за възстановяване от подсъдимия. Относно веществените доказателства прокурорът посочва, че след приключване на производството следва да бъдат върнати на собственика, а именно: ПК „******” – ******.

В хода на съдебните прения, процесуалният представител на гражданския ищец ПК „******“ – адв.С.П., заявява, че гражданския иск намира своето основание  в нормата на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, според който чл.45, ал.1 ЗЗД „всеки е длъжен да поправя вредите, които виновно е причинил другиму”, като отговорност носят физическите лица, които са причинили вредата. Сочи се, че съгласно трайната практика и задължителна такава на ВКС, гражданската отговорност за деликта по чл.45 ЗЗД носи извършителят на престъплението и това е  залегнало в Тълкувателно Решение №4/2015г. на ОСНК на ВКС, като предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност са: наличие на вреди, деяния на ответника, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Адв.П. изцяло се присъединява към направения от представителя на обвинението анализ на доказателствения материал, който е събран по делото и счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по един несъмнен начин, съобразно изискванията на НПК, а и субсидиарно на ГПК, се установява, че е имало сключен договор по чл.33 от Търговския закон, съобразно който страните - „*********” ЕООД и ПК „******”, представлявани съответно от управителя Г. за „*********” ЕООД и Председателя на ПК „******” – И.С., са се съгласили за следното: прехвърляне на акции с опция за обратно изкупуване, като не е съществено дали целта на сключването на договора е била да се предостави кредит. Същественото в случая според адв.П. по отношение на този договор, по който са прехвърлени общо 40 000лв. по сметката на ПК „******” от съдоговорителя „*********” ЕООД е, че част от сумите са били изтеглени от представляващия кооперацията и нейн Председател – подсъдимия С. и липсват оправдателни документи, които да установят било заприходяването на тези суми в касата на кооперацията, било тяхното влагане в дейности или плащания, които да оправдаят изразходването на тези суми в интерес на кооперацията, като адвокатът описва подробно на коя дата какви суми са теглени. Адв.П. счита, че с оглед дадените обяснения, подсъдимият С. не отрича обстоятелството, че инкриминираните суми са изтеглени с негов подпис. Коментира се защитната версия на подсъдимия, че тези суми са били предоставени на служители на кооперацията и че последните не са внесли сумата в касата, нито има някаква следа какво те са направили, която версия според адв.П. не намира абсолютно никакво потвърждение от събраните доказателства по делото, а напротив – всичките събрани доказателства по делото опровергават една такава защитна версия. Не се установявало и поддържаното в обясненията на подсъдимия - тези суми да са били похарчени „евентуално” за мероприятия в интерес на кооперацията. Събраните доказателства били в насока, че кооперацията е изпитвала изключителни финансови затруднения, дължала е, включително и на държавата, задължения в големи размери, а целта на този „кредит”, е била да се покрият тези задължения и кооперацията по някакъв начин да излезе от сложното финансово положение, в което се е намирала. Противоречала на така установеното версията на подсъдимия, че тези суми са били договорени и получени от „Геосиситем” ЕООД, за да бъде извършена една структурна реформа в кооперацията, включително и прехвърляне на активи на кооперацията в акционерни дружества, като от предвидените 3 АД-та било регистрирано само едно – „******“ АД и то през 2011г. - няколко години след инкриминираните събития. По делото, според повереника на гражданския ищец, не се установило по никакъв начин, че от тези 28 800 лв. някакви пари и някаква част от тях са похарчени за регистриране на акционерни дружества, нито че тези суми или част от тях  - 28 800 лв., които са предмет на обвинението, а и на гражданския иск, са били преведени за погасяване на задължения на кооперацията спрямо държавата или че са похарчени „в интерес на кооперацията“. Пита се къде обаче са похарчени тези 28 800 лв. ? В делото, според адв.П., отговор къде са похарчени процесните 28 000 лв. не се намерил, поради което той моли съда да приемете, че не се установява това, което се твърди от подсъдимия и тези 28 800 лв. не са похарчени в интерес на кооперацията - било то за регистрация на акционерни дружества, било то за разходи по дела. При тази ситуация адв.П. счита, че по един несъмнен начин се доказва по делото, че сумата от  28 800лв. съставлява вреда за кооперацията по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и договорите и независимо от това какво съдът ще установи по наказателната част, сумата, представляваща вреда на кооперацията, би следвало да бъде възстановена, тъй като са налице противоправни деяния. Причинната връзка се сочи да е в това, че нарушавайки задълженията си като длъжностно лице, на което е поверено пазенето и управляването на средства на кооперацията, подсъдимият не е положил дължимата грижа и сумите, които е изтеглил на посочените дати и в посочените размери, не са били заприходени в кооперацията, нито са били похарчени в кооперацията, за да могат да съществуват оправдателни документи за похарчването им в интерес на кооперацията. Адв.П. моли, в този смисъл, подсъдимият да бъде осъден да заплати на гражданския ищец ПК „******” сумата в общ размер на 28 800 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, която да се начислява от момента на присвояването на всяка отделна сума, като лихвата се дължи до момента на възстановяване на сумата. Иска се присъждане и на разноски в полза на гражданския ищец ПК „******“ за процесуалното представителство.

Защитникът на подсъдимия в процеса - упълномощената адв. Д.П. от САК, иска от съда да признае подзащитния и за невиновен и да го оправдае. За да защити своята теза за липса на съставомерно извършено деяние, адв.П. пространно анализира доказателствата, като при анализа насочва вниманието на съда към преценка на въпроса дали процесните суми са неотчетени в кооперацията и ако са неотчетени кое лице е отговорно за това и дали не са налице доказателства, че тези суми са похарчени в интерес на кооперацията, което именно пък е било основание за прекратяване на други две дела срещу нейния подзащитен. Адв.П. акцентира на част от гласните и писмени доказателства, цитирайки ги и счита, че доказателствата установяват не че обвинението не е доказано, а че престъплението не е извършено, което най-вече извежда от експертните заключения по ССчЕ на вещото лице Р.С. и защитата на експертизите в съдебно заседание. Адв.П. счита, че доказателствата по безспорен начин установяват или че счетоводството е водено грешно или че изобщо не е водено по отношение на някои суми, което на собствено основание сочи, че подзащитният и няма вина за това, за което е изправен на съд. Като „внушение“ и „базисна лъжа“ адв.П. определя твърдението за обстоятелството, че изтеглянето от страна на И.С. на сумите по обвинението е направено тайно, а главната счетоводителка е разбрала за тегленето от банковите извлечения, получавани ежемесечно. Установено е според защитата, че при теглене банката издава 2 екземпляра на платежни документи – единият остава за банката, а другият се предоставя на клиента, като в досъдебното производство „оригиналите“ на документите, удостоверяващи тегленията, са представени от счетоводството на ПК „******“, следователно те не са били скрити, а са били предадени на счетоводството. Освен това, сумите, били намерили отражение в счетоводството на дружеството, като отделен е въпросът дали вярно или невярно са осчетоводени и в коя сметка счетоводителката ги е установила. Категорично доказателство за невинността на нейния подзащитен, адв.П. открива в ревизионния доклад от 2010г., както и в това, че са извършвани данъчни ревизии, включващи инкриминирания период, и те не установяват вмененото с обвинителния акт несъответствие, което прокуратурата е вменила на И.С. като „присвояване“. Адв.П. сочи още, че при ежегодното приемане на отчетите за дейността на кооперацията, нямало нито дума за присвояване. От значение според защитата е и възникналият продължаващ конфликт между И.С. и желаещите да го заменят като Председател на кооперацията. Установено било по делото, че кооперацията е правила по-големи разходи от описаните в счетоводството, а счетоводството е водено от счетоводителя, като до касата И.С. не е имал достъп. Иска се от съда да съобрази и констатираните по делото множество корекции и забелвания по касовите книги. Защитата заявява, че не оспорва подписването на платежните документи от И.С.; не оспорва наличието на договор с „*********“ ЕООД, нито превода на „*********“ ЕООД за сумата от 40 000 лв. Оспорва се единствено твърдението на обвинението, че сумите са присвоени в интерес на И.С., а не в интерес на кооперацията, тъй като за да е налице присвояване на пари следва да е налице разпореждане със сумата в собствен или чужд личен интерес, каквото в случая не било сторено. Сочи се, че в хода на съдебното следствие защитата е доказала част от разходите, но предвид това, че И.С. вече не е председател на кооперацията, той не разполага с документи за всички разходи, а пък кооперацията има удобно извинение да не ги представи: че е изтекъл 5-годишния период за съхранение, на който дори и да не се позове, защитата няма способ да ги изиска, тъй като няма контрол над органите на кооперацията. Според адв.П.И.С. не може да носи отговорност за това, че очевидно кооперацията не желае да предостави отчетни доказателства, а откъслечното им, фрагментарно събиране от други органи, установява, че такива доказателства има. Според адв.П. нейният подзащитен няма мотив да скрие документи, но такъв мотив се установява у управляващите и водещите счетоводната отчетност в кооперацията. Моли се съда да съобрази и обстоятелството, че  се установяват по делото неизплатени заплати на И.С., които са много повече от инкриминираната сума. Доказателства според адв.П. за присвояване на сумите нямало по делото, като не било установено движението на сумите и постъпването им в „патримониума“ на нейния подзащитен, но има доказателства, че сумите са похарчени в интерес на коооперацията. Адв.П. моли съда да съобрази обясненията на подсъдимия, които макар да представляват едновременно и доказателствено средство и средство за защита, не влизат в противоречие с нито едно писмено и гласно доказателство, освен може би с показанията на свидетелката В., но се иска при преценката да се отчете, че нейните показания се оборват от писмените доказателства, събрани по делото. Адв.П. коментира обосновката на гражданския иск, направена от адв.П., като заявява, че „неполагането на дължимата грижа“, на което се позова адв.П., касае съвсем друго престъпление, подсъдно на по-висшестоящ съд, а именно: безстопанственост, като е невъзможно да се прилагат по аналогия други правни институти в наказателното право. С оглед на изложеното, адв.П. отново моли съда да признае нейният подзащитен за невиновен, тъй като не се установяват елементите от състава на вмененото му престъпление.

При упражняване на правата си на защитна реч и на последна дума по чл. 297 НПК подсъдимият И.С.С.  заявява, че не е присвоявал процесната парична сума и че системата на счетоводната отчетност в ПК „******“ не позволява председателят да присвои пари на кооперацията, а такава възможност има единствено главният счетоводител. Сочи, че в хода на делото е установено, че изтеглените с неговия подпис от „ЦКБ“ АД 40 000 лв. са осчетоводени от главния счетоводител по сметка „498“, по която салдото по сметка на И.С. е 25 600 лв. Подсъдимият счита, че установеният факт, че сумата е осчетоводена, е в противоречие на тезата на обвинението, че сумата е присвоена. В конкретния казус инкриминираните суми били осчетоводени, в който смисъл стоял въпросът за отговорността на Председателя за осчетоводяването. И.С. сочи, че той няма експертизата да преценя действията на счетоводителя, не е имал нито задължението, нито правото да определя начина на осчетоводяването и да указва на счетоводителя как да борави с паричните средства, като установено било в случая, че главният счетоводител и касиерът са действали съобразно установена в кооперацията практика и по своя преценка. Сочи се, че съдебно-счетоводните експертизи по делото установили, че получените в брой на касата суми от заем през 2005г., били осчетоводени по сметка „498“, както инкриминираната сума. Това показвало, че в кооперацията има практика получените суми от заеми да се осчетоводяват по сметка „498“ и осчетоводяването на инкриминираната сума по тази сметка не е прецедент. В хода на делото било установено, че счетоводството на кооперацията е водено небрежно и при съществени пропуски и че начинът, по който е водено то, не позволява да се направи връзка между инкриминираната сума и счетоводните записи. Множеството поправки, забелвания и нови записи в касовите книги пък компрометирали касовата книга като доказателство за реалните парични операции и за движението на инкриминираната сума. Подсъдимият С. отбелязва, че са установени множество факти за липса на осчетоводяване на извършени разходи по задължения на кооперацията, като данъци, такси, съдебни разходи, адвокатски разходи и редица други. Моли съда да има предвид, че не може един разход да се запише на името на едно акционерно дружество, което все още не е регистрирано и че разходи се правят от името и за сметка на учредителите. Експертизата установила по безспорен начин, че не са осчетоводени над 10 броя приходни касови ордери за внесени в касата суми. По този начин в касата не била осчетоводена сума за над 10 000 лв. На тези приходни ордери стояли подписите на касиера и на главния счетоводител, но парите не били в касата и липсвали в счетоводните отчети. Риторично подсъдимият пита: „Ако липсата на тези пари не е присвояване – то каква е логиката, изтеглени от банката пари и осчетоводени в кооперацията, да са присвоени?“ Подсъдимият сочи, че всички представени от главния счетоводител извлечения по сметка „498“ са съставени без необходимата заверка и не са официални счетоводни документи, но са ползвани от експертите, които позовавайки се на тях са достигнали и до някои неправилни констатации. Единственото извлечение, което имало качество на официален счетоводен документ, било представено от кооперацията – извлечение по сметка „498“ от финансовата ревизия през 2010г. Това извлечение категорично доказвало, че на името на И.С. няма задължение към кооперацията - нито за 28 000 лв., нито за 1 лв. Подсъдимият счита, че ако ревизионният доклад е бил изследван в досъдебното производство, би следвало обвинението за присвояване да не се повдига или адресанта му да е друг. Според подсъдимия С. фактите по делото опровергавали твърдението, поддържано в хода на процеса, че след като са изтеглени парите, той не е информирал главния счетоводител. Като член на Управителния съвет и главен счетоводител Е.В. била информирана и била гласувала за вземането на кредит в размер от 40 000 лв., като част от този кредит бил похарчен веднага след получаването на парите за неотложни нужди с подписа на главния счетоводител, което изключвало възможността Е.В. да не е знаела схемата за получаване на сумите по кредита и да не е контролирала това. Според подсъдимия, наличието на оригиналните нареждания-разписки от банката, с които са изтеглени парите и на банковото извлечение за периода в счетоводния архив на главния счетоводител, доказвали факта, че те са представени за осчетоводяване от Председателя. И.С. счита, че по делото няма нито едно свидетелство, служители или членове на кооперацията да са станали свидетели на присвояването, за което е обвинен, а единственият източник на информация за това е главният счетоводител, от когото и останалите свидетели са го чули. Заявява, че по делото се доказало, че в сметка „498“ на кооперацията са записани 2 салда на негово име - от едната страна е инкриминираната сума, от другата - сума над 35 000лв. за задължение на кооперацията към него, като не е изяснено защо главният счетоводител не е равнил салдата и да остане разликата като задължение на кооперацията към подсъдимия. Убеден е, че ако това е било направено, настоящото дело нямаше да се води. Заявява, че на практика от 2008г. до сега е кредитирал кооперацията с десетки хиляди левове, като се е лишил от полагащото му се възнаграждение, поради което няма нито правна, нито икономическа, нито чисто човешка логика, да привсоява 25 000 лв. или 28 000 лв., след като законно е могъл да получи много повече. Подсъдимият счита, че в процеса е бил поставен в неравноправно положение с обвинението, тъй като всички представени доказателства за обвинението са създадени от главния счетоводител Е.В., която има пряк материален интерес от осъдителната присъда, а всички свидетели по делото са материално свъразни с кооперацията – служители, членове на Управителния съвет, наематели, които също имат пряк интерес от осъдителната присъда. Подсъдимият И.С. заявява, че е убеден, че обективният прочит на доказателствата от съда, ще мотивира оправдателна присъда.

Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

И.С.С. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, управител на „******“ АД, с ЕГН: **********. Същият се ползва с добри характеристични данни.

И.С.С. е избран за Председател на Потребителска кооперация „******“ през 1994г., преизбиран няколко последователни мандата, последният от които избори е през 2010г. И.С. бил изключен като член-кооператор през 2014г. и предсрочно били прекратени функциите му на Председател на ПК „******“.

По време на заемане длъжността „председател“ на ПК „******“ – на 11.02.2009г. в качеството си на представляващ ПК „******“, И.С.С. сключил с „*********“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Г., договор за покупко-продажба на акции с уговорка за изкупуване, по силата на който продавачът /ПК „******“/ прехвърлил на купувача /„*********“ ЕООД/ 20 000 броя поименни акции от капитала на учреденото от член-кооператори дружество „***********“ АД срещу сумата от 40 000 лв. и правото да бъдат изкупени обратно акциите до определена дата. Сумата от 40 000 лв. била заплатена преди сключване на самия договор посредством банкови преводи към сметка на ПК „******“, а именно: преводи на дати 28.11.2008г. - на сумата от 10 000 лв., на 23.12.2008г. – на сумата от 10 000 лв. и на 23.01.2009г. – на сумата от 20 000 лв. Акциите не били обратно изкупени до уговорената дата – 28.02.2010г., поради което останали собственост на „*********“ ЕООД. Действителната цел на договора била „предоставяне на кредит“ на ПК „******“, обезпечен с продажбата на акциите, вземането на който кредит било обсъждано и гласувано на Общо събрание на кооперацията преди пристъпване към сключването на договора.

От преведената сума от общо 40 000 лв., от сметката на ПК „******“ в „Централна кооперативна банка“ АД, подсъдимият И.С.С., като единствено длъжностно лице от персоналния състав на ПК „******“, имащо спесимен да борави със сумите по банкови сметки на кооперацията и да подписва банкови документи, изтеглило на няколко транша сумата от 38 800 лв, както следва: на 28.11.2008г. И.С. изтеглил касово от сметката сумата от 10 000 лв., като я заприходил в касата на ПК „******“ на същата дата; на 23.12.2008 г. И.С. изтеглил касово от сметката сумата от 9 800 лв.; на 23.01.2009г. И.С. изтеглил касово от сметката сумата от 5 000 лв.; на 29.01.2009г. И.С. изтеглил касово от сметката сумата от 5 000 лв.; на 02.02.2009г. И.С. изтеглил касово от сметката сумата от 5 000 лв. и на 04.02.2009г. И.С. изтеглил касово от сметката сумата от 4 000 лв. За тегленията, които осъществил И.С., с изключение на това от 28.11.2008 г., приходно-касови ордери не били съставени, тъй като сумите не били внесени на каса нито към датата на изтеглянето им, нито по-късно. Поради факта, че сумата от 28 800 лв. не била внесена на касата, нито отчетена от И.С., главният счетоводител на ПК „******“ - Е.В. осчетоводил сумата в счетоводна сметка „498“ – „други дебитори“ по партида на И.С., по която партида фигурирали и други суми като предоставени от ПК „******“ на И.С.. От задължението от 28 800 лв. счетоводно била приспадната сумата от 3200 лв., внесена по банковата сметка от И.С. на 19.12.2008г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за установена, въз основа на събраните в хода на досъдебното производство № 4-к/2014г. на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура-София и приобщени от съда относими доказателствени средства: писмени- протокол за претърсване и изземване /том 4, л.4-8 ДП/ и албум към него /том 4, лист 11-20 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства/том 4, л.24-28 ДП/ и албум към него /том 4, лист 29-66 от ДП/, протоколи от ОС на ПК „******“/том 5, л.20-48 ДП/, протокол за избор на председател /том 1, л.57 ДП/, Устав на ПК „******“ /том 8, л.183-203 ДП/, удостоверение от ТР за ПК „******“ /том 13, л.72-73 ДП/ длъжностна характеристика на И.С. /том 8, л.204 ДП/, Договор за покупко-продажба на акции с уговорка за обратно изкупуване от 2009г. /том 12, л.39-42 ДП/, платежни документи и извлечения от сметки /том 8, л.87-96, том 8, л.99-111, том 12, л.43-47 ДП, том 14, л.98-102/, ревизионен доклад от 2010г. /том 12, л.139-184 ДП/, справка за съдимост на И.С. /том 12, л.74 ДП/, декларация за семейно и имотно положение на И.С. /том 12, л.93/, характеристика на И.С. *** /том14, л.113 ДП/, справки за задължения на И.С. /том 14, л.125-127 ДП/; експертни – Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /том 7, л.38-49 ДП/, защитена в съдебна фаза /л.256-257 от делото/, Графологична експертиза /том 14, л.83-93 ДП/, защитена в съдебна фаза /л.203-204 от делото/, Съдебно-счетоводна експертиза /том 12, л.54-67 ДП/, 2 бр. Допълнителни ССчЕ /том 14, л.78-79 ДП и том 15, л.102-105 ДП/, защитени в съдебна фаза /л.334-358 от делото/, както и въз основа на събраните в съдебното производство доказателствени средства: гласни – разпитите на свидетелите Д.Т. /л.106-112 от делото/, Е.В. /л.112-125 от делото/, Р.Д. /л.126-130 от делото/, Р.П. /л.131-135 от делото/, К.К. /л.136-139 от делото/, Г.Г. /л.140-144 от делото/, И.Б. /л.204-214 от делото/, М.Г. /л.215-225 от делото/, Д.Д. /л.226-229 от делото/, Ц.Р. /л.229-233 от делото/, С.С. /л.234-240 от делото/, обясненията на подсъдимия С. /л.736-748 от делото/; писмени - протоколи  от извънредни ОС на ПК „******“ и решение на РС-****** по чл.58 ЗК/л.167-180, л.181-182, л.183-194 от делото/, писмо от „ЦКБ“ АД /л.252 от делото/, удостоверение от ТР за ПК „******“ от 24.04.2017г. /л.96-97 от делото/, справка за съдимост на И.С. /л.751 от делото/, 2 бр. постановления за прекратяване на досъдебни производства /л.710-712 от делото/, касови книги, други документи, ползвани от експертизата – касови ордери, справки, квитанции, платежни /л.268-330, л.386-412, л.518, л.519-680 /; експертни - Съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице А.К./л.414-416 от делото/ и защита на същата ССчЕ /л.435-439 от делото/, ССчЕ на вещо лице Р.С. /л.457-466 от делото/ и защита на същата ССчЕ /л.480-500 от делото/, допълнително заключение по ССчЕ на вещо лице Р.С. /л.724-728 от делото/ и защита на същата допълнителна ССчЕ /л.733-735/.

Към делото като доказателства са приложени и веществените такива- два класьора с обекти от 1 до 14 и от 15 до 45, иззети от ПК „******“ и отразени в протокола за оглед на веществени доказателства.

Установени от доказателствата, а и признати са от подсъдимия и неговата защита редица факти по делото.

Безспорно установено е  на първо място, че подсъдимият И.С. е психично здрав. Такова е заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, изготвена от вещите лица Ц.П. и Н.Г.. Тяхното заключение, което е прието и не е оспорвано е, че при подсъдимия И.С. няма данни за психично разстройство, изпълващо критериите на понятието „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“, т.е. неговите психически годности не са нарушени.  Установено е от експертите, че характеровите особености на И.С. са в широките граници на нормата и се изразяват в: доминиране на екстроверност, активност, уравновесеност и стремеж за отстояване на собствени позиции.

Безспорно установено е, че подсъдимият И.С.С. е бил председател на кооперацията, явяваща се граждански ищец в процеса – ПК „******“ до 2014г., когато е бил отстранен от тази длъжност и изключен като член-кооператор, макар споровете по изключването и предсрочното прекратяване на мандата му да са продължили до 2016г., като видно от удостоверение за актуално състояние изх. №20160425101756/25.04.2016г., към тази дата И.С. все още е бил вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията като председател на Потребителска кооперация „******“, а впоследствие това обстоятелство е актуализирано, видно от удостоверение изх. №20170424141407/24.04.2017г. и към тази дата, както и към момента, като председател е вписано лицето Д.Г.Т..

Видно от Протокол от 19.08.2010г. от проведено извънредно Общо събрание на ПК „******“, на същата дата са взети решения за: приемане устава на кооперацията; приемане годишния финансов отчет на кооперацията за 2009г.; освобождаване на председателя на кооперацията – И.С., Управителния съвет и Контролния съвет от отговорност поради изтичане на мандата; за нов избор на И.С. като председател на ПК „******“ за 4-годишен мандат, за периода от 19.08.2010 г. до 19.08.2014 г. Преди изтичане на този мандат на И.С. като председател, е било проведено – на 16.06.2014г., по искане на повече от 1/3 от член-кооператорите, извънредно Общо събрание, на което са взети решения за прекратяване членските права на И.С. като член-кооператор и предсрочно прекратяване на правомощията му на председател, по повод на което Общо събрание е бил заведен иск по чл.58 от Закона за кооперациите за незаконосъобразност на взетите на събранието решения, който е бил отхвърлен с решение на състав на РС-****** от 09.01.2015г. по гр.д. №233 по описа за 2014 г. Според устава на ПК „******“ председателят на кооперацията се избира за срок от 4 години /чл.21, ал.2/ и функциите му са: да представлява кооперацията, да организира изпълнението на решенията на ОС и УС, да ръководи текущата дейност на кооперацията, да сключва и прекратява трудови договори, да подписва договори и сключва договори на стойност до 50 хиляди, а над тази стойност – въз основа на решение на управителния съвет /чл.21, ал.3/. Длъжностната характеристика на И.С. като председател на ПК „******“, приложена по делото, му вменява задължения да ръководи текущата работа на Кооперацията и да я представлява, като носи отговорност за резултатите от цялостната дейност на кооперацията. Според Устава на ПК „******“ върховен орган на Кооперацията е Общото събрание, една от чийто функции е да одобрява отчета на управителния съвет за годишната дейност и да приема годишния финансов отчет на кооперацията /чл.10 от Устава/.

Горните факти имат отношение към качеството на подсъдимия на длъжностно лице към инкриминирания период и задълженията му, съответно –правата му в този период.

Не са събрани писмени доказателства за факта, че единствено председателят на Кооперацията към 2008-2009г. е имал право да тегли пари от банковите сметки на това юридическо лице, но този факт се извежда от свидетелските показания и бива признат изрично от подсъдимия. Свидетелката Д.Т. заявява, че като председател на Кооперацията И.С. е могъл да тегли суми. Според свидетелката Е.В., която твърди да е била главен счетоводител в ПК „******“ от 1996г. до 2016г., единствено И.С. е имал спесимен да подписва банкови документи и е могъл да тегли пари от банковата сметка. По тази банкова сметка, ***, установено от банковите извлечения е с №BG74CECB97901003203503, в периода декември 2008г.- януари 2009г. са постъпвали суми на обща стойност 40 000 лв., преведени от фирма „*********“ ЕООД. Паричният превод на тези суми се установява както от извлеченията по цитираната сметка на ПК „******“ в Централна кооперативна банка /вж. том 8, л.105 и сл. от ДП/, така и от извлеченията от сметката на наредителя на сумите – „********* ЕООД“ в Хеброс Банк /вж. том 12, л.45-47 от ДП/. Конкретните дати и цифри са видни от тези извлечения, а именно: на 28.11.2018г. е получен по сметката на ПК „******“ паричен превод от 10 000 лв., с основание: „закупуване на акции от *********** АД“; на 23.12.2018г. е получен по сметката на ПК „******“ паричен превод от 10 000 лв. с основание: „закупуване на акции от *********** АД“; на 23.01.2009г. е получен по сметката на ПК „******“ паричен превод от 20 000 лв., със същото основание, както предходно преведените суми. Основанието, посочено при превода на сумите, намира своето юридическо документално основание в сключения между ПК „******“, чрез председателя И.С. /като продавач/ и „*********“ ЕООД, чрез управителя Г.Г. /като купувач/ договор за покупко-продажба на акции с уговорка за изкупуване от 11.02.2009г., приложен на досъдебното производство. Предметът на договора, според чл.1 и чл.2 е продавачът да прехвърли на купувача собствеността на 20 000 броя обикновени поименни акции от капитала на „***********“ АД – гр.******, като цената на 1 брой акция е 2 лв. и купувачът заплаща на продавача цена в размер на 40 000 лв. Уговорено е, че продавачът има право да изкупи обратно акциите си в срок до 28.02.2010г., като заплати на купувача цената, която е получил, увеличена с 10 %. Последното условие за обратно придобиване на акциите не е било реализирано, доколкото няма нито твърдения на някой от свидетелите, нито писмени доказателства в такава насока, поради което следва да се счете, че акциите са останали собственост на купувача „*********“ ЕООД, както твърди и свидетелят Г.Г.. Независимо, че договорът е с дата, следхождаща извършените парични преводи, съдът приема, че именно това е основанието за тях. Свидетелят Г.Г., управител на „*********“ ЕООД заявява, че не може да каже с точност кога е превел парите по договора, като може да ги е внесъл и предварително на база предварителен договор, а самият договор да е оформен след това. Никой от свидетелите не знае за сключването на договор за покупко-продажба на акции с опция за обратно изкупуване, освен свидетелят Г.Г., който го е подписал. Това е логично, доколкото именно този свидетел разяснява на съда каква е била целта на сключения договор – да се предостави заем, който да се обезпечи с акции, т.е. кооперацията е гарантирала връщането на средствата с акции. Твърди, че акциите са били обезпечение, а не цел на договора, тъй като винаги идеята на Кооперацията е била да се запази имуществото. Свидетелят заявява, че е изпълнил своята част от договора и е предоставил сумата, като не е сигурен на колко точно транша ги е превел. Свидетелят Г. не е категоричен дали в процесния случай е било така, но твърди, че винаги, когато са му искани средства от кооперацията, те са били заради някакви задължения към държавата, тъй като кооперацията не могла да си позволи кредит. Заявява, че аналогичен договор с ПК „******“ е имал през 2005г., което в действителност се установява от самия, приложен в досъдебното производство, договор от 25.07.2005 г. По този договор продавачът ПК „******“ е прехвърлил 25 000 поименни акции от капитала на „***********“АД на „*********“ ЕООД срещу сумата от 50 000 лв. Свидетелят Г. разяснява, че той самият не е член на Управителния съвет на Кооперацията и ако е канен на заседания, то е било по определена причина, но сочи, че на общо събрание винаги се докладвали постъпления, като това, което той е внесъл. Обяснява причината за учредяването на дружеството „***********“ АД, от което са му продадени акциите, а именно: че той самият е бил кандидат за наемател на хотел, собственост на кооперацията, но се налагало сградата да бъде обновена напълно и да се направят сериозни капиталовложения, поради което всички членове на управителния съвет и съответно и общото събрание били запознати със случая, като решили, че е добре да се направи акционерно дружество, за да се защитят вложенията.

Останалите свидетели по делото, които също са били наясно със затрудненото финансово състояние на ПК „******“ твърдят, че са наясно, че е гласувано на Общо събрание решение за вземане на заем. Свидетелката Т. твърди, че е имало решение на Управителния съвет  да се вземе заем от фирмата „*********“ ЕООД, но само като заем, а не е сума по друг договор и друг договор не е коментиран нито на ОС, нито в УС. От това се установява, че идеята на договора, по силата на който „*********“ ЕООД е превело сумата от 40 000 лв., е била по същността си да представлява договор за заем с обезпечение. Това се потвърждава и от подсъдимия в неговите обяснения, който заявява, че първоначално идеята е била акциите да станат залог за кредита, но се е оказало, че процедурата по залагане на ценни книги е много тежка и адвокатът ги е посъветвал да го направят като договор за покупко-продажба с клауза, според която, когато се върнат парите, купувачът ще върне акциите. Установява се, че средствата по договора от 2009г., които са преведени от „*********“ ЕООД са целеви, като различна целева насоченост се твърди от подсъдимия С. и от свидетелите. В обясненията си И.С. убедено твърди, че заемът е направен за регистрация на акционерни дружества поради предприетите към 2008 г. действия по реорганизация на дейността и структурата на Кооперацията и желанието търговската дейност да се организира именно чрез АД-та, в които да се прехвърли собствеността на Кооперацията. Според свидетелката Е.В. парите по кредита са били очаквани и причината да се вземе този кредит били задълженията към НАП и НОИ. Въпреки разминаването в твърденията на подсъдимия и свидетелката В. относно целта на „заема“, съдът не намира, че тази цел е от съществено значение за обвинението и не може автоматично да дискредитира нито показанията на Е.В., нито обясненията на подсъдимия С., доколкото са налице по делото доказателства и за финансовите затруднения на Кооперацията, и за предприети действия за учредяване на акционерни дружества, т.е. средствата биха могли да са взети както за покриване на задължения, така и за реорганизация, за която твърди подсъдимия. Това обстоятелство няма как да бъде установено по безспорен начин, но по такъв безспорен начин е установено, че сумата от 40 000 лв. е постъпила в Кооперацията по банков път.

Следва да се обсъдят доказателствата, имащи отношение към това какво се е случило със сумата след постъпване на същата по банковата сметка на ПК „******“. Отново неоспорено от подсъдимият е обстоятелството, че именно той, с 6 отделни тегления, е извел почти цялата сума от банковата сметка на Кооперацията, на датите, посочени и в обвинителния акт. Установимо отново от извлеченията от сметката, сумите са изтеглени от И.С., както следва: на 28.11.2008г. – 10 000 лв.; на 23.12.2008г. – 9 800 лв.; на 23.01.2009г. – 5 000 лв.; на 29.01.2009г. – 5 000 лв.; на 02.02.2009г. – 5 000 лв. и на 04.02.2009г. – 4000 лв. В хода на разследването, с писмо от 04.05.2016г. главният счетоводител на ПК „******“ Е.В. е представила на следствието оригиналите на 4 броя нареждания-разписки, а именно: нареждане-разписка от 23.01.2009г. за сумата от 5 000 лв.; нареждане-разписка от 29.01.2009г. отново за сумата от 5000 лв.; нареждане-разписка от 02.02.2009г. за сумата от 5000 лв. и нареждане-разписка от 04.02.2009г. за сумата от 4 000 лв. Всичките четири нареждания-разписки са подписани от И.С. и от служител на банката, като на тях е поставен и печат „изплатено“ от „Централна Кооперативна Банка“ АД. Изготвена е от вещо лице А.П. и приета като доказателство съдебно-почеркова експертиза с идентификационна цел, според която в четирите оригинали на нарежданията-разписки от „Централна кооперативна банка“ АД, подписите на място „подпис на наредител“, „получих сумата“ и на мястото за „декларатор“, са положени от И.С.С., както и ръкописният текст „И.С.“ е изписан от лицето И.С.С.. Заключението на експертизата не се оспорва, а напротив – подсъдимият С. признава, че именно той е положил подпис и получил сумите.

В хода на съдебното следствие е изискана информация от клона на банката, от който са издадени коментираните по-горе нареждания-разписки, относно извлеченията по сметка и броя на платежните документи, които се издават. В отговор на запитването, банката чрез представляващото клона лице, е уточнила, че за всяко движение по сметката излиза извлечение на следващия ден, което се съхранява в банковата поща до поискване от титуляра или от надлежно упълномощено от него лице, като към периода, за който е изискана информацията такова лице е И.С.С. – законен представител на ПК „******“. Сочи се в писмото от „ЦКБ“ АД, че всеки платежен документ се приема в банката в 2 еднообразни екземпляра – първият е за Банката, а вторият – за титуляра на сметката. Към запитването до банката съдът е приложил копия от нарежданията, във връзка с които банката уточнява, че от същите нареждания има по един оригинален екземпляр, приложен в архива на Банката.

Установява се, че първата от изтеглените суми, а именно: изтеглените на 28.11.2008г. 10 000 лв. са били заприходени в касата на ПК „******“, което и не се оспорва от гражданския ищец, нито от обвинението и поради това сумата не е част от инкриминираната. Внасянето на сумата в касата се установява от приложения в досъдебното производство /том 8, л.100/ приходен касов ордер за сумата от 10 000 лв. от дата 28.11.2008г. с номер 285а. Видно от самия ордер, като вносител не е посочено физическо лице, а „ЦКБ“ – гр.******, което записване се установи от експертните мнения на изслушаните вещи лица, че не е прецизно, но се допуска в практиката когато сумата е изтеглена от банка. Според свидетелката В. сумата по този ордер е внесена от И.С., тъй като само той е имал право да тегли пари. Свидетелката В. определя като „грешка“ оформянето на ПКО и неоформянето на квитанцията към него. Квитанцията към ордера се вижда ясно, че не е била оформена и откъсната. За останалите 5 суми няма съставени приходно-касови ордери за внасяне на каса, поради което са включени в обвинението.

Свидетелските показания на Д.Т., Е.В. и Р.Д. изясняват факти по делото, касаещи инкриминираното деяние.

Свидетелката Т., която признава, че е станала председател на ПК „******“ на мястото на И.С., твърди, че знае за процесните суми от главния счетоводител, но на самите общи събрания не е коментирано присвояване на суми. Главният счетоводител Е.В. пък твърди, че знае за изтеглената от И.С. сума от банковите извлечения, които всеки месец постъпват в Кооперацията и от приложените към тях документи- разписки за изтеглени суми, подписани лично от И.С.. Не си спомня дали е говорила с някого за липсващите суми, макар да предполага, че е разговаряла лично с И.С.. Свидетелката В. заявява, че е заприходила кредита, оформила е досие на банката - сметка 503 и там е  приложила документите, а като задължение изтеглените пари е отразила на името на И.С., отнасяйки ги в сметка „498“, където и до момента стоят като задължение. Уточнява, че в тази сметка – „други дебитори и кредитори“, се отнасят суми, които не са конкретизирани към никоя друга сметка по счетоводната система, каквито са сумите, изтеглени от банка, но неотчетени в касата. Свидетелката В. заявява, че като приход е отразено плащането от „*********“ ЕООД, а като разход е отразена изтеглената сума. Заявява още, че няма представа какво се е случило с парите, но ако за тях е направен разход, следва документ за разход да се представи в Кооперацията и да се осчетоводи.

Свидетелката Т. е наясно, че И.С. има неполучени трудови възнаграждения от Кооперацията, но не може да каже в какъв размер са. Размерът им се установява от изготвената от Е.В. справка за начислени и получени трудови възнаграждения от И.С. за периода от месец януари 2008г. до месец август 2014г., като общата неполучена работна заплата на лицето за този период е 35 520.86 лв. Свидетелката В. заявява, че не и е известна причината за неполучаване на трудовите възнаграждения от И.С., като признава, че кооперацията е била в затруднение и в момент, когато са давани на останалите работници заплатите, неговата е депонирана, но И.С. така или иначе не си е търсил сумите за получаване.

Според свидетелските показания на Т., а и на останалите свидетели, стаята, където се е помещавала касата на Кооперацията, е различна от кабинета на председателя и той няма ключ от касата, а ключът според свидетелката В. се е държал от касиера – М.Г., което последната признава, като освен това счетоводна документация не се съхранявала в офиса на председателя. Единственото лице, според показанията на Е.В., което е приемало и извършвало плащания в брой, е бил касиерът, но разходите са се правили след подпис на главния счетоводител. Приходно-касовите ордери също се подписвали от касиер и счетоводител, не и от председателя, който подписвал само разходи. Свидетелката В. твърди, че за всяка сума, която е постъпила по каса се издава квитанция по приходно-касов ордер, с подпис и печат на главен счетоводител и касиер. Това твърдение съдът приема като принципна заявка, спазването стриктно на което правило се опровергава от приобщения по делото приходно-касов ордер за сумата от 10 000 лв. от 28.11.2008г., където освен че не се сочи име на вносител на сумата, не е откъсната квитанцията, но и фигурира подписа само на „касиер“. Свидетелката Р.Д., която е била помощник-касиер в ПК „******“, в период, различен от процесния, а към момента – помощник-счетоводител, все още работещ в Кооперацията, заявява, че е задължително дясната страна на приходно-касовия ордер – квитанцията да се даде на клиента ако той си го поиска. Свидетелката М.Г., която е била касиер на ПК „******“ също заявява, че винаги е давала квитанциите към приходно-касовите ордери, освен ако на лицата са дадени касов бон и фактура, в който случай квитанцията остава празна. Случай на незаприходяване на пари в касата свидетелката Г. не си спомня, тъй като винаги се дава документ срещу пари. Не си спомня и за случай, през времето, когато е била касиер, при който И.С. да и е носил пари, а за тези пари да не е издала приходно-касов ордер. Свидетелят Ц.Р. сочи, че е бил наемател на обект на ПК „******“ и на него винаги е издаван ордер, когато е внасял пари в брой.

Според показанията на Е.В. тя не е отказвала никога на И.С. като председател достъп до счетоводна документация.

Според свидетелката Т. не е възможно да са внесени пари на каса или да са заплатени някакви услуги без издаване на счетоводни документи, тъй като практиката в Кооперацията е да се издава документ за всеки един разход, като такава е била практиката и преди нейното управление. Според свидетелката В., от 2008г. до пенсионирането и през 2016г. не е констатиран случай за липса на счетоводни, разходно-оправдателни и банкови документи. Твърди, че до 2008г. когато И.С. е внасял пари в касата, го е правил срещу документ, а когато той е правил плащания, също е представял документите за осчетоводяване. Сочи, че ако процесните суми е било уговорено да се дадат на И.С. като „аванс“, той самият е трябвало да нареди това – да вкара парите в касата и впоследствие да ги вземе за някакъв друг вид разход.

Свидетелите Д.Т., Е.В. и Р.Д. са наясно, че на Кооперацията са правени ревизии, но не си спомнят точно кога. Свидетелката В. признава, че тя подписва справките, изисквани от ревизора. Твърди и че именно тя е докладвала баланса на кооперацията на общите събрания, но не е докладвала конкретно изтеглените от И.С. суми, тъй като по принцип се докладвали отчетът за приходите и разходите и балансът в обобщен вид, в което обобщение сумите са били включени. За това, че конкретното вземане на Кооперацията към И.С. не е докладвано потвърждават и останалите свидетели, които са член-кооператори, а нямат спомен да са докладвани злоупотреби или вземания към И.С.. Свидетелят С.С. пък твърди, че се е случвало Кооперацията да бъде „изкарвана“ на печалба при отчетите на балансите, когато реално той е знаел и е установявал по публикуваните отчети, че това не е така и че Е.В. е „излъгала“, защото Кооперацията е била реално на загуба, а тя е говорила друго на събранията. Свидетелят С. е категоричен, че главната счетоводителка не е казвала нищо за невнесени пари в касата през 2009-2010г., а това го е изнесла като информация когато е „обърнала палачинката“ /цит./.

          Във връзка с твърдението за правени ревизии на ПК „******“ е приобщен ревизионен доклад от 13.08.2010 г. за извършена финансова ревизия за периода 01.08.2002г.-30.06.2010г. /включващ процесния/ от И.Б. – ревизор от Дирекция „Финансов контрол“ при ЦКС – гр.София. Видно от самия доклад, с него е изследвана цялостната дейност на кооперацията във финансов план, като това което касае процеса от констативно-съобразителната част е констатацията, че по балансова сметка 422 „вземания по липси и начети“ салдото към 30.06.2010г. е било 89.87 лв. Записано е в доклада, че по партидата на „*********“ ЕООД кооперацията дължи сумата от 90 000 лв. за взет заем от акционера „***********“АД, като парите от заема са използвани за погасяване на задължения към осигурителни и данъчни институции. Никъде в доклада не се споменава за процесните суми и задължения на И.С. към ПК „******“, като видно от предоставената на ревизора справка – извлечение от балансови сметки 498 „други дебитори“ към 30.06.2010г., сумата по двата договора с „*********“ ЕООД е отразена в салдото по „кредит“, но вземане към И.С. не е отразено за никаква сума. Разпитан е в съдебно заседание финансовият ревизор – И.Б., който потвърждава, че по разчетните сметки при ревизията не са били отразени нито вземания, нито задължения на тогавашния председател И.С.. Начинът на осчетоводяване на сумите, постъпили от „*********“ ЕООД, не е неправилен, според ревизора, а и неправилните счетоводни операции не са съществен проблем, който е следвало да се отразява в доклада, стига парите да са в кредита на сметката. Той си спомня, че при проверката не е имало проблем с наличностите по каса и отразяването в касовите книги е съответствало на първичните суми. Не си спомня подробности, но заявява, че ако първичните счетоводни документи не са били оформени надлежно, е щял да обърне внимание. Твърди, че са му били предоставени всички документи, необходими за ревизията и е ползвал справките, приложени към доклада, които са изготвяни съвместно със счетоводителя и са подписани и от председател и от главен счетоводител. На свидетеля Б. е предявен докладът и от него той вижда, че не е имало възражения. Той заявява, че не е видял всички първични документи, а е работил по представителна извадка. Свидетелят е питан от защитата на подсъдимия по въпроси, за които той има компетенции и на експерт. Той разяснява относно индексите на приходно-касовите органи, че е допустимо такива да се поставят, тъй като се случва да се забрави някой ордер да се впише и за да не се губи валидността на номерата, слагат индекс. Относно индексите, свидетелката Г. обяснява, че това се е правело в случаи, когато документът е дошъл по-късно и е трябвало да се въведе в касовата книга, за което никога не и е правена забележка при ревизии и проверки. Разяснява още, че приходно-касов ордер се издава на лицето, което е внесло парите, но понякога може да се напише например „ЦКБ“, за да се подсети касиерът или счетоводителят от къде е дошла сумата. Свидетелят Б. не си спомня дали е виждал приходно-касов ордер, издаден на банката „ЦКБ“, но разяснява, че в Закона за счетоводството са уредени само минималните задължителни реквизити, на които трябва да отговаря един документ, а как точно да се води документооборота и контролът му е въпрос на решение на  ръководителя, уредено в правилник. В конкретния случай не се установява дали такъв правилник е съществувал в Кооперацията и дали счетоводството там се е ръководило по такъв. На свидетелят Б. са предявени касовите книги за 2008 и 2009 г., като той не си спомня да са му направили впечатление забелвания по касовите книги, но заявява, че ако такива е имало и са го навели на съмнение за злоупотреби, би му направило впечатление и би го отразил. По повод на самия ревизионен доклад свидетелят твърди, че е бил в 3 екземпляра – един за ревизираната кооперация, един за ЦКС и един за съюза, в който членува кооперацията и ако има установени злоупотреби, докладът отива в прокуратурата, като конкретният доклад не е бил изпращан в прокуратурата.

Свидетелката Е.В. заявява, че не е имала конфликт в служебните си взаимоотношения с председателя И.С. до случилото се с неговото отстраняване през 2013г. Свидетелката Р.Д. също твърди, че не е чула да има конфликт между И.С. и Д.Т., нито е ставала свидетел на каквито и да е конфликти, но си спомня, че е имало издадена заповед от страна на И.С., забраняваща на определени действия на Е.В. и Д.Т.. Установява се от доказателствата, че през 2013г. се е зародило недоволство от управлението на И.С. и е сформирана организация, състояща се от граждани- членове на ПК „******“, които застанали в опозиция на И.С. като председател и го обвинявали чрез жалби до Прокуратурата в извършване на престъпления по служба. Свидетелката Р.П. е част от тази опозиционна група и заявява, че е разбрала за сумите, за които е повдигнато обвинението, преди около четири години, когато започнали да се вглеждат в цялостната дейност на кооперацията и се оказало, че в балансите на кооперацията, с които свидетелката лично се е запознала, има задължения на г-н С. към дружеството – пари, които са влизали в банката и след това са изтеглени от г-н С., но не са постъпили в касата. Сочи, че невлизайки в касата, главната счетоводителка ги е отнесла в една сметка в отчети, в която стоят непокрити. Твърди, че е разбрала обаче за характера на сключения договор с „*********“ ЕООД и че той е за продажба на акции, едва когато е разпитвана в следствието. Свидетелката П. обяснява, че личен конфликт с И.С. не е имала, но служебен – да, поради обстоятелството, че през 2013г. тя и член-кооператори се усъмнили, че има нарушения в дейността на кооперацията и заради това били предприети проверки, сезиране на прокуратурата, нов избор, прекратяване членството на И.С. и на достъпа му до Кооперацията. Свидетелката П. заявява, че в този период тя самата и други членове са завели дела срещу Кооперацията за предоставяне на информация, които са спечелени. Наличието на такива дела се установява от приложените по делото 2 бр. решения на РС-****** по гр.д. №650/2013г. и №651/2013г., по силата на които е осъдена ПК „******“ да предостави, на основание чл.9 от Закона за кооперациите на С.Г.С. и Р.С.П. определена информация. Свидетелката П. признава още, че е била изключвана като член на кооперацията по времето на управление на подсъдимия С. и е възстановена от съда. Свидетелката П. е била и изпълнителен директор на фирма „Форчън Комерс“, която е водила дело срещу ПК „******“, също по време на председателството на И.С.. Свидетелят К.К., който към 2009г. е бил член на управителния съвет, заявява че през 2013г. е започнала „атака“ на част от член-кооператорите срещу целия управителен съвет и срещу председателя и че тогава за пръв път е станал въпрос за евентуални злоупотреби, като преди това за откраднати пари нищо не е коментирано. Свидетелката Д.Д., която е била секретар в ПК „******“ до 2008г. и към днешна дата все още е член-кооператор, разказва за случай от 2013г., когато „агитка“ жени, сред които и свидетелката Р.П., са я молили да ги упълномощи да гласуват от нейно име, но тя е отказала. Свидетелят Ц.Р., който е член-кооператор, знае за атаки срещу И.С., дошли от финансовите претенции на фирма „Симоес“ и впоследствие и от други членове на кооперацията, една от които е свидетелката Р.П.. Свидетелят Р. е останал с впечатление, че искат да махнат И.С. от председателския пост в Кооперацията. Свидетелят С.С., който е управител на фирма „Симоес“ ЕООД и член-кооператор твърди, че отношенията му с И.С. не са конфликт, а са имали противоречия по повод на бизнеса, обяснявайки подробно, че той като наемател на обект е правил подобрения, за които след това е водил дела срещу ПК „******“, тъй като не са му били заплатени след като му е бил прекратен договорът. Този свидетел признава, че е бил инициатор на това да се разгледа през 2013г. работата на Кооперацията за по-прозрачно управление, тъй като счита, че „шепа хора си живуркали“, а кооперацията „задълбавала“ със задължения към НАП и общината. Обяснява с кои лица са започнали тази инициатива, а именно – Р.П. и починалият С.С., а впоследствие сегашното ръководство на кооперацията се е присъединило към тях – Е.В., Д.Т. и др. Свидетелят С. признава, че във връзка с тяхната инициатива са осъдили ПК „******“ за предоставяне на информация и са подавали жалби и до прокуратурата. Този свидетел, а и част от останалите свидетели разясняват, че към момента обекти на кооперацията се експлоатират от роднини на сегашния председател на Кооперацията и на бившата главна счетоводителка- Е.В..

Установява се от доказателствата, че при част от свидетелите се наблюдава известна заинтересованост от изхода на делото, доколкото част от тях са към момента в ръководните органи на ПК „******“ /Д.Т./, друга част са все още служители там /Р.Д./, трета част са били в конфликтни взаимоотношения с бившия председател И.С. /Р.П., С.С./. Поради тази им заинтересованост не всички техни показания могат да се кредитират, освен в частта, в която не си противоречат, като относно противоречията съдът ще се мотивира по-надолу в изложението, кои показания кредитира.

Подсъдимият И.С. даде пред съда просторни обяснения и изложи своята версия и убеждение за фактите, имащи отношение в процеса. Според обясненията му, към 2008г. в Кооперацията са били предприети действия по реорганизация на дейността и структурата, като единодушно е било решено да се учредят 3 акционерни дружества, в които да се прехвърли собствеността на кооперацията, за финансирането на което решение Управителният съвет на ПК „******“ се споразумял с изпълнителния директор на „***********-******“ АД да предостави кредит от 40 000 лв. срещу залог на акции на ПК в дружеството. Сумата била преведена на няколко транша в края на 2008г. и началото на 2009г. и осчетоводена по сметка „498“ – други дебитори и кредитори, за да не се харчи за текущи плащания, а целево – за регистрацията на дружествата. Заявява, че заемът от 2005 г. също е бил осчетоводен именно по тази сметка – 498, но той не знае точно причината за това осчетоводяване. Твърди, че не е упълномощавал главен счетоводител или касиер да теглят пари от банката, тъй като приходи по банка са имали рядко. Практиката била в такива случаи председателят да подпише нареждането-разписка, а парите да се получат от касиера или главния счетоводител и твърди, че не е имало случай, в който да е взимал лично пари и да ходи да ги внася в касата, а ги е давал на касиера или счетоводителя да се заприходят в счетоводството и да се съхранят в касата на касиера и тъй като разписките са в 2 екземпляра, единият остава в банката, а другият се дава на получателят на парите, затова единият оригинален екземпляр се е намирал в счетоводството на кооперацията – защото или той го е предал или Е.В. е получила процесните пари. Обяснява няколко пъти тази практика, според която той отива в банката, подписва нарежданията-разписки и ги дава на служителя, с когото е отишъл - той да вземе сумите на каса. Подсъдимият говори общо, тъй като признава, че не си спомня в конкретния случай как точно е процедирано. Запитан дали не е проследил какво се случва с парите, подсъдимият заявява, че не го е направил, защото не е допускал, че в касата може да стане нещо нередно. Като причина да се изтеглят парите на няколко пъти подсъдимият сочи, че тогава е имало ограничение на банката - без предварителна заявка и допълнителна такса, да се теглят суми до 5000 лв. Достъп до металните каси, където се съхранявали парите, С. твърди, че не е имал, за да ги вземе от там, а те би следвало да са съхранявани или от главния счетоводител или от касиера. Заявява, че лично не е водил сметки на кооперацията и не е запознат с начина на осчетоводяване на приходите и разходите, а  когато у себе си е имал банкови документи, всеки месец ги е предавал на главния счетоводител, за да се направи месечното счетоводно приключване. С отчитане на суми твърди, че не се е занимавал. Подсъдимият обяснява, че е получавал от главния счетоводител баланса на Кооперацията и отчета за приходите и разходите, като той внасял баланса за обсъждане на Управителния съвет и Контролния съвет, след което главният счетоводител го докладвал на общото събрание, което го приемало всяка година. Така описаната от подсъдимия счетоводна практика той счита, че изключва председателя от длъжностните лица, имащи възможност да съставят и използват документи, с които да изтеглят от банката пари и да ги присвоят, още повече, че договорът за заем е бил обект на решение на Управителния съвет и обект на дискусии на Общото събрание, като всяко присвояване би се установило на момент. Подсъдимият С. обяснява, че се е решило в капитала на акционерните дружества Кооперацията да внесе 30 000 лв. и 5000 лв. да внесе той като съучредител и счита, че вероятно това е причината да нареди получените пари от първия транш по заема от 10 000 лв. да се върнат обратно в касата и да се платят текущи разходи, което е документирано от главния счетоводител с приходно-касовия ордер, на който за вносител е отбелязана „ЦКБ“. Твърди, че в края на 2008г. са направени неотложни плащания с платежно нареждане, парите за което именно той е внесъл в банковата сметка и след получаване на втория транш от 10 000 лв. по заема, сумата му е върната от тези пари, но не знае дали е правилно осчетоводена. Подсъдимият обяснява подробно за идеята и реализацията на същата по регистрацията на акционерните дружества, като регистрацията на „******“ АД е станала факт през 2011г., след което било заявено за регистрация и „******“ АД. Крайното решение било учредяването да е с апортна вноска на кооперацията. Сочи, че за регистрацията на дружествата е било платено на оценители за апортната вноска, заплатили се и всички такси по регистрацията и всички данъци и такси за имотите от апортната вноска; заплатили за скици, данъчни оценки и много други разходи, които не се виждат в счетоводните документи на кооперацията. Безспорно е, както самият подсъдим заявява, че тези 40 000 лв. са изтеглени с неговия подпис, както счита и за безспорно, че са осчетоводени и е сигурен, че с тях са платени текущи разходи и разходи са регистрация на акционерните дружества. Подсъдимият заявява, че винаги е имал опозиция в Кооперацията и е бил под постоянен обществен мониторинг, така че дори присвояването на 1 лв. би довело до голям скандал. Пояснява, че през 2013г. група граждани, нарекли се „Спасителите“ започнали действия за дискредитиране на управителните органи на Кооперацията, с очевидната цел да подменят ръководството и да овладеят Кооперацията, но сред тези граждани са били няколко от сегашните и от бившите членове на Кооперацията. Убеден е, че целта им е била да го заменят с „по-послушен“. Подсъдимият твърди, че през 2013г. му направило впечатление, че документи от Кооперацията се копират и изнасят, че се крият финансови документи, наемателите били карани да плащат наемите в брой, а парите се харчели, без на него да се предостави информация, подписвали се договори, без изрично упълномощаване за това. Тези факти били причината да нареди наемите да се плащат само по банков път и да забрани на главния счетоводител да подписва документи от името на Кооперацията. Подсъдимият твърди, че не намира обяснение и защо щом има осчетоводени 35 000 лв. като неполучено негово трудово възнаграждение и 28 000 лв. - дължими от него, то главният счетоводител не е извършил операция, с която да закрие това задължение. Смята, че касовите книги, представени пред съда, са фалшифицирани. Твърди, че през годините многократно е кредитирал Кооперацията и подкрепя твърдението си с примери. Подсъдимият накрая на обясненията си изразява убеденост, че вече никой няма да разбере какво се е правило в касата на кооперацията, затова той трябва да бъде оправдан.

Към доказателствения материал са приобщени два броя постановления за отказ да се образуват досъдебни производства /от дати 12.04.2017г. и 02.02.2017г./ за подобни деяния на процесното, но за други парични суми, изтеглени по различно време. Мотивите на прокурор Александър Александров от РП-****** за отказите са: липса на достатъчно доказателства за престъпление от общ характер, тъй като получените суми са били изразходвани „в интерес“ на ПК „******“.

По делото са изготвени, в съдебната и досъдебната фаза няколко на брой експертизи, приети от съда, които са изяснявали различни относими въпроси. Първата от тях, изготвена от вещото лице А.К., е проследила прихода и тегленията, касаещи процесната сума. Средствата по аналогичен договор с „*********“ ЕООД от 2005 г. не касаят пряко процеса, поради което и не следва да се обсъждат. Според заключението, по сметка на ПК „******“ в „ЦКБ“ са получени средства в размер на 40 000 лв., като вещото лице е описало последователността на движението – постъпленията са, както следва: на 28.11.2008г. има получена сума в размер на 10 000 лв., заприходени в касата на дружеството на 28.11.2008г., като сума изтеглена от банка, а осчетоводяването е 501/503; на 23.12.2008г. има получена сума в размер на 10 000 лв., като на същата дата са изтеглени 9800 лв. от И.С. и няма приложен приходно-касов ордер за заприходяване в касата на ПК „******“; на 23.01.2009г. има получена сума в размер на 20 000 лв., като 5 000 лв. са изтеглени на същата дата, 5 000 лв. са изтеглени на 29.01.2008г., 5 000 лв. са изтеглени на 02.02.2009г. и 4 000 лв. са изтеглени на 04.02.2009г. от И.С. и няма приложени приходно-касови ордери за заприходяване на сумите в касата. В кориците на досъдебното производство, както вече бе упомената по-нагоре в изложението, се намират оригиналите на нареждания-разписки за сумите: 5000 лв., изтеглени на 23.01.2009г.; 5000 лв., изтеглени на 29.01.2009г.; 5000 лв., изтеглени на 02.02.2009г. и 4000 лв., изтеглени на 04.02.2009г. Посочено е в експертизата още, че на 19.12.2008г. са внесени по банковата сметка 3200 лв. от И.С., като няма информация за получена от него сума в такъв размер. Вносната бележка за сумата от 3200 лв. е приложена на л.104, том 8 от досъдебното производство. Платени били 3424.36 лв. по проформа фактура от 15.12.2008г. на „Мото Пфое“. Преводното нареждане за последната сума е от 19.12.2008г. /л.104 от том 8 от ДП/. В обобщение: постъпилите суми по сметка на ПК „******“ в ЦКБ за периода 28.11.2008г.-23.01.2009г. са в размер на 40 000 лв., изтеглени от И.С. са 38 800 лв., от които 10 000 лв. са внесени в касата на ПК „******“ с ПКО, а за останалите 28 800 лв. няма приложени разходно-оправдателни документи за извършени плащания, както и ПКО за внесени на касата суми. Според допълнителната ССчЕ, изготвена от вещото лице К., за изтеглените от И.С. суми на 28.12.2008г. – 9800лв., на 23.01.2009г. – 5000 лв., на 29.01.2009г. – 5000 лв., на 02.02.2009г. – 5000 лв. и на 04.02.2009г. – 4000 лв. не са представени и установени доказателства за заприходяването им в касата на ПК „******“. Сочи се в заключението, че сумите са осчетоводени по сметка 498 (дебит сметка 498/кредит сметка 503) и са посочени в извлеченията по сметка, отразени са в баланса на дружеството в раздел „вземания“, код 03240 за 2008г. и код 03200 за 2009г., като същите са част от посочената в баланса сума, която се формира и от салда по други партиди.

При изслушването в съдебно заседание на вещото лице А.К., тя сочи, че постъпилите суми, които са изтеглени и не са заприходени в касата, са осчетоводени по една „разчетна сметка“, по която се осчетоводяват суми, за които няма разходооправдателен документ и че тези пари не могат просто да стоят в пространството. Вещото лице сочи, че ако се внасят пари в касата, трябва да се попълва приходно-касов ордер, а ако с тях се правят разходи, те трябва да се отчетат – с фактура или друг документ и да се отразят като „аванс“ на материално-отговорно лице, което лице след като предостави документи, се оформя отчет. Сочи, че ако лицето, което е направило разход, представи документите за разхода в счетоводството, те трябва да бъдат осчетоводени. Сочи, че ако има документ, няма причина сумата да стои именно в разчетната сметка, в която е поставена. Сочи още, че щом няма документ парите да са влезли в касата, няма как да са харчени и за тях да са издавани разходни ордери. Вещото лице акцентира и на факта, че се прави текущо осчетоводяване и приходите и разходите трябва да се отразяват към момента и че, за да се стигне до извод, че някакви суми са същите като процесните, то изтеглените суми би трябвало да са изтеглени или разходвани в момента. Вещото лице заявява, че не и е предоставена информация процесните суми да са били внасяни под някаква форма по задължения към НАП и да има съставени документи в такава насока. Вещото лице посочва, че по салдото на сметка 498 за 2008г. стои сумата от 6600 лв., формирана след приспадане на 3200 лв. от внесените от И.С. на 19.12.2008г., за които обаче тя не може да направи извод, че са част от процесните 9800 лв., изтеглени на предходна дата – 28.12.2008г.

Третата, изготвена от вещо лице А.К. експертиза, е за размера на минималните работни заплати, на които се равняват процесните суми. Според заключението минималната работна заплата за посочените периоди е: към 23.12.2008г.- 220 лв., за 2009г. – 240 лв., като изтеглената на 23.12.2008г. сума се равнява на 44.5 МРЗ; за 23.01.2009г., 29.01.2009г. и 02.02.2009г. – на по 28.8 МРЗ, която цифра е коригирана в съдебно заседание на 20.8 МРЗ, а сумата от 04.02.2009г. се равнявала на 16.6 МРЗ. Общият размер на изтеглените и незаприходени в касата на ПК „******“ суми в общ размер на 28 800 лв. се равнявали на 123.5 МРЗ за страната, която крайна сума е правилна, независимо от корекцията. 

В съдебната фаза на делото съдът е допуснал две нови съдебно-счетоводни експертизи и една допълнителна – трета такава. Първата от тях е изготвена отново от вещото лице А.К. и касае служебните аванси на подсъдимия С. за 2008г. и следващите. Според заключението на И.С. са предоставени следните суми като служебен аванс: 2010г. – 17850 лв., 2011г. – 5500 лв., 2013г. – 900 лв. /всичко: 24 250 лв./; възстановеният остатък от служебните аванси е: за 2010г.- 500 лв. и за 2012 г. – 620 лв. /всичко: 1 120 лв./, т.е. ползваните от И.С. аванси за периода от 2008г. до отпадане функцията му на председател на Кооперацията, са 23 130 лв. В констативно-съобразителната част на експертизата са посочени номерата на ордерите, с които авансите са предоставяни, като посочената сума е осчетоводена по сметка 422 и това е единствената сметка, в която се оформят служебни аванси. Според вещото лице всички описани авансови суми, са минали през касата на Кооперацията.

Вещото лице К., също както и колегите си, счита, че може да има приходно-касов ордер и отгоре да стои име на банка, защото това са пари, изтеглени от банка – отива например касиерът и ги изтегля от банката и тогава отгоре пише наименованието на банката, но ако се внасят от определено лице трябва да пише името на лицето. Оформянето на ордерите, сочи вещото лице К., е задължение на касиера или счетоводителя, в зависимост от функциите им. Вещото лице също счита, че няма пречка на ордери да се слага индекс, когато се получи някоя грешка, с цел да не се драска по касовите ордери, вписани от определено лице, затова може да се сложи на следващия касов ордер буква. Дори и да не се сложи буква, ако два ордера са с еднаква номерация, ако и двата са осчетоводени, вещото лице смята, че това не е грешка. Тези коментари на това вещо лице, на другите вещи лица и на свидетелите, са все по повод приходно-касов ордер номер 285а от 28.11.2008г. за сумата от 10 000 лв. /л.100, том 8 ДП/, който вещото лице К. е обвързала с постъпилата и изтеглена първа сума от „*********“ ЕООД, която не е включена в инкриминираната, но е станала предмет на обсъждане с оглед възможното допускане на счетоводни грешки в счетоводството на Кооперацията, включено в линията на защита на подсъдимия.

Като експерт по делото е работил и Р.Р.С., който е дал отговор на 11 поставени му въпроса от най-различно естество, включително е изследвал множество документи, които са допълнително приобщени от съда и нямат пряка връзка с инкриминираното деяние, но такава връзка за тях се търси от защитата с оглед възможността процесните суми да са разходвани реално, а разходите да не са осчетоводени. Вещото лице е изследвало за какви суми има надлежни доказателства да са били внесени от И.С. в Кооперацията от 2008г. насетне, а те са: 3200 лв. на дата 19.12.2008г., отразени по сметка 498; 20 лв. внесени по банкова сметка *** „ЦКБ“ АД- взета предвид в извлечение по сметка към 28.02.2009г.; 500 лв. внесени в касата на 23.09.2010г. с основание „възстановен служебен аванс“ и осчетоводяване по кредита на сметка 422; 620 лв. внесени в каса на 28.12.2012г. с основание „възстановен служебен аванс“ и също осчетоводена по сметка 422. Коментирана е от вещото лице, в отделен въпрос, и сумата от 3200 лв., която е изследвана и от другото вещо лице, като сумата е установено, че е внесена на 19.12.2008г. по банкова сметка *** „******“ с основание: „захранване на сметка“ и е осчетоводена по сметка 498 – други дебитори, като възстановена сума от И.С. на ПК „******“. Вещото лице е установило, че по сметка 498 ПК „******“ води задължение към И.С. за работни заплати в размер на 35 520.18 лв. – към 31.12.2015г., 31.12.2016г. и 31.12.2017г., като сумите са начислявани ежемесечно и са натрупани за периода от месец 12.2009г. до 31.12.2015г. И това вещо лице посочва на кои дати, каква част от процесните общо 28 800 лв. са били изтеглени от И.С., като заключението съвпада изцяло с документалните следи и със заключението на вещо лице А.К.. Също сочи, че изтеглените суми са осчетоводени по сметка 498 – „други дебитори“ по партидата на И.С. и не са отразени като постъпление в касата и не фигурират в касовата книга. Констатирано е, че по сметка 498 по партидата на И.С., освен процесните 28 800 лв. има осчетоводени и други суми като предоставени от ПК „******“ на И.С.. Според заключението, от представените РКО, ПКО, касова книга, картони, не може да се направи връзка между процесните 28 800 лв. и отразените като внесени в касата от И.С., тъй като е налице смесване на различни изходящи парични потоци от разплащателната сметка на ПК „******“ на И.С., част от които са сумите, формиращи 28 800 лв. и предоставяне на суми от касата на Кооперацията отново на И.С.. От документите се е констатирало, че на името на И.С. има открита партида, както по сметка 498, така и по сметка 422 – подотчетни лица, като по двете счетоводни сметки фигурират задължения на И.С. към ПК „******“. По документите е констатирано още, че има внасяни суми в касата на ПК „******“ от И.С., за което са издавани ПКО, като сумите са записани в касовите книги, но не може да бъдат обвързани с инкриминираните суми, тъй като в резултат на тегленията на И.С. на суми от касата и банковите сметки на ПК „******“ и внасяните от И.С. суми по банковите сметки и касата, са се формирали салдата – по сметка 498 и сметка 422, което салдо по сметка 422 впоследствие през 2016г. е прехвърлено по сметка 498. Вещото лице е установило, че към 31.12.2009г. по сметка 498 – други дебитори, фигурира салдо/ задължение на И.С. към ПК „******“ в размер на 25 580 лв., формирано от изтеглените в брой от сметката на кооперацията, от И.С. суми, в периода 23.12.2008г.-04.02.2009г. общо 28 800 лв., от което са приспаднати 3200 лв. – внесени от И.С. обратно в сметка и още 20 лв. – също внесени от И.С. обратно в сметка. За периода 31.12.2010г.-31.12.2015г. задължението по сметка 498 е било 25 600 лв. без промяна, а към 31.12.2016г. по сметка 498 вече фигурират следните задължения: задължение от 25 600 лв., формирани като остатък от инкриминираните суми; задължение от 23 130 лв., прехвърлено от сметка 422, с отбелязване „И.С.- служебен аванс“ и задължение в размер на 17 386.13 лв., изтеглени от И.С. през 2016г. от разплащателната сметка на ПК „******“ в „ЦКБ“ АД след постъпване на суми от наеми на Кооперацията. От проверката на вещото лице на извлеченията по разплащателната сметка, е установено, че на 10.11.2015г. по сметката е постъпила сума в размер на 12 000 лв., с вносител Г.П.Г., с основание „Договор за заем от 10.11.2015г. ********* ЕООД“, като на същата дата 10.11.2015г., сума в размер на 12 000 лв. е изтеглена от И.С.С. от банковата сметка и не е осчетоводена при ПК „******“. С молба от 12.06.2018г. подсъдимият е представил набор от разходооправдателни документи /приходни квитанции/ за различни разходи, които според експертизата не са осчетоводени при ПК „******“. Няма и доказателства обаче, че същите са представени в счетоводството. От извършената проверка в счетоводството на ПК „******“ вещото лице не е установило документи и осчетоводени разходи на кооперацията, свързани с регистрацията на акционерните дружества „******“ АД и „******“ АД. Във връзка с регистрацията на акционерни дружества, подсъдимият отново е представил набор от документи /от л.318 до л.328 от делото/, за които вещото лице е установило, че тези документи не са отразени в счетоводството на кооперацията, както и не се намират такива първични счетоводни документи. От община ****** са изискани и представени документи за разходи на ПК „******“ за издаване на документи от общината, за които вещото лице е проследило и установило, че за тях има разходно-касови ордери и са надлежно осчетоводени при ПК „******“.  Изследвана е от експертизата сума от 6649.99 лв., за която подсъдимият е представил доказателства, че я е внесъл по сметка на ЧСИ, като се установява, че тя е осчетоводена като плащане на ЧСИ от сметка 501 – каса в лева, по изп.дело, по което ПК „******“ е длъжник, но е дебитирана сметка 498 – други дебитори, а не сметката за съдебни/присъдени вземания – 445. По никакъв начин тази сума не била обвързана счетоводно с партидата на И.С. по сметка 498, а самото осчетоводяване не било правилно, тъй като сумата следвало да бъде по някоя от сметките за присъдени служебни задължения. Тази сума е била предмет и на допълнителната експертиза, където от констатациите по вносна бележка за плащането на ЧСИ от 30.04.2013г., записванията в касовата книга, издадените ПКО и РКО, съобразно хронологията на събитията: на 30.04.2013г. И.С. е внесъл с лични средства по сметка на ЧСИ сумата от 6646.99 лв., на 25.09.2013г. е внесъл сумата от 7000 лв. в касата на ПК „******“ за покупка на акции и след постъпването на тази сума му е възстановена сумата от 6646.99 лв. Представени са по делото 10 бр. квитанции за суми от по 1300 лв. всяка, издадени на Г.П.Г. с основание „дивидент ***********“ за годините от 2008г. до 2017г. Установено е, че те не са осчетоводени при ПК „******“, като при проверката обаче на вещото лице са представени ПКО към 10-те броя квитанции, издадени от ПК „******“ и имащи положени подписи за касиер, получил сумата и печат на ПК „******“. От ПК „******“ били представени списъци на член-кооператори, които са получавали дивидент от „***********“ АД за периода 2008-2017г. и от тях се установява, че всяка година на член-кооператорите от ПК „******“ са изплащани дивиденти от името на „***********“ АД чрез ПК „******“. Вещото лице е изследвало и дали са били осчетоводявани разходи на председателя за командировки за периода 2008-2016г. Установено е, че И.С. е бил командирован до гр.Несебър за срок от 5 дни за периода от 10.09.2012г. до 14.09.2012г., както и е бил командирован до Румъния за срок от 3 дни от 08.05.2012г. до 10.05.2012г., като разходите за командировката са за сметка на ПК „******“. На 28.12.2012г. в брой на касата с РКО, на И.С. е била изплатена сумата от 620 лв., с основание „командировка“ и сумата е осчетоводена по дебита на сметка 609 – „други разходи“. На същата дата- 28.12.2018г. е бил издаден ПКО за сумата от 620 лв. с основание „възстановяване на служебен аванс“, с подписи за получил сумата. Представени са допълнително две командировъчни заповеди, с които И.С. е бил командирован до гр.Велико Търново за 3 дни и до гр.Поморие за три дни през 2011г. и 2010г., като разходи по тези командировки не са осчетоводени. На името на И.С. се установява, че няма осчетоводени разходи за ползване на служебен автомобил и не са осчетоводявани представителни разходи. С допълнителното заключение са изследвани и други парични суми, които подсъдимият поддържа да е разходвал за Кооперацията. Установил е, че разходните документи, представени по делото от адв.Чавдар Пенчев, обслужвал ПК „******“ към процесния период не са осчетоводени и в ПК „******“ не се намират екземпляри. Приобщени са по делото ПКО за сумата от 4000 лв. и квитанция към него, издадена на И.С., като тази сума е осчетоводена като приход в касата на ПК „******“, но с нея не е намалявано салдото/задължението на И.С. по счетоводна сметка 498, като по обяснение на счетоводителя, това не е направено заради вписаното основание – „съгласно договор“.

Вещото лице Р.С. подробно е защитил констатациите си по експертизата с разяснения в съдебно заседание, които съдът не намира за необходимо да преповтаря, тъй като представляват обяснения и разширен анализ по въпросите, чийто отговор е ясен и недвусмислен. Следва да се споменат само някои от поясненията на вещото лице и то накратко. Вещото лице сочи, че едно дружество осчетоводява приходи и разходи, които са свързани пряко с неговата дейност и няма как чужд разход да бъде осчетоводен, в случая - в Кооперацията. Сочи още, че „******“ АД и „******“ АД са други юридически лица, подлежащи на самостоятелно счетоводно отчитане и всички разходи са си техни. Счита, че макар ПК „******“ да е била вносител по такси за регистрация на дружествата, тя не е могла да го отчете като чужд разход, а е следвало да осчетоводи сумите като заем, предоставен на АД-то. Такъв заем вещото лице не е установило да е осчетоводяван в Кооперацията, не е установил запис или движение на парични средства, свързани с тези суми и те не са отразени в счетоводството като излезли от Кооперацията. На вещото лице е предявен ревизионният доклад от 2010г. и той установява, че има разминаване между това, с което той се е запознал като документи и справката за задължения по сметка 498 към ревизионния доклад, в която задължение на И.С. не фигурира. Запитан за правилността на прехвърлянето на суми от една счетоводна сметка в друга, вещото лице С. заявява, че това не е грешка и не е неправилно, тъй като Законът за счетоводството и националните стандарти за счетоводството дават предимство на съдържанието пред формата, т.е. важното е нещо да бъде осчетоводено, а не толкова- къде ще бъде осчетоводено.

По отношение на съдебно-счетоводните експертизи, съдът намира, че техните заключения са компетентни и пълни, каквато преценка е направена още към момента на приемането им и кредитира с доверие всички направени от експертите констатации и изводи и същите намира за обективни и обосновани. Следователно, всичко заявено от експертите и възпроизведено по-горе, няма пречка да бъде прието за установено и истинно.

В приобщените като доказателства касови книги, в действителност се установява, че се наблюдават забелвания с коректор и корекция на записите, които са често срещани.

Веществените доказателства по делото – папки с документи, са иззети от сградата на ПК „******“, видно от изготвените в досъдебното производство протокол за претърсване и изземване и албум към него от 16.09.2014г. и протокол за оглед на веществени доказателства от 23.09.2014г. и албум към същия. На база на част от иззетите документи е изградено обвинението и по част от тях са работили и експертите, чиито заключения бяха изслушани.

Събрани са по делото доказателства за характеристиката на И.С.. На първо място, следва да се посочи, че видно от справката му за съдимост, той има чисто съдебно минало и не е осъждан; има наложено административно наказание – глоба, през 2000г. за деяние по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 /причиняване на ПТП по непредпазливост/, за извършването на което е освободен от наказателна отговорност. Изготвена е от служител на РУ-****** при ОДМВР София, характеристика на подсъдимия С., в която е описан цялостно животът му. Видно от нея, още от училищните си години И.С. е бил изявен  лидер – завършил е с отличен основно образование, както и гимназиално такова, получавал е медали, след което е отбил редовно военна служба, бидейки командир на гаубичен взвод. завършил е висше образование в МЕИ /сега Технически университет/.След това е започнал работа в гр.Средногорие като завеждащ отдел, а впоследствие като Първи секретар на Общински комитет на ДКМС-Средногорие. Бил е директор на завод, главен механик на подземен рудник, а от 1994 г. – председател на ПК „******“, преизбиран многократно. Изявявал се е като общественик и ръководител. Бил е многократно избиран за общински съветник. Има съпруга и двама сина. В масивите на МВР са открити полицейски регистрации за превишаване на служебни права и причиняване на ПТП с телесна повреда по непредпазливост.

От декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на И.С., се установява, че е женен и има двама сина, като трудовото му възнаграждение за година възлиза на около 8400 лв., а от други източници членовете на семейството му имат годишен доход от около 30 000 лв. Притежават къща и лек автомобил.

Останалите, приложени в кориците на досъдебното производство, не са относими към настоящия процес и не следва да бъдат обсъждани.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият И.С.С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. чл.201 във вр.чл.26, ал.1 от НК, като са налице всички обективни съставомерни признаци, изискуеми от състава на престъплението, а именно: осъществяване акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с предмет на посегателство, върху който деецът има юридическа и фактическа власт, който акт е довел до облагодетелстване на дееца.

Субект на престъплението „длъжностно присвояване“ е винаги длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 НК. В конкретния случай физическото лице И.С.С. – председател на ПК „******“ в инкриминирания период, изцяло попада в категорията длъжностни лица по чл.93, т.1, б. „б“ НК, а именно: „лице, на което е възложено да изпълнява ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител“. Подсъдимият С. се явява длъжностно лице по принадлежност и функционален критерий, тъй като принадлежи към структурата и системата на кооперация, длъжността му – председател, е включена в организационната структура на кооперацията и изпълнява дейност, възложена му с устава на кооперацията. Той е изпълнявал ръководна работа в ПК „******“ в периода 2008г.-2009г. По силата на заеманото от него служебно положение се счита, че имуществото в кооперацията му е поверено за управление.

Обект на престъплението длъжностно присвояване, което И.С. е извършил, са обществените отношения, осигуряващи упражняване правото на собственост върху движими вещи /в случая пари/, а също така и специфичните служебни отношения, свързани с нормалното осъществяване на служебните функции и дейност от страна на субекта на престъплението и именно те за засегнати в конкретния случай.

Предмета на престъплението „длъжностно присвояване“ е очертан от основния състав на чл.201 НК, а именно: „чужди пари, вещи или други ценности“. В конкретния случай безспорно предметът са пари, представляващи редовно платежно средство. Те също така са чужди по отношение на подсъдимия С., тъй като са принадлежали на ПК „******“, на която кооперация са били преведени по банкова сметка, ***. Тук следва да се отбележи, че характерът на този договор, дал основание за превеждане на сумата към Кооперацията, не е от съществено значение за обвинението, тъй като касае гражданските правоотношения между два правни субекта, но безспорно правната му форма е на договор по чл.333 ТЗ – „продажба с уговорка за изкупуване“, а зад избраната правна форма стои прикрита сделка – заем, с допуснато обезпечение, което обезпечение е било реализирано в случая. Значимото в случая е, че И.С. е имал достъп, т.е. власт над тези пари, по силата на правно основание и в резултат на предварително регламентирана процедура, по силата на която единствено той е имал спесимен да тегли пари от банковата сметка на кооперацията, която представлява.

Изпълнителното деяние на престъплението, в което е обвинен И.С., е присвояване. С изтеглянето на паричните суми, преведена към ПК „******“, което подсъдимият С. не отрича, а напротив – признава, а и доказателствата се безспорни в насока на това, че именно той и със своя подпис, е изтеглил сумите, съдът счита, че С. е установил трайна фактическа власт върху тях и се е разпоредил. По отношение този елемент на състава на престъплението защитата спори и извежда извод за несъставомерност на деянието, а подсъдимият го отрича. Становището на адв.П. обаче, че престъпление няма, съдът не може да възприеме. Деянието И.С. е осъществил чрез пренасочване на сумите, които е изтеглил – от счетоводството на Кооперацията към своя патримониум, с активно действие - изтеглянето им. Трансформирана е собствеността на парите от такава на техния действителен собственик – юридическото лице ПК „******“ в държане от извършителя на престъплението. В случая, парите са останали именно в негово държане, тъй като той не ги е отчел в Кооперацията и с това състоянието е останало трайно. Разпореждането е фактическо, а не юридическо, тъй като липсва правна сделка, чрез която да е осъществено разпореждането. Тегленето от банка не представлява сделка, а упражняване на правомощие от представител на кооперацията, имащ право на това. Тук съдът следва да посочи, че правилно защитата на подсъдимия твърди, че той е имал право да извърши това действие и с него само по себе си, не е реализирал състав на престъпление. Реализирал го е обаче, отнасяйки се с предмета на престъплението като със свой /без да го отчете/, при условие, че неговата единствена функция е била на посредник между банката и кооперацията, в чиито патримониум сумата е била, докато е стояла по банковата сметка, и в чийто патримониум е следвало отново да попадне чрез внасяне на сумата от преносителя и – И.С., в касата на Кооперацията. Подсъдимият е осъществил инкриминираните деяния чрез конкретни разпоредителни действия с повереното имущество, надлежно индивидуализирани по време, място и начин на извършването им. В обвинителният акт подробно са били описани естеството на разпоредителните действия, като съдът се солидаризира с възприетото от прокуратурата и формулировката на обвинението. Механизмът на тяхното изпълнение следва по категоричен начин от доказателствата по делото - след като е получавал на каса от банката сумите, преведени на правно основание по банковата сметка на ПК „******“, не ги е отчитал в касата на Кооперацията, а ги е задържал за себе си. Така И.С. се е разпоредил с имуществото като със свое, в свой интерес, преустановявайки възможността за разпоредителни действия от собственика съобразно предназначението на присвоените парични средства и това е резултатът от деянието, тъй като „длъжностното присвояване“ е резултатно престъпление. Тук следва да се обсъди защитната теза на подсъдимия С., че сумите не са присвоени от него, тъй като ги е използвал по предназначение – за дейности и разходи на Кооперацията, а проблемът е счетоводен, тъй като разходите не са били осчетоводени. Той твърди, че сумите са похарчени „в интерес“ на кооперацията, каквато е формулировката и в прокурорските постановления за прекратяване на другите две обвинения срещу него. Това твърдение категорично не бе доказано и съдът не може да се базира на него за оневиняване на подсъдимия. В действителност, по делото се ангажираха множество писмени счетоводни документи за правени разходи по дейността на кооперацията. Тези разходи обаче по никакъв начин не могат да бъдат свързани с процесните суми, каквото е заключението и на ССчЕ на вещото лице Р.С. при отговорите на 7-ми и 8-ми въпрос на основната му експертиза. Това, че тези документи доказват сторени разходи не се оспорва, но обстоятелството те да са заплатени именно от процесните суми с нищо не се потвърждава. Няма никакви доказателства тези разходооправдателни документи да са били представени в счетоводството на ПК „******“, за да се търси отговорност за неосчетоводяването им, вместо за присвояването им. Освен това се установи, че по счетоводната партида на И.С. съществуват и други задължения - за получени и неотчетени „аванси“, от които е възможно да са правени разходите. Макар процесът да е наказателен и тежестта за доказване на обвинението да е на прокуратурата, твърдяното от защитата обстоятелство, че парите са похарчени „в интерес“ на Кооперацията, бе в тежест на подсъдимия и защитата, която го е навела, а не бе безусловно доказано. Представените разходни документи са само индиция за вероятна възможност инкриминираните суми да са похарчени за сочените разходи.

Съгласно Р.460-94-I ВС съдът не е длъжен да установява за какво са изразходвани присвоените средства, макар в настоящия случай съдебният състав да се опита да удовлетвори искането на защитата все пак да се извърши проверка за какво са изразходвани сумите. Въпреки извършеното пространно съдебно следствие, не се установи по несъмнен начин точно процесните суми за какво да похарчени и дали те са били източникът на средствата, изразходвани от подсъдимия по един или друг начин за Кооперацията. Деянията реално се считат за довършени в момента, в който подсъдимият не е внесъл цялата събрана сума, а я е задържал за себе си. И.С. е лицето, което е следвало да отчете сумите първо в касата на Кооперацията, а след това да ги вземе като „аванс“ и да се разплаща, след което да отчете и аванса. Той е лицето, което е следвало да проследи, в случай че реално отчита парите, дали биват заприходени и осчетоводени, каквито правомощия безспорно е имал, а не е осъществил. В обясненията си той изложи версия /според настоящия съд - защитна/, според която при изтеглянето на сумите от банката, той веднага ги е предал на счетоводителя или касиера, разчитайки че те ще оформят нужните документи за заприходяване и отчитане. Този подход изглежда логически твърде наивен за лице с опит, какъвто С. безспорно е имал зад гърба си - с боравенето с документи и за лице с неговия висок интелектуален капацитет. В случай, че това е действителното обяснение на обстоятелствата, то той сам се е поставил в невъзможност да бъде проследено какво точно се е случило с изтеглената и евентуално предадена на друго лице от счетоводния отдел, сума. Свидетелите са категорични, че срещу всяка внесена в Кооперацията от дадено лице сума, са били издавани надлежни документи, като съдът възприема за истинно това твърдение, още повече, че при поискване от страна на вносителя на квитанцията към ПКО, не би имало основание да бъде отказано издаването на такава. Очевидно е, че подсъдимият С. е запознат с процедурата, тъй като именно той е представил по делото една квитанция в оригинал за сумата от 4 000 лв. /л.518 от делото/, оформена на негово име като вносител. Въпреки това твърди, че за конкретните инкриминирани суми не е поискал такава. Подсъдимият е бил запознат и с метода на взимане на аванси, защото видно от доказателствата /ССчЕ-зи/ такива е ползвал, т.е. бил е наясно, че ако ще харчи сумите за целеви дейности, първо трябва да ги внесе в касата и след това да ги получи като аванс, с който да се разпорежда, както е намерил за целесъобразно и после да го отчете. Освен това, макар видно от материалите по делото, за първата изтеглена сума от 10 000 лв., която е била внесена на каса, ПКО да е оформен на банката, от която са постъпили парите, документ все пак съществува и е осчетоводен, което е косвено доказателство, че не счетоводителят е злоупотребил с правомощията си, тъй като осчетоводяване на сумите от договора с „*********“ ЕООД е предприето и няма никакво логично обяснение в издаването на документ и осчетоводяването на една част от сумата, а на друга – не, ако тя реално е постъпила. Освен това главният счетоводител е бил наясно, че именно тя ще е лицето, от което ще бъде потърсена отговорност при неосчетоводяване на суми и то такива, за които има ясна документална следа, че са постъпили по сметка на Кооперацията.

Изслушаните и приобщени счетоводни експертизи са установили липсата на инкриминираната сума от патримониума на пострадалото учреждение и са проследили движението на сумите в резултат на деянието, което движение е установимо до момента на изтеглянето им от банковата сметка, след който момент следите на сумите се губят. За доказване на извършено престъпление по чл. 201 НК е достатъчно разпоредителните действия на дееца върху повереното му имущество да се обективират и само в констатираната липса, т.е. неотчитане на процесиите суми, когато същевременно бъде установено, че по отношение на повереното имущество подсъдимият е имал изключително необезпокояван достъп, изключващ чуждата лична намеса. В случая причината събраните такси да не са изцяло налични в ПК „******“ е фактът на неосъщественото внасяне на изтеглените суми от страна на подсъдимия в касата. Последното обаче е логична последица и се дължи единствено на поведението - решението да задържи парите за себе си и по този начин фактически да ги свои. Вината на подсъдимия се установява от събраните доказателства, а не на базата на предположения и косвени доказателства. От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните доказателства се установи, че през инкриминирания период именно подсъдимият С. е теглил парични суми от банковата сметка на Кооперацията, която представлява, като същият е имал изключителен достъп до суми, намиращи се в тази банкова сметка - ***, съхранявал ги е в себе си, внасял ги е, т.е. няма индиция за чужда намеса. В този смисъл, не се доказва защитната теза, че сумите са били предадени на главен счетоводител или касиер – за такъв факт няма нито писмени, нито гласни доказателства. Фактът, че касиерът е приемал суми срещу документ, а главният счетоводител ги е осчетоводявал, по никакъв начин не изключва причинната връзка между липсващите парични средства и поведението на подсъдимия, тъй като в този период не са установени никакви несъотвествия в работата на длъжностните лица касиер и счетоводител, а и отчитането на изтеглени от банката суми е било задължение на лицето, което ги е изтеглило, в случая на председателя С.. Подсъдимият е наблюдавал пряко работата на колегите си, като няма подавани сигнали от негова страна за липса на суми и за неправомерни действия на тези лица. Всичко това дава основание да се приеме, че авторството на процесното престъпление е установено по категоричен начин. Причина за неотчитане на паричните средства, извън поведението на подсъдимия С., не е налице.

Установената фактическа обстановка релевира усложнена престъпна дейност на подсъдимия И.С. по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, осъществена чрез 5 на брой /описани във фактическата страна/ отделни деяния, чието извършване е продължило в период от около два месеца - от 23.12.2008 г. до 04.02.2009 г. Налице е както обективна, така и субективна връзка между отделните присвоителни действия - длъжностното качество на подсъдимия и еднаквото отношение към поверените парични средства, мястото и еднородният начин на изпълнение на отделните прояви, както и формата и вида на проявената вина. Всяко от деянията е осъществено в момента, в който подсъдимият С. е изтеглил, а не е внесъл в полза на правоимащия субект – ПК „******“, инкриминираните отделни суми, а ги е задържал за себе си. В този смисъл, подсъдимият е извършил „продължавано престъпление“- престъпление, извършено с две или повече деяния, които осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Следователно престъплението е едно, макар и извършено с няколко деяния.

Съдът намира, че деянието на И.С. попада под по-тежко наказуемия състав на престъплението, а именно: чл.202, ал.2, т.1 НК – длъжностно присвояване в „големи размери“. Размерът на присвояването се определя от паричното изражение на предмета на престъплението, който в случая е именно парична сума, за която е установено, че е в размер на 28 800 лв. – това, което деецът свои към момента на извършване на деянието. От този размер не следва да бъдат приспадани други суми, по отношение на които защитата целеше доказване, че са предоставени от лични средства на И.С. и не са му били възстановени. Така например сумата от 3200 лв., внесена на 19.12.2008г. в касата на ПК „******“, не се доказа да е част от процесните, тъй като процесните суми са изтеглена след тази дата. Не е работа и компетентност на съда да прави извод за възможно прихващане между суми по обвинението и други суми, дължими на подсъдимия, така че да се намалят инкриминираните. Дори И.С. да е „кредитирал“ Кооперацията, както твърди, което всъщност не се доказва по категоричен начин, се касае за отделни парични суми, различни от инкриминираните и те не са предмет на обсъждане в наказателното дело. Общо присвоената сума от 28 800 лв. е сума в големи размери. Тук следва да се има предвид разрешението на ТР.6-73-ОСНК ВС, съгласно което големите размери се определят преди всичко от паричната равностойност на предмета на престъплението. Трябва да се отчита общата стойност на предмета на престъплението, в това число и когато то е осъществено във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, какъвто е настоящият случай. Понятието за големи размери е определено в ТР.1-98-ОСНК ВС – сума, надхвърляща 70-кратния размер на МРЗ, установена за страната към момента на деянието. В настоящия случай този съставомерен признак е изпълнен, тъй като присвоената сума се равнява на 123,50 минимални работни заплати за страната към процесния период.

Установи се според съда, че в действителност в счетоводството на ПК „******“ е имало известни „неуредици“, касаещи начина на осчетоводяване на сумите, начина на водене на касовите книги, начина на документооборота, но в глобален аспект никое от изслушаните вещи лица и свидетели-експерти не се ангажира със становище за погрешно водено счетоводство или такова, водено в противоречие със Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Вещите лица дадоха обяснение на някои от явленията в Кооперацията, като това защо касов ордер е издаван на банка, защо на ордерите са поставяни индекси или защо има забелвания в счетоводните книги. Тези обяснения са логични и съдът не счита, че конкретните явления свидетелстват за незаконосъобразно водено счетоводство. Освен това се установява според съда, че при ревизията през 2010 г., а и на Общите събрания на Кооперацията преди 2013 г., е умишлено укрита от лицата със счетоводни компетенции липсата на инкриминираните суми. Това, макар в действителност да е неправилно и будещо съмнение в добросъвестността на лицата от счетоводния отдел, не може да промени факта на установената липса на парите. Те са били осчетоводени като задължение на подсъдимия И.С. още към 2009г. в разчетна сметка 498, както и като кредит от „*********“ ЕООД - отново в сметка 498, макар това да не е докладвано по прозрачен начин на останалите член-кооператори и да е било прикрито от ревизора Б. чрез издаване и предоставяне на същия на невярна справка. Вероятно обяснение за това е, че към момента на извършване на деянието и впоследствие до 2013г., когато се е разразил конфликта, подсъдимият И.С. и главния счетоводител са били в добри и синхронни отношения, следствие от които е прикриването на информация от главната счетоводителка като длъжностно лице. Макар тази информация да е била оповестена и използвана като ресурс едва през 2013г., тя е съществувала в счетоводните отчети, от които е било установимо, че сумите, изтеглени от И.С., не са били заприходени, а са осчетоводени като негово задължение по салдото на сметката.

Конфликтът между една част от член-кооператорите, развил се от 2013г. насетне до отстраняването на И.С. от ПК „******“ като председател, на който бе обърнато съществено внимание от защитата, следва да се има предвид единствено по отношение преценката на свидетелските показания, тъй като част от свидетелите са навлезли в дълбочина на този конфликт до степен да не могат да са обективни. Такъв свидетел е Р.П., за която всички останали свидетели потвърдиха, че най-ревностно се е борила срещу управлението на И.С.. На нейните показания обаче не се базира нито един възприет същностен факт по делото, а изнесеното от нея като информация не свидетелства за друго, освен за това кога е узнала тя самата за липсващите пари. При останалите свидетели съдът не намери основание да дискредитира показанията им в никоя част, защото същите са логични и последователни, дори що се отнася до свидетеля С., тъй като той показва неутралност по време на делото и квалифицира отношенията като „бизнес“. В показанията на свидетелката В. съдът също не се усъмнява, макар да се установи, че тя е крила информация, на което нейно поведение бе направена преценка по-горе. Освен това, следва да се посочи, че осъдителната присъда се базира почти изцяло на писмените доказателства, а свидетелските такива са само допълващи и събрани с цел изясняване на пълната „картина“ на събитията. Предвид момента на възникване на конфликта, който следхожда с много години инкриминирания период, няма основание да се счете, че към процесния период някой от свидетелите неправомерно е създал обстоятелства, с които на уличи подсъдимия С. в извършване на престъпление.

От субективна страна И.С. е извършил престъплението при пряк умисъл, което е и единствената възможност за извършване на този вид престъпления. Той е съзнавал, че предметът на престъплението са чужди парични средства, а именно: принадлежащи на ПК „******“; че той самият няма права върху правомерно предадените му за пазене суми, които е изтеглил от банката и е следвало да съхранява в качеството си на длъжностно лице, но въпреки това се е разпоредил с тях в своя лична полза. Към момента на изтегляне на сумите, И.С. несъмнено е имал намерение да присвои сумите, тъй като противното- евентуално негово намерение да ги предаде на собственика, е могло да бъде незабавно осъществено, но това не е сторено нито към датата на изтеглянето им, нито след това.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

По отношение престъплението с правна квалификация чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр чл.26, ал.1 НК /която правна квалификация съдът възприе/, в санкционната част на нормата, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години, в който диапазон съдът следва да определи наказанието при липса на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, какъвто е настоящият случай. В така очертаните законови рамки на наказанието и на основание чл.54 НК, съдът наложи на подсъдимия И.С. наказание от три година лишаване от свобода, която се явява и предвиденият в разпоредбата на чл.202, ал.2, т.1 НК минимум, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно: чисто съдебно минало, добра обществена позиция и добри характеристични данни. Такова смекчаващо отговорността обстоятелство е и изминалият дълъг период от довършване на деянието до постановяване на присъдата, макар обемът на делото да е обективния фактор за продължаване на съдебната фаза повече от 2 години. В досъдебната фаза обаче обвинението се е разпростряло твърде обширно в събирането на доказателства, което е забавило разследването.

Съдът намира, че така определеното наказание от три години лишаване от свобода, на основание чл.66, ал.1 НК, следва да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Това е така, тъй като от една страна, имайки предвид срока на наложеното наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три години /не надвишава този лимит/, и чистото съдебно минало на подсъдимия  към момента на извършване на деянието, а и към момента на постановяване на присъдата, спрямо него не са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. От друга страна, съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание, тъй като едно условно осъждане ще възпира подсъдимия от извършване на следващи престъпления, в противен случай ще следва да изтърпи отложеното наказание. Така индивидуализираното по вид и размер наказание, а именно- три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, съдът намира за справедливо, както и счита, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия И.С. и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото.

За длъжностно присвояване са предвидени кумулативно наказания – лишаване от права по чл. 36, ал. 1, т. 6 и 7 НК. Поради задължителността на кумулативното наказание, съдът намери, че следва да постанови лишаване на подсъдимия И.С. от право да заема ръководна длъжност в управителните органи на държавно предприятие, кооперация, обществена организация или друго юридическо лице, както и всякаква друга длъжност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от 3 години. Срокът е така определен, тъй като константната практика на ВКС налага, че ако лишаването от права се налага заедно с лишаване от свобода, срокът му не може да бъде по-малък от този на лишаването от свобода.

Именно в своята съвкупност двете наложени на подсъдимия наказания, при определения изпитателен срок на наказанието лишаване от свобода, в най-пълна степен отговарят на критерия за справедливост, на принципа на законоустановеност и на целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.  В този смисъл, съдът не се възползва от възможността да постанови и наказание конфискация.

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Пряко следствие от спецификата на престъплението „длъжностно присвояване“ е това, че в хипотезата на довършено длъжностно присвояване като настоящия случай, винаги е налице пострадало лице. В случая това лице е ПК „******“, като то се е възползвало от законовата своя възможност да се конституира като граждански ищец в производството и е предявило за съвместно разглеждане граждански иск. Този граждански иск има своето правно основание в разпоредбата на чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да не нанасят вреда другиму - както морална, така и материална. То има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната, закрила на личността и нейната собственост. Несъобразяването с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя - санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на причинените вреди. Елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. В конкретния случай, следва да се приеме, че всеки един от така посочените по-горе елементи на гражданския деликт, е налице. Така, безспорно се установи, че е налице деяние, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. На пострадалото лице ПК „******“ е нанесено увреждане, описано по - горе в настоящото изложение, което е в резултат на виновното поведение на подсъдимия, разпоредил се противоправно със собствени на гражданския ищец парични суми, които са му били поверени за пазене в качеството му на председател. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия, пострадалото юридическо лице е било ощетено имуществено със сумата от 28 800 лв., колкото е присвоената такава.

С оглед гореизложеното, съдебният състав прецени, че приетият за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск е безспорно доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за пълната претенция, ведно със законната лихва от датата на първото присвоително деяние – 23.12.2008г.

Следва да се отбележи и че погасителната 5-годишна приложима давност не е изтекла, какъвто въпрос се постави още в началото на съдебния процес при дискусиите следва ли да се приема за съвместно разглеждане или не гражданският иск. На първо място, въпросът е по същество и съдът се произнася по него с присъдата /така т.3 от Тълкувателно решение 1/2013г. по т.д. 2/2012г. на ОСНК ВКС/. На следващо място, съдът прецени, че давността не е изтекла, доколкото тя започва да тече от откриване на дееца съгласно чл.114 ЗЗД. Деецът следва да се счете открит още към момента на извършване на деянието, като обаче давност не тече за вземанията на лица, чието имущество е под управление, срещу управителя, докато трае управлението /чл.115, ал.1, б. „г“ ЗЗД/. Председателят на кооперация има управителни функции, поради което до момента, до който той е бил председател, вписан като такъв – до 2016г., давността за процесните вземания не е текла. Същевременно обвинението е повдигнато през 2016г., към която година е реализирано привличането на И.С. като обвиняем, както и през декември 2016г. е бил внесен обвинителния акт в съда, а гражданският иск е бил приет за съвместно разглеждане в рамките на процеса, поради което не е изминал необходимият период от време за погасяване на иска по давност.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189, ал.3 НПК и с оглед изхода на делото, съдът възложи в тежест на подсъдимия И.С.С. да заплати разноските по делото: 501.49 лева за разноските от досъдебното производство, направени във връзка с извършените експертизи, касаещи процесния случай, 2023.89 лева в полза на държавата по сметка на РС-****** за разноски, направени в съдебното производство – изготвените нови експертизи и защита на експертизите от вещите лица в съдебното производство, както и 1152 лева държавна такса върху размера на уважения гражданския иск – отново в полза на държавата и по сметка на РС-******.

На основание чл.189, ал.2 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и разноските на гражданския ищец в производството, които са в доказания размер от 2050 лв. за заплатен адвокатски хонорар на повереника адв. С.П.. Размерът на адвокатския хонорар е съобразен със сложността и обема на делото, както и с броя съдебни заседания, в които повереникът е взел участие.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Според чл.111, ал.1 НПК веществените доказателства се пазят до завършване на наказателното производство. Поради това съдът намери, че веществените доказателства – документи и касови книги, за които няма друго основание да бъдат отнети в полза на държавата или унищожени и чийто собственик е установен, следва да бъдат върнати на ПК „******“, след влизане на присъдата в сила. Чл.112, ал.4 НПК повелява освен това: книжата или други писмени актове, иззети като веществени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, юридически и физически лица. В случая заинтересованото юридическо лице е именно собственика на тези книжа и нему следва да бъдат предадени те.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си с единното становище на двамата съдебни заседатели и при особено мнение на председателя на съдебния състав и изготви мотивите към нея.

          Мотивите са изготвени на 05.07.2019 г.

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………. /О.М./

                                                                              

                                                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.   ……………..                 2 ……………….

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ :

          При анализ на гореобсъдените доказателства, които председателят на състава не намира за необходимо да преповтаря, тъй като са подробно описани, се достига до друг юридически прочит на същите, обосноваващ признаване на подсъдимия за невиновен и постановяване на оправдателна присъда.

          Основен принцип в наказателния процес, за разлика от гражданския такъв, е презумпцията за невиновност /чл.16 НПК/. Цялостната наказателна практика освен това, последователно прокарва идеята, че внесено съмнение в обвинението е основание за оправдаване на подсъдимия.

          В настоящия случай съдията-докладчик счита обвинението срещу подсъдимия И.С. за разколебано, а деянието за недоказано по несъмнен и категоричен начин, което дава основание за настоящото особено мнение. Мотивите за това са следните:

Несъмнено е, че подсъдимият И.С. е длъжностно лице. Несъмнено е доказано, че на инкриминираните дати той лично, полагайки подпис пред банков служител, е изтеглил от банковата сметка на ПК „******“ процесните суми, представляващи преведени суми от „*********“ ЕООД на основание договор за покупко-продажба на акции. Писмените доказателства в тази връзка се безспорни, а и подсъдимият признава тези обстоятелства. Спорното и недоказано по несъмнен начин е обстоятелството какво се е случило с изтеглените суми в общ размер от 28 800 лв. Присъдата не може да почива на предположения, а единствено на безусловно установени факти. Длъжностно присвояване по смисъла на чл. 201–205 от НК ще има само ако наред с констатираната липса се докаже по несъмнен начин, че длъжностното лице се е разпоредило с чуждото имущество в свой личен интерес или в интерес на други лица (физически или юридически), които нямат право да получат такова имущество. Не бъдат ли доказани такива действия, съдът следва да постанови оправдателна присъда, защото наказателна отговорност не може да се носи по предположение.

В настоящия случай се доказва, че И.С. е извършил едно действие, за което, както правилно отбелязва неговата защита, той е имал право – изтеглил е парична сума от общо 28 800 лв., а паричните средства на Кооперацията той е имал право да управлява. Следващите негови действия обаче остават неясни. Съгласно Р.64-72-II ВС, присвояването е завършено в момента, в който деецът е превърнал имуществото в свое, а не в момента, в който е реализирал неговата парична стойност. В случая се установява единствено, че деецът С. е релизирал паричната стойност, но не и че я е превърнал в своя, харчейки я за свои цели. Обвинението и мнозинството на съдебния състав считат, че разпореждането е осъществено чрез „неотчитане на сумите“ в Кооперацията. На първо място обаче, разпореждане чрез бездействие е невъзможно и на второ място, предвид събраните доказателства за пороци в счетоводството на ПК „******“, не може да се достигне до несъмнения извод, че парите реално не са били отчетени. Практиката, освен това е приела, че неотчитането на имущество може да бъде косвено доказателство за присвояването му, но не следва това да е единственото доказателство /така Р.854-05-I ВКС/.

          Фактическото или юридическо разпореждане с чуждо имущество, което е част от състава на престъплението „длъжностно присвояване“ обуславя деятелност – разпореждане, изразено в действие. Така например, ако се доказва, че подсъдимият е похарчил сумата в свой интерес, внесъл я е в своя банкова сметка ***, то това му действие би представлявало разпореждане, което обективира намерението му да третира парите като свои и да ги потреби, както той намери за добре. Никаква насока обаче обвинението не дава за това какво точно се е случило с паричната сума след изтеглянето и от банката. Правилно е мнението на основната част от състава, че не е нужно да се доказва за какво точно евентуално са били похарчени парите, но фактът, че са харчени, все пак е необходимо да е установен – с преки или набор от косвени доказателства. Именно фактът, че не е установен начинът на разпореждането, води до невъзможността да бъдат изключени обясненията на подсъдимия като истинни. Обясненията на подсъдимия са както средство за защита, така и доказателствено средство и съдът следва да ги цени ако са логични и последователни. Макар наивно да изглежда твърдяното от подсъдимия непроследяване на пътя на парите, които е изтеглил, то е напълно правдоподобно, тъй като в съвременните обществени условия, в които забързаността и големият обем работа са значими фактори, все повече се залага на взаимното доверие между органите в институциите и юридическите лица. В случай, че не бе установено в ПК „******“ да е имало „проблемно“ водено счетоводство, то не би възникнало и съмнението за неосчетоводяване на предадени парични суми. Макар някои от установените „грешки“ в счетоводството да биха могли да бъдат обяснени, както посочиха вещите лица, то други не биха могли да намерят такова обяснение. Липсва счетоводно, житейско и логическо обяснение защо суми, за които има издавани приходно-касови ордери (каквито се намират по делото), не са намерили отражение в счетоводството. Такива суми, независимо дали Кооперацията е била само посредник за предаването им, биват отразени в първични счетоводни документи, а ги няма осчетоводени. Видяха се множество корекции в касовите книги на Кооперацията, което внася известно съмнение в коректността на водените записи, предвид факта, че не се касае за единични поправки, а за практика – да се нанасят поправки с коректор, което е счетоводно неиздържано. Установи се още, че липсата на парите е била прикрита от страна на главния счетоводител дори пред ревизионен орган, което внася пък съмнение в безкористността на действията на лице, което е имало пряк достъп до парични средства на ПК „******“ и на което е била възложена отговорната функция да води счетоводството коректно. Освен това, установи се от протокола от проведено Общо събрания в ПК „******“ през 2010г., когато И.С. е бил преизбран за председател на Кооперацията, че на това Общо събрание, И.С. е бил освободен от отговорност за действията си като председател до този момент. В случай, че главният счетоводител е бил наясно с липсата на процесните пари и че те са били взети от И.С., то би следвало главният счетоводител да докладва това обстоятелство и не би следвало освобождаване от отговорност на С. да се реализира. Освобождавайки го от отговорност, Кооперацията най-малко е загубила възможността да претендира липсващите суми по гражданскоправен ред и съответно гражданският иск би се явил неоснователен. Тук следва да се спомене, че дори и при преценка за основателност на гражданската претенция, то същата не би следвало да се уважава в пълен размер /за 28 800 лв./, а за колкото се води задължението в счетоводството на ПК „******“ /за 25 600 лв./. Това е така, тъй като сумата от 3200 лв., внесена преди инкриминираните дати от И.С., е била счетоводно приспадната от неговото задължение, което води до извод, че задължението му към Кооперацията е намаляло.

          В хода на делото се събраха множество документи, представени от защитата, за харчени суми за дейности на ПК „******“. Те не са пряко доказателство, че разходите са правени именно от процесните суми, но са индиция, че И.С. се е разпореждал с различни парични суми в интерес на Кооперацията, т.е. наблюдава се разколебаване на обвинението в частта „разпореждане със сумите в собствен или чужд личен интерес“. Съгласно Р.11-75-II ВС престъплението по чл. 201–205 от НК е налице, когато длъжностното лице се разпореди с повереното или връчено му в това му качество обществено или частно имущество като със свое, в своя или на другиго полза. Когато обаче сумата е изплатена за извършена необходима на предприятието или организацията работа, разходът, макар да не е одобрен от съответния орган, не е налице присвояване, но може да има друго престъпление, ако обстоятелствата по делото сочат на такова. В действителност е възможно цялата или част от сумата И.С. да е изразходвал и за лични нужди, но не става ясно каква точно част, а според Р.634-05-I ВКС ако размерът на присвояването не е доказан, това не може да бъде компенсирано с косвеното доказване на други обстоятелства от предмета на доказване.

          За доказаност или недоказаност на обвинението би следвало да се разсъждава след цялостна преценка на действията на подсъдимия, с оглед вероятност да гради защитна позиция или пък другата вероятност - да излага пред съда реална фактическа обстановка. Ясно е от характеристиките на подсъдимия С., че той е лице с висок интелектуален капацитет. Именно с оглед този му индивидуализиращ признак, нелогични изглеждат някои негови действия, които са установени, в случай че е целял присвояване. Така например, С. е подписал нарежданията-разписки в банката, оставяйки реална документална следа, че е изтеглил сумите и не само ги е подписал, а и ги е предал в счетоводния отдел в оригинал, от където пък са предадени на разследващия орган. Освен това, И.С. е внесъл първата изтеглена от него на 28.11.2008г. сума от 10 000 лв., произхождаща от същия този договор, в Кооперацията. Следователно, той не е правил дори опит да скрие нито постъпването на процесните суми по сметка на Кооперацията, нито факта, че ги е изтеглил. Нелогично е и обстоятелството, че И.С. не е получавал работната си заплата за няколко години, а сумата натрупана като задължение към него по това счетоводно перо е по-голяма от инкриминираната. Той е имал законово основание, в случай, че се нуждае от сумата от 28 800 лв., да я получи под формата на дължима му се работна заплата, като не би имало проблем тя да му се изплати дори от постъпилия от „*********“ ЕООД приход. Няма логика и в това подсъдимият да е направил множество разходи за дейности на Кооперацията в инкриминирания период и след това, каквито документи бяха събрани, а да не е представял документите за изразходваните суми в счетоводството, от където да му бъдат възстановени личните средства, в случай че е боравил с такива.

Според съдията-докладчик недоказан по несъмнен начин остава и субективния елемент на престъплението – действието на подсъдимия с умисъл за присвояване. В практиката е поставян въпросът за съставомерността на деянието от субективна страна с оглед на това, какво е било намерението на извършителя по отношение на вещите при осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението. В по-новите решения и в по-нови съдебни актове на върховните съдилища се приема, че когато към осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението извършителят му е имал намерение да върне или възстанови вещите или другите ценности, той не извършва длъжностно присвояване по смисъла на чл. 201 НК, а престъпление по чл. 282 НК /в този смисъл напр. ТР.50-80-ОСНК на ВС/. В случая прозрачността на извършените от С. действия води до извод, че той е имал намерение да ги внесе/върне на Кооперацията.

В конкретния случай, събраните от съда улики, не съставляват в своята съвкупност система от факти, които да водят до извод, който е единствено възможен и изключващ всички останали. Всички гореизложени обстоятелства, внасят известно съмнение във вътрешното убеждение на съдията-докладчик относно виновността на И.С., поради което същият не бе в състояние да се присъедини към позицията на мнозинството, а застъпва становището, че дори и най-малкото съмнение в обвинителната теза, е всякога основание за постановяване на оправдателна присъда.

 

ДАЛ О.М. - ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Особеното мнение е изготвено на 05.07.2019 г.