Р Е Ш
Е Н И Е
№ 26.10.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на двадесет и осми
септември две хиляди и двадесета година в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело №472 по описа за 2020г. и
като обсъди:
Субективно съединени искове с правно
основание чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
Ищците твърдят, че през 1993г. са
дарили на дъщеря си М.Н. правото на собственост върху ½ идеална част от
парцел ІІІ-377 в кв. 35 по ПУП на с. Бачково, община Асеновград, целият от 194
кв.м., при граници на имота: улица, Ана Караиванова и Васил Маринов, ведно с
първи жилищен етаж на жилищната сграда, построена върху описания парцел, както
и ½ ид.част от тавана и 12 ид. част от избата на същата сграда. По КККР
на с. Бачково парцелът съставлява ПИ 02974.11.350, а жилищният етаж е заснет
като СОС с идентификатор 02974.11.650.1.1. След сключването на договора
ответницата се дистанцирала от тях и нямали никакви контакти с нея в
продължение на около осем години. Това положение се променило за кратко през
2015г., когато ищецът получил инсулт, възстановяването му от който било трудно
и продължително. През 2017г. те продали на дъщеря си по нейно настояване друг,
притежаван от тях недвижим имот. След това тя отново спряла да ги посещава, да
им се обажда по телефона и да се интересува от тях. В същото време с всяка
изминала година здравето и на двамата ищци се влошава, което не им позволява да
работят и да си осигуряват допълнителни доходи от една страна, а от друга –
нуждата от такива нараства поради изразходване на допълнителни средства за
лечение. Доходите, с които разполагат през последните три години са само от
пенсия, чийто размер е съответно 330 лева и 395 лева и е недостатъчен.
Необходими са им средства закупване на лекарства от 100 лева месечно, наложили
се разходи за смяна на тазобедрена става на Г.И. от 2130 лева. Поради това се
изчерпали спестените им средства и те се принудили да изпратят покана до
ответницата за заплащане на издръжка в размер на по 300 лева за всеки от тях.
Не получили отговор, а само еднократно тя им изпратила 50 лева. Тя получава
добри доходи, поради което е във възможностите й да заплаща посочената сума.
Ето защо молят да бъде постановено решение, с което направеното дарение да бъде
отменено. Претендират направените по делото разноски.
Ответницата
оспорва предявения иск. Оспорва твърденията, че се е дистанцирала от родителите
си и не е поддържала контакт с тях. Твърди, че отношенията между тях винаги са
били добри, като не е преустановявала връзката си с тях, като при нужда от
помощ те винаги са се обръщали към нея или сина й. Единствената причина за
завеждане на делото е влиянието, което упражнява върху тях техният син. В
подкрепа на тези твърдения са обстоятелствата, че тя два месеца им е изпращала
сумата от 100 лева с пощенски запис, която не е била потърсена. Това е
причината и да преустанови изпращането й. Оспорва твърденията, че за закупуване
на лекарства ищците изразходват 100 лева месечно, тъй като по-голямата част от
стойността им се поема от Здравната каса. Оспорва твърденията, че ищците не
могат да се издържат от доходите си и имат нужда от издръжка. Твърди, че с
оглед получаваните от нея доходи, както и поради това, че съпругът й е трайно
безработен, а синът й е студент, може да заплаща издръжка по 50 лева на всеки един
от родителите си. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
След като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
С нотариален акт №1153, том VІ, дело №1703/1993г. по описа на нотариус Карамфила Буюклиева с район на действие Районен съд Асеновград, вписан под №277 в регистъра на Нотариалната камара, Г.С.И. и В.Ф.И. са дарили на своята дъщеря М. Георгиев И. недвижим имот – ½ идеална част от парцел ІІІ-377 в кв. 35 по плана на с. Бачково, целият с площ от 194 кв.м., при граници: улица, Ана Караиванова, и Васил Маринов, и първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена върху горния парцел, както и 1/2 идеална част от тавана и 1/2 идеална част от избата на същата сграда, като си запазват правото на ползване до края на живота си. Не е спорно между страните, че по КККР на с. Бачково парцелът е заснет като ПИ 02974.11.350, а първи етаж от сградата като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02971.11.350.1.1.
На 02,12,2019г. дарителите са изпратили до ответницата нотариална покана за заплащане на издръжка в размер на по 300 лева, като в същата са посочили, че нуждата от такава се обуславя от влошеното им здравословно състояние и ниските доходи от пенсия.
След съвкупна преценка на приетите писмени доказателства, съставляващи медицинска документация – епикризи за пролежаване в лечебно заведение на Г.И. и В.И., ЕР на ТЕЛК, както и с оглед възрастта на ищците, съдът приема, че здравословното им състояние е влошено, като заболяванията им налагат изразходване на средства за лечение. Размерът на същите не е установен от събраните по делото доказателства. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза е видно, че средностатистически издръжката за едно домакинство за първото тримесечие на 2020г. е 1058,49 лева месечно, а за едно лице – 492,97 лева месечно.
Доходите на ищците са от пенсия. Актуалният размер на същите не е установен, като видно от Разпореждане на НОИ от 01,04,2009г. В.И. е определена месечна сума за изплащане от 228,99 лева, а с Разпореждане от 13,12,1996г. на Г.И. е отпусната пенсия от 8206 лева. Действително те са получила доходи от продажба на недвижим имот (нотариален акт №23/2017г.), но същите са осигурили необходимите им средства за кратък период от време.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват релевантни факти относно разходите и доходите на страните. И тези водени от ищците – Мария Бойкова и Мария Попова, и тези, водени от ответницата – Васил Апостолов и Йордан Маргаритов, установяват отношенията между тях, както и полагани в миналото грижи. Те обаче нямат значение, тъй като сключеният между страните договор не е такъв за издръжка и гледане, а за дарение. Предпоставките за отмяната му са напълно различни – изпадане на дарителите в трайна нужда от получаване на издръжка, възможност на надареното лице да предоставя такава без да постави себе си в по-неблагоприятно положение и отказ да направи това.
Въпреки че ищците не са установили чрез пълно и пряко доказване, че са изпаднали в трайна нужда от издръжка, съдът приема, че това е така с оглед на социално-икономическата ситуация в страната. Като се има предвид средностатистическият разход за издръжка на едно лице, необходимата им сума за отопление през зимния сезон от около 1000 лева (единственият релевантен факт, установен със свидетелски показания) и размера на доходите от пенсия, съдът приема, че към момента на изпращане на поканата за заплащане на издръжка ищците са имала нужда от такава, както и че тази нужда е била трайна с оглед на възрастта им и на здравословното им състояние.
Това обаче не е достатъчно, за да се развали договор за дарение. За разлика от договора за прехвърляне на право на собственост срещу издръжка и гледане, за да възникне задължението за заплащане на издръжка от надареното лице, то дарителят е необходимо да е поискал такава, а то да откаже да я даде. Този факт не се установи чрез пълно и пряко доказване, като в тежест на ищеца е да направи това. Напротив, от приетите писмени доказателства и от показанията на свидетелката Бойкова е видно, че ответницата е изпращала пощенски записи за сумата от по 50 лева за всеки един от ищците. Те обаче, не потърсили тези суми, поради което били върнати на ответницата.
При това положение съдът намира, че не се установява един от елементите на хипотезата на чл.227, б.“в“ от ЗЗД, а именно ответницата да е отказала да дава издръжка. Тук следва да се отбележи, че законът не поставя изискването надареният да е отказал да дава издръжка в претендирания от дарителите размер. А това води до неоснователност на иска за отмяна на извършеното дарение.
Освен това в тежест на ищците е да установят, че ответницата както преди, така и към настоящия момент, разполага с доходи, които й позволяват заплащане на издръжка, без с това да постави себе си в по-лошо положение от това на дарителя. Такива доказателства не са събрани. Напротив, видно от епикриза на М.Н., тя също страда от заболяване, което налага лечение. Съпругът й не работи, а синът й е студент, като същата заплаща дължимите от тях здравно-осигурителни вноски. Поради това не може да се направи извод, че тя разполага със средства за заплащане на издръжка на ищците, и то в по-висок от предложения размер от 50 лева. Ето защо предявеният иск за отмяна на дарението следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените по делото разноски в размер на 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и 5 лева, заплатена държавна такса за съдебно удостоверение.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.Ф.И., ЕГН ********** и Г.С.И., ЕГН ********** ***, против М.Г.Н., ЕГН ********** ***, за ОТМЯНА на дарение, извършено с нотариален акт №1153, том VІ, дело №1703/1993г. по описа на нотариус Карамфила Буюклиева с район на действие Районен съд Асеновград, вписан под №277 в регистъра на Нотариалната камара, с който договор Веса Ф.И. и Г.С.И. са дарили на дъщеря си М.Г.Н., правото на собственост върху ½ идеална част от парцел ІІІ-377 в кв. 35 по плана на с. Бачково, целият с площ от 194 кв.м., при граници: улица, Ана Караиванова, и Васил Маринов, и първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена върху горния парцел, както и 1/2 идеална част от тавана и 1/2 идеална част от избата на същата сграда, който имот по КККР на с. Бачково съставлява 1/2 идеална част от поземлен имот 02974.11.350, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02971.11.350.1.1, адрес: с. Бачково, ул.“Сливов дол“ №2, ет.1, намиращ се в сграда 1, разположена в ПИ 02974.11.350, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 72,79 кв.м., прилежащи части: ½ идеална част от тавана и от избата и съответните идеални части от общите части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта - 02971.11.350.1.2.
ОСЪЖДА В.Ф.И., ЕГН ********** и Г.С.И., ЕГН ********** ***, да заплатят на М.Г.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 505 лева (петстотин и пет лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: