Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, ХХХVI
– ти състав
На двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4685 по описа за
2018 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.Н.и.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу Наказателно постановление № 03 – 009354 от 16.03.2018
г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което
на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева (две
хиляди и петстотин лева) за нарушение по чл. 62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 КТ (Кодекса на труда).
Дружеството – жалбоподател „К.Н.и.“ ООД твърди, че в случая са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълно описание на
релевантните факти и обстоятелства – липсвали факти от които да се установява
размера на уговореното трудово възнаграждение, както и обстоятелството дали
действително лицето Ал. Г. е бил зает по трудово правоотношение. Наред с това
дори да се приемело, че такова нарушение е извършено, то то
се е случило, поради административна грешка и се касае за нарушение от три дни,
което не е донесло неблагоприятни последици за лицето, като му е било изцяло
изплатено дължимото трудово възнаграждение. Моли се за отмяна на издаденото НП
на основание чл. 28 ЗАНН.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивното дружество „К.Н.и.“ ООД се
представлява от законния си представител, които твърди, че съдът следва да
вземе предвид аргументите изтъкнати в жалбата и да приложи разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
Въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, мотивирайки се, че нарушението е безспорно установено и доказано
от приложените към административно – наказателната преписка доказателства.
Посочва, че преди проверката лицето е работило около седмица без трудов
договор, като се поставял въпросът ако проверка не било имало дали изобщо е щял
да бъде сключен трудов договор с лицето.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 21.02.2018г. св. С.М. и
други служители на ДИТ – гр. Варна извършили проверка на обект –офис за
недвижими имоти, находящ се в гр.Варна, ул. „Георги
Бенковски“ № 90, стопанисвано от „К.Н.и.“ ООД.
По време на проверката установили лицето А. Ив. Г. да престира
труд. На служителя в обекта била предоставена за попълване декларация във връзка с неговото
трудово
правоотношение.
Г-н Г.
посочил, че е няма сключен
трудов договор, няма сключен и граждански договор, като работи в офиса и
има уговорено работно време от
09:00 часа, до 18:00 часа от понеделникдо петък, с уговорено комисионно възнаграждение.
С
оглед на това, че по време на проверката не е предоставен сключен трудов договор между страните г-н
Г. и дружество „К.Н.и.“ ООД и във връзка с това,
че е допусната да престира труд
е съставен АУАН.
Впоследствие на 22.02.2018г. с Г. бил сключен трудов
договор за изпълнение на длъжността „брокер“ с възнаграждение в размер на 528
лева.
Поради посоченото св. М.
приела, че дружеството е допуснало нарушение по чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 КТ и съставила АУАН.
На 16.03.2018г. Директорът
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил
на въззивното дружество административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства:
показанията на св. С.М., както и въз основа на наличните по преписката писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбите
на чл.416 от КТ и приложената по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия нарушителя и
свидетел, присъствал при установяване на
нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но
това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на
обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията
въпреки твърденията на жалбоподателя в обратния смисъл. В акта е направено
пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и ЕИК.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.
61, ал. 1 КТ.
В разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено
правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма.
Предметът на КТ е
определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Първата алинея
определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между
работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено
свързани с тях. Втората алинея определя
всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като
трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента,
когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи
трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.
В
санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението
на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е
сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за
неговата довършеност не се изисква настъпването на
определени общественоопасни последици.
По
възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава
да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да
заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на
труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място.
При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения,
на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти,
и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.
Съдът, с оглед доказателствата по делото,
намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение
между работодателя „К.Н.и.“ ООД и Г.,
тъй като на 21.02.2018г. последният е престирал
работната си сила за дружеството по-горе, изпълнявайки функциите на определена
длъжност-брокер, с конкретно работно място, работно време и трудово
възнаграждение –лично описан от лицето в предоставената му декларация.
От изложеното съдът намира, че е следвало между страните
да бъде сключен трудов договор. В потвърждение на възприето от съда е и
обстоятелството, че впоследствие лицето е било назначено на работа с валидно
сключено трудово правоотношение и то от деня следващ този на извършване на
проверката.
От всички събрани по делото доказателства е
видно, че „К.Н.и.“ ООД не е използвало възможността да сключи с лицето по – горе срочен трудов договор чл. 68, ал. 1 КТ или друг вид правоотношение закрепено в КТ или друг закон, и е допуснало Г. да
престира труд в полза на дружеството, без за
възникналото трудово правоотношение, с последния да е сключен в писмена форма
трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си,
произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се
реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените
случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или
глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно
лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил
имуществената санкция на юридическо лице – работодател, над нейния минимален размер, предвиден от законодателя.
В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната
санкция. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е
бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното
нарушение е първо за въззивника и намира, че следва
да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500
/хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на
допуснатото нарушение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 –
009354 от 16.03.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, с което на „К.Н.и.“ ООД, на основание разпоредбите на чл. 416, ал.
5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева
(две хиляди и петстотин лева) за нарушение по чл. 62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 КТ (Кодекса на труда)., като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500
лева (хиляда и петстотин лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: