Решение по дело №373/2019 на Окръжен съд - Габрово

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 308

                                               гр.Габрово, 27.12.2019г.

                                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Пенкова

                                                                 ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова

                                                                                      Симона Миланези

         при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №373 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ищцата по делото Н.П.И. против Решение №360/18.09.2019г. по гр.д.№584/2019г. на РС Габрово, с което ответникът по делото е осъден да заплати на ищцата сумата от 1395,70лв., представляваща 1/2 от полезните разноски(подобрения) по време на брака им в имот на ответника на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 25.03.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 82,88лв.-разноски и е отхвърлен предявения иск в останалата част като неоснователен.

         В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че първоинстанционният съд се бил произнесъл, не по предявения иск, а по непредявен иск. След като в исковата молба се претендирало, извършване на подобрения, които не били свързани с иск за определяне на по-голям дял от общото имущество или за получаване надяло от личното имущество на другия съпруг, то тогава съдът бил длъжен са реши спора на основата на неоснователното обогатяване, както била установена трайната съдебна практика. Твърди, че заявения петитум съответствал на обстоятелствената част на исковата молба, то следвал извода, че същата е държател на имота, тъй като същият й бил предоставен за ползване предвид брака й с ответника, който бил прекратен през 2019г. Поради това предявения иск бил с правно основание чл.59 ЗЗД. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че търсената от ищцата обезвреда противоречала на задълженията на съпрузите по чл.17 СК и същата нямала право да иска стойността на извършените подобрения след прекратяване на брака. Моли съда да обезсили постановеното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, ако евентуално въззивния съд намери обжалваното решение за допустимо моли съда да го отмени, поради неправилно приложение на материалния закон. Претендира и за присъждане на направените разноски.

         В с.з. пълномощника на жалбоподателката-ищца навежда нови основания за неправилност на обжалваното решение, включително и относно  правилността на изготвеното по делото заключение на техническата експертиза. Тези доводи не са наведени в жалбата, поради което не обвързват съда и същият не следва да ги коментира при разглеждане на спора, като несвоевременно наведени. Освен това следва да се допълни, че в първоинстанционното производство ищцата лично е присъствала, заедно с пълномощник на изслушване на заключението на вещото лице и не го е оспорила, нито е поискала събиране на нови доказателства.

         Ответникът по жалбата не е депозирал отговор на същата. В съдебно заседание процесуалният му представител я оспорва като неоснователн, моли съда да остави жалбата без уважение.

         Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

         Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, досежно неправилната правна квалификация дадена от първоинстанционния съд.

         Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. Решението е обжалвано изцяло.

         За да постанови решението си районният съд е приел следното :

         Изпълнени били следните видове работи : поставяне на теракот на кухненската тераса през 2007г. - 3.50кв.м, поставяне на теракот в кухнята през 1990г.- 6.60кв.м.; теракот на терасата, обхващаща пространството пред хол, детска стая и спалня /само за труд/ през 2010г. - 3.20кв.м.; закупуване и поставяне на алуминиеви радиатори през 2009г. - по 10 глидера в кухнята и всекидневната и 13 глидера в спалнята; поставяне през 2007г. на алуминиева дограма на терасата на кухнята - 7.50кв.м. и алуминиева врата към останалата част от терасата /остъклена 2/3/ - 2.30кв.м.; поставяне на ПВЦ дограма в кухнята през 2009г. - 3.10кв.м.; поставяне на ПВЦ дограма в хола, спалнята и детската стая през 2010г. - 10.20кв.м.; направа на изолация на терасата пред хол, детска стая и спалня през 2010г. - 15.30кв.м.; поставяне на външни щори на прозорците към терасата пред хол, детска стая и спалня през 2006г. - 10.20кв.м.; пренареждане, циклене и лакиране на паркет в хола и спалнята през 2010г. -29.00кв.м. СМР, които завишавали стойността на имота били новата ПВЦ дограма - разлика от съществуваща преди ремонта стара дървена дограма, теракотна настилка - разлика от съществуващата преди това мозайка, алуминиеви радиатори - разлика между съществуващите преди това чугунени радиатори. Разноските за извършване на всички СМР към момента на извършването им през годините била 5029,30лв., а стойността на имота към настоящия момент била 2789,40лв. СМВ били извършени по време на брака на ищцата с ответника, в имот собственост на ответника, като същите увеличавали стойността на имота. От събраните по делото доказателства не можело да се установи дали СМР са извършвани изключително от ищцата и без участието на ответника, по делото нямало данни, от които да се установи, че двамата не са живяли заедно и не са поддържали общо домакинство, както и че не са внасяли доходите си в семейния бюджет. Отговорността на обогатилия се собственик се ограничавала до по-малката сума измежду направените разноски за извършване на процесните подобрения и обогатяването- увеличената стойност на имота.

         Въззивният съд намира следното :

         Не е спорно между страните по делото, че същите са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 10.07.1988г. и е и прекратен, чрез развод, с Решение по гр.д№2178/2018г. на РС Габрово, влязло в сила на 29.03.2019г. Не се спори и че по време на брака между страните в имот, собственост на ответника съпрузите, с общи средства, извършили редица СМР (подобрения). Не е спорно и че по време на брака си съпрузите са живяли в този имот, т.е. същият е бил тяхното семейно жилище.

         Съдът определя приложимата правна норма с оглед изложените в исковата молба обстоятелства като основание на предявения иск. Той не е обвързан от дадената от самия ищец правна квалификация на претенцията. При извършване на преценка дали един иск е допустим, съдът се ръководи от заявените с исковата молба обстоятелства, които определят приложимата правна норма, а не от дадена по реда на чл.146 ГПК квалификация, която е погрешна. Въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на материалния закон дори и във въззивната жалба да няма оплакване за нарушаването му. Същият извършва самостоятелна проверка на правната квалификация и при констатация, че тя е била неправилно определена от първоинстанционния съд, следва да я определи съобразно наведените в исковата молба обстоятелства, а не да се счита обвързан от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация. (Р№114/08.05.2015г. по гр.д.№6113/2014г. на ІІІг.о.).

     Предвид изложеното по-горе следва извода, че ищцата е била държател на имота, тъй като е упражнявала фактическа власт върху чужда вещ, за която не са налице доказателства, че я държи като своя (тя й е била предоставена за ползване, пред вид брака й със собственика на имота). С оглед това й качество и безспорно установения по делото факт, че тя е извършила подобрения в чуждия имот, които са увеличили стойността му- коректното правно основание за предявения иск е чл.59 ЗЗД. В този см. е и трайно установената съдебна практика-напр. Опр №642/23.06.2010г. по гр.д.№425/2010г. на ІІІг.о., Р№238/06.02.2017г. ІVг.о., Р№59/22.04.2010г. по гр.д.№387/2009г. ІVг.о., Р.№1291/17.04.1981г. ІІг.о.

         Предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум въззивният съд намира, че правната квалификация на предявения иск е чл.59 ЗЗД, а не чл.61, ал.2 ЗЗД, каквато е дал първоинстанционния съд.

     Съгласно Тълкувателно решение №2/2011 от 29.02.2012г. по т.д. №2/2011г. на ОСГТК, когато съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита (какъвто е и настоящия случай), дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не недопустимостта на решението. В същия смисъл са и решение №431/20.12.2011г. по гр.д. №455/2011г. на ВКС, ІІІг.о., в което се приема, че само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото, неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Когато, обаче, съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, както е в случая, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон, което не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане.

         Поради изложеното обжалваното решение е неправилно, а не недопустимо, каквото възражение е направил във въззивната си жалба жалбоподателя.

         В случаите по чл.59 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, т.е. между направените разходи и увеличената стойност на имота.

         Тъй като по делото се установи, че подобренията са извършвани от двамата съпрузи с техни общи средства, то ищцата има право на половината от по-малката сума от направените разходи и увеличената стойност на имота.

         В първоинстанционното производство е изготвена съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. Едва в с.з. пред въззивната инстанция, но не и във въззивната жалба жалбоподателката заявява възражения по това заключение. Тъй като същите са несвоевременно заявени не следва да се разглеждат от настоящия състав.

         От заключението на съдебно-техническата експертиза и обясненията на вещото лице в с.з. се установява, че направените от двамата съпрузи разноски във връзка с извършване на СРР и СМР в имота на ответника са на стойност 4938,50лв. плюс 90,80лв., а стойността на имота към датата на изготвяне на заключението с извършените СРР и СМР се е увеличила със сумата от 2744лв. плюс 45,50лв. Следователно ищцата-жалбоподателка има право на половината от сумата от 2789,50лв., т.е. на същата се дължи сумата от 1394,75лв.

         Като съобрази гореизложеното въззивният съд смита, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1394,75лв.- половината от подобренията извършени в имот на ответника по време на брака им. Предявения иск за горницата над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         Съобразно уважената част от иска ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 344,52лв.-разноски в първоинстанционното производство и сумата от 120,27лв.-разноски пред въззивната инстанция, а ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 264лв.-разноски в първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от предявения иск.

         По изложените съображения, въззивният съд

 

                                               Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ Решение №360/18.09.2019г. по гр.д.№584/2019г. на РС Габрово

         ВМЕСТО, КОЕТО ПОСТАНОВИ :

         Осъжда В.И.И., с ЕГН********** *** да заплати на Н.П.И., с ЕГН********** ***; сумата от 1394,75лв.(хиляда триста деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи 1/2 от подобрения, извършени по време на брака им, в имот на В.И. ***.

         ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над уважения размер като неостователен и недоказан.

         Осъжда В.И.И., с ЕГН********** *** да заплати на Н.П.И., с ЕГН********** *** сумата от 344,52лв.(триста четиридесет и четири лева и петдесет и две стотинки)-разноски в първоинстанционното производство.

         Осъжда В.И.И., с ЕГН********** *** да заплати на Н.П.И., с ЕГН********** *** сумата от 120,27лв.(сто и двадесет лева и двадесет и седем стотинки)-разноски във въззивното производство.

         Осъжда Н.П.И., с ЕГН********** *** да заплати на В.И.И., с ЕГН********** *** сумата от 264лв.(двеста шестдесет и четири лева)-разноски в първоинстанционното производство.

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :