Номер 1509.09.2020 г.Град Кюстендил
Окръжен съд – Кюстендил
На 09.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надя С. Г.
Членове:Йоланда М. Цекова
Татяна Х. Костадинова
Секретар:Вергиния Х. Бараклийска
Прокурор:Камелия Симеонова Стефанова (ОП-Кюстендил)
Сложи за разглеждане докладваното от Надя С. Г. Въззивно частно наказателно дело №
20201500600448 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:52 часа се явиха:
Жалбоподателят-обвиняем И.Л. се явява заедно със защитниците му адв.Ч. и
адв.Ч..
ЗА КнОП се явява прокурор Стефанова.
СТРАНИТЕ (общо) – Нямаме искане за отвод. Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА ГО.
С частния протест се иска да се вземе мярка „Задържане под стража”, със
жалбата се иска да се измени взетата мярка „домашен арест“ в „подписка“ или „парична
гаранция“.
ПРОКУРОРЪТ - Поддържам частния протест. Няма да соча доказателства.
Намирам жалбата за незаконосъобразна.
АДВ.Ч. – Поддържаме жалбата. Оспорваме частния протест.
АДВ.Ч.- Поддържам казаното от колегата.
АДВ.Ч. – Представяме епикриза на К.К. – жената, с която И.Л. живее на
семейни начала и имат 5-месечно бебе. Тя е имала трудно раждане и със следродилно
усложнение и има нужда от семейни грижи. Представям заявление подадено до директора
на ТЕЦ „Бобов дол” за започване на работа. Същият е одобрен и на 15.09.2020 г. може да
започне работа.
ПРОКУРОРЪТ – Не се противопоставям да се приемат, но считам, че същите
не са особено актуални към днешна дата, тъй като касаят здравен статус към м.март и
м.април 2020 г.
1
Съдът счита, че следва да приеме представените доказателства, тъй като имат
значение заизясняване на обстоятелствата по делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА доказателствата представени от адв.Ч..
СТРАНИТЕ – Нямаме други искания
Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Окръжни съдии , считам че РС гр.Дупница е
постановил незаконосъобразно определение, с което е взел мярка за неотклонение „домашен
арест” по отношение на обвиняемия И. В. Л. за престъпление по чл. 325, ал.3, предл.2 във
вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК. Определението го намирам за незаконосъобразно в частта, в
която съдът приема, че не може да се направи извод за съществуваща опасност лицето да се
укрие или извърши друго престъпление. В настоящото производство анализирайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства Вие следва да прецените законността
на взетата мярка за неотклонение „домашен арест” съобразно изискванията на чл.63, ал.1 от
НК. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е изградил извод за
наличие на обосновано предположение, това че Л. е извършил престъплението за което е
обвинен. Следва да се отчете, че за престъплението, за което същият е привлечен като
обвиняем с постановление на разследващ орган по ДП №68/2020 г. по описа на ОслО на
ОП – Кюстендил, Л. е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление
наказуемо с лишаване от свобода до 5 години. Същевременно от доказателствата по делото
се прави извода за съпричастност на лицето към извършеното от него престъпление. Съдът
е коментирал събраните гласни и писмени доказателства. Налице е протокол за доброволно
предаване на ДВД от страна на свидетел, с който протокол, този диск ведно със записа е
приобщен към материалите от ДП. Налице е протокол за освидетелстване на свид.В.П.,
относно неговите увреждания. Налице са гласни доказателства – показанията на свид. Р.Г. и
С.И. – лица, които нямат никакви допирни точки с разследващите органи или с контролни
органи, които в деня на извършеното престъпление са станали очевидци на извършеното
деяние, сочещи по какъв начин полицейски служител е пострадал, като в тази насока
показанията на свид.Г. са достатъчно красноречиви. Същата описва ситуацията на влачене
на полицейския служител от МПС управлявано от обвиняемия. Показанията на свид.И. в
тази насока също кореспондират с показанията на свид.Г., сочещи, че полицаят като по
чудо не се е пребил, след като е направил опит да осъществи проверка. Налице са и
показанията на свидетелите П. и М. които са възприели обстоятелствата, че възмутени
граждани на тази дата са описали ситуацията относно това, че черен джип е щял да прегази
полицейски служител. Същевременно първоинстанционният съд е направен един погрешен
извод за липсата на опасност Л. да извърши друго престъпление, ако мярката му за
неотклонение не е „задържане под стража“ , в случая считам, че извода за съществуване на
опасност да извърши престъпление се извежда от събраните в делото писмени доказателства
относно съдимостта на Л.. Видно от приложената справка за съдимост, същият е бил
осъждан с влязло в сила на 20.05.2015 г. присъда „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца с 3 годишен изпитателен срок, както и по НОХД №194/2016 г. по описа на ДРС за
престъпление по чл.143 НК, по което е бил с наложено наказание „Пробация”. Налице е
групиране на наказанието с влязло в сила определение от 04.03.2016 г. и му е наложено
2
общо наказание от 3 месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок.
Действително изпитателният срок е изтекъл към датата на извършване на престъплението
по настоящото дело, но само по себе си сочи за степента на обществена опасност на дееца.
Налице е деяние с висока степен на обществена опасност, а наличните данни за постоянен
адрес, грижи за дете, не може да се противопоставят на опасността от извършване на
престъпление и неигнорират същата. В конкретния случай посочената опасност се извежда
от характера и степента на обществена опасност на деянието свързано с проявена
изключителна дързост. Считам, че мярка за неотклонение „задържане под стража”
изпълнява в пълна степен целите и мерките за неотклонение визирани в чл.57 от НПК и
предлагам да отмените атакуваното определение и вземете мярка за неотклонение
„задържане под стража” по отношение на обвиняемия Л..
АДВ.Ч. – Уважаеми Окръжни съдии, от името на доверителя ми Ви моля да
постановите определение по силата на което да отмени определението на ДнРС като
незаконосъобразно и вземете по отношение на доверителя ми по-лека мярка за
неотклонение, като намирам, че адекватна такава е „подписка”, а евентуално „парична
гаранция”. Съображенията ми са следните. В случая обвинението се позовава единствено на
разпита на пострадалия началник отдел „Охранителна полиция“ и свидетелите служител
отдел охранителна полиция и двамата горски служители. От този разпит се установява
единствено, че Л., който е управлявал МПС-то е осуетил проверка потегляйки и
ускорявайки скоростта на движение, а както и съответно разпита на двама свидетели, които
са наблюдавали от лифта и не са преки очевидци на случая. По делото към момента не е
установено нищо друго, не са разпитани очевидци на случая, не е дал показания към
настоящия момент доверителят ми. Не е установено защо е продължил движение. Можел
ли е да разпознае МПС, което се е движело непосредствено зад него. Имало ли е някакви
отличителни знаци. Можел ли е да разбере какво се случва, дали не се е уплашил, за да
продължи да шофира. В конкретния случай имало ли е някакъв умисъл във всичко случващо
се. Липсват каквито и да доказателства в тази насока. Липсва каквото и да е било знание от
подсъдимия, че намиращите се на място служители на охранителна полиция и горски
служители са били в това си качество на място. На следващо място доверителят ми има
постоянен адрес известен на органите на ДП, на който живее на семейни начала с К. и имат
5-месечно дете. Той полага основно грижи за детето, тъй като К. има изключително трудно
раждане и има представена епикриза. Л. е одобрен за започване на работа в ТЕЦ „Бобов
дол“, където работейки, ще може да се грижи и да издържа семейството си. В тази връзка
липсва опасност от укриване. Когато е разбрал, че го търсят органите на реда, сам е отишъл
в полицията, отзовал се е веднага. Няма опасност да се отклони от разследващите органи и
да осуети разкриване на обективната истина. Поради изложеното считам, че за деянието, за
което доверителят ми е обвинен е и правно, и социално неоправдано, същият да търпи мярка
за неотклонение „ домашен арест”, поради което Ви моля да наложите по-лека такава.
АДВ.Ч. – Уважаеми Окръжни съдии, присъединявам се към казаното от
колегите и от двете страни. Първо по отношение на казаното от прокуратурата, че
определението следва да бъде отменено. То обаче следва да бъде отменено на съвсем друго
основание. Трябва да бъде отменено на основание такова, не че е наложена неправилна
мярка за неотклонение, в смисъл, че е много лека, а да бъде отменена от гледна точка на
това, че определената мярка за неотклонение е за престъпление, което е тежко, а в този
случай, съдът е приел много странния факт, че обвиняемият е извършил тежко
престъпление именно хулиганство. За да извърши хулиганство изискванията на закона са
съвсем различни. Прокуратурата не се е запознала внимателно с този въпрос, защото все пак
е трябвало бързо да действа, но съдът имаше достатъчно време. За да има хулиганство в
случая и то този квалифициран състав, подробно съм го изложил в жалбата, нужно е
обвиняемият да е извършил някакви хулигански действия, след това да е дошъл орган на
3
власт и той да е продължил да извършва тези хулигански действия и точно това е
квалифицирания състав по който той е обвинен. Но той не е извършил такова престъпление.
Той е направил следното: жените са слезли и той е тръгнал. Някакъв човек отстрани се е
качил отстрани на колата, за да я спре. Той е продължил. Не е обелил една дума. Не е
направил каквото и да е действие.Къде е дързостта, къде е цинизма? Това, че има момче и
момиче, които от лифта са видели нещо си, как си представяте от 10 м височина те да чуят
някакви цинични думи, да видят действия, които са хулигански, не е сериозно. Не става
въпрос за хулиганство. Прокуратурата също, дори в атакуваното определение, съдът е
възприел мнението на прокуратурата, че тук става въпрос за една възпрепятстване на
проверка. Дали е възпрепятствана проверка това един ден ще се реши в хода на
досъдебното или съдебното производство, но за момента ние говорим имаме ли хулигански
действия, такива каквито са визирани в закона, такива каквито са визирани в Тълкувателно
решение постановление №2/74 г. Няма такива. Тук просто нямаме хулиганство. С оглед
на факта, че тук нямаме хулиганство, самото определение пада, защото този човек не е
извършил престъплението, в което е обвинен. Може да му е повдигнато обвинение, но съдът
не може да приеме такова нещо, тъй като няма доказателства, че фактическият му състав е
изпълнен. А ако не е хулиганство, какво друго. Ако е осуетяване на проверка, законът не
предвижда такова наказание, респ. да се дава възможност да му се наложи такава мярка за
неотклонение. Въпросът е чисто правен. Проблемът е, че този човек е обикновен човек.
Извършил е някакво нарушение вероятно, което пак ще се установи впоследствие. Но той,
защо го е направил това нещо. Просто трябва да се изхранва по някакъв начин. Второ,той е
бил предупреден от частната охрана на още по незаконните действия, които извършва
лифтът, който е абсолютно незаконен и прокуратурата приема този факт вече 10 години,
цялата ни страна приема този факт, но този човек не е от категорията на тези хора, които са
построили лифта и са недосегаеми, стоят над закона. Той стои на едно дребно ниво. Ние тук
трябва поне на него да му обясним, дали е законен или незаконен лифтът, него не го
интересува, дали правото съществува неготова не го интересува. Ние трябва да установим
той извършва ли хулигански действия. Такива видно от текста на закона и от практиката,
която е в изобилие, включително и на КнОС, няма. Както казах при него обстоятелствата са
две. Първо е попаднал в момент, когато е бил там в района главният прокурор. Факт е, че не
могат да намерят това нещастно момче, което е загинало. Това е първият проблем. Вторият
момент той е дребен човек и не може да защити интересите си срещу тази мафия, която
управлява лифта. Това е. Това са обстоятелствата. Но това не ни дава основания да кажем, че
той е направил нещо, което не е направил. Аз разбирам, че това за стечение на
обстоятелствата, че това е шефа на охранителната полиция. Той въобще не го е възприел
като полицай. Гледах на видеозаписа, за който колегата спомена. Има един буркан сложен в
един бял джип. Този буркан може да бъде и вътре. В тоя случай, аз го видях от видеозаписа
от медиите, че този буркан е отгоре. Той е буркан синя лампа. Тук не става въпрос за
някаква монтирана синя лампа. Не става въпрос за брандирано моторно средство на
националната полиция. Тук става въпрос за частен джип без никакви обозначения отстрани,
за кола, накоято е сложила синята лампа отгоре. Този човек изобщо не е разбрал, че е
проверяван. Той е възприел, че го рекетира някои от поредните бандити, които управляват
лифта. Това е. Това в никакъв случай не е хулиганство. Той няма никакво действие, освен
натискане на газта. Няма цинизъм и дързост. Да не говорим, че има нещо срещу съпротива
на орган на власт. Не е възприел, че става въпрос за такъв орган. Тук нямаме хулиганство.
Това нещо категорично ще падне един ден когато започне разследване. Ще приключи с
административно наказание. В нашата страна има правосъдие и ще има. Това не
осъществява състава на хулиганство, пък на основния състав, пък на квалифицирания
хептем. Поради което Ви моля, присъединявам се към мнението на колегата, определението
да бъде отменено и постановено друго, в което съдът да наложи там някаква мярка за
неотклонение, защото от гледна точна това, че все пак имаме някакво досъдебно
4
производство , някаква „парична гаранция“, която ще се напънат родителите и ще съберат,
но ако остане под „домашен арест” какво ще ядат това семейство. Жена му се радва едва ли
не че ще бъде вкъщи. След една седмица като ги нападне гладът, пак ще излезе под някакъв
начин. Хулиганство той не е извършил, няма никакви доказателства и едва ли някога ще се
съберат доказателства за това. Моля да му наложите минимална „парична гаранция“ и това
е проблем, защото тия хора нямат една стотинка. Наложете му една „подписка“, няма къде
да отиде, има си детенце. Съдебното му минало не е чак като на тия, които извършват
истинските престъпления в нашата страна. Моля да му наложите една минимална „парична
гаранция“ или мярка за неотклонение във формата на „подписка“ ида продължава
досъдебното производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ Л. – Не възприемат това в което съм обвинен. Не съм се
карал с никой, не съм обиждал, не съм псувал. Не съм говорил с никой. Поддържам
адвокатите ми. Да ми се облекчи мярката. Искам по-лека мярка. Имам дете на 5 месеца,
което иска грижи и средства. За да осигура тези средства трябва да работя некъде. Имам
разписана молба за започване на работа. Аз не съм го възприел като полицай. Полицейската
униформа я видях после в Дупница в полицията, като давах някакво обяснение. И некакъв
мъж се представи и почна да ме пита какво горе каза и аз му казах, че в момента давам
обяснения. Първоначален разпит има некакъв.
Съдът даде последна дума на обвиняемия Л. – Тази мярка ми е тежка и искам
по-лека мярка или „подписка“ или „парична гаранция“.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване на определението си,
след което обяви определението си на страните, както следва.
СЪДЪТ, след преценка на частния протест и частната жалба, становищата
на страните по време на въззивните съдебни прения и доказателствата, както и след
служебна проверка на атакуваното протоколно определение, за да се произнесе, взе
предид следното:
С протестираното протоколно определение е оставено без уважение
искането за вземане на МН „ЗС” по отношение на обв.И.Л., като му е определена МН
„Домашен арест”
За да постанови този си акт ДРС е приел, че „ не са налице предпоставките на
чл.63, ал.1 НПК, а именно от материалите на ДП, събрани в хода на разследването
проведено досега може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
извършител на престъплението, за което е привлечен в това си качество”. За да определи
по-лека МН от „ЗС”, каквато е МН „Домашен арест” съдът е имал предвид, че с нея ще
бъдат постигнати целите на наказателната превенция и гарантирано довършването на
предварителното производство, както и че не е налице втората от двете кумулативни
предпоставки по чл.63, ал.1 от НК, а именно липса на реална опасност да се укрие или да
извърши др. престъпление.
Преди да пристъпи към разглеждане на ч.протест и ч.жалба на атакувания
съдебен акт по същество, настоящият въззивен състав намира за необходимо да отбележи
следното:
С оглед спецификата на производството, доказателствената стойност на
съответните доказателствени средства не следва да се преценява по начин, идентичен с този
в последващите фази на наказателното производство и най-вече в същинската фаза на
процеса. В настоящето производство е достатъчно наличие на доказателства, обуславящи
висока степен на вероятност за съпричастност на обвиняемия към твърдяната от
обвинението престъпна дейност. В тази връзка КнОС счита, че събраните доказателства на
5
настоящия етап, се явяват достатъчни, за да се формира извод за съпричастност на
обвиняемия към инкриминираната престъпна дейност, за която е привлечен с
постановление от 30.08.2020 г., а именно –за престъплеине по чл.325, ал.3, пр.2 вр. с ал.2
вр. с ал.1 от НК, подробно описано в обжалваното определение .
Правилен е изводът на ДнРС, че събраните доказателства позволяват извод за
наличие на обосновано предположение за извършване от обвиняемия на престъплението, за
което е привлечен. Налице са доказателства за хулигански действия от страна на
обвиняемия по време, място и обстоятелства, описани в словесната част на обвинението, за
което е привлечен. След събиране на всички доказателства ще следва да се прецени, дали
е необходима корекция в правната квалификация.
Правилен е според КнОС и изводът на ДнРС за липса на втората
предпоставка по чл. 63, ал.1 от НПК, а именно наличие на реална опасност обвиняемият да
извърши друго престъпление или да се укрие. Правилно ДнРС е преценил, че съдебното
минало на обвиняемия не сочи непременно за извод на реална опасност от извършване на
др.престъпление. Предходните му осъждания и личността на обвиняемия, разкрита от
начина на извършване на престъплението, обуславят опасност от извършване на
др.престъпление. Поради това правилно ДнРС не е взел МН «ЗС». Именно определената
МН «Домашен арест», а не по-лека, е съответна на деянието, личността на обвиняемия и
целите на МН. Липсват обстоятелства налагащи вземане на по-лека МН от определената от
ДнРС. За такива, предвид извършеното деяние, не може да бъдат преценени предстоящото
сключване на трудово правоотношение на обвиняемия и необходимостта да се грижи
финансово за семейството си.
По изложените съображения КОС счита, че следва да потвърди
обжалваното определение, като законосъобразно.
С оглед на горното и на основание чл.64, ал.8 във вр. чл.63, с ал.1 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №6/01.09.2020 г., постановено по
ЧНД № 771/2020 г. По описа на ДнРС, с което по отношение на обвиняемия И. В. Л. е взета
МН «Домашен арест»
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, а подлежи на
незабавно изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
ПРОТОКОЛЪТ се написа в съдебно заседание, което приключи в 16.26 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6