№ 3382
гр. Варна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.а
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110100730 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Р. И. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ******, чрез процесуалния й представител –
адв. С. С., срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1. иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
паричен кредит № ******2024 г. поради противоречие със закона, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 22 и чл.
23 ЗПК, както и 2. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата 579.68 лв., представляваща дадена
без правно основание сума – неустойка за непредоставяне на обезпечение по
договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.01.2025 г. до окончателното й
изплащане. В условията на евентуалност, в случай че съдът не прогласи за
нищожен процесния договор за кредит, предявява следните евентуално
съединени искови претенции: за прогласяване нищожността на клаузите по чл.
2, ал. 1, т. 4, чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 18, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 2 от договора, като
противоречащи на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В исковата си молба ищцата Р. И. С. излага, че на 21.06.2024 г. е
сключила договор за паричен заем с ответника „Кредирект“ ЕООД, при
фиксиран ГЛП – 50 % и фиксиран ГПР – 62.98 %, по силата на който е
получила сумата 1700 лв. Към настоящия момент е извършила частични
плащания по договора – 4 бр. на обща стойност 863 лв., от които 579.68 лв. –
неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора и 283.32 лв. –
главница и лихва. Твърди, че от така посочения в т. 4 на чл. 2 от договора
размер на ГПР не става ясно какви разходи по кредита, които би имал
1
кредиторът, са изразени чрез него. Поддържа, че уговореният размер на ГЛП
многократно надвишава законния размер /трикратния размер на законната
лихва/, съответно противоречи на добрите нрави. Посочва, че съгласно
уговореното в чл. 18, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 2 от договора, в случай че не
предостави на заемодателя обезпечение, дължи неустойка в размер на 3270.74
лв., която сума е разсрочена на месечни вноски заедно с основното
задължение. Счита, че тази сума също следва да бъде съобразена при
определяне на ГПР по кредита, поради което и договорът за потребителски
кредит е нищожен, предвид противоречието му с императивните норми на
ЗПК. В случая неустойката е надхвърлила рамките на чисто санкционния й
характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Кредирект“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. Х. М..
Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Възразява срещу искането процесният договор да бъде обявен за
недействителен. Твърди, че сключеният между страните договор за паричен
кредит е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на ЗПК. Ясно е
посочен както ГЛП, така и ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, който включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1
ЗПК. Счита за неоснователно твърдението на ищцата, че при изчисляване на
ГПР по договора за паричен кредит следва да се включи и уговорената
неустойка за непредоставяне на обезпечение. Поддържа, че кредитодателят е
длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на
договора. Неустойката е проявление на свободата на договаряне между
страните и дължимостта й възниква след сключване на договора. Оспорва
твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на
законната лихва. Твърди, че към датата на сключване на договора
законоустановеният максимален размер на ГПР е 68.90 %. Посочва, че
кредитополучателят е бил наясно, видно от договора и от Стандартния
европейски формуляр, че ГПР не включва неустойката и че последната ще се
дължи, ако не се предостави обезпечение по кредита. Поддържа, че
оспорената неустойка е действителна. Отделно, ищцата е разполагала с цели
14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29
ЗПК. Счита, че не е налице неравноправност по ЗЗП и не прилага
заблуждаваща търговска практика. Излага, че кредитополучателят по своя
инициатива се е задължил четири пъти по четири идентични договора с
уговорката за плащане на неустойка, в случай че не предостави обезпечение
на кредитите, а договорите са сключвани след като клаузата от предходния е
породила действието си. Не оспорва, че процесните суми, посочени в исковата
молба, са получени от него. Предвид действителността на договора и на
оспорените клаузи, счита, че е налице валидно правно основание да задържи
плащанията по договора. В случай че главно заявените искови претенции
бъдат уважени, прави възражение за прихващане на процесното вземане на
ищцата със сумата 1700 лв., представляваща усвоената и непогасена заемна
сума, до размера на по-малкото. Излага, че към настоящия момент по кредита
са извършени плащания в общ размер от 1202 лв., с които са погасени такси,
лихви и неустойка, а главницата е изцяло непогасена. С оглед избягване на
излишно разместване на блага, при обявяване на договора за недействителен,
2
потребителят следва да върне на кредитодателя единствено сумата 488 лв.,
представляваща непогасената част от чистата стойност на кредита. В този
случай кредитодателят не дължи връщане на каквито и да било суми. Моли
съдът да вземе предвид, че същото искане е отправено и в исковата молба. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуалния й представител – адв. С. С., който поддържа
становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат
уважени.
Ответникът депозира нарочна молба по хода на делото, чрез
процесуалния му представител – адв. Х. М., който поддържа становище за
неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 22 и
чл. 23 ЗПК, и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ******2024 г., по силата на който в полза на ищцата
е предоставен кредит в размер на 1700 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК.
С определението за насрочване от 21.05.2025 г. съдът надлежно е указал
на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите
ищцата има качеството потребител, както и че процесният договор за кредит
има характера на потребителски такъв. Указал им е, че съдът следи служебно
за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на
наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по
неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се
противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно
за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са
разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.
Между страните не е спорно, а и от представения договор за
потребителски кредит е видно, че в същия се съдържа клауза – чл. 6, ал. 1, в
която е предвидено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова
гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да
отговарят на определени условия, разписани в същия текст. Съгласно чл. 6, ал.
2, обезпечението следва да бъде предоставено в срок до 2 дни от сключването
на договора. Според уговореното в чл. 18, ал. 1 от договора, при неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи
на кредитора неустойка в размер на 3270.74 лв. Уговорено е разсрочването на
неустойката и заплащането й на съответни равни части към всяка от
погасителните вноски, дължими по договора за кредит.
Чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
3
последния. Следователно клаузата, предвиждаща задължение на
кредотополучателя да представи съответно обезпечение, на практика
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кредитополучателя (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) върху последния и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по
договора. Тоест, клаузата за предоставяне на обезпечение противоречи на
цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с
кредитни продукти.
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на
главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по
този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и
обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване /размерът й от 3270.74 лв. надвишава значително –
около два пъти – чистата стойност на отпуснатия кредит – 1700 лв./, поради
което породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92,
ал. 1 ЗЗД. Не е ясно какви вреди покрива така уговорената неустойка и
доколкото оскъпява допълнително кредита, то същата заобикаля изискванията
на ЗПК. Отделно води и до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за добросъвестност, в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално
договаряне, поради което е и неравноправна.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Ал. 4 на същия текст предвижда, че годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Следва да се приеме, че тази неустойка представлява „общ разход по
кредита за потребителя“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК /„Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия/ и размерът й следва да бъде взет предвид при
посочването на ГПР по договора за кредит. Всяко друго разрешение поставя в
неравностойно положение потребителя и не отговаря на целта и смисъла на
Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите.
Предвид тези разрешения, съдът приема, че посоченият в договора за
кредит размер на ГПР /62.98 %/ не отговаря на действителното фактическо
положение.
От заключението на вещото лице Е. Т. по приетата съдебно-счетоводна
4
експертиза, което съдът цени изцяло като обективно и компетентно дадено, се
установява, че с включването на договорената неустойка ГПР се равнява на
628.82 %. Тоест, размерът на действителния ГПР е в пъти над допустимия по
закона, поради което и само на това основание съдът приема, че сключения
между страните договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
По изложените съображения съдът приема, че предявената искова
претенция срещу ответника за прогласяване недействителността
/нищожността/ на договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен.
В тази връзка не следва да бъдат разглеждани предявените в условията
на евентуалност искове за обявяване нищожността на отделни клаузи от
договора.
Относно иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая чистата стойност на кредита е в размер на 1700 лв.
Съгласно приетото без възражения от страните заключение на вещото
лице Е. Т. по допуснатата в производството съдебно-счетоводна експертиза,
извършените по договора плащания се равняват общо на 1202 лв. Тоест,
ищцата не е заплатила в цялост задължението си, възлизащо на
предоставената й като кредит сума – 1700 лв. Тоест, липсват плащания над
чистата стойност на кредита, поради което не може да бъде споделено
виждането на ищцата, че по договора има недължимо платени суми, в това
число за неустойки. Ирелевантно е как в действителност счетоводно са
отразявани плащанията от страна на ответника по делото и кои задължения са
погасени с тях, доколкото дължима е единствено предоставената в кредит
сума и всички заплатени суми реално погасяват именно това задължение на
кредитополучателя. В случая извършените от ищцата плащания не са в такъв
обем, че да надхвърлят главницата по кредита, която е дължима от нейна
страна /дължима е още сумата 498 лв./. В този смисъл липсват надвнесени,
недължимо платени суми, поради което и само на това основание така
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното съдът намира, че не са налице процесуалните
предпоставки за разглеждане на направеното в условията на евентуалност
възражение за прихващане от страна на ответника и съдът не дължи
произнасяне по същото.
Предвид изхода на спора, отговорността следва да бъде разпределена по
следния начин:
Ищцата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива в общ размер от 933.28 лв., в това число 283.28 лв. –
държавна такса, 250 лв. – депозит вещо лице, 400 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
18.08.2025 г. След извършените изчисления съдът приема, че в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 683.28 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените
искове.
Ответникът също представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в размер на 480 лв. – платено по банков
5
път адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 240 лв., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен кредит №
******2024 г., сключен между „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: ******, и Р. И. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ******, поради противоречие със закона, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 22 и чл. 23 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******, срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 579.68 лв.,
представляваща дадена без правно основание сума – неустойка за
непредоставяне на обезпечение по договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, да заплати Р. И. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******, сумата 683.28 лв. /шестстотин осемдесет и три лева и двадесет и
осем стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, да
заплати на„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6