Присъда по дело №5519/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 6
Дата: 20 януари 2022 г. (в сила от 5 февруари 2022 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120205519
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 6
гр. Бургас, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниВ.С.К.-Т.

заседатели:Д.Е.В.
при участието на секретаря К.А.В.
и прокурора Г. Д. Ч.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120205519 по описа за 2021 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
1. ПРИЗНАВА подсъдимия К. М. ИЛ. с ЕГН: **********, роден на *********
в гр. Бургас, българин, български гражданин, с настоящ адрес: ********* неграмотен,
работи като общ работник в строителството, женен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това,
че:
I. На неустановена дата през месец септември 2017 г. в с. Г., об.С, обл. Бургас, се
съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната П. Я.. Б. с ЕГН:
**********, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, поради
което и на основание чл. 151, ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК му НАЛАГА
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ години.
II. В условията на съвкупност с престъплението по т. I, в периода от месец август
2018 г. до 25.10.2019 г. в гр. Ц., общ.Ц, обл.Б., кв.М. № ********* като пълнолетен, без
да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16-годишна възраст - П. Я.. Б., родена на *******., поради което и на
основание чл. 191, ал. 1 от НК вр. чл. 23, ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.“в“ НК
му НАЛАГА наказание „Глоба” в размер на 100 /СТО/ лева и наказание „Обществено
1
порицание“, което да се изпълни посредством обявяване на диспозитива на присъдата
на таблото за обявления на Община Царево за срок от ЕДИН месец.
2. ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко
наказание измежду наложените по-горе, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 4
/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ години.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 2 НК към така наложеното най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“ и наказанието „Обществено порицание“,
което да се изпълни посредством обявяване на диспозитива на присъдата на таблото за
обявления на Община Царево за срок от ЕДИН месец.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основани чл.23, ал.3 НК към така наложеното най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ и наказанието „Глоба“ в размер на 100 /СТО/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 НПК К. М. ИЛ. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на Районен съд Бургас сумата от 5 /пет/ лева, държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, ако се стигне до издаването на такъв.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Вярно с оригинала!
АР
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 6/20.01.2022 г. по НОХД № 5519/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу К. М. ИЛ. с ЕГН **********, с който той е обвинен в това, че:
1. На неустановена дата през месец септември 2017 г. в с. Г., об.С, обл. Бургас, се
съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната П. Я.. Б. с ЕГН:
**********, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК - престъпление
по чл. 151, ал. 1 от НК;
2. В условията на съвкупност с престъплението по т. 1, в периода от месец август
2018 г. до 25.10.2019 г. в ***, като пълнолетен, без да е сключил граждански брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - П. Я.. Б., родена на
*******. - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият И. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Спирайки се на смекчаващите отговорността обстоятелства, счита, че при
приложение на чл. 55 НК за престъплението по чл. 151, ал. 1 НК на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение да
се отложи с изпитателен срок от 3 години, а за престъплението по чл. 191, ал. 1 НК – да му
се наложи наказание „Глоба“ в минимален размер и наказание „Обществено порицание“.
Пледира за приложение на чл. 23 НК и прилагане на едно общо най-тежко наказание.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Д.С. – БАК заявява, че се придържа
към становището на РП-Бургас за доказаност на обвиненията. Счита, че следва да се наложи
минимално наказание „Лишаване от свобода“, като акцентира, че деянията са извършени от
любов, както и че подсъдимият и пострадалата все още живеят в едно домакинство и са
създали семейство.
Подсъдимият К. М. ИЛ. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник,
като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че живее с
пострадалата в едно домакинство и желае минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К. М. ИЛ. с ЕГН ********** е роден на ********* в град Бургас. Той е
българин, български гражданин, неженен, но живеещ на съпружески начала с пострадалата
П.Б., неграмотен. И. работи в строителството без трудов договор.
С Присъда № 33/21.05.2014 г., в сила от 06.06.2014 г. по НОХД № 44/2014 г. на РС-
Царево на И. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието
изпълнение било отложено с изпитателен срок от три години. На 06.06.2017 г. настъпила
1
реабилитация по право по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК за това осъждане.
Св. П.Б. била родена на *******. в гр. Бургас. Към 2017 г. живеела заедно с майка си Я.а Б.
в с. Г., об.С, обл. Бургас.
На неустановена дата през м. септември 2017 г., в с. Габър, обл. Бургас, св. П.Б. се запознала
с подс. К.И.. Двамата взаимно се харесали и решили да осъществят полов акт. Към този
момент св. П.Б. била на 13-годишна възраст, което обстоятелство било известно на подс.
К.И.. В деня на запознанството им, на неустановено място в селото, подс. К.И. осъществил
полов акт със св. П.Б., прониквайки с пениса си във влагалището й. Вследствие на половото
съвкупление св. П.Б. забременяла и на 02.06.2018 г. родила дете от мъжки пол – Б.Б..
След раждането на детето св. П.Б. живяла няколко месеца при майка си. Впоследствие
двамата с подс. К.И. решили да живеят заедно, като в изпълнение на това решение през
месец август 2018 г. подсъдимият отвел св. Б. и детето в дома си в ***, където заживели на
съпружески начала и заедно отглеждали детето си Б.Б..
До навършване на 16-годишна възраст на св. П.Б. на 25.10.2019 г., двамата живели заедно на
посочения адрес, като съвместното им съжителство продължава и към настоящия момент и
от него се родило и второ дете.
Във връзка с раждането на дете от непълнолетната родилка били сигнализирани
съответните служби за закрила на детето, които от своя страна информирали РП-Бургас.
Било образувано досъдебно производство, като подсъдимият бил привлечен като обвиняем.
В последвалия разпит в присъствието на защитник И. признал за извършеното, като
посочил, че не знаел, че това е престъпление.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия И. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производството
доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: обяснения на подсъдимия К.И. (л. 214-215 от
ДП) и показанията на свидетелите: С.К. (л. 100, л. 114, л. 189 и л. 198 - 199 от ДП); Я.а Б.
(л. 101, л. 113, л. 188 и л. 193-194 от ДП); М.К. (л. 102-103 от ДП); Г.И. (л. 105-106 от ДП);
В.М. (л. 107-108 от ДП); Я.Я. (л. 110 от ДП); Д.Б. (л. 112 и л. 196 от ДП); П.Б. (л. 116-117 от
ДП) и Г.М. (л. 191 от ДП).
От писмените доказателства: писмо от Агенция за социално подпомагане (л. 16 от
ДП); протоколи за полицейско предупреждение (л. 25 - 26 от ДП); удостоверение за раждане
(л. 27 от ДП и л. 132-133 от ДП); писмо от Агенция за социално подпомагане, ведно с
документи (л. 29-32 от ДП и л. 121- 129 от ДП); медицински документи (л. 38-67 от ДП) и
писмо от Община Созопол (л. 203 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия И. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая, доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
2

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпленията по 1. чл. 151,
ал. 1 НК и 2. чл. 191, ал. 1 от НК вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за които му е повдигнато
обвинение.

1. По отношение на престъплението по чл. 151, ал. 1 НК.

От обективна страна изпълнително деяние се изразява в „съвкупление” – т.е. в полов
акт. В случая безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил полов акт с
пострадалата, прониквайки с пениса си във влагалището й, в следствие на който полов акт
св. Б. забременяла. При това положение съдът приема, че с активни действия подсъдимият е
осъществил предвидената в закона форма на изпълнителното деяние.
На следващо място от обективна страна законът изисква половият акт да е
осъществен с лице, което не е навършило 14-годишна възраст. В настоящия случай и това
изискване на закона е спазено. Пострадалата Б. е родена на *******., т.е. към периода на
инкриминираното деяние – месец септември 2017 г. тя все още не е била навършила 14-
години. Този факт се е съзнавал от подсъдимия, който от една страна го е потвърдил в
депозираните в хода на ДП обяснения, а от друга и го призна по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
заявявайки, че е съгласен да не събират доказателства за него. Действително до
навършването на 14 години от пострадалата са оставали буквално само няколко дни, но това
обстоятелство не променя обективното положение, че през месец септември 2017 г. тя все
още е била на 13 години, респективно е била годен обект на престъплението по чл. 151 НК.
На последно място от обективна страна законът изисква извършеният полов акт да не
съставлява престъпление по чл. 152 НК. Доколкото безспорно се установява, че
съвкуплението с пострадалата е било осъществено без употреба на сила, заплашване или
привеждане в безпомощно състояние, а с нейното изрично съгласие и желание – то и този
признак от обективна страна е налице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
„пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като И. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че пострадалата
не е навършила 14 години, както й, че с действията си осъществя съвкупление с нея, за което
тя е съгласна. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните
последици, а именно – осъществяване на полов акт с пострадалата.

2. По отношение на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК.

От обективна страна е установено, че периода от месец август 2018 г. до 25.10.2019 г.
с поведението си подсъдимият, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно с непълнолетната П.Б..
Възникналите фактически взаимоотношения между подсъдимия и свидетелката наподобяват
3
брачните, обвързващи мъжа и жената след сключване на граждански брак, с присъщите
права и задължения - съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството,
изпълнение на грижи в бита, както и полови контакти, от които се е родило второто им дете.
Няма спор, че подсъдимият и св. Б. не са сключили граждански брак, поради което и
правилно поведението на И. е било квалифицирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.
Правилно е бил определен и инкриминираният период – от август 2018 г. (когато
подсъдимият е отвел пострадалата в дома си в гр. Царево ) до 25.10.2019 г. (когато Б. е
навършила 16-годишна възраст).
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото И. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимият, че самият той е
пълнолетен, че св. Б. е ненавършила 16-годишна възраст, както и че двамата реално живеят
на съпружески начала, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал именно така
да заживее със Б..
В случая няма правно значение дали подсъдимият е знаел, че извършеното от него е
престъпление или не, доколкото незнанието на закона не е извинителна причина.

По вида и размера на наказанието:


За престъплението по чл. 151, ал. 1 НК, в което подсъдимият беше признат за
виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от две до шест
години, а за престъплението по чл. 191, ал. 1 НК – „Лишаване от свобода“ за срок до две
години или „Пробация“, както и „Обществено порицание“.
В случая съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретните
две престъпления е несъразмерно тежко, поради което при определяне на наказанието
приложение следва да намери правилното на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – по отношение на
престъплението по чл. 151, ал. 1 НК (за което законодателят е предвидил специален
минимум на наказанието „Лишаване от свобода“) и правилото на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”В” НК
по отношение на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК (доколкото за него законодателят е
предвидил като най-леко наказание „Пробация“).
Това е така, доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че той е в
млада възраст, както и че към датата на извършване на престъпленията е бил с чисто
съдебно минало и добри характеристични данни. На следващо място подс. И. е трудово
ангажиран, като изразява искрено съжаление за постъпката си. Не следва да се пренебрегва,
че към периода на извършване на престъплението по чл. 151, ал. 1 НК са оставали само
няколко дни до навършване на 14 години от пострадалата, както и че периодът, в който
двамата са заживели на съпружески начала също не е дълъг. Съдът не може да отмине
обстоятелството и че в хода на съдебното следствие се установи, че подсъдимият има две
деца от пострадалата, като полага грижи за тях и реално с Б. са създали семейство, изградено
на взаимна обич и подкрепа. Всичко това кара съда да приеме, че подсъдимият е лице с
ниска степен на общественаопасност, като настоящите две деяния са инцидентна проява в
живота му, както и че той е осъзнал стореното и искрено се разкайва. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство може да се разгледа единствено това, че в случая подсъдимият
е предаден на съд за две отделни престъпления, но по мнение на съда, с оглед конкретиката
на казуса – това обстоятелство е със сравнително нисък интензитет.
4
В случая санкционната част на нормата на чл. 151, ал. 1 НК предвижда минимум на
наказанието „Лишаване от свобода”, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1, НК
съдът следва да слезе под този минимум. С оглед конкретната фактическа обстановка съдът
счита, че конкретният размер на наказанието „Лишаване от свобода“ следва да се
индивидуализира близко на абсолютния минимум, а именно „Лишаване от свобода“ за срок
от 4 месеца.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. И. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер (бил е реабилитиран за предишното си осъждане), а срокът на наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за
срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
По отношение на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК законът предвижда като най-
леко наказание – „Пробация“. При това положение и в синхрон с правилото на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б.”В” НК съдът следва да замени наказанието „Пробация“ с наказание „Глоба“ в размер
от сто до петстотин лева. Настоящият състав счита, че конкретният размер на глобата следва
да бъде отмерен в минималния възможен, а именно – 100 лева, който напълно кореспондира
с имущественото и социално положение на подсъдимия. Не следва да се подминава, че той
се грижи за две малки деца, като работи без трудов договор в строителството, което ноторно
не е източник на високи доходи. При това положение съдът счита, че по-голям размер на
глобата би създал ненужни затруднения на подсъдимия и неговото семейство и по никакъв
начин не би способствал за постигане на целите на наказанието.
Доколкото законът е предвидил за престъплението по чл. 191, ал. 1 НК да се налага и
кумулативно наказание „Обществено порицание“, то и на стоящият състав счита, че
независимо от замяната на „Пробация“ с „Глоба“ на подсъдимия следва да се наложи и
наказания „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на диспозитива на
присъдата на таблото за обявления на Община Царево за срок от един месец.
Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в пълнота биха могли да
постигнат целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способстват за поправянето и
превъзпитанието на И. и наред с това ще му въздействат предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определените наказания биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Съдът отчита, че настоящето производство протече по реда на Глава 27 НПК (чл. 372,
ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК), поради което при определяне на наказанието, принципно,
приложение би следвало да намери правилото на чл. 58а НК вр. с чл. 373, ал. 2 НПК.
Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, когато едновременно са налице
условията по чл. 58а, ал. 1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само чл. 55
НК, когато той е по-благоприятен за дееца, както е в случая, съдът определи наказанието
именно по този ред.
На последно място съдът отчита, че на основание чл. 23 от НК спрямо И. следва да се
определи едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по-горе, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнени на основание чл. 66, ал. 1
НК да се отложи с изпитателен срок от три години, доколкото и двете престъпления са
извършени от подсъдимия преди да има влязла присъда, за което и да е от тях. На основание
чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК към така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ следва да се присъединят и наказанията „Глоба“ в размер на 100 лева и
„Обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на диспозитива на присъдата
5
на таблото за обявления на Община Царево за срок от един месец.

По разноските:

Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното
производство разноски, като осъди подсъдимия на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – град Бургас сумата от
5.00 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
на съда в тази посока.




По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Ж.М.
6
Съобщи за изтекли лични данни