Р Е Ш Е Н И Е
№ 598/1.4.2020г.
гр. Перник, 01 .04 .2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГО, 6-ти
състав, в публично съдебно заседание на 10 03 2020 година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретар Т Тодорова
като разгледа гражданско дело
№ 00979 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр., чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
“Топлофикация – Перник” АД, иска от съда да се признае за установено по отношение на
М.С.С. ЕГН ********** ***0
Че дължи на дружеството
сумата 1015.59 лв. представляваща стойността на доставената му топлинна енергия за топлофициран имот нах. се в гр.Перник посочения адм.адрес,
От която – главница 883.06 лв. за периода 01.11.2014 -30.04.2017г.
Изтекла лихва за забава на мес.плащания 132.53 лв. за периода 08.01.2015-11.01.2018г.
Както и законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението 30.01.2018г. по ч.гр.дело № 0672 /2018г. на ПРС до окончателното изплащане на сумите
Претендират и разноските по делото
Отговор е постъпил в срока по чл.131 ГПК от назначения на ответника особен представител
адв.С. - ПАК
Оспорва се кач.“потребител“ на топлинна енергия, както и сумите като размери и по периоди .
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до
следните фактически и правни изводи:
От приложеното
ч.гр.д. на ПРС се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за вземанията, предмет на
настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение , срещу която
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение , с оглед на което
са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК “Топлофикация – Перник” АД е
подало искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с
изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По основателността:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да заплати сумата посочена по-горе, представляваща стойността на топлинни услуги за периода по ИМ за посочения топлофициран имот.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи:
1) съществуване на облигационно отношение между страните,
2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност ,както и
3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В тежест на
ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването
на дълга.
Следва да се
установи наличието на облигационно отношение между страните.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се урежда от ЗЕ, в който е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Понятието потребител има легално определение в закона – пар. 1, т. 42 ДР на ЗЕ, в която е посочено, че
потребител е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за
да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови
нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Не е нужно за периода той реално да е ползвал,
обитавал имота.
Ирелевантно е и
обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за
посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в
имота.
С оглед на горното :
Установи се, че:
С НА № 159 том 5 дело 860 / 2006г. от дата 16.11.2006г. пред
нотариус Ивайло Иванов - ответникът е получил процесния апартамент по Договор за дарение,
без тежести за дарителите
Ответникът получава всички книжа / видно от проведените процедури по
обжалване на Заповедта за изпълнение по приложеното запов.производство – именно
на този адрес, на който - е индиция – че
живее./
Т.е. ответникът е собственик на жилището и следва да отговаря за
задълженията на същото за процесния период.
По размера на дължимите суми :
Съдът е изслушал
СИЕ с вещо лице Р.Б., от която се установи :
ИМА погасени по давност суми, както следва : 304.15лв. обща сума, от която главница
236.17лв. и лихва за забава 67.98лв. за периода 01.11.2014г-29.01.2015г.
ИМА ПРАВЕНИ частични плащания в размер 116.82 на 30.03.2016г., която сума е
прихваната от задължението – за м.11.2014г.Плащането е взето предвид от в.л.,
както и при изравнителните сметки за съответния сезон.
Следователно,
ответникът дължи следните суми :
Обща сума 711.44лв. от която главница
646.89лв. за периода 30.01.2015-30.04.2017 и изтекла лихва 64.55лв. за периода
08.93.2915-11.01.2018г., КАТО ЗА РАЗ ЛИКАТА до пълния предявен размер следва да
се отхвърлят като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ и направено частично плащане.
Приета е и
изслушаната СТЕ, като вещото лице инж. Зл.З. изрично сочи в о.з. че :
Начислените суми
са от отопление баня и сградна инсталация, битовата гореща вода е отчитана по
водомер.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за топлинни услуги, определен в чл. 34, ал. 1 от общите условия. В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяването на дълга на падежа.
По делото се
доказва наличието на главен дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение
по договор за предоставяне на топлинни услуги, от което следва, че и
обусловеният иск за лихва е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода на делото – ответникът дължи на ищцовата страна разноски както по УИ :
26.45лв.д.такса, 300лв. за назначения му особен представител, 300лв. за двете експертизи , 50лв. юк.възнаграждение.
Ищцовата страна не дължи адв.разноски на ответника по следните причини :
Ответникът е призоваван вкл. и със залепване на вх.врата, след което и по месторабота, след което му е назначен особен представител. Едва след като е призован за първо о.з., ответникът депозира молба, с която заявява, че ще се представлява от адв.Б.В.. Последният е бил осведомен, че по делото е назначена като особен представител адв.А.С., която е изпълнила задълженията си – депозирала е в срок отговор, както и се е явила във всички о.з. по делото.
Посоченият адвокат не се е явил до края на делото, като е депозирано само кс.копие от Пълномощно.
На същото не е отразена сума, като евентуално договорена между адвокат и довереника, както и не е представен Договор за пр.помощ.
Следователно, съдът не следва да присъжда направени адв.разноски на ответника, тъй като няма данни такива да са направени.
НЕ на последно място, в практиката на въззивния съд има 2 становища по този въпрос, като настоящият състав поддържа становището на съдия Кр.Петров , като не счита, че при редовно проведена процедура по призоваване и назначаване на особен представител, който е свършил работата си и е оправдал с процесуално поведение депозита, който му е определен, при „ поява“ на адвокат, който да защитава лицето, то лицето следва да поеме и тези разноски, тъй като са по негова преценка и инициатива, ако , разбира се , ги е направило реално, а не при обещание в бъдеще, тъй като по делото няма данни за реално направени адв.разноски.
По запов.производство ответникът дължи на ищците : 75лв.разноски
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от “Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република”,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр., чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
по отношение на
М.С.С. ЕГН ********** ***0
Че дължи на дружеството
Обща сума 711.44лв. представляваща стойността на доставената му топлинна енергия за топлофициран имот нах. се в гр.Перник посочения адм.адрес,
от която главница 646.89лв. за периода
30.01.2015-30.04.2017 и
изтекла лихва
64.55лв. за периода 08.93.2915-11.01.2018г.,
Както и законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението 30.01.2018г. по ч.гр.дело № 0672 /2018г. на ПРС до окончателното изплащане на сумите
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер сумата 1015.59 лв. представляваща стойността на доставената му топлинна енергия за топлофициран имот нах. се в гр.Перник посочения адм.адрес,
От която – главница 883.06 лв. за периода 01.11.2014 -30.04.2017г.
Изтекла лихва за забава на мес.плащания 132.53 лв. за периода 08.01.2015-11.01.2018г.-
ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ и направено
частично плащане.
ОСЪЖДА М.С.С. ЕГН ********** ***-
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА “Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република:
по УИ : 26.45лв.д.такса, 300лв. за назначения му особен представител, 300лв. за двете експертизи , 50лв. юк.възнаграждение.
по запов.производство: 75лв.разноски
Решението може
да бъде обжалвано пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на препис.
След вл.в сила
на решението, препис от същото да се изпрати на заповедния съдия ведно с ч.гр.дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: