Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.11.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 05 ОКТОМВРИ 2020 г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5946, по описа за 2019 година.
Производството
е по предявен иск с правно основание чл.274, ал.1 от КЗ/отм./ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ЗД „БУЛ
ИНС” АД - София, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 19.08.2014
г. на път 6602 до Автокъща Ониис, е реализирано ПТП с участието на МПС
"Деу Есперо", с peг. № СТ5649ТТ, управлявано от Д.С.Д. и МПС
"Дачия Дъстер", с peг. № СТ8331ВК, управлявано от В.Н.П.. Според
представения Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Д.С.Д., който
поради неспазване на достатъчно дистанция застига и блъска намаляващото
скоростта МПС "Дачия Дъстер", с peг. № СТ8331ВК. МПС "Деу
Есперо", с peг. № СТ5649ТТ, е бил застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС" АД със
застрахователна полица № 02113002881673, която е валидна към момента на
събитието. В дружеството е заведена щета под № 15966699000341. След направена
оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
2076.04 лв. на увредения автомобил МПС "Дачия Дъстер", с peг. №
СТ8331ВК.
Видно от
Протокола за ПТП Д.С.Д. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма - 2.80%о. Ищецът счита, че на основание чл. 274 от КЗ, има право да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение. С
писмо уведомили ответника да им заплати претендираната сума, но до момента не е
изплатена.
С оглед на
изложеното, ищецът моли съдът да осъди
ответника да му заплати сумата, в размер 2091.04 лв., представляваща
изплатеното от ЗД "БУЛ ИНС"АД застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея
от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите
суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско
възнаграждение с включено ДДС.
На
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, претендира и обезщетение за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 687.48 лв. за периода от
18.02.2016. (датата на падежа за плащане) до датата на завеждането на настоящия
иск - 24.05.2019.
Претендира
и за присъждане на съдебните разноски, сторени по делото, като
на основание чл. 127, ал. 4 ГПК представя банкова сметка *** "БУЛ
ИНС"АД.
Банка - ДСК, BIC: ***, IB AN: BG55 STSA 9300 0016 1883
03
На ответника Д.С.Д., е назначен особен представител, който в депозирания писмен отговор
оспорва предявения иск. Счита, че липсват доказателства относно вината на
ответника за настъпилото ПТП, както и причинно-следствена връзка между
механизма на твърдяното ПТП и нанесените щети. Оспорва стойността на
изплатените щети на МПС „Дачия Дъстер”, като счита същите за завишени и
надхвърлящи средните пазарни цени към момента на ПТП. Моли, съдът да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител.С писмена молба поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Ответникът се представлява от
особения му представител, който пледира за отхвърляне на претенцията.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения Протокол за ПТП от 19.08.2014г.,
ответникът Д.С.Д., на същата дата, в 11.50ч.
в гр. Стара Загора, на път 6602 до Автокъща „Ониис“, управлявайки л. а. "Деу Есперо", с peг. № СТ5649ТТ, при неспазване на
достатъчна дистанция причнинил ПТП с л.а. "Дачия Дъстер", с peг. №
СТ8531ВК, собственост на „Дидаско“
ЕООД, управлявано
от В.Н.П., в
резултат на което са настъпили материални щети. В протокола е посочено, че
ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол 2.80 промила,
установено с дрегер. За собствеността върху увредения автомобил е представено
копие на свидетелество за регистрация, от който става ясно, че л.а. „Дачия
Дъстър“, с рег. № СТ8531ВК, е собствен на „Дидаско“ ЕООД.
Видно от застрахователна полица № 14 –
0300/230/5000218, се установява наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка „Пълно каско“ между ЗАД „Алианц България“ и „Дидаско“ ЕООД, като собственик на автомобил "Дачия Дъстер", с peг. № СТ8531ВК, за периода
01.05.2014г. – 30.04.2015г.
След подаване уведомление за щети по МПС
л.а. "Дачия Дъстер", с peг. № СТ8531ВК, в ЗАД „Алианц
България" е заведена щета № 0300/14/230/500351. На увредения л.а. Дачия Дъстър", с peг. № СТ8531ВК е бил извършен оглед на
щетите, като е съставен опис–протокол по щета № 0300/14/230/500351 от
19.08.2014г., проформо фактура от 22.08.2014г., заключителна калкулация от
03.11.2014г., като щетите са
остойностени на 2061.04 лв.
Не е
спорно, че ремонтът на увредения лек автомобил е извършен от „ФБ Ауто” ЕООД гр.
Стара Загора, като отремонтирания автомобил е предаден с приемо предавателен
протокол от 16.10.2014г., а за стойността на извършената сервизна дейност е
издадена фактура №
**********/06.11.2014г., на стойност от 2061.04 лв., с получател „ЗАД Алианц
България”. Същата сума е била преведена по банков път на 26.11.2014г. от „ЗАД
Алианц България” на „ФБ Ауто” ЕООД гр. Стара Загора, с посочено основание по
щета № 0300/14/230/500351.
Управляваният
от ответника лек автомобил е имал валидна към момента на настъпване на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Бул Инс“ АД, което се установява от представеното
извлечение – проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
С
покана, адресирана до ЗД „Бул Инс“ АД № 02005/25.03.2015г., ЗАД „Алианц
България“ са поканили ищцовото дружество, в двуседмичен срок, да възстановят
платеното по щета № 0300/14/230/500351 обезщетение, в общ размер на 2076.04
лв., която сума включва стойността на ремонтните дейности от 2061.04 лв., и ликвидационни разходи в размер
на 15 лв.
От представените по делото документи,
съдържащи се в ликвидационна преписка, застрахователят ЗД „Бул Инс“ АД е
одобрил посоченото в ликвидационния акт
от 10.03.2015г. /представен по делото/ обезщетение в общ размер на
2076.04 лв. С платежно нареждане от 26.11.2015г., сумата е преведена от ищеца в
полза на ЗАД „Алианц България“.
С регресна покана, отправена от ищцовото
дружество до ответника, последният е поканен в пет дневен срок, от датата на
получаване на поканата, да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение.Поканата
не е връчена, като в обратната разписка
е посочено, че пратката не е потърсена от получателя.
По
делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, е прието от съда. Установява се, че стойността на
ремонтните работи на причинените на л.а. Дачия Дъстер", с peг. № СТ8531ВК, щети, вследствие
настъпилото ПТП на 19.08.2014г., възлиза на 2035 лв., като изчислението е по
средни пазарни цени към датата на ПТП.
Относно обстоятелствата по настъпилото
ПТП на 19.08.2014г. е изслушан свидетелят В.П.. Същият разказва, че докато е
чакал на червен светофар, е бил ударен от бързо приближаващия се отзад лек
автомобил. Твърди, че виновният водач „залиташе като слезе от автомобила, не
беше адекватен.“, като след проверка от контролните органи, е установен алкохол
в кръвта му.
Съдът, като взе
предвид гореизложената фактическа обстановка, стига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ
(отм.) , приложим към процесния случай на основание пар. 22 от ПЗР на
КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случай, че застрахованият е бил
с концентранция на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма към момента на настъпване на застрахователното
събитие, на основание чл. 274, ал. 1, т.
1 КЗ (отм.), за застрахователя възниква регресно вземане спрямо него
в размер на платеното застрахователно обезщетение в полза на пострадалите лица.
Така регламентираното регресно право на застрахователя е средство за
санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в
закона случаи.
За да бъде уважен
искът по чл. 274, ал. 1, т.
1 КЗ (отм.) , вр. с пар. 22 от ПЗР на
КЗ, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: наличие на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между ЗД „Бул ИНС“ АД и ответника; настъпване на застрахователно събитие -
пътно-транспортното произшествие; че последното е причинено поради виновно и
противоправно поведение на ответника; причинените имуществени и неимуществени
вреди на трети лица, както и размера на имуществените вреди; причинна връзка
между произшествието и вредите; заплащането на застрахователно обезщетение от ЗД
„Бул ИНС“ АД в полза на увредения; че към момента на настъпване на
произшествието ответникът е бил с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото не се
спори относно наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ЗД „Бул ИНС“ АД и
ответника, като са представени нужните доказателства за това.
Не е спорно също,
че ищцовото дружество е заплатило на увреденото
лице /чрез регресно плащане към застрахователя му по застраховка
"каско" - ЗАД "Алианц България“/ обезщетение, в
общ размер на 2076.04 лв.
Спорен е въпроса
относно противоправното поведение на ответника и по- конкретно, дали същият е
управлявал МПС към момента на настъпилото ПТП с концентрация на алкохол в
кръвта, над допустимата по закон.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в редакцията на нормата към 23.11.2012 г., на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява да управлява пътно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Следователно, за да възникне регресно
вземане на застрахователя към водача по чл. 274, ал. 1, т.
1 КЗ (отм.), е необходимо последният да е управлявал моторното
превозно средство, по отношение на което е сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност", с концентрация
на алкохол в кръвта, над 0.5 промила. От представения по делото Протокол
за ПТП от 19.08.2014г. е видно, че в него е удостоверено от съставителя му –
служител на ОД на МВР, че ответникът Д.Д. е бил с концентрация на алкохол 2.80
промила, което било установено с дрегер № 7510 0158. Съгласно практиката на ВКС относно
доказателствената стойност на протокола за ПТП, обективирана в множество
решения: решение № 24/11 г. на ВКС, І, т. о. по т. д. 444/2010 г., решение №
73/12 по т. д. № 423/11 на ВКС, І, т. о., решение № 15/14 г. на ВКС, І, т. о. и
др., протоколът за ПТП, чието съдържание е законово заложено с Приложение към
чл. 3, ал. 1 от Наредба 1з-41/12.01.09 г., се съставя от длъжностно лице
(служител на МВР) в кръга на неговите служебни задължения и съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление.
(решение № 152 от 05.11.2014 г. по т. д. № 2080/2013 г., т. к., І т. о. на
ВКС).
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК
официалните свидетелствуващи документи имат материална доказателствена сила,
задължаваща съда да приеме до доказване на противното, че удостоверените в
документа факти действително са се осъществили. Тази доказателствена сила
обхваща както лично възприетите факти от издателя на официалния документ -
съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си,
така и мястото и датата на съставянето на документа и фактите относно механизма
на произшествието, който са възприети лично от съставителя. (според решение №
98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г., Т. К., ІІ ТО на ВКС, решение № 20
от 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС).
Според чл. 2 от Наредба
30 /2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства (отм.) установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта чрез лабораторно изследване се извършва,
когато от съответния водач е взета некачествена проба или се оспорват
показанията на техническото средство или когато водачът откаже или физическото
му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. В
случая, липсват данни относно наличието на някоя от посочените предпоставки,
обуславящи необходимостта от вземане на кръвна проба. С оглед на изложеното,
съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника за липсата на доказателства относно наличието на алкохол в кръвта на
ответника към момента на ПТП, тъй като не е била взета кръвна проба. Обстоятелството,
че ответникът е бил с концентрация на алкохол се потвърждава и от свидетелските
показания на В. Пунов, който освен че твърди, че водачът е бил във видимо
нетрезво състояние, но и това се установило след тестването от пристигналите на
място контролни органи.
Поради изложеното,
следва да се приеме, че към момента на настъпване на ПТП Д.Д. е бил с
концентрация на алкохол 2.80 на хиляда.
С оглед на горното, съдът намира, че в
полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника за платеното
застрахователно обезщетение.
Относно размера на заплатеното
застрахователно обезщетение, съдът намира че следва да вземе предвид
заключението на вещото лице, съобразно което стойността на щетите на л.а. „Дачия Дъстър“ възлиза на 2035
лв. Заключението не е оспорено от страните, като
същото е направено по средни пазарни цени към датата на настъпилото ПТП. Именно в такъв размер
застрахователят е следвало да обезщети собственика на увредения лек автомобил,
и в такъв размер да претендира регресно вземане спрямо застрахователя на
увредения автомобил. В останалата част до претендираните 2076.04 лв. искът се явява недоказан.
Ищецът претендира и
заплащането на сумата от 15 лв., представляваща ликвидационни разходи, за които
разноски също е предвидено право на
регрес.
Или общо дължимата
по регресната претенция сума възлиза на 2050 лв., като в останалата част до
претендираните 2091.04 лв. подлежи на отхвърляне. И тъй като по делото няма
данни за плащането на тази сума от страна на ответника, то същата се явява
дължима. Дължима е и законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
По предявения иск с правно осн. чл. 86
от ЗЗД:
Съдът приема, че правото на регрес е възникнало от
датата на плащането, но длъжникът по него не е в забава от този момент. Съгласно чл. 86
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато
няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият, длъжникът изпада в
забава след като бъде поканен от кредитора по смисъла на чл. 84, ал.2 от ЗЗД. В случая, липсват данни ответникът да е бил уведомен за
изпратената му регресна покана, тъй като видно от известието за получаване,
пратката не е потърсена от получателя. В случая, не може да се приеме, че е
налице уведомяване с връчване на препис от настоящата искова молба и
приложенията, тъй като ответникът се представлява от назначен особен
представител.
Поради изложеното, съдът приема, че
претенцията по чл. 86, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска – сумата от 706.92 лв. / за
внесена държавна такса от 133.64 лв., за възнаграждение за вещо лице от 300
лв., за внесен депозит за възнаграждение за особен представител на ответника от
424.50 лв., за юрисконсултско възнаграждение от 100 лв./.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********,***0, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум
Крумов, на основание чл. 274, ал. 1, т.
1 КЗ (отм.); , вр. с пар. 22 от ПЗР на КЗ, сумата 2050 лв.,
представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 0300/14/230/500351, за нанесени на л.а.
„Дачия Дъстър“ с рег. № СТ 8531ВК повреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 19.08.2014г. в гр. Стара Загора, на път 6602, между лек
автомобил „Дачия Дъстър“, с рег. № СТ 8531ВК
и лек автомобил „Деу Есперо“ , с рег. № СТ5649ТТ, управляван от Д.Д., с
концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, кведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молбла 10.06.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
претендираните 2091.04 лв., като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян Проданов
и Крум Крумов, против Д.С.Д., ЕГН **********,***0, иск с правно осн. чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 687.48 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 18.02.2016г. – 24.05.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Д.С.Д., ЕГН **********,***0, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, сумата от 706.92 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Присъдените суми може да бъдат платени по
банкова сметка *** "БУЛ ИНС"АД:
Банка - ДСК, BIC: ***, IBAN: ***одлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: