Определение по дело №1191/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 830
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20217180701191
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 830

Град Пловдив, 07.06.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

 като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно  дело № 1191 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК.

Делото е образувано по искова молба от „Сладък път" ООД, с ЕИК *********, обективираща иск с правно основание чл.128, ал.2 от АПК, по силата на който да бъде установено, че дружеството – ищец не следва да заплаща услугата „почистване на обществени територии" на Община Първомай, след като общината не предоставя тази услуга в бившия Стопански двор на град Първомай, където се намира и имота на фирмата – ищец.

Ответника по иска – Община Първомай, представя писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че така депозираната искова молба е процесуално недопустима, алтернативно – неоснователна, поради което формулира искане за оставянето й без разглеждане, респ. без уважение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Пловдив намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално недопустим по следните съображения:

С депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът възразява, че дружеството - ищец е платило дължимите си задължения за ТБО за 2021г., за което се прилага доказателство - Опис на плащанията от 19.05.2021г. за конкретния данъчен субект – „Сладък път“ ООД. Ведно с това дружеството е подало и Заявление - декларация вх.№1192/26.11.2020г. за определяне на ТБО по реда на чл.19, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги предоставяни от Община Първомай, като е декларирано, че за посочения недвижим имот таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и че ще използва съдове за битови отпадъци - съд тип "Кука"-1 брой.

Определянето и администрирането на местните такси, включително и таксата за битови отпадъци по чл. 6, ал. 1, 6. "а" от ЗМДТ, е предоставено на общинския съвет, като съгласно чл. 9 от закона общинският съвет приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща разходите посочени в чл.66, ал.1, т. 1 - 4 ЗМДТ. В чл.67, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал.2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Съгласно цитираната като правно основание в исковата молба норма чл. 128, ал. 2 АПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, съгласно който, иск по чл. 128, ал. 2 от АПК може да предяви само това лице, което има признато от АПК или друг нормативен акт субективно процесуално право да иска от компетентния административен съд съдебна защита, а именно - да се разреши със сила на присъдено нещо спор за съществуването на определено административно право или правоотношение, като на това субективно право съответства задължението на съда да даде исканото правосъдие в съответния срок. Предпоставките, при които възниква правото на иск по чл. 128, ал. 2 от АПК, са две, които следва да са налични в условията на комулативност. На първо място следва да е налице спор за съществуването на съответното административно право или правоотношение, който поражда правния интерес от търсената по този ред съдебна защита и неговото разрешаване със сила на присъдено нещо. Втората предпоставка, търсещият тази защита да не разполага с друга процесуална възможност за това, т.е. да не разполага с друг ред за защита. Искът по чл. 128, ал. 2 от АПК за установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение е по своя характер установителен и поради това, законодателя изрично е акцентирал на наличието на интерес за ищеца и липсата на друг ред за защита, като абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване. От друга страна, изискването да не съществува друг ред за защита дава основание този иск да бъде определен като субсидиарен, в какъвто смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд (адм. дело № 14929/ 2008 г.; адм. дело № 2620/2008 г.; адм. дело № 5113/2007 г.; адм. дело № 8392/2008 г. и др.), съгласно която, установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК в административния съдебен процес намира субсидиарно приложение, т.е. той е допустим единствено и доколкото ищецът не разполага с други правни способи за защита на своите права и законни интереси. От друга страна, достатъчно е указания в нормата друг ред за защита да съществува, а обстоятелството дали ищецът е търсил защита по него и дали тази защита е била успешна или безуспешна, е ирелевантно. В този смисъл текста на чл. 128, ал. 2 от АПК има предвид обективно да има такъв друг правен ред, а не този друг ред да е използван с положителен за ищеца резултат. Двете условия, включени в хипотезата на нормата на чл. 128, ал. 2 от АПК, трябва да съществуват кумулативно, т.е. да са налице заедно и липсата на правен интерес от иска или наличието на друг ред за защита съставлява пречка за възникване на субективното процесуално право да се претендира искова защита по този ред.

Съгласно чл. 107, ал. 2 от ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, задълженото лице има право при поискване да получи справка как е изчислено задължението. Според чл. 107, ал. 3 от ДОПК размерът на задължението се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице, органът по приходите издава Акт за установяване на задължението /АУДЗ/ в 30-дневен срок от искането. След като получи справката задълженото лице, може да поиска издаване на АУДЗ по декларация по чл. 107, ал.3 от ДОПК, който на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК е обжалваем по административен ред пред началника на отдел „МДТ“ и по съдебен ред - пред административния съд съгласно чл. 156 ДОПК, приложим на основание чл. 144 от същия кодекс. В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства дружеството – ищец да се е възползвало от този ред и да поиска справка как е изчислено задължението.

Съгласно чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси (в т.ч. и ТБО) се извърша по реда на ДОПК. В посочения процесуален закон е предвиден специален ред за оспорване както на актовете по установяване на задължения, така и на действията предприети по тяхното събиране. В този смисъл, съдът намира, че ищецът не се е възползвал от предвидения в ДОПК ред за оспорване на установените му задължения за ТБО.

Предвид горното, в случая е налице друг предвиден в нормите на ДОПК ред за защита, поради което, втората комулативно изискуема предпоставка на чл. 128, ал. 2 от АПК не е налице. С оглед на това подадената искова молба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

След служебна проверка за наличие на висящи по-рано образувани дела в Административен съд Пловдив, обосноваващи и допълнителен извод за недопустимост на настоящата искова молба съдът установи, че административно дело №925/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с ответник Общински съвет Първомай, е образувано по жалба със заявен петитум: „да потвърди, че, след като на „Сладък път“ ООД не се предоставя услуга по „почистване на обществени територии", не следва да дължим и заплащане на такава".

Производството по адм.дело № 925 от 2021 г. е разделено по силата на Определение № 581 от 14.04.2021 г. като е образувано административно дело № 1017 от 2021 година.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.159, т.4 във връзка с чл.128, ал.2 от АПК и чл.159, т.7 от АПК, Административен съд Пловдив, десети състав,

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от „Сладък път" ООД, с ЕИК *********, обективираща иск с правно основание чл.128, ал.2 от АПК, по силата на който да бъде установено, че дружеството – ищец не следва да заплаща услугата „почистване на обществени територии" на Община Първомай, след като общината не предоставя тази услуга в бившия Стопански двор на град Първомай, където се намира и имота на фирмата – ищец.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно  дело № 1191/2021 година  по описа на Административен съд Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

                   

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: