Решение по дело №9402/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4250
Дата: 12 юли 2024 г.
Съдия: Наталия Петрова Лаловска
Дело: 20231100509402
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4250
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Наталия П. Лаловска

Цветина Костадинова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100509402 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците „Н.Ч.“ ЕООД и „А.Е.В.Т.“ АД,
като съдружници с дялово участие 60/40% в „Т.С.И. I” ДЗЗД, чрез адв. Д., срещу
решение № 6662/28.04.2023г., постановено по гр.д. № 60778/2021г., по описа на СРС,
55-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца Р. Б. М. искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ, са осъдени да й заплатят при посочените по-горе
проценти, сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат трудова злополука, настъпила на 01.07.2020г., ведно
със законната лихва от 01.07.2020г. до окончателното погасяване, и сумата 2 044.98
лева – обезщетение за имуществени вреди от същата злополука, ведно със законната
лихва от 25.10.2021г. до окончателното погасяване (уточнение в молба от 04.01.2024г.).
В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част. По делото не било установено, че претърпените от ищеца
увреждания на здравето били резултат от трудовата злополука и в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилата такава. Разпитаният свидетел Николов многократно
заявил, че ищецът била блъсната, предвид на което не се установявало, че травмите
били причинени от трудова злополука - падане. В случай, че ищецът претърпяла и
друг инцидент, отговорността на работодателя не следвало да бъде ангажирана за
вредите от другото събитие. По делото не се установил и интензитетът на страданията
1
у ищеца – показанията на свидетеля не били непосредствени, преразказвали думи на
други лица, не били изложени лични възприятия. Размерът на присъденото
обезщетение бил необоснован и не съответствал на принципа на чл. 52 ЗЗД. Според
заключението на СМЕ оплакванията на ищеца и продължаващите болки не можело да
бъдат еднозначно свързани с тази травма, тя не провела допълнителни лечения,
проследявания при специалист и рехабилитация, които да подпомогнат по-бързото й
оздравяване. Същевременно възстановяването протекло гладко, без усложнения и в
рамките на обичайния за това възстановителен период. Неправилно СРС отказал да
приложи чл. 200, ал. 4 КТ и да приспадне от размера на обезщетението за
неимуществени вреди сумата на полученото застрахователно обезщетение по
застраховката трудова злополука на служителите на работодателя. Моли решението да
бъде отменено в обжалваните части, а вместо това предявените искове по чл. 200, ал. 1
КТ да бъдат изцяло отхвърлени от съда. Претендират разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Р. Б. М., чрез адв. М., депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба на ответниците като неоснователна. С
разпореждане на НОИ претърпяната от нея на 01.07.2020г. злополука – подхлъзване и
падане от собствен ръст, била призната за трудова на основание чл. 55, ал. 2 КСО. По
делото било доказано, че причинените на ищеца телесни увреждания – счупване на
бедрената шийка на дясната бедрена кост и свързаните с тях болки и страдания, които
били силни интензивни, били в пряка причинно-следствена връзка с падането.
Лечението й протекло оперативно, сменена била тазобедрената й става, била
обездвижена за дълъг период, имала нужда от грижи на други лица, ползвала помощни
средства, а при натоварване и резки промени във времето щяла да търпи
продължаващи с години болки. Излага подробни съображения, че при съблюдаване на
чл. 52 ЗЗД СРС определил размера на обезщетението за неимуществените вреди и
същият не бил завишен. Правилно СРС не приспаднал размера на полученото от
ищеца застрахователно обезщетение в размер на сумата 218.40 лева – доказателства за
плащане били представени несвоевременно, а и приспадането се извършвало в
случаите, когато се претендирало обезщетение за пропуснати ползи, а не в случаи като
процесния. Молят въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
2
С доклада на делото, като безспорно по реда на чл. 153 ГПК, съдът е отделил
обстоятелството, че към 01.07.2020г., ищецът Р. Б. М. заемала по трудов договор,
сключен с „Т.С.И. I” ДЗЗД, длъжността метач. Не е спорно и от наличната в кориците
на делото справка от регистър БУЛСТАТ се установява, че съдружници в последното
ДЗЗД към същата дата били ответникът „Н.-Ч.“ ЕООД, с участие 60% и ответникът
„А.Е.В.Т.“ АД с участие 40%.
По делото не е спорно и от представеното по делото разпореждане №
29745/28.07.2020г. на НОИ, ТП – София град, се установява, че на 01.07.2020г., на път
за работа, при придвижване по обичайния маршрут от основното й място на живеене
до работното й място, ищецът Р. Б. М. претърпяла инцидент – падане от собствен ръст
на дясната част на таза, вследствие на което получила закрито счупване на бедрената
шийка, която злополука във връзка с чл. 55, ал. 2 КСО била призната за трудова.
Съобразно удостоверяването на НОИ същото разпореждане не било обжалвано по реда
на чл. 117 КСО и на 21.08.2020г. влязло в законна сила.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч.
медицинска документация и от неоспореното заключение на СМЕ съдът приема за
установено, че непосредствено след инцидента ищецът Р. Б. М. била транспортирана в
УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София, където постъпила в Клиниката по ортопедия и
травматология с невъзможност за движение и силна болка в областта на дясната
тазобедрена става. След прегледи и проведени й образни изследвания било
установено, че ищецът има счупване на бедрената шийка на дясната бедрена кост.
Съобразно заключението травмата може да бъде получена от падане от собствен ръст
надясно, случило се на 01.07.2020г. Налице била причинно-следствена връзка при
падането при трудова злополука и така получената от ищеца травма. Това травматично
увреждане на десния долен крайник било тежко. То било закрито, вътреставно
счупване, отнасящо се към критериите на медикобиологичния признак трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник (средна телесна повреда по см. на
НК). Пострадалата търпяла силни, интензивни болки. При постъпването й в лечебното
заведение й било проведено аналгетично лечение, което единствено крупирало
частично болката. Медикаментозното обезболяване било продължително, вкл. и след
хирургичната интервенция и след изписването на пострадалата от болничното
заведение. При последващите регистрирани прегледи (амб.листа от 04.08.2020г.,
07.08.2020г., 04.09.2020г.), вкл. от 04.09.2020г. ищецът съобщавала, че изпитва болки
при ходене, както и обективно били установени отоци и болки в оперирания крайник.
На 03.07.2020г. на пострадалата било проведено оперативно лечение под анестезия:
алопластика коксе дек. Със страничен достъп хардинге била достигната дясната
тазобедрена става, направена остеотомия на шийката и отстранена главата на
бедрената кост, римериран бил ацетабулума, поставена ацетабулна компонента на
биполярната изкуствена става. Трепаниран бил бедреният канал, поставено стебло
3
чрез прес фит техника на бедрената компонента на изкуствената става. След
операцията пациентът била в стабилно общо състояние. Изписана била на 10.07.2020г.
с указания за ХДР и медикаментозно лечение в дома, да се свалят конците на 14-и ден,
да ходи с две помощни средства по указания й в клиниката начин, с цел отбременяване
на оперирани крайник, да провежда антикоагулантна профилактика с фраксипарин, по
издадената й рецепта и да се наблюдава от личния лекар. Временната й
нетрудоспособност поради травмата продължила до 07.10.2020г. Съобразно
неоспореното заключение на СМЕ възможно било и след този период в следващите
месеци и дори години, пострадалата да изпитва болезненост при натоварване на
крайника, както и при резки промени във времето.
При този тип травми, съобразно заключението, лечението изисквало до третия
месец крайникът да се отбременява и да не се натоварва. Пострадалата била силно
затруднена в свободното си самостоятелно придвижване и обичайни физически
активности. Същият тримесечен период съответствал на периода по издадените на
ищеца болнични листа. След това започвало постепенно привикване към натоварване
и преодоляване на слабостта на обездвижения крайник. При благоприятно протичане
на оздравителния процес, функционалното възстановяване се очаквало да настъпи
средностатистически 4-5 месеца от инцидента. Дори и при благоприятно протекъл
оздравителен процес, тези травми били съпровождани от продължаващи с години
болки при натоварване и резки промени във времето.
При оценката на заключението по реда на чл. 202 ГПК съдът напълно кредитира
същото като компетентно изготвено след обстойно изследване на писмените
доказателства по делото и съобразно специалните знания на експерта по съдебна
медицина. Заключението се подкрепя напълно от гласните доказателства, събрани чрез
разпита на св. П. и Николов.
Разпитан св. П. излага, че ищецът била оперирана след претърпян инцидент.
Видял я месец след изписването й от болницата в дома й. Придвижвала се с патерици,
личало си, че изпитва силни болки. Ставала трудно и трудно се движила. Близо пет
месеца ходила с патерици, а после – с бастун. Оплаквала се от болки. Преди инцидента
била общителна и се шегувала, а след това се променила – станала затворена, рядко се
шегувала.
Видно от показанията на св. Николов, същият видял ищеца след инцидента през
м. септември или октомври 2020г. Тогава тя била с патерици. Синът й обяснил на
свидетеля, че била пострадала. Ползвала патериците дълго време – според свидетеля
около 6 месеца. Споделяла, че я боли. Свидетелят знае, че в началото лежала вкъщи,
после излизала в центъра на селото с патериците. Преди злополуката всеки ден я
виждал в центъра, била много подвижна и дейна. Тя така си изкарвала хляба, като си
търсела работа в центъра – да изчисти нечие мазе, да премете, да копае градината на
4
някого. Знае, че била назначена на работа в чистотата. След злополуката я виждал
рядко.
Съдът, при преценката им по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
двамата разпитани свидетели в обсъдените по-горе части. Впечатленията им в
обсъдените части почиват на непосредствените им възприятия и кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства и изводите на вещото лице, изготвило
СМЕ.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и
приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди,
определен съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, е от 25 000 лева.
При определяне на този размер на обезщетението, настоящият съдебен състав
взе предвид характера и степента на получените увреди от ищеца, установени от
изготвената по делото съдебна медицинска експертиза. На първо място съставът на
съда отчита, че травматичното увреждане у ищеца било тежко и наложило оперативно
лечение.
Съдът отчете и продължителността на лечебния период, извършената
оперативна интервенция, интензитета на претърпените болки и страдания. Търпените
от ищеца болки били силни и интензивни, а медикаментозното овладяване на болката
продължило и след оперативния период дори и в процеса на лечението й у дома.
Функционалното възстановяване на оперирания крайник отнело до 5 месечен период,
като при физическо натоварване и при резки промени във времето, в продължение на
години ищецът ще изпитва неблагоприятни болкови усещания в травмираното място.
Съдът отчете също, че травмата довела до трайно затрудняване на движенията
на ищеца за период от три месеца, в който тя използвала помощни средства - патерици
и изпитвала затруднения в придвижването си и при обичайни физически активности в
бита си.
Съдът цени и обстоятелството, че към настъпването на инцидента ищецът била
на 66 годишна възраст, а злополуката променила начина й на препитание и живот –
вече не излизала в центъра на селото, за да си търси работа, станала затворена и не
била така весела като преди.
По горните мотиви, при дължимото пълно и главно доказване от
гореобсъдените доказателства по делото е установено, че претърпените от ищеца
увреждания на здравето са настъпили като резултат именно от претърпяната на
01.07.2020г. трудова злополука, а възраженията на въззивника в противен смисъл са
напълно неоснователни. Позоваването на показанията на св. Николов във въззивната
жалба не разколебава този извод, тъй като този свидетел не е очевидец на инцидента и
както самият той заявява не знае как настъпила травмата.
5
Предвид нормата на чл. 200, ал. 4 КТ дължимото от работодателя обезщетение
по чл. 200, ал. 3 КТ се намалява с размера на получените суми по сключените
договори за застраховане на работниците и служителите. С решение №
227/25.10.2016г. по гр.д. № 1405/2016г., IV г.о. на ВКС, е даден положителен отговор
на въпроса следва ли заплатеното обезщетение по задължителната застраховка трудова
злополука, сключена от работодателя, да се приспада от обезщетението, определено по
иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По делото са
представено писмо изх. № *********/21.02.2023г., неоспорено от страните, в което
застрахователят „Дженерали Застраховане“ АД е удостоверил, че по сключената от
работодателя групова полица „Задължителна застраховка трудова злополука“ на
25.11.2020г. Заплатил по посочената от ищеца М. банкова сметка застрахователно
обезщетение за временна неработоспособност в размер на сумата 218.40 лева. Същото
обстоятелство не е оспорено от ищеца в нито един етап от развитието на
производството по делото. Така заплатеното на ищеца застрахователно обезщетение от
218.40 лева подлежи на приспадане от справедливия размер на обезщетението,
определен от съда по реда на чл. 52 ЗЗД. При това положение дължимият размер на
обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука се определя в размер на
сумата 24 781.60 лева. Ето защо първоинстанционното съдебно решение, в
обжалваната му част, следва да бъде отменено в частта, в която СРС е присъдил
обезщетение за неимуществените вреди от трудовата злополука над сумата 24 781.60
лева, като вместо това същият иск по чл. 200, ал. 1 КТ бъде отхвърлен за горницата
над тази сума до уважения от СРС размер от 25 000 лева.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение на уважения иск за обезщетение за имуществени
вреди, извън обсъдените по-горе такива за липса на пряка причинно-следствена връзка
на трудовата злополука с причиненото на ищеца счупване на бедрената шийка на
дясната бедрена кост, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС по този
въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в
жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
В частта, в която СРС отхвърлил исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, като
необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора първоинстанционното съдебно решение следва да бъде
отменено и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците са осъдени да
заплатят по сметка на СРС държавна такса над сумата 1 073.06 лева, и над сумата
253.64 лева – разходи за вещо лице.
С определение по чл. 248 ГПК от 04.07.2023г. СРС е оставил без уважение
молбата на ответниците за изменение на постановеното решение в частта за
6
разноските, като им бъдат присъдени заплатените на 27.04.2023г. разноски за
адвокатско възнаграждение. Срещу определението ответниците не са подали частна
жалба, предвид на което същият въпрос не може да бъде преразгледан от настоящата
съдебна инстанция.
Пред СГС ответниците са сторили разноски в общ размер 10 657.65 лева
разноски, от които 1 057.65 лева – заплатена държавна такса и 9 600 лева – адвокатско
възнаграждение. С молба от 12.06.2024г. ищецът е възразила по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Настоящият съдебен състав като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото и минималния размер на възнаграждението, определен по
правилата на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (2 813.60 лева), намира възражението за основателно и намалява
размера на адвокатското възнаграждение до размер на сумата 3 500 лева. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника „Н.-Ч.“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер 36.81 лева – изявление на процесуалния представител в о.с.з. пред СГС.
Пред СГС въззиваемата страна-ищец не е сторила разноски. Представлявана е
от адв. М., осъществила безплатна правна защита по делото. Претендира съдът да й
определи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА с вкл. ДДС. Съобразно нормата на чл. 7,
ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението за осъществената пред СГС защита възлиза на 2 813.60 лева, а с вкл.
ДДС – 3 376.32 лева. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2 ЗА, на адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на сумата
3 349.05 лева.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6662/28.04.2023г., постановено по гр.д. № 60778/2021г.,
по описа на СРС, 55-и състав, в частта, в която като съдружници с дялово участие
60/40% в „Т.С.И. I” ДЗЗД, „Н.Ч.“ ЕООД, ЕИК **** и „А.Е.В.Т.“ АД, ЕИК ****, са
осъдени на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплатят на Р. Б. М., ЕГН **********, в
горепосоченото процентно съотношение, сумата над 24 781.60 лева до уважения от
СРС размер от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука, настъпила на 01.07.2020г., и в частта, в която на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, като съдружници с дялово участие 60/40% в „Т.С.И. I” ДЗЗД, „Н.Ч.“ ЕООД,
ЕИК **** и „А.Е.В.Т.“ АД, ЕИК ****, са осъдени да заплатят в горепосоченото
процентно съотношение по сметка на Софийски районен съд държавна такса над
сумата 1 073.06 лева, и разходи за вещо лице над сумата 253.64 лева, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Б. М., ЕГН **********, срещу „Н.Ч.“ ЕООД, ЕИК
**** и „А.Е.В.Т.“ АД, ЕИК ****, като съдружници с дялово участие 60/40% в „Т.С.И.
I” ДЗЗД, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за горницата над 24 781.60 лева до
уважения от СРС размер от 25 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 01.07.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6662/28.04.2023г., постановено по гр.д. №
60778/2021г., по описа на СРС, 55-и състав, в частта, в която на основание чл. 200, ал.
1 КТ, „Н.Ч.“ ЕООД, ЕИК **** и „А.Е.В.Т.“ АД, ЕИК ****, като съдружници с дялово
участие 60/40% в „Т.С.И. I” ДЗЗД, са осъдени да заплатят в същото процентно
съотношение, на ищеца Р. Б. М., ЕГН **********, сумата 24 781.60 лева,
представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания,
резултат от настъпила на 01.07.2020г. злополука, призната за трудова с Разпореждане
№ 29745/25.07.2020г. на ТП на НОИ, София-град, ведно със законната лихва от
01.07.2020г. до окончателното погасяване, и сумата 2 044.98 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от разходи за лечение съгласно фактура №
**********/08.07.2020г. на МБАЛ „Св. Анна“ АД, гр. София, ведно със законната
лихва от 25.10.2021г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, „Н.Ч.“
ЕООД, ЕИК **** и „А.Е.В.Т.“ АД, ЕИК ****, като съдружници с дялово участие
60/40% в „Т.С.И. I” ДЗЗД, да заплатят на адвокат Р. И. М., от САК, с личен номер
**********, с адрес гр. София, ул. ****, сумата 3 349.05 лева, с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена защита по делото в
производството пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. Б. М., ЕГН **********, да заплати
на „Н.Ч.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата 36.81 лева – разноски по делото, сторени пред
СГС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8