РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. ХАСКОВО, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Невена Бойкова Владимирова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600380 по описа за 2021
година
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260017 от 14.04.2021 г., постановена по НОХД № 977 по
описа за 2020 година, Районен съд – Хасково признал подсъдимия Х. С. Р.,
роден на **.**.****г. в гр. Х., ******** гражданин, с постоянен адрес : с. Д.,
общ. Х., ******, с ****** образование, *******, ******, ЕГН **********, за
виновен за това, че на 06.05.2020г., в с. Д., общ. Х. е нарушил мерки,
издадени против разпространението или появяването на заразна болест по
хората – т.9 раздел II от Заповед № РД-01-183/06.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, като лице по т. 1 от заповедта,
поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина с изх.
№COV-22-44496/03.05.2020г. на Столична регионална здравна инспекция, не
изпълнил задължението да не напуска дома си, в който е посочил, че ще
пребивава за посочения в предписанието 14 – дневен срок – с. Д., общ. Х., ул.
,,О.‘‘ №*, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи – обявено на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на РБ с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г., във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 – престъпление по чл. 355,
ал. 2, пр. 3, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т.2, б. ,,б‘‘ и
ал. 3 НК, му е определено наказание ,,Пробация‘‘ със следните пробвационни
1
мерки : ,,задължителна регистрация по настоящ адрес‘‘с периодичност на
явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице от 2 пъти седмично и ,,задължителни периодични срещи с
пробационен служител‘‘ за срок от за срок от 8 месеца, като на основание чл.
55, ал. 3 от НК не му е наложено кумулативно предвиденото наказание
,,Глоба‘‘.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия . С. Р. – адв. С.Й., който в законоустановения срок я обжалва като
незаконосъобразна. С жалбата се навежда довод за липса на доказателства по
отношение на субективната страна на престъплението. Подсъдимият не знаел,
че има забрана за напускане на дома си за срока на карантината. В издаденото
предписание за поставяне под карантина били посочени действия единствено
спрямо членовете на неговото семейство, но не и задължение да не напуска
дома си.
Иска се да се отмени обжалваната присъда, вместо която да се
постанови нова, с която да бъде признат за невинен и оправдан.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява защитникът
на подсъдимия, който поддържа депозираната жалба. Твърди се, че от
началото на пандемията до инкриминираната дата изминал кратък период от
време, поради което образованието и интелекта на подсъдимия били
изправени пред предизвикателство да не разбира целта и условията на
наложената му противоепидемична мярка. След завръщането му от чужбина
на подсъдимия не били направени тестова, като нямал и никакви симптоми,
сочещи за наличие на вирус. Така аргументирано, защитникът заключава, че
подсъдимият бил здрав и като напуснал дома си, за да отиде до магазина за
хранителни стоки, не съзнавал, че създава опасност за другите. Подсъдимият
не разбирал възможността, че може да предава болест, която той самият
нямал, нито бил диагностициран с такава по официално предвидения ред.
Сочат се обясненията, дадени в досъдебната фаза на производството, в които
подсъдимият заявява, че съжалява за извършеното и че не е бил запознат с
мерките, които са му наложени.
Подсъдимият Х.Р. не се явява и не взема отношение към обжалваната
присъда.
Районна прокуратура - Хасково не е депозирала възражение по
жалбата на защитника на подсъдимия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
държавното обвинение – прокурор от ОП - Хасково, заема становище за
неоснователност на жалбата. Намира постановената присъда за правилна и
законосъобразна. Предлага се атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени
искания и нови доказателства не са събирани.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на
2
обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените
оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:
Подсъдимият Х. С. Р. е роден на **.**.****г. в гр. Х., ******
гражданин, с постоянен адрес : с. Д., общ. Х., *******, с ****** образование,
********, ******.
На 03.05.2020г. подсъдимият с полет от Х., К Н. пристигнал на ,летище
С.
Съгласно т. 1, раздел II от Заповед № РД-01-183/06.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването на РБ всички лица, които влизат на
територията на Република България, се поставят под карантина за срок от 14
дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че
ще пребивава с предписание по образец, издавано от органите на граничния
здравен контрол. На основание посочената заповед била въведена
задължителна карантина за всички лица, влизащи на територията на
Република България от държави с регистрирани случаи на ,,COVID-19’’, сред
които към инкриминирания период била и К. Н.
При пристигането му в страната, на подсъдимия Х.Р. било издадено
предписание за поставяне под карантина с изх. № COV-22-44496/03.05.2020г.
от Столична регионална здравна инспекция, по силата на което той е поставен
под карантина за срок от 14 дни на посочен от него адрес, в случая – с. Д.,
общ. Х., ул. ,,О.‘‘ № *. Предписанието било връчено лично на подсъдимия на
03.05.2020г. и подписано собственоръчно от него, с което била завършена
процедурата по уведомяването му и за наказателната отговорност по чл. 355
от НК при неспазване на противоепидемичните мерки, в т. ч. и на
задължението му да не напуска адреса, на който е заявил, че ще пребивава за
срока на карантината.
Свидетелят А. К. А. живеел в с. Д., общ. Х. На 06.05.2020г., около
18:05 часа свидетелят А. тръгнал от дома си в посока към магазина в същото
село. Докато той се придвижвал пеша към магазина до него спрял лек
автомобил, управляван от подсъдимия Р.. Двамата със свидетеля А. се
познавали, тъй като били от едно и също село, като последният знаел, че
подсъдимия работел в Х. и се върнал в селото няколко дни преди процесната
дата. Подсъдимият Р. предложил на св. А. да се качи в автомобила му и да го
закара до магазина, като последния се съгласил и се качил в лекия автомобил.
Първи в магазина влезнал подсъдимият, който след като напазарувал си
тръгнал. През това време св. А. изчакал реда си на опашка пред магазина, тъй
като вътре все още имало хора. Собственик на магазина била свидетелката Х.
П. Т., която познавала всички жители на селото, включително и подсъдимия
Х.Р., за когото знаела, че работи в чужбина, както и че се е върнал скоро от Х.
Поради това, тя предположила, че подсъдимият е поставен под карантина.
Подсъдимият Р. бил без поставена маска на лицето и заявил, че иска да
напазарува на бързо и не иска да се бави, при което свидетелката Т. му казала
да излезе веднага от магазина, а вместо него да напазарува дъщеря му, която
3
след това да му предаде продуктите отвън. По тази причина подсъдимият Р.
излезнал от магазина и изчакал пред него. След него в магазина влезнал
свидетелят А., който преди това бил отвън на опашката от чакащи хора.
Докато пазарувал същия разбрал от свидетелката Т., че е възможно
подсъдимият да е поставен под карантина, тъй като скоро е пристигнал от Х.
След като разбрал за тези обстоятелства свидетелят А. се възмутил и подал
сигнал на ЕЕН 112 относно това, че подсъдимият не спазва наложената му
карантина.
На 06.05.2020г. свидетелят Д. Н. Т. – ******** служител при РУ – Х.,
бил на работа по утвърден график съвместно с колегата си И. З. На
06.05.2020г. около 18:30 часа св. Т. получил сигнал от оперативния дежурна в
ОДЧ при РУ – Хасково за лице от с. Д., общ. Х., което нарушило предписание
за поставяне под карантина. Непосредствено след получаване сигнала св. Т.
тръгнал за с. Д., с оглед извършване на проверка по случая. След като
пристигнал на място в селото св. Т. провел телефонен разговор със св. А., от
когото разбрал, че около 18:00 часа на процесната дата подсъдимият Р., който
най – вероятно е поставен под карантина, е посетил магазина на св. Х. Т.,
находящ в същото село. Свидетелят Т. съвместно с колегата си се отправил
към къщата на подсъдимия, находяща се на адрес : ул. ,,О.‘‘ * в същото село.
След като пристигнал на посочения адрес свидетелят Т. установил
подсъдимия Р., който завил, че преди няколко дни се е завърнал от Н. и по
тази причина е поставен под карантина в дома си с предписание за поставяне
под карантина. В хода на проведената беседа подсъдимият отрекъл да е
посещавал магазина в селото.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
безспорно установена въз основа на събрания на досъдебно производство и
проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно
обясненията на подсъдимия Р., прочетени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. с ал. 1,
т.2 от НПК, показанията на свидетелите Д. Н. Т., А. К. А. и Х. П. Т., вкл. и
приобщени показания на последната по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.2
предл. 2-ро от НПК, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
материали по ДП № 485/2020 г., по описа на РУ на МВР – Хасково – копие на
предписание за поставяне под карантина с изх. №COV-22-44496/03.05.2020г.
на СРЗИ, формуляр за събиране на данни на пристигащи от зони с
разпространение на ,,COVID-19‘‘ от 03.05.2020 г., справка за съдимост,
характеристична справка и другите събрани и приобщени по надлежния ред
доказателства и доказателствени средства.
Въззивната инстанция намира за правилен извода, че свидетелските
показания на А. А., Х. Т. и ****** служител свидетел Д. Т. са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си относно действията на
подсъдимия и се подкрепят с приложените по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Те взаимно се допълват и
законосъобразно им е кредитирано доверие от районния съд.
4
Факт е, че с Предписание №COV-22-44496/03.05.2020г. на Столична
Регионална здравна инспектия на подсъдимия Р. са наложени задължителни
противоепидемични мерки против разпространение на заразна болест по
хората, т. е. ,,Ковид-19‘‘. Предписанието е издадено въз основа на Заповед №
РД-01-183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на РБ, а според т.
ІІ-1 от заповедта всички лица, които влизат на територията на Република
България, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго
място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава.
Подсъдимият е посочил адрес на пребиваване по време на карантината с.Д.,
общ. Х., ул. ,,О.‘‘ № *.
Оплакванията по жалбата, че подсъдимият не знаел, че има забрана за
напускане на дома си по време на карантината са несъстоятелни. Във връзка с
мярката за поставяне под карантина в т. ІІ-8 от заповедта, изрично е било
въведено задължение за всички лица, поставени под карантина, да не
напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще
пребивават. Подсъдимият е получил лично предписание за поставяне под
карантина с посочен конкретен адрес и срок. В предписанието е посочен,
както административният акт / Заповед № РД - 01-183/06.04.2020г. / пряко
отнасящ се до поставянето му в това правно и фактическо положение, така и
текстът /чл. 355 от НК/, по който евентуално ще му бъде търсена наказателна
отговорност. Затова настоящата инстанция изцяло възприема анализа на съда,
че всички тези обстоятелства в съвкупност изключват възможността
подсъдимият да не е разбирал, проверил и установил, целта и условията на
поставянето под карантина.
Съдът не споделя и защитния довод, че подсъдимият не съзнавал, че
създава опасност за другите, тъй като не бил диагностициран с ,,Ковид – 19‘‘
по официално предвидения ред, нито имал симптоми и оплаквания, сочещи
на наличие на вирус. Както вече беше посочено, задължението за поставяне
под карантина е формулирано в т. ІІ. 1 от процесната заповед от 06.04.2020 г.
Безспорно е от така формулираното задължение, че под карантина се
поставят не задължително болни лица, а всички влизащи на територията на
Република България лица, каквото лице е бил подсъдимият, пристигайки на
03.05.2020 г. от К. Н. в Б. Соченото в процесната заповед правно основание за
издаването й - в частност чл. 61, ал. 2 Закон за Здравето – предвижда
задължение за задължителна изолация на болни, на заразоносители и на лица,
които са влезли на територията на страната от други държави. Подсъдимият
дори да не е бил болен от сочените в чл. 61, ал. 1 от Закона здравето болести,
то след като пристига от друга държава, потенциално той би могъл да бъде
заразоносител по смисъла на сочения текст и това е именно целта на
въведеното задължение за карантина с нормата на т. ІІ. 1 от Заповед № РД -
01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Нещо повече. В т. 1
от предписанието е записана причината за поставяне на подсъдимия под
карантина и тя е – пристигане от рискова зона. В т. 3 от предписанието е
записано задължение за поставеното под карантина лице, че при
5
грипоподобни симптоми трябва да се свърже незабавно с личния лекар или с
Регионална здравна инспекция и е посочен телефон. А това безспорно сочи,
че подсъдимият е поставен под карантина не като болно лице, а като лице,
пристигащо от рискова зона.
При така установеното от фактическа страна районният съд е стигнал
до законосъобразния и обоснован правен извод, че подсъдимият Х.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 355, ал. 2, пр. 3, вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно е установено, че на 06.05.2020 г., след
като е бил поставен под карантина на 03.05.2020. за 14-дневен срок с
надлежно връчено му на 03.05.2020 г. предписание от Столична регионална
здравна инспекция, подсъдимият е нарушил карантината, като е напуснал,
адреса, на който е посочил, че ще пребивава – с. Д., общ. Х., ул. ,,О.‘‘ No* и е
отишъл на обществено място по смисъла на § 1а от Закона за здравето
/магазин в село Д., общ. Х./. Безспорно е, че деянието е извършено по време
на пандемия, свързана със смъртни случаи, което обуславя квалификацията
му по квалифицирания състав на чл. 355, ал. 2 НК. Карантина за срок от 14
дни е въведена като мярка против разпространението на заразна болест по
хората ,,Ковид 19‘‘ със Заповед № РД-1-183/6.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, която е издадена на основание чл.
63 от Закона за здравето във връзка с усложнената епидемична обстановка по
повод на соченото заболяване. Безспорно е, че към 06.05.2020 г. е действало
обявеното извънредно положение, продължило до 13.05.2020 г. с решение на
Народното събрание на Република България.
От субективна страна законосъобразно е прието, че подсъдимият е
извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, че нарушава предписание за 14-дневна карантина, връчено му
лично на 03.05.2020 г., но въпреки това го е нарушил три дни след началния
му срок, като е напуснал адреса на карантината и е отишъл на обществено
място – магазин. Подсъдимият е бил наясно със същността и обема на
ограничителните мерки, които са му били наложено по силата на издаденото
предписание, като същите не са особено сложни, нито неразбираеми. Както е
обсъдено и в мотивите на обжалвания акт, подсъдимият е лице с основно
образование, което предпоставя основна степен на грамотност и възможност
да разбира съдържанието на актовете, които подписва.
При определяне и индивидуализацията на наказанието
първоинстанционният съд е отчел наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства – сътрудничеството на подсъдимия във фазата
на досъдебното производство и обстоятелството, че същият не е личност с
висока степен на обществена опасност с оглед добрите му характеристични
данни и чистото му съдебно минало. Така решаващият съд приложил
института на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ,,б‘‘ и ал. 3 от НК, като предвиденото в
разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НК наказание ,,лишаване от свобода‘‘ е
6
заменено с наказание ,,Пробация‘‘ с пробационни мерки : ,,задължителна
регистрация по настоящ адрес‘‘ с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител от 2 пъти седмично и ,,задължителна регистрация
периодични срещи с пробационен служител‘‘ за срок от 8 месеца, а като е
взел предвид наличието на многобройни смекчащи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на подсъдимия, районният съд не е наложил
кумулативно предвиденото наказание ,,глоба‘‘.
Изводите на първоинстанционния съд относно вида и размера на
наложеното наказание се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав.
С оглед на така изложените съображения обжалваната присъда следва
да се потвърди като правилна и законосъобразна.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260017 от 14.04.2021 г., постановена по
НОХД № 977/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7