РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 585
Гр.
Пловдив, 08.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XX касационен състав, в
публично съдебно
заседание на десети март две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и
участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 227
по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от „АВТОТРАНС – 2000“ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя И.А.Ч., чрез процесуалния представител адвокат Ц.Ч. срещу Решение № 2194 от 06.12.2021г. на Пловдивски районен
съд, ХХI
– ви н.с. постановено по
АНД № 4052 по описа на същия съд за 2021г.,
с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно
постановление № 36-0000467 от 31.05.2021 г., издадено от И.Д.Ц.– Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на
„АВТОТРАНС - 2000“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, п.к. 4000, район „Източен“, бул. „Източен“ № 48, ет. 6,
представлявано от И.А.Ч. на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000
(хиляда) лева за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н -32 от 16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
– касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, алтернативно, че деянието съставлява маловажен случай
на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което неправилно не
е съобразено от първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Претендира се присъждане на сторените
разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба –
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, не е изразил
становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от „АВТОТРАНС – 2000“ ООД, срещу Наказателно постановление № 36-0000467 от 31.05.2021 г., издадено от И.Д.Ц.– Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на дружеството, на основание чл. 178а, ал. 4,
т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 24, ал. 1 от
Наредба № Н -32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства.
Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН № 285122 от 10.05.2021г., съставен от Х.Й.Ч.на длъжност инспектор към РД
„Автомобилна администрация“ – Пловдив.
Първоинстанционния съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
„Автотранс - 2000“ ООД
притежавало Разрешение № 1117 за извършване на периодични прегледи за проверка
на техническата изправност на пътни превозни средства, издадено на 09.06.2016
г. и със срок на валидност до 21.06.2026 г.
На 05.06.2020 г. бил
преиздаден Сертификат № 72957, с който се удостоверявало, че системата за
управление на качеството, внедрена в контролно-техническия пункт на „Автотранс
- 2000“ ООД и приложима за периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, била одитирана и регистрирана за съответствие с изискванията
на ISO 9001:2015. Обстоятелствата на внедрената система за управление на качеството
и на преиздаването на сертификата за това се удостоверявали със Сертификат №
72957.
В 7-дневен срок от
05.06.2020 г. жалбоподателят не уведомил писмено изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация гр. Пловдив за настъпилата промяната и не
приложил документите, които я удостоверяват – Сертификат № 72957, преиздаден на
05.06.2020 г.
На 15.03.2021 г.
жалбоподателя подал писмено уведомление с № 42-03- 23-579 до директора на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, към което приложил копие от Сертификат
№ 72957, преиздаден на 05.06.2020 г. и така изпълнил задължението си да уведоми
писмено за настъпилата промяна.
По така подаденото
уведомление била извършена проверка от Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Пловдив, която била възложена на Х.Й.Ч.на длъжност инспектор.
На 10.05.2021 г. Ч.съставил
акт за установяване на административно нарушение с бл. № 285122 против
дружеството, в присъствието на свидетел и на пълномощник на жалбоподателя, на
когото бил връчен препис от акта.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Х. Й. Ч., който
е потвърдил фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е
осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Съдът е
приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението, както и, че са
спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По
отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е
във фиксирания размер, предвиден в санкционната норма на чл. 178а, ал.4,
т.1,пр.1 от ЗДв.П и е законосъобразно определено в този размер.
Първоинстанционния
съд е приел, че не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. В тази
насока съдът е приел, че извършеното нарушение е формално, при което основанието
за реализиране на административнонаказателната отговорност е самият факт на извършване
на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен вредоносен
резултат. Наличието на вредни последици не може да се приеме за типичен
резултат за този вид нарушения, за да може тяхното отсъствие в случая
значително да понижава степента на обществена опасност на деянието.
Същевременно съдът е приел, че изпълнението на
уведомителното задължение от страна на жалбоподателя не е сторено в кратък срок
след изтичането на законовия срок, а напротив уведомяването е направено 9
месеца по-късно. Забава с такава продължителност според съда категорично не може да се квалифицира като
маловажен случай. Съдът е приел, че не се установяват и никакви уважителни
причини за толкова дълго продължаващото противоправно бездействие на жалбоподателя.
Всичко това според съда води до извод за липса на дисциплина и неглижиране на обществените
отношения, охранени с нарушената правна норма. Така съдът е приел, че степента
на обществена опасност не само че не е по-ниска от обикновените случаи на нарушения
от този вид, но в случая тя дори е със значителен интензитет.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на
административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е
осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е
оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е установено
по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да
направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44
от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление,
което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложеното административно наказание имуществена санкция в размер от 1000 лв. за
процесното административно нарушение, е във фиксирания размер, предвиден за
процесното административно нарушение и е законосъобразно определено в този
размер.
В
случая, както правилно е приел първоинстанционния съд, не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като извършеното нарушение е формално, при което основанието
за реализиране на административнонаказателната отговорност е самият факт на извършване
на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен вредоносен
резултат. В този контекст, наличието на вредни последици не може да се приеме
за типичен резултат за този вид нарушения, за да може тяхното отсъствие в
случая значително да понижава степента на обществена опасност на деянието. Същевременно,
изпълнението на уведомителното
задължение от страна на жалбоподателя е направено едва 9 месеца по-късно, като
забава с такава продължителност категорично не може да се квалифицира като
маловажен случай. В случая не се
установяват и никакви уважителни причини за толкова дълго продължаващото
противоправно бездействие на жалбоподателя, което несъмнено сочи на липса на дисциплина и неглижиране на обществените
отношения, охранени с нарушената правна норма.
11. Във връзка с оплакванията на касатора
за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, алтернативно, че деянието съставлява
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поддържани
пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че такива оплаквания
са правени още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал
законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
12.
В казуса доказателства, които да подлагат на
съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в
първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2194
от 06.12.2021г. на Пловдивски районен
съд, ХХI
- ви наказателен състав, постановено по АНД № 4052 по описа на същия съд за 2021
г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.