№ 97
гр. П., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200199 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на К. Б. К. от гр.Р., в качеството му на законен представител на ***, със седалище и
адрес на управление гр.Р., чрез пълномощник адв.Х. С. от АК-Р., против електронен фиш за
налагане на глоба, серия К, № **, издаден издаден от ОДМВР гр. Т.е, с който и на осн. чл.189,ал.4,
вр. с чл.182,ал.2,т.6 ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 650 лв.
/шестотин и петдесет лева/ за това, че на 27.05.2022 г., в 16.19 ч., в Област Т.е, в Община П., на
път III-204 км31+604- извън населено място /оранжерии с.К./, движещ се в посока към гр.П., при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат толеранс -3 %,
е управлявал МПС – л.а.”***“ с рег.№ ** със скорост 118 км/ч. Превишена стойност на
скоростта 58 км/ч.”- нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение като
жалбоподателят твърди, че при издадане на ЕФ са допуснати множество процесуални нарушения
водещи до неговата незаконосъобразност. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, представляван
от адв.Х.С. от РзАК поддържа жалбата, пледира за отмяна на издадения ЕФ, претендират се
направените разноски, за които прилага списък.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т.е, редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з., ангажира писмено становище по жалбата от гл.ю.к Л.В., в което сочи, че жалбата е допустима,
но неоснователна. Излагат се подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя; моли
жалбата да бъде оставена без уважение, претендират се се разноски по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Районна прокуратура Т.е, ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
1
допустима. С електронен фиш серия серия К, № ** издаден от ОДМВР гр. Т.е, жалбоподателят е
бил санкциониран за нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП, за това, че „на 27.05.2022 г., в 16.19 ч., в
Област Т.е, в Община П., на път III-204 км31+604- извън населено място /оранжерии с.К./,
движещ се в посока към гр.П., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60
км/ц и приспаднат толеранс -3 %, е управлявал МПС – л.а.”***“ с рег.№ ** със скорост 118 км/ч.
Превишена стойност на скоростта 58 км/ч”. Нарушението е заснето с АТС № TFR1-M-527. В
съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен и връчен на
нарушителя. Приложена е и снимка/клип № ***, TFR1-M № 527, на която в 16.19.28 ч. на
27.05.2022 г., е заснет л.а. марка "***“ с рег.№ ** в локация с GPS координати:
26.27312º/43.36011º, както и че максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а
измерената скорост 122 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за
измерване – мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M” /ведно с методически указания относно
реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТСС/, от които е видно,
че същата съответства на одобрения тип, както и Протокол за използване на същото техническо
средство, удостоверяващ мястото на позиционирането на АТС в деня на проверката.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери,че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА , като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване.
Съдът приема, че в електронния фиш е ясно и разбираемо за нарушителя е
посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е
посочен и неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано точното място на извършване на
нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по преписката
снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално
разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост на движение на
автомобила – 122 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -
4 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта /видно
от приложените на л.30 методически указания относно реда за обработка, състяване и отчет на ЕФ
за нарушения установени с АТС – т.3.1.6 – „за уредите TFRM-1 намалената скорост следва да се
изчисли на база допустима грешка в полеви условия: 3 км/ч до 100 км/ч и 3% за стойността над
100 км/ч“, т.е. при измерена скорост 122 км/ч, 3 % толеранс е 118.34 км/ч, която е закръглена в
полза на нарушителя на -4 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без
човешка намеса и това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било в случая.
Законът не разграничава правните последици от установени със стационарни или мобилни
технически средства нарушения /за което неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският
служител изпълнява задължения само по техническото обслужване на техническото средство и го
придвижва от едно място за контрол до друго. Самото действие на апаратурата обаче е
автоматизирано /в т.см. е постоянната практика на ТАС – например реш. № *** г. по кнахд № ** г.
и реш.№ ** г. по канд № 44/2019 г./.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
2
регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване
от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал.15 ЗДвП
изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта на движение
на процесния л.а.“***“ с рег.№ PB *** ХТ е измерена с техническо средство СПУКС/АТСС, което
е одобрен тип средство за измерване, видно от представено удостоверение издадено от БИМ .
Същото е било технически годно и изправно към момента на констатиране на нарушението, видно
от протокол за преминала периодична проверка. В конкретният случай са изпълнени изискванията
на чл.4 от Наредба № *** г - контролът да се осъществява от АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначални и последващи проверки. Използването на мобилната АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия полицейски служител. Доколкото
нарушението е установено с годно техническо средство, то може да бъде доказано само с
разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на
нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи
по-горе приобщената по делото като веществено доказателство снимка, ведно с разпечатка от
използваното средство за измерване е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и
час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административнонаказващият орган нарушение.
От обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство не е изпълнил
задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща
допустимата такава – 60 км/ч. извън населено място, въведена пътен знак "В26".
При издаването на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира допуснати
нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189,ал. 4 от ЗДвП реквизити – посочени са всички данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Нарушението е безспорно установено, от разпечатаните показания на техническото
средство и приложения снимков материал. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП „…Когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство.“ По делото не е спорно, че автомобилът, описан в ЕФ е
собственост на „**“ЕАД клон П., като е предоставено за ползване на ЮЛ – ***, със седалище и
адрес на управление гр.Р., което видно и от приложеното в с.з. /л.57/ удостоверение за актуално
състояние се представлява заедно и поотделно от трима съдружници, единият от които е К. Б. К..
Видно от материалите по делото ЕФ е връчен на 14.06.2022 г. /известие л.15/ именно на К. Б. К. в
качеството на законен представител на ЮЛ, като в 14-дневният срок К. не е подал писмена
декларация с данни на лицето, извършило нарушението. При тези обективни данни съдът намира,
че правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, съгласно
чл.188,ал.2 от ЗДвП, като в случая К. е санкциониран не като водач на описаното в ЕФ моторно
превозно средство, а по силата на закона като законен представител на ЮЛ ***, което е ползвател
3
на процесния л.а.“***“ с рег.№ PB *** ХТ.
В контекста на гореизложеното, съдът намира за неоснователен доводът на адв. С.,
че наказващият орган е бил длъжен да посочи критериите, въз основа на които е приел, че следва
да наложи административно наказание именно на жалбоподателя, а не на някой от останалите
двама управители на дружеството. Всъщност обаче посочването на такъв критерий не е
предвидено в разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП, която регламентира съдържанието на
електронния фиш, пораде което непосочването на това обстоятелства не може да бъде отчетено
като съществено нарушение на процесуални правила. Извършеният от АНО избор да санкционира
именно жалбоподателя К. К., а не някой от остаталите двама – Р. К. или К.Б., е напълно
законосъобразен. Както вече се посочи по-горе, ЮЛ се управлява заедно и поотделно от трима
управители. По силата на чл. 141, ал.2, изр.1 от ТЗ всеки от тримата управители има качеството на
законен представител на по смисъла на чл. 188, ал.2 от ЗДвП на ЮЛ ***. Доколкото в Търговския
регистър не са обявени ограничения в представителната власт на някой от управителите, по
аргумент от разпоредбите на чл. 141, ал.2, изр.2 и 3 от ТЗ всеки от управителите е имал право да
действа от името и за сметка на дружеството самостоятелно, като правата на всеки от
управителите да представлява дружеството са равни на правата на останалите двама. При това
положение наказващият орган е имал право да издаде фиша против когото и да е от тримата
управители, следвайки предписанията на закона, с оглед обявения в Търговския регистър начин на
представляване на дружеството.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това
нарушение, доколкото съгласно чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП за превишаване извън населено място на
скоростта над 50 км/ч сакнцията е 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч
глобата се увеличава с 50 лв., или с оглед превишението в случая от 58 км/ч, към тази санкция са
добавени още 50 лв., като правилно е определен крайният размер на глобата – 650 лв., поради
което съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да
бъде потвърден.
Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, ал.4
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закон за правната помощ. Съгласно чл. 37,ал.1 ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно
заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9, вр. с чл.58д,т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № ** издаден от ОДМВР гр.Т.е, с който и на
основание чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП, на К. Б. К. ЕГН-**********, в качеството му
на законен представител на ***, със седалище и адрес на управление гр.Р., Индустриален квартал,
чрез пълномощник адв.Х. С. от АК-Р., със съдебен адрес гр.Р., ул.***, е наложена ГЛОБА в размер
на 650 лв. /шестотин и петдесет лева/ за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, КАТО ПРАВИЛЕН И
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление гр.Р., Индустриален квартал,
ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Т.Е, ул. ***, чрез пълномощник гл.ю.к Л.Ж. В., СУМАТА 80.00 лв.
/осемдесет лева/ представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.37,ал.1
от ЗПП, във вр. с чл.24 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Т.ки административен съд на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5