Решение по дело №32989/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Иванка Петкова Болгурова
Дело: 20221110132989
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14189
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110132989 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че по договор за
застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 1 564,02
лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220 Блуетек“, с рег. № РВ .... ТХ, настъпили в резултат
от ПТП на 05.08.2021г. в гр.Пловдив на ул.„Брезовско шосе“. Виновен за
ПТП е водачът на т.а. марка „Мерцедес“, модел „316“, с рег. №РВ 2790 КС,
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по
договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца
регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение, като е останал
задължен за сумата от 470,70 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски.
Моли съда да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от
предявяването му – 20.06.2022г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД в срока по чл.131 ГПК
депозира писмен отговор на исковата молба. Заявява, че не оспорва да е
застраховател на гражданската отговорност на водача на т.а. марка
„Мерцедес“, модел „316“, с рег. № РВ 2790 КС, към датата на ПТП.
1
Поддържа, че е заплатил на ищеца по процесната щета сумата от 1108,32 лв.,
до който размер счита, че е отговорността му. Твърди, че размерът на
определеното обезщетение е завишен и не отговаря на стойността на
действителните вреди. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с
изключение на неговия размер, са безспорни между страните, поради което и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната /средна пазарна/ стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. При това
делинквентът /застрахователят на неговата гражданска отговорност/ дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/,
2
поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът /застрахователят на
гражданската му отговорност/ понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите
към т. 6, б. „б“ от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС, съгласно
които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените
нови части не се взема предвид изхабяването на вещта.
Съгласно заключението на САТЕ всички увреждания по л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220 Блуетек“, с рег. № РВ .... ТХ се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, настъпило на
05.08.2021г., а средната пазарната стойност на увреденото имущество без
овехтяване възлиза на 1 290,90 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в
случая – размерът на действителните вреди – сумата от 1290,90 лв. На
основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, като общият размер на дълга възлиза на 1 305,90 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 1 108,32
лв. преди завеждане на настоящия иск, поради което поради което искът за
разликата от 197,58 лв. следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 470,70 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на 104,94
лв., представляващи заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 174,07 лв., представляващи
депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
чл. 78, ал. 8 ГПК.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
411 КЗ сумата от 197,58 лв., представляваща непогасена част от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди на л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220 Блуетек“, с рег. № РВ .... ТХ, настъпили в резултат
на ПТП на 05.08.2021г. в гр.Пловдив на ул.„Брезовско шосе“, ведно със
законната лихва от 20.06.2022г. до погасяването, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 104,94 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 470,70 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, да заплати на ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, сумата от 174,07 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4