Р Е Ш Е Н И Е
№ 1601
24.06.2019 г., гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито заседание,
проведено на четвърти юни две хиляди
и деветнадесета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Недялка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №5932 по описа за
2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.422 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I, вр.
чл.9 от Закона за потребителски кредит, вр. чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ***********, представлявано от ******и
******- Изпълнителни директори, чрез юрк.И. ******, срещу К.Г.Т., за установяване със сила на
пресъдено нещо дължимостта на следните суми: сума от 11 454,51 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №******г., сключен между „Уникредит
кънсюнър файненсинг“ ЕАД и ответника, сума от 937,61 лв., представляваща
договорна лихва, за периода: 07.07.2016г.- 16.02.2017г. и сума от 890,74 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 07.07.2016г.- 29.11.2017г. Твърди се, че на ответницата, като
кредитополучател по горепосочения договор за потребителски кредит, е отпуснат
кредит от общо 14 025,60 лв., от която сумата от 12 000 лв.
представлява главница, сума от 360 лв. е комисионна такса за разглеждане на
кредита и сума от 1665,60 лв. представлява дължима застрахователна премия.
Изложени са твърдения, че общата дължима заемна сума за връщане възлиза на
26 124,60 лв., платима на 120 месечни вноски от по 217,70 лв., с период на
погасяване: 07.06.2013г.- 07.05.2023г. Посочено е че е заплатена от ответника
сума от 4 803,64 лв. Поради забава в плащанията на 27.02.2017г. кредитът е
обявен за предсрочно изискуем и вземането е цедирано на ищеца в настоящото
производство. Изложени са твърдения за уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост от страна на ищцовия цедент. Като евентуални са
предявени осъдителни искове за същите парични суми, с твърдения за уведомяване
на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с исковата молба.
Претендират се сторените съдебни разноски.
В
законен срок отговор на искова молба не е постъпил по делото. Ответникът
уведомен при условията на чл.41, ал.2 от ГПК, /стр.42 и сл./.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите
разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни.
Съображенията за това са следните:
За процесните суми е
издадена Заповед за изпълнение №5397/01.12.2017г. по ч.г.р. №9021/2017г. по описа на БРС, която е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. В законен срок са изпълнени дадените указания по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК за съдебно предявяване на иск за сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение.
Представени са Договор за отпускане
на потребителски кредит №118364, сключен на 17.05.2013г., между „Уникредит
кънсюнър файненсинг“ ЕАД и ответника, за сумата от общо 14 025,60 лв., от която сума от 12 000 лв.
представлява главница, сума от 360 лв. е комисионна такса за разглеждане на
кредита и сума от 1665,60 лв. представлява дължима застрахователна премия,
платима на 120 месечни вноски от по 217,70 лв., с период на погасяване:
07.06.2013г.- 07.05.2023г., при годишен лихвен процент от 13,99% и погасителен
план към него.
Представени са рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен между кредитодателя и ищеца в настоящото
производство и потвърждение за извършена цесия.
Видно от приложено към
исковата молба пълномощно кредитодателят е упълномощил ищцовия цесионер да
уведоми кредитополучателя за извършената цесия на парично вземане.
Между кориците на делото се
намира уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, изпратено от
кредитодателя до кредитополучателя по пощата с обратна разписка и получено от
лице от домашните на кредитополучателя на 27.02.2017г. С писмото
кредитополучателя е поканен в срок от 5 дни от получаването на поканата да
погаси дължимата парична сума от 12 406,92 лв. или да се свърже с кредитодателя
на посочен телефонен номер. На гърба на съобщението е вписано, че поради
просрочие и незаплащане на дължимите анюитетни вноски, вземанията по кредита са
изискуеми изцяло и в пълен размер считано от 16.02.2017г.
По делото е допуснато и прието
заключение по съдебно- счетоводна експертиза, съгласно което сумата от
12 000 лв., представляваща стойността на отпуснатия потребителски кредит е
преведена по банков път на ответницата на 17.05.2013г. Вещото лице е достигнало
до извод, че заемополучателят е допускал просрочие в плащанията на месечните
погасителни вноски., като на 07.08.2016г. преустановява обслужването на
кредита. Посочено е, че размерът на непогасения остатък от кредитното
задължение, възлизащо общо на 26 124 лв., е сума от общо 17 870,37
лв., която включва следните суми: сума от 11 454,51 лв.- главница по
кредитното задължение, сума от 6 380,65 лв.- възнаградителна лихва и сума
от общо 35,21 лв.- обезщетение за забава, дължимо за посочени периоди на забава
в плащанията на погасителните вноски, до датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. За дължими са прието от вещото лице и сума
от 1 211,74 лв.- лихва по кредитния договор и сума от 866,15 лв.-
наказателна лихва за забава.
Правните изводи, до които достигна
съдът са следните:
При иск за реално изпълнение
на договорно задължение в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличие
на валидно сключен договор, породил правните си последици, както и че кредитодателят
е изправната страна по него. Върху ответния кредитополучател лежи тежестта да се установи положителния
правопогасяващ факт на изпълнението, при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно тълкувателната
практика на върховната съдебна инстанция, при предявяването на установителен
иск по реда на чл.422 от ГПК, вземането, произтичащо от банков кредит става
изискуемо, в случай, че кредиторът е упражнил правото си да обяви предсрочната
му изискуемост преди иницирането на заповедното производство. Отнемането
преимуществото на срока следва да е съобщено на длъжника преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В процесния случай съдът
намира, че не са представени доказателства в тази насока. Волеизявлението на
кредитодателя следва да е писмено и да съдържа ясно изразено позоваване на
законоустановени или договорни обстоятелства, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Волеизявлението, на
което се позова ищецът за обявяване на предсрочната изискуемост, е подписано от
представител на ищеца- цесионер. Не са представени доказателства за
упълномощаване от цедента- кредитодател на цесионера да обяви прехвърленото
вземане за предсрочно изискуемо. Не може да се приеме за надлежно удостоверено
връчването на ответния длъжник на горния документ, обективиращ двете
волеизявления- на лицевата и на обратната му страна, съответно за цесия и за
обявяване на предсрочна изискуемост. Ищецът- цесионер е упълномощен единствено
да уведоми кредитополучателя за извършената цесия, които извод следва от
договорните клаузи на чл.4.3 от горния рамков договор и приложеното пълномощно.
Видно от чл.2.5 на приложимия рамков договор размерът на вземанията, подлежащи
на прехвърляне, включва всички неиздължени от длъжниците погасителни вноски по
съответните погасителни планове, както и лихви и неустойки, които са част от
общия размер на дълга. Към датата на извършването на цесия не е изтекъл
уговорения период за погасяване на кредитното задължение, поради което не е
изяснен размерът на цедираното задължение на ищеца в настоящото съдебно
производство.
Обстоятелството,
че процесното задължение произтича от договор за потребителски кредит,
предоставен от финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ,
не води до неприложимост на т.18 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Потребителският кредит представлява търговска сделка от категорията на
абсолютните, подобно на банковите сделки. Целите, които преследва Законът за
потребителските кредити са осигуряване защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредитора по
потребителския кредит, по такъв начин, че да се осигури баланс между интересите
на двете страни. Началният
момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, настъпва от датата на уведомяването на длъжника от
кредитната институция за предсрочната изискуемост на непогасения остатък от
вземането. Въз основа на представените доказателства настоящият съдебен състав
не може да достигне до извод за надлежно обявена предсрочна изискуемост на
процесния дълг. С оглед на горното следва да се приеме, че предявените
установителни искове са неоснователни.
В условията на евентуалност са съединени
осъдителни искове срещу ответния кредитополучател за същите парични суми, за
които са предявени установителните искове по реда на чл.422 от ГПК. С оглед
изхода на спора по така предявените главни искове следва съдът да се произнесе
по евентуално съединените искове. Обективното съединяване на искове представлява
свързване на няколко иска с различен предмет между същите страни за общо
разглеждане и решаване в рамките на общо производство. В правната доктрина е
прието, че обективното съединяване на искове е винаги само възможно, но не
задължително, с оглед процесуална икономия и избягването на противоречиви
съдебни решения. Заповедното производство представлява самостоятелен правен ред
за претендирането на парични вземания. При наличието на законоустановените
предпоставки същото се трансформира в съдебен исков процес по повод на предявен
иск за установяване дължимостта на обективираните в издадената заповед за
изпълнение парични суми. Предявяването на искове с един и същ предмет- като
установителни по реда на чл.422 от ГПК и като осъдителни искове, при условията
на обективно съединяване, е недопустимо. В случай, че двете групи от искове не
са обективно съединени за разглеждане в едно и също производство ще е налице
възможност за ответника основателно да направи възражение за висящ процес. По
аргумент за по- силното основание недопустимо се явява обективното съединяване в
едно производство на различни по вид искове за един и същи предмет. С оглед на
горното съдът намира предявените като евентуални искове в настоящото съдебно
производство за недопустими.
За пълнота следва да се посочи, че срещу
посочените в издадената заповед за изпълнение поръчители исковият съд не е
сезиран с предявен иск, като с оглед изхода на спора в настоящото съдебно
производство следва да бъдат преценявани последващите процесуални действия
срещу поръчителите на ответника за процесното задължение.
С оглед изхода на спора не
следва да бъдат присъждани разноски в полза на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ***********, представлявано от ******и ******- Изпълнителни
директори, чрез юрк.И. ******, срещу
К.Г.Т., ЕГН:**********, иск за
установяване съществуването на вземане за следните суми: сума от 11 454,51 /единадесет
хиляди четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №******г., сключен
между „Уникредит кънсюнър файненсинг“ ЕАД, ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от ******- член на управителния съвет и ответника,
сума от 937,61 /деветстотин тридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/
лв., представляваща договорна лихва, за периода: 07.07.2016г.- 16.02.2017г. и
сума от 890,74 /осемстотин и деветдесет лева и седемдесет и четири стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 07.07.2016г.- 29.11.2017г.,
като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***********,
представлявано от ******и ******- Изпълнителни директори, чрез юрк.И. ******, срещу К.Г.Т., ЕГН:**********, осъдителни искове за присъждане на следните суми: сума от 11 454,51 /единадесет
хиляди четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №******г., сключен
между „Уникредит кънсюнър файненсинг“ ЕАД, ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от ******- член на управителния съвет и
ответника, сума от 937,61 /деветстотин тридесет и седем лева и шестдесет и една
стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода: 07.07.2016г.-
16.02.2017г. и сума от 890,74 /осемстотин и деветдесет лева и седемдесет и
четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
07.07.2016г.- 29.11.2017г., като недопустими.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
Районен съдия: Кр. Сотиров
Вярно с оригинала!
К.К.