№ 227 / 2.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. М., 02.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., ІV - ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 25.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурор А. И., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 47 по описа за 2020 г, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен и иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от Семейния кодекс.
Ищецът, Р. П.- М. е предявила иск против В.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx обл. В. ул. Ц. Р. № 21, за лишаване от родителски права по отношение на детето С.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, понастоящем адресно- регистриран в гр. М. на ул. ”И. В.” № 2., вх.”Б.”, ет.7, ап.32, роден на xxxг.
В исковата молба твърди, че Р. П.-М. наблюдава преписка вх. №2078/2019г. по описа на Прокуратурата, инициирана от молбата на С.Г. П. - С. от гр. С. ж.к.”О.-2” бл.234, вх.”В” ет.6 ап.71- баба, по майчина линия на детето С.В.К.. В молбата й е изложено, че майката на С. е починала на 11.07.2019г., а баща му-В.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx, не е проявявал никакъв интерес към сина си от самото му раждане, като дори не изпълнява задължението си, да плаща месечна издръжка, съгласно решение от 13.12.2012г. по гр.д. № 325/2012 година на Районен съд М.. Г-жа П. е обезпокоена от вероятността, бащата на С. да злоупотреби с обстоятелството, че е единствен жив родител и законен представител на сина си, като при положение, че все пак реши да плаща издръжка на С., ще се стигне до абсурдната ситуация да се наложи да я плаща на себе си.
По случая е извършена проверка от РУ-М., в хода на която е установено, че действително майката на С.- Т. П. Р., ЕГН xxxxxxxxxx, е починала на 11.07.2019г. в гр.М.. Бащата на момчето - В.И.К. ги е напуснал, докато С. е бил в ранна детска възраст и не се е интересувал от съдбата на сина си. К. е безработен, няма доходи и е със счупен крак. Според снети от него сведения, той се е грижил за С. до третата му година, след което грижите за детето са били поети от майка му, а двамата родители се били споразумели, бащата да не плаща определената от Съда издръжка.
Бащата В. не се противопоставя отглеждането и възпитаването на детето С. да бъде възложено на баба му по майчина линия, която и занапред да го представлява пред всички институции. Реално всички грижи и разходи за отглеждането, възпитанието и образованието на С. са поети от молителката С. П..
Ищецът се позовава на приложената по преписката справка за съдимостта на В.И.К., от която е видно, че същият е осъждан по НОХД № 184/2010г. на РС- М., като му е било наложено
наказание- лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е
било отложено на осн. чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.
В снето от С. сведение, същият заявява, че не желае да общува с баща си, с когото няма емоционална връзка. През цялото време след раздялата на родителите си, издръжката му е била изплащана от Община-
М.. В. не дошъл дори на погребението на майката на С., който е категоричен, че грижите за него са били поети от баба му-С. П..
По преписката са приложени преписи от три пълномощни, с които В.И.К. е упълномощил молителката П. да го представлява пред паспортна служба за подаване на документи, във връзка с издаването на задграничен паспорт на С., да се разпорежда с банковите сметки на починалата си дъщеря и да го представлява, пред Социални грижи, НОИ, Общините и други държавни и общински институции, във връзка с отглеждането, възпитанието и образованието на сина му.
Ищецът се позовава и на приложения социален доклад на АСП-Д.-М., от който е видно, че на 29.11.2019г. служители на отдел ,,Закрила на детето” при Д.-М. са посетили наследственото жилище на адрес: гр.М. ул.”И. В.” № 2., вх.”Б.”, ет.7, ап.32 и са установили, че С.-битовите условия, в които живее С. са добри, както и поддържаната в жилището хигиена. На място С. е споделил, че в момента за него се грижат баба му С. и вуйчо му Радослав. Семейството на бабата и вуйчото живее в гр.С., но бабата всяка седмица по няколко пъти го посещава в гр. М., а и С. им гостува по време на празници и почивни. дни. Редовен ученик в 1 ПГСАКН ,,Проф.Арх.С. С.”-гр.М.. С. се справя отлично с учебния материал и няма никакви проблеми с образованието си. Иска да продължи образованието си в същото училище, както и да продължи да живее в семейното жилище в гр.М., където грижи за него да продължат да полагат баба му и вуйчо му.
Предвид изложеното ищецът счита, че единственият родител на С.В.К.-баща му В.И.К. с ЕГН xxxxxxxxxx, без основателна причина трайно не полага грижи за сина си С. и не му дава издръжка. Наред с това, поведението на К. представлява опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето, видно от заявените по-горе обстоятелства. Във връзка с това и на осн. чл. 133, ал.1 от СК се обръща към съда с искане: да бъде лишен от родителски права лицето В.И.К./адрес и ЕГН по-горе/ по отношение на сина му С.В.К. с ЕГН xxxxxxxxxx, „поради налични законови предпоставки за това, отразени в чл.131 и чл.132 от Семейния Кодекс”.
Ответникът, В.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx обл. В., ул. Ц. Р. № 21, не е подал писмен отговор в рамките на указания срок по чл.131 ал.1 от ГПК и няма изразено становище по исковата молба и предявените искове. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Назначеният процесуален представител на детето С.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, адресно- регистриран в гр. М. на ул. ”И. В.” № 2. вх.”Б.” ет.7 ап.32- адвокат Д.К.,xxx е подала писмен отговорна исковата молба, която се солидаризира с желанието му в бъдеще за него да продължи да се грижи баба му по майчина линия С.П. и вуйчо му.
По безспорен начин е установено, че от тримесечна възраст детето се отглежда от своята баба по майчина линия. Между тях е установена трайна емоционална връзка. Бащата проявява абсолютна незаинтересованост по отношение на отглеждането, възпитанието, физическото и психическо състояние на своя син. От събраните в производството доказателства е установено, че бащата явно злоупотребява системно с алкохол, живее в крайно лоши условия, които не могат да бъдат условия за живот на какъвто и да е човек.
Ответникът С.Г. П. – С., от гр. С. ж.к.”О.-2” бл.234, вх.”В” ет.6 ап.71 е представила писмено становище по делото, с което изразява съгласие с искането на РПрокуратура- М.. В насрочено съдебно заседание категорично изразява желанието си да продължи и за в бъдеще да полага необходимите грижи, обич, внимание и отговорност не само за финансовата обезпеченост, но и за израстването, възпитанието и развитието на своя внук.
Д”СП”- гр. М. представя два социални доклада относно създадените отношения и поведение на страните във връзка с исковата претенция.
Р. П. М., чрез прокурор А. И. взема становище. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че бащата В.И.К. трайно се е дезинтересирал от детето си, не полага грижи за него, прекъсната е емоционалната връзка между тях и детето не го припознава като свой баща. Счита, че предявеният иск за лишаване от родителски права е основателен и следва да се уважи.
С.В.К. е изслушан от съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че С.В.К. е роден на xxx xxx, от родители: майка Т. П. Р. и баща В. Й. К., съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 7 от 15.01.2004 година на Община Мездра, обл.В..
С Решение по гражданско дело № 325 по описа за 2012 година на Районен съд М., родителските права по отношение на малолетното дете С. са предоставени за упражняване от майката, определено е местоживеенето на детето, режима на лични контакти на бащата с детето, като В.И.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx е осъден да заплаща на Т. П. Р. от град М., ул. ”И. В.” № 2., вход Б., ет. 7, ап. 32, ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С.В.К. с ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка в размер на сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, считано от 20.06.2011 година до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката.
Установено е, че майката Т. П. Р. е починала на 11.07.2019 година, Акт за смърт от 15.07.2019 година.
От събраните в хода на процеса гласни доказателства, в лицето на Радослав Петков Рангелов, чиито показания съда кредитира и намира за истинни и обективни, като ги приобщава по делото, се установи, че от много малка възраст на С. бащата не се е интересувал въобще от детето си. През това време, го е виждал само веднъж и то за много кратко време, не е плащал издръжка. Живее в къща, която е без прозорци, няма врати, вътре се разхождат кокошки – изпочупена стара къща. Бащата никога не е споделял да има желание и възможност да се грижи за детето си. За С. се грижи бабата по майчина линия. С. ходи редовно на училище, много добър ученик е, живее в добри условия. Има изградена емоционална връзка между бабата и детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. от ЗЗД, е прогласено правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и С. развитие и за защита на неговите права и интереси.
По отношение иска, предявен с правно основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК.
Съдебната практика на ВКС приема, че лишаването от родителски права е крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител./Решение № 37/19.03.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 4218/2014 г. на ІІІ г.о., ГК. В тази връзка, счита, че ищецът в хода на процеса установи кои интереси на детето са накърнени в резултат на поведението на ответника. Лишаването от родителски права е уредено в чл. 132 от Семейния кодекс и представлява цялостно отнемане на родителските правомощия, като крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите. Основанията, поради които родителят може да бъде лишен от родителски права са групирани в два пункта, както следва: 1.Тежки виновни или обективни причини (чл. 132, ал.1, т.1 от СК): "при особено тежки случаи по предходния член" (има се предвид двете алинеи на чл. 131, уреждащи ограничаването на родителските права, което може да стане както поради виновно поведение, така и поради обективно състояние на родителя). Случаят би бил "особено тежък", когато виновното поведение на родителя е извънредно укоримо и драстично (напр. родителят подлага детето на непрекъснат физически и морален тормоз, побоища, пиянски ексцесии, възпитава го порочно, разсипва имуществото му) или когато обективното състояние, в което е изпаднал е крайно затруднително и поради това за детето е възникнала много висока степен на опасност (напр. родителят е заболял от продължителна физическа или душевна болест или поради други обективни причини не е състояние да упражнява родителските си права). Тази хипотеза е без практическо значение в процесния случай.
2.Липса на грижи и издръжка ( чл. 132, ал.1, т.2 от СК): "когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка", т.е. при пълно пренебрегване на родителския дълг. Касае се за виновно поведение на родителя, тъй като последният не изпълнява родителските си задължения без основателна причина. Видно е, че става въпрос за тежко укоримо виновно бездействие, изразяващо се в цялостно неизпълнение на родителските задължения. Продължителността на това неизпълнение не е посочена в закона и оттук следва, че критерият за оценка във всеки отделен случай следва да се определя от житейската практика и моралът. Преценено от този аспект, неизпълнението на посочените родителски задължения трябва да е предизвикало продължително и твърдо установено дезинтересиране от детето, вследствие от което родителят произволно и укоримо се "самоосвободил" от родителските си функции. По тази причина формалното им притежаване е станало неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно за детето. От гореизложеното е видно, че спрямо ответника са приложими критериите, възведени в чл. 132, ал.1, т.2 от СК като основание за лишаването и от родителските права спрямо малолетното и дете С.В.К.. Данните по делото несъмнено сочат на трайно и абсолютното пренебрежение от ответника на родителския му дълг, без за това да има основателна причина. От събраните гласни доказателства се установи, че родителите на С. са се разделили в много малка негова възраст. В тези години той по никакъв начин не се е интересувал за С., за неговото състояние - физическо, психическо, здравословно, емоционално, не го е търсил по никакъв повод, без причина не е заплащал за детето издръжка, т.е. налице е пълна и безусловна абдикация от грижата и отговорността за отглеждането, възпитанието и развитието на детето си.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за основателен, предвид наличието на елементите от фактическия състав на основанието на което е предявен, съдържащи се в нормата на чл. 132, ал.1, т.2 от СК. Трайното не полагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения. Безспорно по делото е установено, че в продължение на повече от 13 години ответникът не е потърсил по никакъв повод детето си, не е заплащал и никаква издръжка за него, въпреки присъдената такава. Въобще не е предприемал мерки за лични контакти с детето, не го е търсил, нито е проявил интерес към ежедневието и нуждите му, не се е интересувал нито за състоянието, нито е проявил каквато и да било загриженост за неговото развитие, възпитание, отглеждане, нужди, проблеми или радости и болки. В тази насока съда цени събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на посочения свидетел. Направеното проучване от Р. П. М., показанията на свидетеля, който с категоричност посочи, че бащата не е проявил никаква грижа за детето си кореспондират едни с други. Цялата грижа по отглеждането и възпитанието на С. е поета от бабата по майчина линия и от вуйчо му. Проявеното от ответника неизпълнение на родителските му задължения е продължило много години. Установено е по безспорен начин, че е прекъсната окончателно връзката между баща и дете. Следва да бъде посочено, че за да може да полага грижи за детето, родителя преди всичко следва да проявява активност, желание и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и практически да покаже грижата и обичта си, мисълта и отговорността за това дете. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че ответника е положил тази грижа. Безотговорността и нежеланието на бащата, сочещи на пълно и трайно – продължило повече от 13 години дезинтересиране от детето, довело до прекъсване на емоционалната връзка помежду им, обуславя извода за основателността на иска. Болката, терзанията, затвореността на С. след смъртта на майка му е преодоляно с много внимание, търпение, постоянство и обич от страна на бабата по майчина линия. Процесният случай касае една от двете посочени хипотези, а именно: трайно бездействие и липса на интерес към отглеждането на С.. Събраните в хода на процеса доказателства сочат на не активно поведение, незаинтересованост и липса на грижа от страна на бащата. Фактите по делото сочат, че бащата е прекъснал трайно връзката с детето си и не проявява никаква загриженост и мисъл за него.
С оглед съдебната практика лишаването на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на последното, която следва да се прилага при доказана нужда. Основание за налагането й са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето. Данните по делото обосновават извода за такъв риск. Безспорно е, че поведението на бащата не го освобождава от грижата и отговорността спрямо С. и съставлява пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитие на детето и представлява противоправно родителско поведение, което е и крайно укоримо.
Друга предпоставка за лишаване на родителя от права, е наличие на субективно отношение към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и дължими отношения. Родителската грижа следва да е постоянна, непрекъсната, отговаряща на нуждите, изискванията и интересите на детето, което да усеща обичта, мисълта, вниманието, топлотата и грижата за него. В конкретния случай, съдът счита, че посочените предпоставки за приложение на нормата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК са налице, макар че с постановяването на съдебния акт ще се наложи най-тежката санкция, предвидена в посочения текст по отношение на бащата. През всичките тези години бабата по майчина линия се е грижила за внука си и е в състояние да продължи да го отглежда и възпитава. Установено е, че в семейството на бабата, а и в жилището, което обитава С. xxx са налице необходимите условия за правилното и физическо, психическо му емоционално развитие, за изграждането му като човек и личност. За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс - за лишаване на ответника от родителски права, е необходимо да се установи, че същия без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. По делото се събраха достатъчно и убедителни доказателства, които установяват по един категоричен начин тези обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответника е неспособен, а и трайно не е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на детето С., без да има причина за това. В интерес на детето е същото да бъде отглеждано и възпитавано от своите родители, но в случая поведението на бащата е такова, че го поставя в риск и в най-добър интерес на детето е той да бъде лишен от родителските си права спрямо него. Съобразявайки преди всичко интересите на детето С.В., съдът намира, че са налице условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, поради което тази искова претенция следва да бъде уважена като основателна.
Не без значение е и обстоятелството, че при изслушването на С. от докладчика по делото, същия заяви, че няма връзка са баща си, който въобще не е правил опити през всичките тези години да го види, да се срещнат, да контактуват. Той също няма желание да контактува с баща си. Непосредственото впечатление на съда е, че детето С. е едно умно, любознателно, възпитано, обичащо и обичано дете, обгрижвано от близките си.
Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 134, т.1 СК при лишаване от родителски права съдът следва да определи издръжката на детето, ако такава не е присъдена. В настоящия случай са налице безспорни данни, че ответникът още през 2012 г. е бил осъден да заплаща издръжка на сина си в размер на 150 лева месечно, поради което и настоящия съдебен състав намира, че не дължи произнасяне по този въпрос.
Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл. 134, т.2 СК при лишаване от родителски права съдът определя и мерките относно личните отношения между детето и родителя, който е лишен от родителски права. Частичното или пълно отнемане на родителските права се съчетава с подходящи мерки за лични отношения между родителя и детето. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения (в този смисъл е и съдебната практика Р № 539/1970 г. на ІІ г.о., Р 619/ 1970 г., ІІ г.о.). Мерки за лични отношения се определят "във всички случаи" ( чл. 132, ал.2 от СК) - както при ограничаване, така и при отнемане на родителски права, при виновни поведения и обективни състояния. Но при всички случаи решаващ е интересът на детето. (В този смисъл Р № 20/1984 г. на ОСГК, Р № 1374/ 1983 г. на ІІ г.о.) При определяне мерките относно личните отношения между лишения от родителски права родител и детето следва да се има предвид както влиянието, което родителят ще окаже при контактите си с детето, така и съществуващата между тях кръвна връзка, като в максимална степен се охранят интересите на детето. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че разглежда личния контакт между родителя и детето в случаите на ограничаване или лишаване от родителски права като мярка в интерес на детето, а не като право на родителя (както е напр. в случай на развод). В настоящият случай, по предвидения в закона ред е уреден режима на лични отношения на ответника с детето С., с решение, постановено по гр.д.№ 325/2012 г. на МРС. Така определения режим на лични контакти, макар и съобразен с възрастта на детето, не е съобразен с факта, че то на практика не познава баща си. В процесния случай от събраните гласни доказателства и от социалния доклад се установява, че емоционалната връзка между детето и бащата е изцяло нарушена, доколкото същото не го познава. Като отчита разнопосочните обстоятелства, а именно да се охранят интересите на детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно развитие и С. формиране, като същевременно се има предвид и съществуващата между родител и дете кръвна връзка, съдът следва да определи ограничителен режим на лични отношения между бащата и детето, т.е. ответникът да има право да вижда детето си веднъж месечно в присъствието на бабата по майчина линия - всяка първа събота от месеца от 10:00ч. до 14:00ч., с изключение на летния месец, който съвпада с платения годишен отпуск на бабата. Не следва съдът да постанови право на бащата да прекарва с детето си по-дълъг период от време, тъй като същият на практика не присъства в живота на сина си почти тринадесет години. Съдът счита така определения режим на лични отношения на детето с ответника за напълно подходящ и съобразен с конкретния случай, като едновременно то ще бъде предпазено от неблагоприятни въздействия, а от друга страна няма да настъпи пълно отчуждение от биологичния му баща.
Освен това, следва да бъде определено и местоживеенето на детето, както в град М., където живее и понастоящем и в град С., при своята баба по майчина линия.
Съгласно разпоредбата на чл.132 ал.2 от СК, при лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител, какъвто е настоящия случай, съдът предприема мерки за закрила и настанява детето извън семейството. След като са налице предпоставките на уважаване на искането на Р. П. М. за лишаване от родителски права на единствения родител, предвид настъпилата смърт на майката, съдът намира, че в най-добър интерес за С., е да бъде настанен в семейството на своята баба С. П., която не е преставала през всичките тези години да полага необходимата грижа за внука си. В тази връзка и съдът счита, че тази мярка за закрила е най-добрата, подходяща и адекватна за С. и следва да я приложи, като по този начин няма да се прекъсне и връзката с най-близките роднини на детето.
При този изход на делото ответника следва да заплати по сметка на Районен съд - М. държавна такса, както следва: 50.00 лева – държавна такса по иска за лишаване от родителски права, както и 5 лева – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА В.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx обл. В., ул. Ц. Р. № 21, по отношение на детето С.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, понастоящем адресно- регистриран в гр. М. на ул. ”И. В.” № 2., вх.”Б.”, ет.7, ап.32, роден на xxxг.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, на адрес: xxx и при своята баба по майчина линия С.Г. П. – С., ЕГН xxxxxxxxxx, на адрес: xxx.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между В.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx обл. В., ул. Ц. Р. № 21 и С.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, на адрес: xxx, както следва: веднъж месечно, всяка първа събота, от 10.00 до 14.00 часа, по местоживеене на детето С.В.К., в присъствието на С.Г. П. – С..
На основание чл.132 ал.2 от СК НАСТАНЯВА С.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в семейството на своята баба по майчина линия - С.Г. П. – С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
На основание чл. 136 от Семейния кодекс да се съобщи на Община В., за съответното вписване на лишаването от родителски права.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx обл. В., ул. Ц. Р. № 21, да заплати по сметка на Районен съд М. държавна такса, както следва: 50.00 лева – по иска за лишаване от родителски права, както и 5.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се изпрати и на Д. "С. п." град М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: