РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав в закрито заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев ч.гр.д. № 5547/2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението - „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу постановление от 18.02.2021 г. на
ЧСИ М. П., с рег. № 851 КЧСИ, с район на действие СГС по изпълнително дело №
20218510400346, с което е отказано да бъде намален размерът на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. – за образуване на
изпълнителното дело и в размер на 177,65 лв. – за осъществено процесуално
представителство по същото.
Жалбоподателят прави оплакване, че атакуваното от него постановление по
разноските в проведения изпълнителен процес е незаконосъобразно. Сочи се, че
срещу определените от ЧСИ разноски по изпълнението на основание чл. 78, ал. 5 ГПК своевременно е било упражнено възражение от длъжника по изпълнението при
довод за тяхната прекомерност. Застъпено е, че образуването на изпълнителното
дело не е действие, което се откроява с фактическа и правна сложност, защото се
свежда до това да бъде изготвена молба, за която е наличен механизъм да бъде коригирана
откъм нейната редовност. Предвид това възнаграждението, което се следва за
оказаното от пълномощника на взискателя адвокатско съдействие по изпълнителното
дело нямало основание да надвишава установения в НМРАВ 1/2004 г. минимален
размер от 200 лв. по смисъла на чл. 10, т. 1 от същата. Отбелязано е и това, че
разноските за сумата от 5,00 лв. възложени върху длъжника за репариране на платена
такса за издаване на ИЛ изобщо не можели да бъдат предмет на провеждания
изпълнителен процес, защото не присъстват в подлежащ на изпълнение съдебен акт.
Изложеното мотивира жалбоподателят да поиска от съда да отмени обжалваното
постановление на ЧСИ, като разноските
които длъжникът по изпълнението следва да понесе се редуцират на основание чл.
78, ал. 5 ГПК до сумата в размер от 200,00 лв., съответно производството по изпълнително
дело № 20218510400346, в частта му относно вземането за сумата от 5 лв. –
платена държавна такса за издаване на ИЛ, поради неговата недопустимост бъде
прекратено.
От страна на взискателя – Я.В.С.в процесуалния срок е упражнено правото
му на писмен отговор по жалбата, като с него същата е оспорена и е поискано тя
да се остави без уважение. Напомнено е, че на основание чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение се определя уговарянето
му в договор сключван между клиент и адвокат. Възприетият размер на хонорара
трябвало да бъде справедлив и не могъл да бъде уговарян на ниво по-ниско от
предвидения в НМРАВ такъв за съответния вид адвокатска услуга. По отношение
оспорваната такса от 5 лв. за издаване на ИЛ се изтъква, че тя също обременява
правната сфера на длъжника, като именно той следва да понесе нейното
заплащане.
В приложените по делото мотиви от ПЧСИ – А. К.по реда на чл. 436, ал. 3
от ГПК са изложени съображения за неоснователност на поставената за разглеждане
жалба. Изтъкнато е, че определеното за събиране от длъжника по изпълнението
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 377,65 лв. е минималното възможно
такова с оглед установените в НМРАВ критерии отчитащи материалния интерес
защитаван в инициирания изпълнителен процес. Поддържа се, че възнаграждението
трябвало да се формира при съблюдаване и на двете хипотези очертани в чл. 10,
т. 1 и т. 2 от НМРАВ, предвид което не била налице твърдяната от жалбоподателя
прекомерност на неговия размер. Относно събирането на таксата за издаване на
изпълнителен лист в размер на сумата от 5,00 лв. ПЧСИ е застъпил виждането, че
тази такса не е необходимо да присъства в изпълнителното основание послужило за
образуване на изпълнителния процес, като тя е възможно да се начисли и от
органа по изпълнението, доколкото в изпълнителното производство на общо
основание се прилагат правилата на Тарифата за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК.
Софийски градски съд след като се
запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото,
намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20218510400346 на ЧСИ
– М. П., рег. № 851 е образувано на 10.02.2021 г. по молба на взискателя Я.В.С.,
чрез пълномощника му – адвокат М.срещу длъжника по изпълнението - „З.Д.Е.“ АД,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.01.2021 г. по гр.д. №
4449/202015 г. по описа на СГС за сумата в размер от 1 790 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38 от
ЗАдв. по повод на процесуално представителство извършено пред СГС. С молбата е
поискано сезирания ЧСИ да извърши проучване имуществото, с което разполага
длъжника, както и да наложи запор върху банковите му сметки. Заявено е и
събиране на сумата в размер от 5,00 лв., за която се сочи да е била заплатена
от носителя на изпълняемото право при издаване на ИЛ. Настоява се от длъжника да
бъде събран и адвокатски хонорар за безплатна правна помощ оказана в полза на
взискателя в пределите на инициирания изпълнителен процес.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
приложени пълномощно и договор за процесуално представителство, правна защита и
съдействие от 10.02.2021 г., видно от които взискателят - Я.В.С.е упълномощил
адвокат К. М.да го представлява и защитава, като заведе и води изпълнително
дело пред ЧСИ против длъжника ЗД „Е.“ АД за събиране на сумата по ИЛ издаден в
полза на клиента на 07.01.2021 г., съответно е постигната договореност, че
упоменатата адвокатска услуга ще бъде предоставена безплатно на клиента по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата, защото клиентът е адвокат.
С разпореждане от 24.04.2018 г. постановено на основание чл.
426, ал. 1 ГПК, ЧСИ М. П. е образувала изп. д. № 20218510400346 и е приел като
разноски по делото сумата от общо 382,65 лв., съставляваща сбор от сумата –
377,65 лв. – адвокатско възнаграждение определено от съдебния изпълнител на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във връзка с чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба №
1/2004 г. и 5 лв. – държавна такса за издаване на ИЛ, както и 298,58 лв.
начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими към 24.02.2021 г.
До длъжника по изпълнението
ЗД „Е.“ АД е била изпратена ПДИ, за която са налице данни да е надлежно
връчена на адресата й на датата – 12.02.2021 г.
На 15.02.2021 г. длъжникът - ЗД „Е.“ АД депозира пред
съдебния изпълнител възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, с което се
позовава на това, че търсените от него за плащане разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 377,65 лв. са прекомерни и следва да бъдат
редуцирани до сумата от 200,00 лв., колкото се дължи за действието по
процесуално представителство свързано с образуването на изпълнителния процес. Оспорено
е и включването на сумата от 5 лв. –такса за издаване на ИЛ в разноските
определени за дължими в изпълнителния процес, като е аргументирано, че тази
сума не присъства в изпълнителното основание послужило за образуването на
изпълнителното производство.
С обжалваното постановление от 18.02.2021 г. съдебния
изпълнител се е произнесъл по една част от възражението на длъжника по
изпълнението, като е отказал да намали размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, защото същото е в минималните размери установени в
чл. 10, т. 1 и 2 от НМРАВ, а именно 200,00 лв. – за образуване на
изпълнителното дело и в размер на 177,65 лв. – за осъществено процесуално представителство
по същото. С този акт на съдебния
изпълнител, респективно с друг такъв няма произнасяне на ЧСИ относно
възражението на длъжника по изпълнението в частта му отнасяща се до включването
на сумата от 5 лв. –такса за издаване на ИЛ в разноските определени за дължими
в изпълнителния процес.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок, определен с чл.
436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ
на съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, с оглед на което
съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. №
1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. №
1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство
само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист,
защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори
когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за
разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят принципно оспорва
отговорността си за разноски и при условията на евентуалност - техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за
образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата (1/2 от
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата с оглед материалния интерес
1 790 лева (до 1000 лева), възлиза на 177,65 лева).
В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното
производство от длъжника по изпълнението да е било предприето действие насочено
към доброволно изпълнение на присъдената парична сума под формата на адвокатско
възнаграждение за безплатна адвокатска помощ оказана в пределите на исково
производство развило се пред СГС, което означава, че застрахователя-длъжник ще
следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното
производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това
означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.
10, т. 1 НМРАВ в настоящия случай е дължимо.
Основният спорен въпрос върху които жалбоподателя акцентира
с жалбата си е свързан с това дължи ли
се от негова страна адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на Я.В.С.в пределите на образувания по негова инициатива изпълнителен процес.
Подобно възнаграждение уредено в
хипотезата на чл. 10, ал. 2 от НМРАВ няма основание да бъде възложено в тежест
на длъжника по изпълнението. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал.2 ГПК, съдебният
изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в
която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се
проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая още с депозирането на молбата за образуване на
изпълнителното производство, е видно, че от страна на процесуалния представител
на Я.В.С.е заявен способ за удовлетворяване на изпълняемото право, а именно
налагане на запор върху банковите сметки на ЗД „Е.“ АД открити в „Централна
кооперативна банка“ АД. Анализът на проведеното изпълнение показва, че от
страна на ангажирания от взикателя процесуален представител по изпълнителното
дело, извън действието по депозиране на молбата по чл. 426 ГПК няма предприети
никакви допълнителни процесуални действия ориентирани към удовлетворяването на
допуснатото до принудително изпълнение парично вземане. Казаното означава, че
няма никакво основание ЧСИ да определя и възлага с плащане на длъжника по
изпълнението разноски за адвокатско възнаграждение, което да е последица от
осъществено процесуално представителство в инициирания изпълнителен процес.
Хипотезата на чл. 10, ал. 2 НМРАВ в коментирания процес не е осъществена и
право на разноски, съгласно нея не се е породило. Начисляването на подобни
разноски на база предположение, че занапред в изпълнителния процес може да се
наложи предприемането на определени процесуални действия от името на длъжника
по изпълнението е необосновано и не почива на правилото, че разноски за
адвокатско възнаграждение могат да бъдат начислени и възложени за събиране на
длъжника по изпълнението само в случай, че са налице реално извършени
процесуални действия преследващи постигането, като резултат удовлетворяването
на предаденото за принудително събиране парично вземане. Няма никаква пречка
пред съдебния изпълнител при осъществяване на подобна по обхват правна защита в
изпълнителния процес да бъде издадено допълнително постановление за разноски
следващи се от длъжника по изпълнението, вкл. такива по чл. 10, ал. 2 НМРАВ. Предварителното
им присъждане обаче се явява едно порочно действие на съдебния изпълнител, като
отказът тези разноски да бъдат заличени, чрез намаляване на следващия се
адвокатски хонорар само до този установен в твърд размер от 200 лв. в чл. 10,
ал. 1 НМРАВ е напълно незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като вместо
това съдът извърши поисканата от жалбоподателя редукция на разноските за
адвокатско възнаграждение, чрез намаляването им до сумата от 200,00 лв.
Предвид това, че ЧСИ не се е произнесъл по възражението на
ЗД „Е.“ АД в частта му засягаща
начислената като разноски сума от 5 лв.
– държавна такса за издаване на ИЛ, то е налице непълнота на произнасянето,
която следва да се преодолее чрез провеждан на процедура по чл. 250 ГПК, за
което преписката в тази й част следва да се върне на компетентния съдебен
изпълнител.
С оглед на изхода на спора пред настоящата съдебна
инстанция, в полза на жалбоподателя – ЗД „Е.“ АД трябва да се присъдят
сторените разноски в размер на сумата 25 лева - заплатена държавна такса, 48
лева – такси за администриране на жалбата, събрани от ЧСИ-Я.и 100 лева –
възнаграждение за представителство от юрисконсулт в настоящото производство,
съгласно чл. 81 вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК или отговорността на Я.В.С.за
разноските в съдебното производство следва да бъде реализирана в обема от
173,00 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от 02.03.2021 г. депозирана
от „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ******* Постановление от 18.02.2021 г. на ЧСИ М. П., с рег.
№ 851 КЧСИ, с район на действие СГС по изпълнително дело № 20218510400346, с
което е отказано да бъде намален размерът на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение в размер на 177,65 лв. – за осъществено процесуално
представителство по същото, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА приетите в покана за доброволно
изпълнение с изх. № 7036/10.02.2021 г. разноски възложени в тежест на длъжника
по изпълнението – „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ******* по образуваното изпълнително дело №
20218510400346 по описа на ЧСИ
М. П., с рег. № 851 КЧСИ, с район на действие СГС за адвокатско възнаграждение
определено в полза на Я.В.С., с ЕГН ********** до сумата от 200,00 лева, като
последното съставлява такова за образуване на изпълнителното дело по смисъла на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
ОСЪЖДА Я.В.С., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати в полза на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 81 вр. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 173,00 лева –
разноски сторени при провеждане на настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.