№ 4489
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110159546 по описа за 2024 годИ.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх. №
317605/08.10.2024 г. на ........... АД, с ЕИК: ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 6, представлявано от
изпълнителните директори – А.Л. и Р.Д., срещу .............., с ЕИК: ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори – Б.И., Р.М. и
Т.Т..
Ищецът твърди, че на 19.05.2023 г. в 16:30 ч., в района на Граничен
контролно-пропускателен пункт КалотИ. (ГКПП КалотИ.), на трасе „Изход
товарни автомобили“ е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), в
резултат на което са нанесени материални щети на поставената там бариера.
Поддържа, че настъпилото ПТП е по вИ. на водача на товарен автомобил
– влекач, марка „Волво ФХ“ с ДК № Х7681КТ, с полуремарке към него с ДК
№ Х2181ЕМ – Г. П. М. Х., който при движение на заден ход бутнал основата
на бариерата и механизма за повдигане. За конкретното събитие бил съставен
Протокол за ПТП № 1784361/19.05.2023 г. Твърди, че за моторното превозно
средство има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG/30/122001643873, издадена от ..............,
валидна до 12.09.2023 г.
Твърди, че към датата на настъпилото застрахователно събитие между
Агенция „Митници“ – ЦМУ и ........... АД има сключена валидна застраховка
„Индустриален пожар“, застрахователна полица № 0110-145-2022-00021, със
1
срок на валидност от 01.10.2022 г. до 30.06.2023 г. От страна на
застрахованото лице постъпило Уведомление за щета по застрахователна
полица № 0110-145-2022-00021 и в ........... била образувана ликвидационна
преписка по щета № 0110-145-0009/2023 г.
Във връзка с причинените щети от настъпилото ПТП застрахователното
дружество изплатило на Агенция „Митници“ застрахователно обезщетение в
размер на 6 832 лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7 810,67 лв.,
представляваща: 6 847 лева – главница (в това число и 15 лева
ликвидационни разноски), представляваща регресна претенция за заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0110-145-0009/2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 963,67 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от получаването на покана от
ответното дружество – 02.10.2023 г., до датата на предявяване на исковата
молба – 08.10.2024 г. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на искова молба, с който оспорва предявените искове
по основание и размер.
Твърди, че посочената стойност на увредената бариера и
претендираният ремонт на същата са силно завишени и не съответстват на
средните пазарни цени на тези съоръжения. Оспорва стойността на
твърдените имуществени щети, като твърди, че не всички щети са в причинно-
следствена връзка с процесния удар.
Оспорва да е настъпвало произшествие, за което да е виновен водач,
застрахован при Застрахователно акционерно дружество „..........“, по-
конкретно – водачът на автомобил марка „Волво ФХ“, ДК № X7681КТ.
Твърди, че процесната бариера е била увредена преди и независимо от
настъпилото ПТП и Агенция „Митници“ е получила застрахователни
обезщетения и от други застрахователи, без да ремонтира процесното
съоръжение.
Оспорва представения протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП“, описваща механизма на произшествието, като твърди, че
същият няма доказателствена сила. Поддържа още, че отразените в протокола
констатации не отговарят на действителните факти, нито на действителната
пьтна обстановка на мястото на ПТП.
Твърди, че съоръжението, за което се търси обезщетение, не попада в
кръга на застрахованите от Агенция „Митници“ обекти.
Оспорва акцесорния иск за лихва поради неоснователност на главния
иск.
Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, а в
условията на евентуалност моли исковете да не бъдат уважавани в пълния им
претендиран размер. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
2
Не се спори, а и видно от Протокол за ПТП № 1784361/19.05.2023 г., че
на 19.05.2023 г. в 16:30 ч., в района на ГКПП КалотИ., на трасе „Изход
товарни автомобили“ водачът на влекач „Волво ФХ“, с ДК № Х7681КТ, с
полуремарке към него, с ДК № Х2181ЕМ е реализирал ПТП с намиращата се
зад него бариера, в следствие на което на последната са нанесени материални
щети. Протокол за ПТП № 1784361 е съставен на мястото на произшествието
от автоконтрольор Н.Г.Д.. В него е описан механизмът на ПТП, а протоколът е
подписан от участника в ПТП и от един свидетел, което го прави частен
свидетелстващ документ относно механизма на ПТП.
По делото е прието заключението на вещото лице Й. Д. Й. по
допуснатата и назначена на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебна
автотехническа експертиза, което потвърждава механизма на ПТП, описан в
протокола, а именно, че на 19.05.2023 г., около 16:30 ч., на ГКПП КалотИ., на
трасе „Изход товарни автомобили“, водачът на влекач „Волво ФХ“, ДК №
Х2181ЕМ предприема маневра за движение на заден ход и реализира ПТП с
намиращата се зад него бариера.
Експертното заключение потвърждава също, че щетите по бариерата на
пункт КалотИ. са в основата на бариерата и нейния механизъм за повдигане,
като същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП.
Вещото лице е изчислило стойността, необходима за възстановяване на
процесната бариера на база средни пазарни цени към датата на ПТП, която
възлиза на 8 198,40 лв. с ДДС.
Заключението е прието без възражения от страните, като същото съдът
кредитира като пълно, обективно и изготвено от специалист в областта на
автотехническата експертиза.
Установено е още, че към датата на гореописаното ПТП между Агенция
„Митници“ и ........... АД е била налице сключена застрахователна полица №
0110-145-2022-00021 по застраховка „Индустриален пожар“, която е била
валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие, а именно –
19.05.2023 г. Видно от представения по делото списък на недвижимите имоти,
управлявани от Агенция „Митници“, подлежащи на застраховане, сред
застрахованите обекти се откриват 16 броя „Бариери трасе изход“ (№ 548-
564), поради което съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията
на ответника, че процесната бариера не попада сред застрахованите обекти.
От предоставената по делото справка в Гаранционния фонд се
установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие за
процесното МПС „Волво ФХ“, с ДК № Х7681КТ има валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, с период на покритие
13.09.2022 г. – 12.09.2023 г., а по отношение на полуремарке с ДК № Х2181ЕМ
също е налице активна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на
покритие 06.06.2022 г. – 05.06.2023 г.
Настоящият състав намира за безспорно и изплащането от ищеца –
застраховател по имущественото застраховане, на застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ. Видно от
платежно нареждане № 17777272/13.09.2023 г., след изготвяне на доклад и
опис на материалните щети, застрахователят ........... е изплатил на Агенция
3
„Митници“ застрахователно обезщетение в размер на 6 832 лв.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 411 КЗ,
във вр. с чл. 45 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже: 1)
наличието на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3)
причинени щети на застрахованата вещ; 4) причинно-следствена връзка между
ПТП и щетите; 5) ищецът – застраховател по имущественото застраховане, да
е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 6) ответникът да е застраховател на делинквента по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като договорът
трябва да е валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Тези факти бяха безспорно установени в хода на делото.
В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените
факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и да обори
презумпцията за вИ. на водача.
Ответникът оспорва да е настъпвало произшествие, за което да е
виновен водач, застрахован при ............... С оглед на факта, че
застрахователният договор е сключен с трето лице, различно от делинквента,
управлявал увреждащото МПС, съдът трябва да изследва дали последният
има качеството „застраховано лице“. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ, по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Следователно водачът на влекач „Волво ФХ“, ДК № Х7681КТ, има
качеството на застраховано лице по посочената застраховка.
По отношение на възражението на ответника, че вредите по процесната
бариера са причинени от предходно събитие, то същото не беше доказано по
делото. Видно е, че същите вреди са описани в протокола и в заявката за щета
и могат да се причинят от посочения механизъм според вещото лице.
Спорният въпрос в случая е размерът на щетите, който ответникът
оспорва. В хода на делото и вследствие на допуснатата и приета съдебна
автотехническа експертиза става ясно, че действителният размер на щетите
възлиза на 8 198,40 лв. (т. 4 от САТЕ). По отношение на възражението на
ответника, че претърпените вреди от процесното ПТП, които са заплатени от
ищеца, са в завишен размер, съдът намира същото за неоснователно. Т. 4 от
приетото заключение по автотехническата експертиза установява дори по-
голям размер от този, който е заплатил ищецът, поради което обезщетението
не подлежи на намаляване.
С оглед презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и неуспешното оборване от
4
страна на ответника, както и поради факта, че причинителят на вредата сам е
признал вИ.та си в Протокол за ПТП № 1784361/19.05.2023 г., настоящият
състав счита, че безспорно е налице виновно поведение от страна на
застрахования при .............., поради което възраженията на последния относно
липсата на вИ. са неоснователни.
Следователно, настоящият състав счита, че въз основа на събраните по
делото доказателства се установява наличието на всички предпоставки за
основателността на претенцията, поради което и предявеният иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 6 847 лева, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение, с включени 15 лева
ликвидационни разноски за образуваната пред ЗАД „..........“ АД щета.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главното задължение, както и размера на
законната лихва за забава за процесния период.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за основателността му
следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за
наличие на главен дълг в размер на 6 847 лв.
Задължението на застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ към застрахователя по имуществената застраховка
е задължение без срок за изпълнение, поради което е приложима разпоредбата
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а именно, че за поставянето му в забава е
необходима покана. Ищецът навежда твърдения, че ответното застрахователно
дружество е получило покана за доброволно изпълнение на 02.10.2024 г., но
не е представил доказателства за действителното отправяне на същата и
получаването от ответното дружество, поради което съдът намира
претенцията за мораторна лихва за неоснователна и недоказана, поради
което следва да бъде отхвърлена.
Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето
задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на
покана, след която длъжникът изпада в забава. Следователно, върху
главницата от 6 847 лв. следва да се присъди законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда (08.10.2024 г.) до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената част
от исковете, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част
от исковете, които съответно възлизат на 1 527,64 лв., представляващи:
1 034,24 лв. адвокатски хонорар, 219,10 лв. депозит за САТЕ, 274,30 лв.
държавна такса.
По отношение на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение, редът за негово определяне е чл. 78, ал. 8 от ГПК,
препращащ към нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ, а тя на свой
5
ред към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по дела с
определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв., а алинея
втора от същия допуска увеличаване на максималния размер с до 50%, в
случаите когато е имало повече от три съдебни заседания или материалният
интерес надхвърля 10 000 лв. Тези обстоятелства не са налице в настоящото
производство, поради което настоящият състав намира за справедливо с оглед
фактическата и правна сложност на делото в полза на ответника да бъдат
присъдени 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят сторените разноски в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, които възлизат в размер на 61,70 лв.,
представляващи: 12,30 лв. юрисконсултско възнаграждение, 18,50 лв. депозит
за свидетел и 30,90 лв. депозит за САТЕ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА .............., с ЕИК: ............, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1,
представлявано от изпълнителните директори – Б.И., Р.М. и Т.Т., да заплати на
........... АД, с ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори –
А.Л. и Р.Д., сумата от 6 847 лв., представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение, с включени 15 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.10.2024 г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявен от ...........
АД, с ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори – А.Л. и Р.Д.,
срещу .............., с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от
изпълнителните директори – Б.И., Р.М. и Т.Т., за заплащане на сумата от
963,67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва върху главницата от 6 847 лв. за периода от 02.10.2024 г. до
08.10.2024 г.
ОСЪЖДА .............., с ЕИК: ............, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1,
представлявано от изпълнителните директори – Б.И., Р.М. и Т.Т., да заплати на
........... АД, с ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори –
А.Л. и Р.Д., сумата от 1 527,64 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ........... АД, с ЕИК: ..........., със седалище и адрес на
6
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 6, представлявано от
изпълнителните директори – А.Л. и Р.Д., да заплати на .............., с ЕИК:
............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори – Б.И.,
Р.М. и Т.Т., сумата от 61,70 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7