Определение по дело №685/2018 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд   ,гражданско                   отделение ,в   закрито    заседание на 28 декември две хиляди  и осемнадесета година,  в състав:

 

   Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

Членове:Мария   Аджемова

                                  Иван Никифорски- мл.с.

 

като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова

въз. ч.гр. дело N` 685  по описа за  2018 г.,за да се произнесе взе предвид:

    "Топлофикация Плевен"ЕАД гр. Плевен ЕИК *********,със седалище и адрес на управление  гр.Плевен, "Източна индустриална зона"128, представлявано от изпълнителен директор  Й.В., чрез юрисконсулт В.В., са подали частна жалба против  определение №1066/2.11.2018 г по гр.д.№ 1329/18 г по описа на КРСъд.

     В жалбата се навеждат доводи ,че определението ,с което производството по делото е прекратено е неоснователно и незаконосъобразно. Твърди се ,че съдът не  е дал правна възможност за уточняване на исковата молба/ за иск по чл. 422 от ГПК/ и съобразяване на факти, които евентуално са настъпили след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и преди подаване на ИМ по чл.422 от ГПК.  В случая  решаващият съдия не бил им дал възможност като заявители- взискатели да конституират наследниците на починалия длъжник и да отстранят нередовностите на подадената ИМ.

    Моли се прекратителното определение на КРСъд да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върне на КРСъд за разглеждане на подадената ИМ. С жалбата не са представени   писмени доказателства.

     Съд. състав   приема ,че  ч.ж. е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право  на обжалване ,срещу  акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество ч.ж. е  о с н о в а т е л н а.

     Пред  КРСъд  е започнало заповедно производство  по подадено заявление от "Топлофикация Плевен"ЕАД гр.Плевен като  заявител по реда на чл. 410 от ГПК против длъжник А.А.А. с постоянен и настоящ адрес в гр.Козлодуй ,ЖК2А бл.87 вх.В ет.2 ап.6. за сумата от 491,41 лв -главница,лихва върху нея от 39,43 лв, д.т. от 25 лв и 50 лв юрисконсултско възнаграждение.КРСъд  е издал заповед№704/20.07.2018 г за изпълнение на парично задължение и е разпоредил посочените в заповедта суми да се изплатят от длъжника Ахмед Али.

 В законния срок същият длъжник е подал  на 24.07.2018 г писмено възражение на основание чл. 414 от ГПК, поради което КРСъд с  определение №790/09.08.2018 г е указал на заявителя- настоящ жалбоподател ,че може да предяви иск за установяване на вземането си  едномесечен срок с довнасяне на дължимата д.т. още 2% върху  търсената парична сума.

В законния  едномесечен срок "Топлофикация Плевен"ЕАД внася с вх.№ 14713/07.09.2018 г  искова молба  против Ахмед Али за установяване на вземането си по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК.

     След като КРСъд изпраща копие от ИМ на ответника за отговор по чл. 131 от ГПК  установява ,че ответникът- длъжник е починал на 03.08.2018 г., т.е. след издаване заповедта за изпълнение на парично задължение, но преди заведената ИМ по чл. 422 от ГПК.

    При  тази констатация , решаващият съдия прекратява производството по делото като в мотивите посочва, че наследниците на починал ответник не следва да се конституират на мястото на починалия, преди предявяване на иска срещу  него, тъй като такова решение щяло да бъде недопустимо. В мотивите си КРСъд посочва,че починалия ответник е Г.С.Г. , а не А.А.А. , както и че Г. е починал на 12.08.2017 г, а исковата молба е депозирана на 23.08.2018 г.

    Определението е неправилно  , следва да бъде отменено   като  такова  по следните съображения:

    1.Подаването на ИМ по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е част от заповедното производство и не може да бъде отделено от неговата първа фаза- подаване на заявление по  чл. 410 от ГПК и издаване  на заповед за изпълнение на парично задължение. Затова производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК не следва да се разглежда като самостоятелен исков процес по който е установена смъртта на ответника- длъжник.Същият е починал на 03.08.2018 г и се казва А.А.А. , а не  Г.С.Г. поч. на 12.08.2017 г както е посочил в мотивите си погрешно решаващият съдия. Али е  бил жив към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което след констатация от КРС по исковото производство   , е следвало на осн. чл. 227 от ГПК  производството да продължи с неговите наследници, а не да бъде прекратено. Тъй като  ответника  (в случая длъжника) е починал в хода на заповедното производство, то намират приложение правилата за правоприемство в процеса, които са установени в общия исков процес и намират приложение, доколкото самият характер на производството го позволява и липсва законова забрана за прилагането им.

    2. Съгласно ТР № 3/2014 г от 18.06.2014 г на ОСГК на ВКС, в т.10б изрично е посочено,че при  настъпило универсално правоприемство на страната на длъжника , искът следва да се предяви от заявителя срещу правоприемника, като се прилага разпоредбата на чл.227 ГПК. Затова  КРСъд е следвало  да укаже на заявителя да  посочи правоприемниците на длъжника , а не да прекратява производството по делото.

     С оглед гореизложеното   прекратителното определение на КРСъд следва да бъде отменено , а делото върнато на КРСъд за продължаване на процесуалните действия, а именно: да  укаже на  ищеца- заявител в едноседмичен срок да посочи правоприемниците/наследници/ на починалия длъжник А.А.А. поч. на 03.08.2018 г,с техните адреси а не посоченото в мотивите на определението друго лице Г.С.Г. ,починал на друга дата и нямащ нищо общо с процеса.

    водим от горното съд. състав при ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

     ОТМЕНЯВА  определение № 1066/2.11.2018 г по гр.д.№ 1329/18 г по описа на КРСъд .

 

    ВРЪЩА гр.д.№1329/18 г по описа на КРСъд за продължаване на процесуалните действия с указанията дадени в настоящите мотиви.

 

    Определението е окончателно.

 

 

                   Председател :

 

                  Членове:1/            2/