№ 538
гр. Плевен , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
К.И.П.
като разгледа докладваното от К.И.П. Въззивно частно гражданско дело №
20214400500261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.
С определение №260122 от 13.01.2021г., постановено по гр.дело
№5790/2019г. по описа на РС – гр. Плевен, е оставил без уважение искането
на ЗАД „****“ АД ЕИК *** гр.София за изменение на Решение № 410 от
13.03.2020 г. на РС - Плевен по гр. д. № 5790/2019 г.
Осъдил ЗАД „****“ АД ЕИК *** гр.София да заплати на Д. Ж. К. от
гр.Плевен сумата от 200лв. – разноски в производството по чл.248 от ГПК.
Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна
жалба от ЗАД „****“ АД ЕИК *** гр.София – ответник в производството. В
нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и
необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, с основно
твърдение за неправилност на извода на съда относно разпределението на
разноските, тъй като счита, че с поведението си не едал повод за завеждане на
делото. Твърди също, че е направил възражение за прекомерност на
разноските на ищеца. Твърди, че се касае за злоупотреба с права от страна на
ищеца в производството. Моли се определението да бъде отменено и да се
възложат разноските в тежест на ищеца, алтернативно да се намалят до
минимум. Претендира и разноски в настоящето производство.
1
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор по частната
жалба и не е взето становище по същество.
Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по
делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от
връчване на съобщението до процесуалния представител на въззивника,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло правилно и обосновано на фактическите обстоятелства по
делото е становището на Плевенски районен съд, че на ищцовата страна са
дължими всички сторени в производството разноски.
По повод претендираната сума е разменена кореспонденция между
страните около половин година преди подаване на исковата молба. С писмо
от 19.03.2019г. /л.47/ жалбоподателят е поискал от въззиваемия да предостави
банкова сметка за заплащане на сумата по частично уважения иск. С писмо-
отговор и покана за доброволно изпълнение /л.48/ е посочена банкова сметка
и е поканен застрахователя да заплати и разликата от 2000лв., между пълния
размер на иска и частично предявения и уважен от съда. Тази покана е
връчена с обратна разписка на 25.03.2019г. на служител на дружеството.
Исковата молба е подадена на 30.08.2019г. по пощата именно за сумата
от 2000лв., а плащането на тази сума е станало на 23.10.2019г., видно от
отговора и платежното нареждане.
При тези данни става ясно, че към момента на подаване на исковата
молба ответникът не е изпълнил задължението, за което е поканен още през
месец март. Плащането на исковата сума е станало след завеждане на делото,
поради което и поведението на ответника е дало повод за предявяване на
иска. Затова и дължи всички разноски в производството, съгласно чл.78 ал.1
от ГПК. Същите са описани в списъка по чл.80 от ГПК е са в размер на 130лв.
държавна такса и 450лв. адвокатски хонорар. Очевидно е, че разноските за
държавна такса следва да се порият изцяло. Единствената възможност е с
2
приложението на чл.78 ал.5 от ГПК да се намали адвокатския хонорар.
Минималния хонорар съгласно чл.7 ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения / с оглед цената на
двата иска/ е 426.71лв. Договорения е 450лв., т.е. почти в минимален размер,
поради което и съдът не намира наличие на условия за неговото намаляване.
Ето защо правилно с решението са присъдени разноски от 580лв.
Липсват предпоставки за изменение на решението в тази му част,
поради изложените съображения, което обуславя и извода за правилност и
законосъобразност на постановеното определение по чл.248 от ГПК. Затова е
следва да бъде потвърдено.
Следва ЗАД „****“ АД ЕИК *** гр.София да бъде осъдено да заплати
на Д. Ж. К. от гр.Плевен сумата от 200лв. – разноски за настоящата инстанция
– възнаграждение за един адвокат /минимален размер по чл.11 от Наредбата/.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.278 вр. с чл.272 от ГПК определение
№260122 от 13.01.2021г., постановено по гр.дело №5790/2019г. по описа на
РС – гр. Плевен, с което е оставил без уважение искането на ЗАД „****“ АД
ЕИК *** гр.София за изменение на Решение № 410 от 13.03.2020 г. на РС -
Плевен по гр. д. № 5790/2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД „****“ АД ЕИК *** гр.София да заплати на Д. Ж. К. от
гр.Плевен сумата от 200лв. – разноски за настоящата инстанция –
възнаграждение за един адвокат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.248 ал.3
вр. с чл.274, ал.4 ГПК вр. с чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4