Определение по дело №1198/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                /28.08.2020 година, гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1198 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалбата на Н.А.Д. ***.

Жалбоподателят твърди, че въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-006/16.01.2014 година е образувано изпълнително дело № 1805/2018 година при Частен съдебен изпълнител Л.С.. Твърди, че задълженията, установени с акта от 16.01.2014 година са погасени по давност и е поискал от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна да удостовери това обстоятелство. Твърди, че с писмо от 30.01.2020 година, връчено му на 08.05.2020 година, директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е отказал издаването на исканото удостоверение с мотив, че задълженията по изпълнителното дело са погасени, поради плащане на 10.10.2019 година. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-006/16.01.2014 година.

С Разпореждане от 11.06.2020 година съдията-докладчик е оставил производството по делото без движение, като е дал възможност на жалбоподателя да отстрани противоречието между обстоятелствената част на жалбата и петитума. Да уточни твърди ли, че актът за установяване на задължение по декларация не е влязъл в сила, оспорил ли го е пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и налице ли е произнасяне по жалбата му. В случай, че твърди, че актът за установяване на задължение по декларация е влязъл в сила да уточни дали обжалва решение/или друг акт, с който е отхвърлено искането му за прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване на задълженията по давност.

С молба от 18.06.2020 година жалбоподателят е уточнил, че актът за установяване на задължение по декларация е влязъл в сила на 16.01.2014 година. Твърди, че с молба от 27.09.2019 година е поискал от кмета на Община Варна да отпише задълженията, тъй като са погасени по давност.

С Разпореждане от 19.06.2020 година съдията-докладчик е оставил производството без движение и е дал възможност на жалбоподателя да уточни дали е оспорил действия на частния изпълнител, пред кой орган и налице ли е произнасяне, като след уточнението да индивидуализира обжалвания акт с номер, дата и издател.

С молба от 23.06.2020 година жалбоподателят е посочил, че е поискал прекратяване на изпълнителното дело, но не е получил отговор, както и че е поискал от кмета на Община Варна да отпише задълженията му.

С Разпореждане от 07.08.2020 година съдията докладчик е дал последна възможност на жалбоподателя да посочи обжалвания акт или действие и да формулира искане.

С молба от 25.08.2020 година жалбоподателят е посочил, че обжалва Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-006/16.01.2014 година и писмо с рег. № РД190245504ВН/30.01.2020 година на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърдено от кмета на Община Варна.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното :

Въпреки многократно дадените указания жалбоподателят не е отстранил противоречието между обстоятелствената част на жалбата и формулирания петитум и при наведено твърдение, че актът за установяване на задължения по декларация е влязъл в сила е сезирал съда с искане за отмяната му.

Съдът намира, че жалбата, в тази част, е останала нередовна и производството по делото следва да се прекрати.

Отделно от това съдът намира, че жалбата в тази част е недопустима и на друго основание.

Условие за допустимост на жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация е оспорването на акта по административен ред и произнасяне на горестоящия административен орган, в случая кмета на Община Варна, арг. чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, вр. чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с решение, потвърждаващо акта, арг. чл. 156, ал. 2 от същия кодекс.

Доколкото жалбата е депозирана пред съда, същата следва да се изпрати на компетентния орган – кмета на Община Варна по компетентност.

Съдът намира, че жалбата в частта, с която се иска отмяна на писмо с рег. № РД190245504ВН/30.01.2020 година на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с което е отказано издаване на удостоверение за погасяване на задълженията по изпълнително дело № 1805/2018 година при Частен съдебен изпълнител Л.С., мълчаливо потвърдено от кмета на Община Варна също е нередовна.

Жалбоподателят е навел противоречиви твърдения, които не кореспондират с формулирания петитум.

Отделно от това, видно от представената административна преписка, се установява, че жалбоподателят многократно е сезирал директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна с искане за издаване на удостоверение, че задълженията по акта за установяване на задължения по декларация са погасени по давност. Последното искане, видно от писмото от 12.12.2019 година, е депозирано на 05.12.2019 година. С писмо изх. № МД19001848ВН_001ВН от 12.12.2019 година директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е отказал да прекрати изпълнителното производство, тъй като задълженията не са погасени по давност. Писмото е връчено на жалбоподателя на 16.12.2020 година. На 31.12.2019 година жалбоподателят е оспорил отказът да му бъде издаден документ пред кмета на Община Варна. Кметът на Община Варна не се е произнесъл по жалбата, а е препратил същата на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“, който с писмо от 30.01.2020 година, връчено на жалбоподателя на 08.05.2020 година отново е отказал да му издаде удостоверение.

Съдът намира, че искането на жалбоподателя следва да се квалифицира като искане за извършване на административна услуга по чл. 88 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Изричният отказ на сезирания с искането на жалбоподателя административен орган – директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна от 12.12.2019 година е оспорен пред горестоящия административен орган – кмета на Община Варна. Последният е дължал произнасяне на 07.01.2020 година и предвид липсата на изричен акт, постановен в този срок, същият е формирал мълчалив отказ. Мълчаливият отказ подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок, арг чл. 95 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Този срок е изтекъл на 14.01.2020 година. Жалбата срещу мълчаливия отказ да се издаде документа е депозирана на 27.05.2020 година, поради което е просрочена.

Предвид горното съдът

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1198/2020 година по описа на Административен съд – Варна, ІV състав.

ИЗПРАЩА жалбата на Н.А.Д., ЕГН ********** *** срещу Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-006/16.01.2014 година на кмета на Община Варна по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                               СЪДИЯ: