Р Е Ш Е Н И Е
№ 1413 18.11.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, ХV състав
На седемдесети октомври 2019
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Георги Грънчев
Съдебни заседатели:
Секретар: М.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
Грънчев
НАХ дело №4196 по
описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
53, ал.3 от Закон за
чужденците в Република България, вр. чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от изпълнителните директори Я.Г.
и Х. Т., против наказателно постановление №31/23.08.2019 г. на началник на ГПУ
– „Летище Бургас” при РДГП – Аерогари, ГДГП МВР гр.София.
С атакувания акт на дружеството - жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 20, ал.1, т.1, вр.
чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
С жалбата се изразява несъгласие с
горепосоченото наказателно постановление. Моли се съда да го отмени изцяло като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание
процесуалният представител на дружеството поддържа жалбата. Пледира за отмяна
на наказателното постановление. Не сочи доказателства.
За
административно-наказващия орган не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата
за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.06.2019г. около
19,10 ч. в гр. Бургас, Летище Бургас, ГКПП - Аерогара Бургас, при извършване на
гранична проверка за влизане в Република България на пътниците, превозвани с полет
FB 5612 на Авиокомпания *** от Тел Авив, Израел до Бургас е установено, че
пътник с имена ***, родена на ***г., гражданство - Украйна, паспорт № ***,
издаден на 12.07.2010г., валиден до 12.07,2020г. е транспортиран до Република
България без наличието на положена валидна виза, каквато се изисква съгласно
Регламент (ЕС) 2018/1806, или без валиден документ за пътуване, какъвто се
изисква според чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, както и чл.6, ал.1,
т.Б от Регламент (ЕО)399/2016г., поради което не е
допуснат да влезе в страната. В резултат на тази констатация мл. експерт С.Д.Л. съставила против *** АУАН, в който описала гореизложените факти и отразил,
че е нарушен чл.20,ал.1,т.1 от ЗЧРБ. АУАН бил съставен
в присъствието на представител на дружеството и връчен на 24.07.2019 г. Било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което за извършено от
*** нарушение на чл.20,ал.1,т.1, вр с чл.19,ал.1, т.1от ЗЧРБ, на
основание чл. 51 от ЗЧРБ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв.
Изложената фактическа
обстановка безспорно се установява от събраните в хода на настоящото
производство гласни и писмени доказателства.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Актът за установяване
на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните
за това органи съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ. Както при съставяне
на АУАН, така и при издаване на атакуваното НП, видно от съдържанието им, са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 . В обстоятелствената част на АУАН и НП са описани
фактите и обстоятелствата, касаещи нарушението, нарушителят е бил запознат,
поради което по никакъв начин не е нарушено правото му на защита. АУАН е
съставен в присъствие на представител на дружеството-нарушител. В случая съдът
намира,че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на административно-наказателното производство. Сочените в жалбата
процесуални нарушения не са съществени и не нарушават правото на защита на
жалбоподателя.
При разглеждане на
спора по същество, съдът намира, че нарушението, визирано в АУАН и НП безспорно
се доказва от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Безспорно се установява, че на 20.06.2019г. около 19,10 ч. в гр. Бургас, Летище
Бургас, ГКПП - Аерогара Бургас, че пътник с имена ***, родена
на ***г., гражданство - Украйна, паспорт № ЕН ***, издаден на 12.07.2010г.,
валиден до 12.07,2020г. е транспортиран до Република България без наличието на
положена валидна виза, каквато се изисква съгласно Регламент (ЕС) 2018/1806,
или без валиден документ за пътуване, какъвто се изисква според чл.8, ал.1 от
ЗЧРБ, както и чл.6, ал.1, т.Б от Регламент (ЕО)399/2016г., поради което не е
допуснат да влезе в страната.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗЧРБ чужденец може да влезе в Република България, ако
притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когато такава се изисква. По смисъла на
чл. 9 от ЗЧРБ,
визата е разрешение, издадено от Република България, за влизане и пребиваване,
транзитно преминаване или летищен транзит. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ
чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през
нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава
редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както
и виза, когато такава е необходима.
В случая
жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, съгласно който превозвач, който превозва по суша, по въздух
или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата,
е длъжен да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и
наличието на българска виза, когато такава е необходима. Цитираната разпоредба
вменява в задължение на превозвача да установи редовността на документа за пътуване
на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима. В
конкретния случай *** е превозвач по см. на § 1, т.11 от ДР на ЗЧРБ, и не е изпълнил
това свое задължение, с което е осъществил състава на чл. 20, ал. 1,т.1 от ЗЧРБ, тъй като е
превозил по въздух чужд гражданин, непопадащ в обхвата на чл. 8, ал. 2 и ал.3 от ЗЧРБ, без да
установи липсата на валидна виза. Отговорността на юридическите лица, каквото е
санкционираното дружеството, е обективна т.е. не се изисква вина.
Съобразно
разпоредбата на чл. 51 от ЗЧРБ превозвач, който не изпълни
задълженията си по чл. 20
ЗЧРБ, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000
лв. за всяко превозвано лице. Размерът на имуществената санкция от 2000лв. е минималния
размер, предвиден в закона и съответства
на извършеното нарушение. Обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №31/23.08.2019 г. на Началник на ГПУ – „Летище
Бургас” при РДГП – Аерогари, ГДГП МВР гр.София, с
което за извършено от ***, ЕИК – ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от
изпълнителните директори Я. Г.и Х. Т., нарушение на чл.20,
ал.1, т.1 от ЗЧРБ, на основание чл. 51
от ЗЧРБ, е наложена имуществена санкция
в размер на 2000/две хиляди/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: / Г. Грънчев/
Вярно с оригинала: Д.М.