Решение по дело №8543/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261598
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20201100508543
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 11.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов                                                     

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Силвия Тачева

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8543 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №74888 от 22.04.2020г., постановено по гр.дело №32870/2018г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в ответниците Г.Д.Г. с ЕГН********** и А.В.Г. с ЕГН**********, и двамата с адрес ***, са осъдени да заплатят солидарно на ЕТ„Д.-Г.К.“ с ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж. к.“********бл********, на основание чл.48, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД сумата от 24000 лв. (частично при общ размер 30000лв.)- обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствено на ищеца заведение за хранене- кафе- аперитив „И.“, находящо се до бл.***в гр.София, ж.к.“********от пожар, настъпил на 12.09.2016г. в резултат от поведението на малолетното дете И.А.Г., поради неупражнен от ответниците в качеството им на нейни родители, надзор върху поведението й, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 23.05.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 4460лв. разноски в производството пред първата инстанция.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответниците Г.Д.Г. и А.В.Г.. Жалбоподателите поддържат, че искът е недопустим поради неяснота относно формирането на цената му и непосочване цената на всяка една от унищожените при пожара вещи. Твърдят, че не са събрани достатъчно доказателства за установяване авторството на деянието, а изводът на съда в тази насока е презумптивен. Твърди също така, че не са установени настъпилите вреди, като подробно обосновават твърденията си относно движимите вещи, недвижимия имот, както и по отношение заключението на вещите лица по комплексната СТССЕ. Поддържат и направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендират отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.

ВъззИ.емият ищец в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е допустимо и правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Наведените от жалбоподателите в тази насока твърдения не водят до недопустимост на решението, а предвид изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.48, ал.1, вр.чл.45 от ЗЗД. В исковата молба подробно са описани претърпените вреди, а стойността на ремонта и погиналите движими вещи е определена от вещите лица по комплексната СТССЕ, а не както твърдят жалбоподателите по реда на чл.162 от ГПК.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Действително, по делото не са събрани гласни или други доказателства, установяващи пряко извършването на противоправното действие, причинило процесните вреди, от страна на детето И.Г..  От друга страна обаче, разгледани в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели установяват това обстоятелство по безспорен начин. На първо място, в показанията си свидетелят З.И.казва: „бутахме някакви листа до самото заведение и И.и всички правехме купчинки…следващият ми спомен е как започна да гори цялото това нещо“. От показанията на свидетеля Х.В.се установява, че детето е споделило с майка си, че „е запалило някакъв навес, и че всички са имали огън, но и тя си играела с кибрит….докато си играела с кибрита се намирала на покрИ. на това нещо, което е запалила- някаква конструкция на трафопост“. По делото е представено и постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.12.2016 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 3383 ЗМК-1298/2016 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 39922/2016 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 331, ал. 1 НК. В мотивите на постановлението е посочено, че извършители на палежа на заведение "И." са И.А.Г. и З.Ц.И., които обаче към момента на деянието са били малолетни, съответно не могат да носят наказателна отговорност. Действително постановлението за прекратяване на наказателно производство не е годно да установи самостоятелно вината, както влязла в сила присъда на наказателен съд, но разгледано в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели е от значение за изграждане изводите на съда. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно и кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, а съотношението на вината е предмет на евентуален иск по чл.127 от ЗЗД. Следователно изводът относно авторството на деянието не е презумптивен, както твърдят жалбоподателите, а се базира на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

   Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът е собственик на заведение за хранене - кафе - аперитив "И.", находящо се в непосредствена близост до блок ***в гр. София, ж. к. "*******и представляващо част от трафопост, заедно с покрита зала за хранене към него (остъклен навес) - видно от Договор № 066-02 за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 30.09.2002 г., Приемо - предавателен протокол към договор за покупко - продажба на обект - помещение (кафе - аперитив) в ж. к. "*******до бл. ***от 14.10.2002 г., Протокол № 1 за отложен с два часа търг с явно наддаване при условията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за търговете от 19.09.2002 г., Протокол № 2 за проведен търг с явно наддаване с един кандидат при условията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за търговете от 19.09.2002 г., Удостоверение № 61/01.10.2003 г. за ползване на обект по предназначение, Удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене № 23849/03.12.2013 г., Проекти за изграждане на преместваем обект от 04.08.2005 г., издадени от Столична община, район Искър, Договор за наем № 04-Т-285/31.12.2004 г. за отдаване под наем на общински терен в гр. София, район Искър, ж. к. "*******, ведно с три допълнителни споразумения към него. Не е спорно, че към заведението се е намирала пристройка, която се е използвала за склад и в която са се съхранявали дърва за огрев. Прието е и частно експертно становище относно констатиране на нанесени щети в обект "Кафе - бар - И.", собственост на ищеца, видно от което на 14.09.2016 г. експертът е посетил заведението, като е отразил, че вследствие на пожар са нанесени щети в обекта: изгоряла покривна дървена конструкция - 2, 80 куб. м., изгорели стрехи и дъсчена обшивка - 65 кв. м, изгоряла дървена ламперия - 60 кв. м, битумни керемиди - 60 кв. м, изгоряла битумна мушама - 60 кв. м, унищожен ПВЦ улук - 6 л. м., изгоряла топлоизолация - 60 кв. м, унищожена вентилационна система с двигател - 13 л. м. - изходяща, 10 л. м. - входяща, изгорял двигател на вентилационна система - 2 бр., изгорял вентилатор на вентилационна система - 2 бр., изгорели датчици на охранителна система - СОТ, ПВЦ дограма, счупено стъкло - за подмяна, врата тип пистолет ПВЦ - за подмяна, унищожена хидроизолация с посипка на покрИ. на трафопоста - 35 кв. м, пострадала климатик с марка "Мидеа", изгорял телевизор марка "Тошиба" с размер 40 инча, латексова боя по стени и тавани на помещенията на трафопоста - 230 кв. м, с приложен снимков материал, за които вреди е предявена и исковата молба. По делото са приети фактури и стокови разписки за закупуване на конкретни вещи в периода 2003 - 2005г. Ищецът подробно е описал нанесените вреди в исковата молба и е определил общата им стойност, а стойността на всяка една от вещите и на извършения ремонт са установени от заключението на вещите лица по комплексната СТССЕ. По делото е приета и съдебно - пожаротехническа експертиза, изготвена въз основа на доказателствата по делото, според която причината за възникналия пожар на 12.09.2016 г. е детска игра с огън.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца е неоснователно. При доказателствена тежест на ответниците, по делото не са представени каквито и да било доказателства обосноваващи извод за нарушаване на нормативно установени правила, свързани със складирането и съхраняването на дърва за огрев или за нарушаване на установени или предписани правила за пожарна безопасност.

    Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски. На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 1500 лева за възнаграждение на един адвокат.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №74888 от 22.04.2020г., постановено по гр.дело №32870/2018г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в.

ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН********** и А.В.Г. с ЕГН**********, и двамата с адрес ***, да заплатят на ЕТ„Д.-Г.К.“ с ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж. к.“********бл********, сумата от общо 1500 лв. (хиляда и петстотин лева)- разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/