№ 500
гр. Бургас, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500550 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от В. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б.,
ж. к. Б. М., бл. 141, вх. *, ет. *, ап. *, чрез процесуален представител адв. Нели
Гюмова срещу решение № 416/27.02.2024 год. по гр.д.№ 5970/2023 год. по
описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска на В. Б. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ж. к. Б. М., бл. 141, вх. *, ет. *, ап. *, за
прогласяване нищожността, поради привидността им, на решенията на
етажната собственост на сграда – бл. 141 в ж. к. Братя Миладинови, гр.
Бургас, представлявана от професионалния домоуправител „А Ес Ди“ ЕООД,
ЕИК *********, обективирани в протокол от 16.09.2021 год. Прекратено е
производството по гр. д. № 5970/2023 год. на Бургаския районен съд, в
частта му по предявения в условие на евентуалност иск с правно основание
чл. 40, ал. 1, ЗУЕС на В. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж. к. Б. М., бл.
141, вх. *, ет. *, ап. *, за отмяна като незаконосъобразни на решенията на
етажната собственост на сграда - бл. 141 в ж. к. Братя Миладинови,
гр.Бургас, представлявана от професионалния домоуправител „А Ес Ди“
1
ЕООД, ЕИК *********, обективирани в протокол от 16.09.2021 год. Осъдена
е В. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж. к. Б. М., бл. 141, вх. *, ет. *, ап. *,
да заплати на Етажната собственост на сграда с адрес гр. Бургас, ж. к. Братя
Миладинови, бл. 141, представлявана от професионалния домоуправител „А
Ес Ди“ ЕООД, ЕИК *********, деловодни разноски в размер от 600 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като необосновано. Сочи се, че ищцата по предявените искове не е участвала
в общо събрание на етажната собственост /ОСЕС/ на 16.09.2021 год., а поради
това, че такова събрание не е било проведено, за нея възможността за
иницииране на процедура по чл.16, ал.9 от ЗУЕС не е преклудирана. Твърди
се, че от събраните по делото доказателства се установява сочената в
исковата молба привидност на решенията обективирани в протокола
представен от ответната страна, тъй като такива решения не са взети от
ОСЕС. Твърди се, че при анализ на доказателствата - включително на
свидетелските показания на разпитаните от районния съд свидетели, се
установява изложеното в исковата молба, че на 16.09.2021 год. етажната
собственост не е провела общо събрание. Изложени са и съображения
относно евентуалния иск по чл.40 от ЗУЕС, с твърдение, че срокът по чл.40,
ал.2 от ЗУЕС не е изтекъл, тъй като не са изготвени изискуемите по ЗУЕС
съобщение за съставен протокол и надлежен протокол за поставяне на
съобщение. Поддържат се възраженията относно несвикване на събранието по
определения ред и за липсата на кворум при провеждането му. Направено е
искане за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на иска за
прогласяване на нищожността на решенията на ОСЕС, евентуално-за
уважаване на иска по чл.40 от ЗУЕС и отмяна на взетите решения. Поискано е
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от Етажните собственици на сграда
с адрес гр. Бургас, ж. к. Братя Миладинови, бл. 141, представлявана от
управителя „А Ес Ди“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуални
представители адв. Елисавета Перчемлиева и адв.Свилен Николов, в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на възраженията на
въззивницата и правилност на обжалваното решение. Изложени са
обстоятелствата за редовното свикване и провеждане на ОСЕС, както и
относно законосъобразността на взетите решения, като се твърди, че
2
възраженията на въззивницата са лишени от основание и се опровергават от
представените по делото писмени доказателства, подкрепени от свидетелски
показания. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и
за присъждане на съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване и е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по
обективно, евентуално съединени искове, от които главен иск за установяване
на нищожност на решения на ОСЕС по чл.124, ал.1 от ГПК и евентуален иск
по чл.40 от ЗУЕС - за отмяна на решенията, предявени от В. Б. С., ЕГН
********** срещу Етажната собственост на сграда с адрес гр. Бургас, ж.к.
Братя Миладинови, бл. 141.
По главния иск за нищожност се твърди, че ищцата е етажен
собственик в посочената по-горе етажна собственост, но е разбрала за
решение на общото събрание на етажната собственост проведено на
16.09.2021 год. от призовка, която на 04.09.2023 год. е получила в качеството
си на ответник по заведено от етажната собственост гражданско дело срещу
нея за неплатени месечни вноски за поддържане и управление на общите
части и за фонд “ремонт и обновяване“ за периода от м.11.2021 год. до
м.02.2023 год. в общ размер на 614,49 лв. В исковата молба и в уточнението
към нея твърди, че такова събрание никога не е било провеждано, отразените
в протокола решения никога не са вземани, поради което е създадена
привидност за взети решения на ОСЕС и следва да бъде обявена тяхната
нищожност.
По евентуалния иск се твърди, че решенията на етажната собственост са
незаконосъобразни. Твърди се, че събранието е свикано незаконосъобразно,
неясно е мястото на което е било обявено провеждането му, не е ясно как е
определен посочения в протокола кворум от 71% идеални части от общите
части, тъй като не може да се установи кой е присъствал на събранието, а в
протокола е отразено присъствието на лица, които не са били към този
момент и не са етажни собственици, допуснати са грешки при отразяването на
собствеността на отделните апартаменти, а решенията не са взети с
предвиденото мнозинство.
3
Ищцата поддържа предявените искове и пред въззивния съд с искане за
уважаването им и присъждане на съдебните разноски. Пред
първоинстанционния съд е ангажирала писмени и гласни доказателства.
Ответникът по делото Етажната собственост на сграда с адрес гр.
Бургас, ж. к. Братя Миладинови, бл. 141, представлявана от професионалния
домоуправител „А Ес Ди“ ЕООД, ЕИК *********, прави възражения за
недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете, които поддържа
и пред настоящия съд. Оспорва твърденията, че не е проведено посоченото в
исковата молба ОСЕС както и възраженията на ищцата за
незаконосъобразност при свикването и провеждането на събранието, и при
разгласяване на протокола, ангажира писмени и гласни доказателства, моли
за прекратяване на производството по делото, евентуално за отхвърляне на
исковете.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, поради което е валидно. Решението в частта, с която е
прекратено производството по иска с правно основание чл.40 от ЗУЕС има
характера на определение, а въззивната жалба срещу решението в тази част
има характера на частна жалба, като липсват пречки за произнасянето на
въззивния съд по обжалването в едно производство.
Както е разяснено в мотивите към решение Решение № 50024 от
27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о., ГК, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен,
ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е
преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Неспазването на различни
правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази
преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън
определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните,
нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че
4
нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е
взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение
между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез
установителен иск самостоятелно, извън срока по чл. 40 ЗУЕС нищожност
на решение на общо събрание на етажна собственост /чрез иск при наличие на
правен интерес или преюдициално по друг спор/. Самостоятелно
нищожност може да се установява, само ако са наведени твърдения, че
формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били
случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС,
независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2
или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните
собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото
събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33
ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола
на общото събрание /и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9
ЗУЕС/, както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС /наличието на
обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от
индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва/.
Предвид горното съдът намира, че твърденията на ищцата в
исковата молба обуславят допустимост на предявения главен иск за
установяване на нищожност на решения на ОСЕС /общото събрание на
етажната собственост/, поради което се дължи произнасяне по същество на
спора.
От събраните пред районния съд доказателства се установява, че
ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
07079.621.228.1.7. в сградата етажна собственост - ответник по делото, ведно
с прилежащо избено помещение и съответните идеални части от общите
части на сградата.
По представен по делото протокол за проведено ОСЕС на процесната
сграда - етажна собственост на 16.09.2021 год., е отразено че са взети
решения по предварително обявен в десет точки дневен ред, между които
избор на дружество-професионален управител за управление и поддръжка на
общите части на етажната собственост, одобряване на проекто-договор с
професионалния управител, избор на лице, което да сключи договора от
5
името на ЕС, приемане на бюджет, начин на разпределение на сумите и др.
Посочено е, че председател на събранието е Дана Иванов. Установено е от
материалите по делото, че е допусната грешка при изписването на името -
вярното съгласно официалните вписвания е Диана Иванов, а от списъка на
присъстващите става ясно, че тя е участвала в събранието като едноличен
собственик и управител на собственика към този момент на няколко обекта -
„Бохор и Ди“ ЕООД, които обекти към момента са прехвърлени на
физическото лице Д. И.. Отразено е, че протоколчик е Зоя Н.. Към протокола
от 16.09.2021 год. е приложен списък на присъстващите, протокол за залепена
покана за общо събрание, покана за общо събрание по чл.13 от ЗУЕС,
протокол за поставено съобщение за изготвен протокол по смисъла на чл.16,
ал.7 от ЗУЕС, договор за възлагане на дейности по поддръжка и управление
на общите части на ЕС на дружеството избрано за управител на събранието -
„А ЕС ДИ“ ЕООД-Бургас, решение на Община-Бургас по заявление вх.№70-
00-7693 от 13.10.2021 год. за вписване в публичния регистър на сградите в
режим на етажна собственост при Община-Бургас на данните отразени в
заявлението за процесната сграда, ведно с писмо изх.№70-00-7693/1/ от
23.11.2021 год. на Община-Бургас адресирано до избрания на 16.09.2021 год.
професионален управител -„А ЕС ДИ“ ЕООД-Бургас, с което общината му е
изпратила решението на вписване. Представени са данните по
регистрационна карта № 3-667 за етажната собственост, в която е отразено,
че процесната сграда е построена през 2010 год., състои се от шест етажа,
като съдържа 16 самостоятелни обекта. Отразено е също, че управител на
етажната собственост е дружеството „А ЕС ДИ“ ЕООД-Бургас, избран на
16.09.2021 год.
Доведеният от ищцата свидетел - А. С., без родство с нея, син на
собственичка на апартамент в процесната етажна собственост, при разпита си
на 09.01.2024 год. сочи, че в апартамента на майка му живее и дъщеря му,
като често ги е посещавал през м.08. и м.09.2021 год., не си спомня през какви
интервали, но предполага, че е било един път седмично, знае, че през този
период са се събирали собствениците за да обсъждат ремонт на покрива, но
без официално събрание. Свидетелят няма спомен през м.09.2021 год. да е
било проведено общо събрание. Знае, че етажните собственици на сградата
имат група във вайбър където могат да видят месечните си сметки, но не знае
дали тази информация изхожда от управителя, не знае как е бил избран
6
управителя на етажната собственост, а наименованието на фирмата „А Ес
Ди“ЕООД нищо не му говори.
Доведената от ответника свидетелка З. Н. при разпита си на 13.02.2024
год., сочи че към 16.09.2021 год. е била юрисконсулт към дружеството „А Ес
Ди“ ЕООД-Бургас, което развива дейност на професионален домоуправител.
Към момента на разпита свидетелката заявява, че няма правоотношения с
това дружество. Сочи, че общото събрание на процесната етажна собственост,
е било свикано и проведено на 16.09.2021 год. по искане на етажните
собственици. Те не можели да се разберат за управлението и за таксите за
общите части, което налагало избор на управител и определяне на таксите.
Свидетелката сочи, че е присъствала на залепяне на поканата за общото
събрание - поканата била залепена вътре в сградата на партерния етаж до
асансьора, тъй като нямало табло за обяви. В поканата били вписани денят и
часът на провеждане на общото събрание, мястото на провеждането му, както
и дневния ред. Свидетелката сочи, че на събранието, на което тя е
присъствала, са присъствали етажни собственици, които се подписвали в
нарочен списък. Протоколът бил изготвен след събранието, като свидетелката
присъствала и при залепването на съобщението за изготвения протокол от
събранието. Свидетелката сочи, че практика на дружеството, в което към този
момент тя е била юрисконсулт, е била преди провеждане на такова събрание
да събират информация от етажните собственици, а в посочения ден да им се
обаждат по телефона за да им напомнят за събранието, поради което изразява
увереността си, че ако са имали телефон на ищцата и на нея са се обадили.
Сочи, че дружеството разполага с готови бланки, с които съдейства на
етажните собственици за спазване на процедурата. При провеждане на
събранието на 16.09.2021 год., от дошлите етажни собственици свидетелката
разбрала, че малко преди часа за провеждането му, ищцата напуснала
сградата на етажната собственост. Свидетелката сочи, че познава ищцата и е
разговаряла с нея в качеството си на юрисконсулт на дружеството „А Ес Ди“
ЕООД-Бургас. След събранието няколко пъти свидетелката и ищцата В. С.
коментирали разпределението на сумите. Ищцата казала на свидетелката, че
не се разбира с другите етажни собственици и възнамерява да не живее в
сградата. При разговорите ставало ясно, че ищцата знаела, че дружеството, в
което свидетелката към този момент работела, е професионален управител на
етажната собственост, като поискала да бъде намалена бройката на живущите
7
в апартамента й.
При анализа на събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност настоящият съд намира, че не биха могли да бъдат възприети
твърденията на ищцата, че на 16.09.2021 год. не е проведено ОСЕС и
обективираните в представения по делото протокол решения не са взети.
Обстоятелствата отразени в представените по делото писмени доказателства
за свикване и провеждане на събранието и за разгласяне на съставения за
провеждането му протокол изцяло се подкрепят от свидетелските показания
на свидетелката З. Н., която е присъствала на събранието и чиито свидетелски
показания не се опровергават по никакъв начин от показанията на свидетеля
С.. Съдът дава вяра на свидетелските показания и на двамата свидетели, като
счита, че между тях няма противоречие. Съдът отчита, че свидетелят С. е
посещавал инцидентно сградата на етажната собственост, соченото от него
относно незнанието му за минал период – към 2021 год. и към момента - 2024
год., за начина по който се организира поддръжката и управлението на
общите части на етажната собственост е показателно, че той не е бил
достатъчно заинтересован като трето лице относно тези въпроси, поради
което соченото от него, че не си спомня да е виждал покана за общо събрание
или такова да е било провеждано, не може да се цени като пряко и годно
доказателство, че покана за събранието не е била залепена на мястото на
което сочи свидетелката Н., или че събрание на 16.09.2021 год., на което
свидетелката Н. сочи, че е присъствала, не е провеждано. Съдът също отчита,
че от момента на провеждане на събранието на 16.09.2021 год. до момента на
разпита на свидетелите в началото на 2024 год. са минали повече от две
години и половина, поради което не би могло да се приеме, че
обстоятелствата които свидетелката Н. е заявила, че не си спомня, не са се
случили. Логично е да се приеме, че към 2012 год. като юрисконсулт на
дружество - професионален управител, в служебните задължения на
свидетелката е било да присъства на множество събрания на етажни
собственици, поради което след повече от две години и половина е нормално
да не помни всички подробности във връзка с организирането и провеждането
на тези събрания. Съдът дава вяра и акцент на свидетелските показания на
свидетелката Н., за която приема, че тъй като вече не е в трудови отношения с
представителя на ответника по делото, не е заинтересована в такава степен, че
да излага пред съда неверни данни. Нейните показания почиват на лични
8
впечатления и какво вече беше посочено- кореспондират с представените
писмени доказателства, като не са опровергани от други доказателства по
делото.
Ето защо и при съвкупни анализ на доказателствата, съдът намира
за установено, че на 16.09.2021 год. е било проведено общо събрание на
етажната собственост, на което са присъствали лицата посочени в
присъствения лист, за които противно на твърденията на ищцата, както от
извлеченията от СП, така и от представените нотариални актове по делото, се
установява, че са имали легитимни права за участие в събранието. На базата
на свидетелските показания на свидетелката Н. може да се направи извод, че
ищцата е знаела за провеждането на това събрание, но по своя воля не е
присъствала на него-напуснала е сградата малко преди събранието.
Непосредствено след събранието ищцата е знаела за взетите решения относно
това, че дружеството „А Ес Ди“ ЕООД е избрано за професионален
домоуправител, както и за взетото решение за дължимите такси, като е
отправила искане към дружеството чрез свидетелката „да се намали броя на
живущите в нейния апартамент“, тъй като не смятала на живее в него.
Твърдението на ищцата, че протоколът за ОСЕС е антидатиран и съставен с
оглед целите на воденото срещу нея, предходно заведено от етажната
собственост дело за неплатени такси, изцяло се опровергава от
доказателствата за извършени официални вписвания в публичния регистъра
към Община –Бургас /л.75, 76 и 77/, по заявление подадено на 13.10.2021
год. от „А Ес Ди“ ЕООД, на данните по решения на ОСЕС от 16.09.2021 год.
Косвено обстоятелство в подкрепа на изводите на съда за действително
проведено събрание на етажната собственост е и това, че при сграда в която
се намират 16 самостоятелни обекта – някой от тях съсобствени или
притежавани при условията на СИО – т.е. с множество собственици и
ползватели, никой друг от етажните собственици и ползватели не е упражнил
права по чл.40 от ЗУЕС или по чл.124, ал.1 от ГПК, с твърдение за
нищожност на взетите решения, което е малко вероятно да се случи ако
събранието е било „привидно“, а важните решения във връзка с управлението
и поддържането на общите части на етажната собственост въобще не са били
взети.
Предвид горното съдът намира предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК
9
за установяване на нищожността на решенията взети на ОСЕС проведено на
16.09.2021 год. поради тяхната привидност за недоказан и неоснователен,
поради което като следва да бъде отхвърлен.
За да приеме, че е допустимо разглеждането на претенцията на ищцата
по чл.40 от ЗУЕС следва да е спазен предвидения във втората алинея 30 –
дневен срок, който тече от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 от
ЗУЕС. От изложеното по-горе и от представения по делото протокол за
поставено съобщение за изготвен протокол, приложен на л.43 от делото и
кореспондиращите с отразеното в него свидетелски показания на
свидетелката Н., съдът намира, че протоколът за проведеното общо
събрание е бил надлежно разгласен за всички етажни собственици, с
поставянето му на видно място в партера на сградата на 21.09.2021 год.,
поради което срокът за подаване на иска по чл.40 от ЗУЕС е изтекъл още
през м.10.2021 год., а подаденият от ищцата иск на 03.10.2023 год. като
преклудиран, е недопустим. Производството по този иск следва да бъде
прекратено от съда, поради което не подлежат на разглеждане по същество
възраженията на ищцата за допуснати материалноправни и
процесуалноправни нарушения по ЗУЕС при вземане на решенията
обективирани в представения по делото протокол от 16.09.2021 год. Ето защо,
като е прекратил производството по делото по този иск, Бургаският районен
съд не е допуснал пороците сочени от въззивницата във въззивната жалба, в
частта, в която има характера на частна жалба.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Бургаският районен съд е
постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва
да бъде потвърдено от настоящия съд, включително в частта за съдебните
разноски.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на съдебните разноски
от въззивния съд съобразно списък, какъвто обаче не е представен по
въззивното дело, нито са представени доказателства за направени разноски
пред въззивния съд, поради което съдът не присъжда такива в негова полза.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 416/27.02.2024 год. по гр.д.№ 5970/2023
год. по описа на Бургаския районен съд.
В частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК – за нищожност на решенията на ОСЕС, решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчване на решението на страните.
В останалата част решението има характера на определение, което е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11