Присъда по дело №345/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 1
Дата: 24 февруари 2021 г.
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20203130200345
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Провадия , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
и прокурора ТИХОМИР МИХАЙЛОВ ТИХОВ
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Наказателно дело от общ
характер № 20203130200345 по описа за 2020 година
ПРИЗНАВА подсъдимата Б. Ю. С., родена на 02.03.1970 г. в гр. Варна, живуща в с. Б.,
област Варна, ул. ***, българска гражданка, висше образование, неомъжена,
безработна, неосъждана, ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че на 24.10.2018 г. в
с. Б., област Варна, по непредпазливост запалила имущество със значителна стойност –
гараж с работилница на стойност 5040 лева, второстепенна постройка на стойност 2800
лева и лятна кухня на стойност 2240 лева, всичко на обща стойност 10080 лева,
собственост на М. Ю. С., поради което
ПРИСЪДИ:
и на основание чл. 331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1, вр. чл. 54 от НК й налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.
58А от НК намалява с 1/3 и й налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда от 24.02.2021 г. по НОХД № 345/ 2020 г. по
описа на РС- Провадия, IV-ти наказателен състав.
Районна прокуратура- Варна е внесла обвинителен акт срещу Б. Ю.
С. , родена на 02.03.1970г. в гр.Варна за това, че на 24.10.2018 г., в село Б.,
област Варна, по непредпазливост е запалила имущество със значителна
стойност- гараж с работилница на стойност 5 040 лв, второстепенна
постройка на стойност 800 лв. и лятна кухня на стойност 2 240 лв, всичко на
обща стойност 10 080 лева, собственост на М. Ю. С. - престъпление по чл.
331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения представителят на РП- Варна поддържа в
цялост повдигнатото по отношение на подсъдимата обвинение. Изтъква, че са
налице в своето единство всички съставомерни от обективна и субективна
страна признаци на престъпния състав по смисъла на чл. чл. 331, ал. 1, вр. чл.
330, ал. 1 НК. Изтъква, че обвинението е доказано по един категоричен и
несъмнен начин от всички извършени в хода на разследването действия по
събиране и проверка на доказателствени материали. Допълнително, налице е
и пълно признание от страна на подсъдимата на изложените в обвинителния
акт факти. Предлага се, подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде
наложено наказание "лишаване от свобода", ориентирано към предвидения в
закона минимум. Предлага се, така наложеното наказание "лишаване от
свобода" да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок
от три години. Предлага се, вещественото доказателство- кибрит с надпис
„Зебра“, след влизане на присъдата в сила да бъде унищожен, а сторените в
рамките на досъдебното производство разноски да бъдат възложени в тежест
на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата, адв. Г.Н. АК- Варна, се солидаризира с
казаното от прокурора досежно установеността на престъплението от
обективна и субективна страна. Изразява еднаква позиция досежно
наказанието, което следва да бъде наложено на нейната подзащитна.
В правото си на лична защита, подсъдимата поддържа казаното от
своя защитник. Досежно наказанието, което следва да й бъде наложено, моли
съда, то да бъде в минимален размер.
В правото си на последна дума, моли да й бъде наложено по- леко
наказание и съжалява за случилото се.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Б. Ю. С. е роден на 02.03.1970г. в гр.Варна, живуща в
1
с.Б., обл.Варна, ул.“Люляк“ №8, българска гражданка, с висше образование,
неработеща, неомъжена, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимата Б. Ю. С. живела в с. Б., обл. Варна, на ул. ***. Тя там
обитавала къща, собственост на брат й - св. М. Ю. С. . Живеела в къщата с
него и семейството му. Къщата имала двор, обособен на две части- жилищна
част и стопанска част. На 24.10.2018 г., след 7.00 часа сутринта подсъдимата
Б.С. отишла в стопанската част на двора, находящ се зад къщата. В него
имало стопански постройки, а именно: масивна постройка, навес
(второстепенна постройка) който съдържа в себе си различни стопански
постройки - сая, обор и помещение- стаичка, обособена за отглеждане на
домашни животни. Пред навеса имало сухи клони. До тях тя наредила и други
отпадъци намиращи се в стопанските постройки. След като събрала
отпадъците на едно място с клоните, тя ги запалила като използвала кибрит за
целта. В непосредствена близост под навеса имало натрупани бали с люцерна.
В този момент имало много силен вятър, поради което огънят се разнесъл
наоколо. Вятърът разнесъл огъня до дърва за огрев, натрупани под навеса,
поради което дървата също се възпламенили. Запалила се и сламата, наредена
на бали под навеса. Огънят се разгорял още по- силно и в резултат на силния
вятър освен навесът, обхванал и тухлена постройка- гараж, както и лятна
кухня (мазе), прилежаща към стара тухлена къща. Тогава подсъдимата С.
отишла в къщата и казала на племенницата си- св. Н. Ю. за случилото се и я
повикала да й помогне. След това подсъдимата С. тръгнала към стопанските
постройки и влязла в обора, където имало чешма. Започнала да пълни кофи с
вода, които хвърляла на огъня, но не успяла да го изгаси. Видяла, че огънят е
обхванал покрива и отива към теле, намиращо се в стопанската постройка.
Опитала да освободи животното, но не успяла. Избягала навън, защото
оборът се напълнил с дим. Св. Н. Ю. също се опитвала да изгаси огъня. В
двора при тях отишла съседката им А.. Тя носела маркуч, който поставили на
крана и заедно със св. Н. Ю. започнали да пръскат огъня с вода, опитвайки да
го изгасят. На улицата пред къщата спряла цистерна на фирма „Кристера“ и
започнала да гаси гаража. Бил подаден сигнал на тел. 112, поради което на
място пристигнали два противопожарни автомобила и пожарникарите
загасили огъня. Видно от назначената по ДП оценителна експертиза
стойността на запаления недвижим имот ( гараж с работилница,
второстепенна постройка и лятна кухня) на стойност 10 080 (десет хиляди и
осемдесет) лева. В резултат на пожара са нанесени реални вреди в размер на
1800 лева. Тези щети са нанесени по покривната конструкция на гаража и по
второстепенната постройка. Нанесени щети по останалите сгради няма.
За станалото бил подаден сигнал до РУ Провадия при ОД на МВР -
Варна, като на място пристигнали полицейски служители и бил извършен
оглед на местопроизшествие.
С протокол за доброволно предаване от 24.10.2018 г. подсъдимата С. е
2
предала брой кибритена кутия с надпис „Зебра“.
От заключението на назначената и изготвена по делото пожаро-
техническа експертиза е видно, че причината за възникване на пожара се
дължи на нарушение на противопожарни правила при палене на огън в
близост до лесно запалими материали в условията на силен вятър.
От изисканата и приложена в хода на досъдебното производство
справка за съдимост на подсъдимата С. е видно, че е неосъждана.
От заключението по назначената и изготвена съдебнопсихиатрична
експертиза, се установява, че подс. Б. Ю. С. не се води на диспансерен отчет
към ЦПЗ гр. Варна и не страда от психично заболяване, зависимост към
психоактивни вещества и интелектуално-паметов дефицит. Подс. С. е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към инкриминирания период, както и към момента на
освидетелстването й. Може да възприема и възпроизвежда факти и
обстоятелства от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях,
както и да участва като обвиняем в наказателния процес.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложената фактическа обстановка
се установява от признанията на подсъдимата Б. Ю. С. , заявени по реда на чл.
371, т. 2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза от процеса и надлежно
приобщени по делото доказателствени материали, а именно: протоколи за
разпит на свидетелите, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум към него, скица на поземлен имот, нотариални актове на
недвижим имот, удостоверение за наследници. В рамките на проведеното
досъдебно производство са назначени, съответно изготвени Пожаро-
техническа експертиза, Съдебно- оценителна експертиза, Повторна съдебно-
оценителна експертиза и Съдебно- психиатрична експертиза на подс. С..
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и възприета от съда в настоящите мотиви. Допълнително,
отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти са изцяло
признати от подсъдимата по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Съдът е разяснил на
подсъдимата последиците от нейното изрично изявление, че признава
фактите такива, каквито са отразени в обвинителния акт и е обявил, че на
основание чл. 372, ал. 4 НПК ще се ползва от признанията на подсъдимата
досежно фактите. Предвид изложеното дотук и по аргумент на противното от
чл. 305, ал. 3 НПК, то не се налага по- детайлното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложеното от фактическа страна, то се установява, че са
3
налице в своето единство всички съставомерни елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по смисъла на чл. 331, ал. 1, вр. чл.
330, ал. 1 НК.
С категоричност се изяснява, че на процесната дата, подс. С. се е
намирал в обитаваната от нея къща, находяща се в с.Б., обл.Варна.
Извършвала е и действия по почистване на стопанската част от двора.
Привършвайки с това, съвсем лекомислено и без да се увери, че няма
опасност да предизвика пожар в имота е запалила събраните отпадъци и сухи
клони, като използвала кибрит за целта, вследствие на което, е възникнал
пожар. Така започналият физико- химичен процес на горене бързо е обхванал
недвижимия имот, като е засегнал покривната му конструкция, гредите на
къщата, както и вратите и прозорците. Следва да бъде посочено, че съобразно
заключението по назначената съдебно- оценителна експертиза, общата
стойността на запаления имот възлиза на 10 080 лв. Предвид това, то е налице
признакът от обективна страна- имуществото да е на "значителна стойност".
Съгласно константната практика на ВКС на Р. България, имущественият
критерий за този съставомерен признак е свързан с размера на минималната
работна заплата в страната и той е равен на стойността на четиринадесет
минимални работни заплати към датата на извършване на деянието ( в този
смисъл Р-е № 312 от 27.06.2008 г., постановено по НД № 273/2008 г., ІІІ НО;
Р-е № 45 от 11.02.2009 г., постановено по НД № 658/2008 г., ІІ НО; Р-е № 273
02 07. 2012 г. по НД № 691/ 2012 г., по описа на ВКС, I- во н. о). Съобразно
ПМС № 316/20.12.2017 г. минималната работна заплата към 24.10.2018 г.
възлиза на 510 лв., като стойността на четиринадесет такива е равна на 7 140
лв. От материалите по делото е очевидно, че общата стойността на
инкриминираните сгради е над посочената по- горе, респективно предметът
на престъплението по настоящото производство е годен да обоснове
наказателната отговорност, носена от подс. С.. Следва да се посочи и че при
преценката за съставомерността на престъплението по чл. 331, ал. 1, вр. чл.
330, ал. 1 НК следва да бъде отчитана не стойността на предметите, които са
били унищожени в резултат на осъществения палеж, а стойността на
имуществото, което е било запалено и обективно е могло да пострада.
От субективна страна: процесното престъпление е извършено с
непредпазливост като форма на вина и по- конкретно- при подформа
небрежност. Деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Неговото конкретно
задължение да предвиди възможното настъпване на общественоопасните
последици, произтича от естеството на извършваната дейност и резонната
житейска необходимост от вземане на базисни мерки против възникване на
пожар. Възможността на дееца да предвиди настъпването на
общественоопасните последици следва от неговото добро ментално
състояние и разсъдливост ( съобразно заключението на вещото лице,
изготвило съдебно- психиатричната експертиза на подс. С.). Въпреки това,
4
съвсем лекомислено, деецът не е положил елементарна грижа и не е спазил
основни правила при боравене с открит огън, което е довело и до
възникването и разпространението на пожара.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 303, ал. 2 НПК, съдът
призна подс. С. за виновна в извършването на вмененото й престъпление по
смисъла на чл. 331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК.
По вида и размера на наказанието за извършеното деяние.
За престъпление по смисъла на чл. 331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК се
предвижда наказание "лишаване от свобода" до три години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
влошеното социално, материално и битово положение на подсъдимата. Съдът
взе предвид и обстоятелствата, че деецът е в средна възраст, с добри
характеристични данни, с висока образователна степен, разкайва се за
извършеното и проявява готовност да промени негативната си линия на
поведение. Съдът съобрази и факта, че деецът е с необременено съдебно
минало.
Съдът не установи да са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че наказанието следва да бъде
индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Поради това, то адекватното наказание, което следва да се
определи и наложи на подсъдимата е "лишаване от свобода" за срок от шест
месеца. Предвид заявеното на основание чл. 371, т. 2 НПК изрично признание
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, то на
основание чл. 58а, ал. 1 НК следва така определеното на подсъдимата
наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, да бъде редуцирано
с една трета- тоест, след редукцията се налага наказание четири месеца
"лишаване от свобода".
На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното на подсъдимата
наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, следва да бъде
отложено с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в
законна сила на присъдата. Съдът счита, че с прилагане института на чл. 66,
ал. 1 НК ще бъдат постигнати в цялост целите на наказанието, разписани в чл.
36 НК. Процесното престъпно деяние се явява изолирана и откъслечна проява
в живота на подсъдимата и не е поредно проявление на трайно следвана
престъпна линия на поведение. В тази насока, то е очевидно, че подсъдимата
С. не е лице с трайно изградени престъпни навици и така определеното
наказание ще окаже нужния поправително- превъзпитаващ и
предупредително- възпиращ ефект върху личността й.
5
По веществените доказателства:
Вещественото доказателство- 1 бр. кибрит с надпис „Зебра“, да бъде
унищожен, след вл. в сила на присъдата.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимата Б. Ю. С. бе осъдена да
заплати по сметка на ОД на МВР- Варна сума в размер от 869, 60 лв.,
представляваща сторени в рамките на досъдебното производство разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
6
Съобщи за изтекли лични данни