М О Т И В И
към Присъда № 260096/13.4.2021 г. по НОХД № 2903 по описа за 2020
година на Районен съд Варна, Пети наказателен състав
По
отношение на обвиняемия П.А.О. *** обвинителен акт вх.№ 47958/17.07.2020 г. от
Районна прокуратура Варна по тяхна преписка № 11796/2019 г., по който е
образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.316
вр.чл.308 ал.1 от НК затова, че на неустановена дата през периода от
28.01.2019 г. до 04.02.2019 г. включително, в гр.Варна, пред Райфайзенбанк
България ЕАД, съзнателно се ползвал от неистински официален документ –
удостоверение с изх.№ 33/28.01.2019 г., на който бил предаден вид, че е
съставен от служител на Банка ДСК ЕАД, като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност.
В разпоредителното заседание по
делото защитникът на подсъдимия направи искане съдебното производство да
протече при условията на глава 28 от НПК с освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание. От служебно
изисканата и приложено по делото актуална справка за съдимост на П.О. е видно,
че той не е осъждан, но има наложено административно наказание по АНД №
3532/2014 г. по описа на Районен съд Варна глоба в размер на 1000 лева. От писмо с изх. № 35447-3/04.09.2020 г. от ТД на НАП гр.Варна и заверено за
вярност копие от съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК е видно,
че наложената глоба не е заплатена и по този начин наказанието не е изпълнено. Действително
съществува възможност за повторно приложение на института на чл.78а от НК, но
при наличието на точни условия, каквито са изтичане на давностния срок за
изпълнение на наказанието, след което да изтече и срок равен на този по чл.86
ал.1 т.3 от НК, за да може да се приложи отново институтът на освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Решението на съда
за налагане на глоба е влязло в сила на 13.03.2015 г., давностния срок за
нейното изпълнение изтича на 13.03.2018 г., от когато започва да тече
едногодишния срок по чл.86 ал.1 т.3 от НК или той изтича 13.03.2019 г., а това
е дата, която е след извършване на деянието - обект на разследване по
настоящото производство. Поради изложените обстоятелства съдът остави без
уважение искането на защитата.
На
първото заседание по делото подс.О. се яви лично и с
упълномощения от него адв.Н. и бе установено, че препис от обвинителния акт и от разпореждането
на съда за насрочване на разпоредителното заседание са връчени на подс.О. и е спазен седемдневния срок по чл.247б ал.3 от НПК. За следващите съдебни заседания подс.О. не се
явява, защитникът му декларира, че той е запознат с датите на провеждането им и
е съгласен съдебното производство да приключи в негово отсъствие. С оглед на факта, че обвинението е не е за тежко престъпление по смисъла
на чл.93 т.7 от НК, тъй като се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, поради което не е задължително участието на подсъдимия в съдебно
заседание, била е изпълнена процедурата по чл.247в ал.1 от НПК, като на
подсъдимия е бил връчен препис от обвинителния акт, съобщено му е за насрочване
на разпоредително заседание, за правото му на защитник и възможността делото да
бъде гледано в негово отсъствие, подсъдимият е бил запознат за воденото срещу
него наказателно производство и с оглед неговото процесуално поведение съдът
счете, че делото може да бъде разгледано и в негово отсъствие и съдебното
производство продължи и приключи в отсъствието на подсъдимия.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение. Според
него по категоричен и безспорен начин се установило, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316
вр.чл.308 ал.1 от НК. Фактическата обстановка се установявала от свидетелските
показания, които са непротиворечиви и кореспондират с останалите писмени
доказателства по делото. Посочва, че подсъдимият е извършил деянието при форма
на вина пряк умисъл. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по така
възведеното му обвинение. Като смекчаващо отговорността обстоятелство приема
чистото съдебно минало на подсъдимия О.. Счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и на основание
чл.66 ал.1 от НК същото да бъде отложено с изпитателен срок от три години и да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 445.40 лева.
Защитникът
на подсъдимия адв.С.Н. счита, че подсъдимият не е извършил това деяние
умишлено. Същият е неграмотен, няма данни как се е сдобил с това удостоверение,
не е имал умисъл да излъжи някого или да укрие нещо. Счита, че обвинението
поради липса на субективна страна на деянието не е доказано. Моли съда да се
приложи разпоредбата на чл.78а от НК. В условията на алтернативност моли съда
ако го признае за виновен да му наложи минимално условно наказание, тъй като
обвинението не е за тежко престъпление.
При
разпитите на предварителното производство подсъдимият О.
не се признава за виновен, не дава обяснения, посочва само, че използваният от
него документ е получил от служителка на офис на Банка ДСК ЕАД в кв.Аспарухово
в гр.Варна, която не може да посочи и разпознае.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
21.01.2019 г. бил сключен договор за потребителски кредит № 1901152478881401
между Райфайзенбанк България ЕАД и П.А.О./л.22 от досъдебното производство/ДП/,
по силата на който банката отпуска кредит в размер на 52 250 лева за
рефинансиране на кредит и потребителски нужди. В чл.3.1 на договора е посочено,
че в случай на рефинансиране банката превежда дължимите суми по кредита по
сметка на кредитополучателя в Банка ДСК АД, като кредитополучателят се
задължава в срок до 14 дни при рефинансиране на кредити да представи надлежно
подписано от представител на Банка ДСК ЕАД удостоверение, че задължението към
тази банка е погасено изцяло.
Свидетелката
К.И.Г. работела на длъжност „старши банков служител обслужване на клиенти“ в
Банка ДСК ЕАД клон Аспарухово. На 24.01.2019 г. св.Г. по молба на подс.О. изготвила удостоверение изх.№ 33/24.01.2019 г./л.9
от ДП/ в уверение на това, че П.О. е погасил окончателно кредитна карта с номер
на сметка 02/2560431 с разрешен лимит 1 000 лева и картата е в процес на
закриване. Удостоверението било подписано от св.Б.В.Ц. – мениджър на банковия
клон, поставен му е кръгъл син печат с текст „Банка ДСК ЕАД 313 Варна 36“. На
гърба на удостоверение подс.О. написал собственоръчно,
че е получил удостоверението на 24.01.2019 г. и се подписал.
На
неустановена дата през периода от 28.01.2019 г. до 04.02.2019 г. включително в офиса в клон Пикадили парк на Райфайзен банк България ЕАД подс.О.
представил на св.А.П.Х. – мениджър на офиса удостоверение
изх.№ 33/28.01.2019 г. от Банка ДСК ЕАД клон Аспарухово, че П.О. е погасил
окончателно потребителските си кредити в Банка ДСК ЕАД, както и че кредитна
карта с номер на сметка 02/2560431 с разрешен лимит 1 000 лева е със
свален кредитен лимит и в процес на закриване. Удостоверението носило подписа
на Б.Ц. – мениджър на клон и на него бил поставен син кръгъл печат с текст
„Банка ДСК ЕАД 0327 Варна 11“. Оригиналът на това удостоверение е приложен към
материалите на досъдебното производство – л.21.
От
заключението на комплексна съдебно-графическа и техническа експертиза по
Протокол № 8/07.01.2020 г./л.53 от ДП/, извършена от експерт М.В. *** и
изготвена в хода на досъдебното производство е видно, че:
-
Положеният подпис от името на Б.Ц.
върху удостоверение изх.№ 33/28.01.2019 г. от Банка ДСК ЕАД представлява
имитация на подписа на Б.Ц..
-
Правоъгълният щемпел за изходящ
номер представлява цветно ксерокопие.
-
Положеният кръгъл печат върху
удостоверението не е идентичен с иззетите сравнителни образци на кръгъл печат
на „Банка ДСК ЕАД 0327 Варна 11“.
От заключението на тройна съдебно-графическа експертиза № 14/15.01.2020 г./
л.58 от ДП/, изготвена от експерти М.В., С.С. и З.Д.
от БНТЛ при ОД на МВР е видно, че подписът, положена за „Б.Ц. мениджър на
клона“ в удостоверение изх.№ 33/28.01.2019 г. от Банка ДСК ЕАД е имитиран, като
не може да бъде даден категоричен отговор на имитиран подпис.
От приложеното към ДП заверено копие от
страницата на изходящия дневник на Банка ДСК ЕАД – клон Аспарухово за
Удостоверение изх.№ 33/24.01.2019 г. – л.10 от ДП е видно, че там то е отразено
като „У-е за закр. КК“ с кореспондент П.О., резолиран от 33 с дата 24.01.19.
От Писмо рег.№ 01-20-05265
от 09.08.2019 г. от началник Управление Сигурност при Банка ДСК ЕАД – л.4 от ДП
е видно, че подс.П.О. е клиент на Банка ДСК ЕАД от
2017 година, има четири активни разплащателни сметки, както и три кредита за
текущо потребление. На 16.01.2019 г. П.О. открил сметка 02/25832423 във филиал
Черно море на Банка ДСК ЕАД, по която на три транша са постъпили общо 37 670.08
лева от Райфайзенбанк България АД, които чрез три операции на каса на
23.01.2019 г. били усвоени от О..
От писмо изх.№ ЕП-1263-2/23.04.2020 г. на ТД на НАП гр.Варна/л.98 от ДП/ е
видно, че глобата по АНД № 3532/2014/13.03.2015 г. не е платена.
След
преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият П.А.О. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК с това, че на неустановена дата през периода
от 28.01.2019 г. до 04.02.2019 г. включително, в гр. Варна, пред А.П.Х. –
мениджър флекси офис на Райфайзенбанк България ЕАД,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ – удостоверение с изх. №
33/28.01.2019 г., на който бил предаден вид, че е съставен от служител на Банка
ДСК ЕАД, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, а именно:
-
съдържащи се в гласните доказателствени средства -
обяснения на подсъдимия О., свидетелските показания на К.И.Г., Б.В.Ц., П.Й.С. и
А.П.Х.;
-
съдържащи се в писмените доказателствени средства - заключенията на
съдебно-графическите експертизи, справка за съдимост и други, събрани в досъдебното
и съдебно производство и приобщени по реда на чл.283 от НПК и
-
веществено доказателство - оригинал на
удостоверение изх.№ 33/28.01.2019 г. от Банка ДСК ЕАД.
Съдът
кредитира горепосочените доказателствени средства като обективни, взаимноподкрепящи
се и събрани според изискванията на НПК.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие и се изразява в съзнателно използване на
неистински официален документ.
Накърнени
са обществените отношения в областта на документооборота и неговата защита.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита
липсата на предишни осъждания.
Липсват отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
Причините за извършеното престъпление са стремеж към лично
облагодетелстване.
Подсъдимият П.А.О. е роден
на *** ***, българин, българско гражданство, с начално образование – завършен 6
клас, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и на дееца,
призна подсъдимия О. за виновен в извършване на деянието по чл.316 вр.чл.308
ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи с изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието съдът прецени, че обществената опасност на
деянието и на подсъдимия в случая са в рамките на обичайните при този вид
престъпления. Действително подсъдимият се е ползвал от неистински официален
документ, но това той е направил едва след като вече му е бил отпуснат кредита.
Разпоредбата на чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК, действала по време на
извършване на деянието, предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
Съдът, с оглед личността на подсъдимия, мотивите за извършване на деянието,
обществената му опасност, прецени, че наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца с изпитателен срок от три години ще изпълни целите на наказанието и ще окаже превантивно въздействие върху
последващото поведение на подсъдимия.
На основание чл.189 от НПК съвът осъди подс.П.А.О. да
заплати за разноски на досъдебното производство сумата от 445.40 лева по сметка на ОД на МВР гр.Варна.
Съдът разпореди вещественото доказателство
удостоверение № 33/28.01.2019 г. от Банка ДСК ЕАД да остане по делото.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: