Решение по дело №361/2020 на Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

Номер:                             30.06.2020 год.                гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд              Шести наказателен състав

На десети юни                                       Година: 2020

В публичното заседание в следния състав:

 

                                               Председател: Златко Мазников

                                   Съдебни заседатели:

 

Секретар: Светла Иванова

Прокурор:

 

Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

а. н. дело № 361 по описа за 2020 година

 

 

          и за да се произнесе, съобрази:

          Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 6456 от 17.10.2019 год. на началника на отдел „Контрол“ по РПМ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София.

          Жалбоподателят И.Д.И. твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Претендира за направените по делото разноски.

          Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) счита, че НП е законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

          С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0007308 от 10.09.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – ЗП („Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в” и „г”, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършват или наредят да бъдат извършени следните дейности: …движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя”) за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от същия закон („За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства ”), изразяващо се в това, че на 10.09.2019 год. в 12:15 часа на път I-5, км.222+400 в посока Казанлък – Стара Загора управлявал МПС (моторно превозно средство) с 4 оси с две управляеми оси,  марка „Скания“, модел „П 124“, рег.№ .., като при измерено разстояние между осите 1,46 метра на двойната задвижваща ос на МПС сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос била 26,850 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средство („Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m – 18 t /19 t/“), т.е.  управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на цитираната Наредба („извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3“), респективно – тежко по смисъла на чл.3, т.2 от същата („Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7“), без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ от администрацията, управляваща пътя – АПИ, за дейност от специалното ползване на пътищата. 

        Следователно фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение не позволява да се направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е санкциониран жалбоподателя – за управление на тежко ППС по смисъла на чл.3, т.2, съответно извънгабаритно ППС по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ, без разрешително, или за управление та такова ППС, но без квитанция за платена пътна такса, тъй като това са две различни хипотези. Движението без разрешително съответства на хипотезата на чл.14, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ и тогава действително ще е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Наредбата, респективно – ще е осъществен състава на чл.53, ал.1, т.2 от Наредбата, а когато движението се извършва без платена такса, ще е налице изключението на чл.14, ал.3 от Наредбата и ще е осъществен съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП (Закон за движението по пътищата). Разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП, а в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата просто се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт, т.е. заплащането на такса е фактическо действие, обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за това административен орган в определен срок, поради което няма как да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент от нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.„б“ от ЗП. Ето защо не само от юридическото, но и от фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение, а и за да би могло да се прецени налице ли е съответствие между тях, от съдържанието на НП следва недвусмислено да явства волята на административнонаказващия арган в обсъжданата насока, т.е. да бъде изрично и ясно посочено дали за движението на процесното ППС е било необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл.26 от ЗП, или само заплащането на такса. В случая обаче в обстоятелствената част на НП на няколко места е посочено, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС и конкретно на управляваното от жалбоподателя ППС се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), след което и въз основа на вече приетите за установени факти при фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение е изведен крайният извод, че жалбоподателят е осъществил движение на ППС, което е извънгабаритно по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) от АПИ – страница втора (последен абзац) и страница трета (първи абзац) на НП, т.е. отново не става ясно дали за движението на процесното ППС е било необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл.26 от ЗП, или заплащането на такса, което очевидно внася неяснота относно обсъжданото  и релевантно за съставомерността на деянието обстоятелство. Без правно значение е дали фактите (фактическите констатации по време на извършената проверка), на които се основава конкретното административнонаказателно обвинение, и в частност съвкупната им преценка с юридическото формулиране на последното, позволява да се направи извод коя от двете хипотези е налице в случая, тъй като, както беше отбелязано, именно въз основа на тези факти е прието от административнонаказващият орган, че жалбоподателят е управлявал процесното ППС без разрешение – разрешително или квитанция за платени пътни такси, т.е. волята му, обективирана в НП, не е еднозначна, респективно – нарушава правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

          Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посоченото формално основание, без поради това да е необходимо разглеждането на спора по същество, като с оглед на изхода от делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в размер на сумата от 360 лева, съставляваща заплатеното адвокатско възнаграждение на  представлявалия го упълномощен защитник, а на съда – направените съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 26,58 лева, съставляваща изплатени от бюджета на съда пътни разходи на св.Г.П.Г. за явяването му в съдебно заседание.  

          Водим от горните мотиви, съдът  

        

                                               Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 6456 от 17.10.2019 год. на началника на отдел „Контрол“ по РПМ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София. 

 

          ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр. София да заплати на И.Д.И. ***, ЕГН **********, направените от него разноски по делото в размер на сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, съставляваща заплатеното адвокатско възнаграждение на представлявалия го упълномощен защитник.

 

          ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр. София да заплати по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 26,58 лева (двадесет и шест лева петдесет и осем стотинки), съставляваща изплатени от бюджета на съда пътни разходи на свидетеля Г.П.Г. за явяването му в съдебно заседание.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: