№ 194
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Димитър Ангелов Молев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601301 по описа за 2021 година
С Присъда № 105/29.05.2020 г., постановена по НОХД № 5598/2019 г. по
описа на Пловдивския районен съд, подсъдимият П. В. Н. е признат за
невиновен в това, за периода от м. февруари 2017 г. до м. август 2019 г.
включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение №
2402/22.06.2011 г., влязло в сила на 16.07.2011 г. на Районен съд – гр.
Пловдив, III-ти бр. състав, да издържа свой низходящ – малолетното си дете
Н.П.Н., с ЕГН **********, на месечна издръжка в размер на 500 лв.,
съзнателно да не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 31 /тридесет и една/ месечни вноски по 500 лв.,
всичко на обща стойност 15 500 лв., поради което и на основание чл. 304 от
НПК, е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК. Срещу така постановения съдебен акт, е постъпил
протест от Районна прокуратура – гр. Пловдив, с който се твърди
неправилност. Иска се Присъдата да бъде отменена изцяло, като вместо нея
бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, както и да бъде осъден да заплати сторените в
производството разноски.
Към протеста е постъпило и допълнително изложение с подробни
съображения, в подкрепа на направеното искане. Твърди се, че
първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила при оценката на доказателствата по делото, като въз основа на това е
1
достигнал и до неправилния правен извод за невинността на подс. Н.. Сочи
се, че съдът незаконосъобразно е приел, че подсъдимият е надвишил сумата
по дължимите от него месечни вноски за издръжка на детето, като е
игнорирал показанията на свид. П. и по-конкретно твърденията й, че голяма
част от надвнесената от подс. Н. сума, е била изразходвана за личните му
нужди, както и за разходи на фирмата му. Изтъква се, че през
инкриминирания период подсъдимият е заплатил само една вноска в размер
на 500 лв., като заплатените от него суми в по-ранен период не следва да се
„прихващат“, доколкото подс. Н. е изпълнявал морално и човешко
задължение към детето си.
По подадения протест, е образувано ВНОХД № 1443/2020 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, като въззивният съд е отменил
първоинстанционната присъда и вместо това е признал подсъдимия Н. за
виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложил наказание
„пробация“, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
НК за срок от осем месеца. Присъдата е потвърдена в останалата й част.
Присъдата на ПОС е обжалвана пред Върховния касационен съд от
защитника на подсъдимия – адв. З., с искане за отмяна и постановяване на
нова – оправдателна присъда. В жалбата и в допълнението към нея, са
изложени доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 348,
ал. 1 от НПК. С Решение № 78/04.06.2021 г., постановено по н. д. № 283/2021
г. по описа на ВКС, Присъдата, постановена по ВНОХД № 1443/2020 г. по
описа на ПОС, е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. Съставът на Върховния касационен съд е приел, че при
постановяване на съдебния си акт, ПОС не е изпълнил задължението си за
изграждане на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, поради което
част от правните изводи за осъществен състав на престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК, почиват на предположения.
Предмет на настоящото въззивно производство е Присъдата на
първостепенния съд, протестирана от Районна прокуратура – гр. Пловдив, с
която подс. Н. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
държавното обвинение заявява, че не поддържа така подадения от РП –
Пловдив, протест. Излага съображения относно това, че Присъдата на
първостепенния съд е правилна и законосъобразна, доколкото възприетата от
съда фактология, кореспондира със събраните в първоинстанционното и в
предходното въззивно производство доказателства. Твърди, че в случая не е
осъществен състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, доколкото
подсъдимият е заплатил предварително дължимата издръжка на своя
низходящ.
Подсъдимият Н. и защитникът му – адв. З., сочат, че повдигнатото
обвинение е несъставомерно от обективна и от субективна страна, като в тази
връзка искат първоинстанционната Присъда да бъде потвърдена.
2
Пловдивският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, след като
обсъди приложените по делото доказателства, съобрази изложените от
страните доводи и служебно провери правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и дадените указания
в Решение № 78/04.06.2021 г., постановено по н. д. № 283/2021 г. по описа
на ВКС относно приложението на закона, намира за установено
следното:
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. В. Н. е роден на ******** г. в гр. ********, живущ в
****, ***, български гражданин, разведен, с висше образование, неработещ,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н. и свидетелката В.П. сключили граждански брак на
**** г., като на **** г., се родил синът им Н.П.Н..
С Решение № 2402/22.06.2011 г. на Районен съд – гр. Пловдив,
постановено по гр.д. № 3641/2011 г. по описа на съда, влязло в сила на
16.07.2011 г., бракът между подсъдимия и свид. П., бил прекратен. С
Решението, подс. Н. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 500
лв., на своя низходящ – малолетния си син Н.Н., чрез неговата майка и
законен представител – свид. П..
След постановяване на съдебното решение, подсъдимият започнал да
плаща редовно месечната издръжка на детето си в размер на 500 лв., като за
периода от 27.06.2011 г. до 20.12.2016 г. включително, както и на
неустановена дата през месец февруари 2018 г., заплатил парична сума в общ
размер на 33 750 лв. През посочения период /27.06.2011 г. – 20.12.2016 г./,
подс. Н. заплащал и допълнително суми, също в размер на 500 лв. за всеки
текущ месец, в общ размер на 33 250 лв., като съгласно отразеното в
оформените разписки, приобщени в хода на досъдебното производство,
основанието за така заплащаните суми, било „допълнително за издръжка“.
По този начин, в периода от 27.06.2011 г. до месец февруари 2018 г.,
подсъдимият заплатил суми по задължението си за издръжка по отношение на
сина му Н.Н., в общ размер на 67 000 лв.
Същевременно, от момента на влизане в сила на Решение №
2402/22.06.2011 г. на Районен съд – гр. Пловдив, III-ти бр. състав,
постановено по гр.д. № 3641/2012 г., до края на инкриминирания период,
общият дължим размер на всички задължения за издръжка бил 49 250 лв.,
като същият е по-малък от сумата от 67 000 лв., платена по задължението за
издръжка от страна на подсъдимия Н. в периода от 27.06.2011 г. до месец
февруари 2018 г.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза с поставени въпроси относно размера на платените и
неплатените вноски за месечна издръжка на детето Н.Н., за периода от
16.07.2011 г. до датата на изготвяне на експертното заключение.
Назначена е и е изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
3
отново касаеща платените и неплатените вноски за месечна издръжка на
детето Н.Н. и отново за периода от 16.07.2011 г. до момента на изготвяне на
експертното заключение.
Според заключението на изготвената в хода на разследването, съдебно-
почеркова експертиза, подписите, поставени на мястото на „Получил сумата –
В.В.П.“ върху разписките за получени за издръжка пари, вероятно не са
изпълнени от лицето В.В.П..
С Постановление от 22.01.2019 г., е назначена и изготвена тройна
съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение /кредитирано с доверие
от първия съд/, се установява, че горепосочените подписи са изпълнени от
лицето В.В.П..
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото съдът е приел, че изготвените в
хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза /изготвена
на 02.04.2019 г./ и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /изготвена на
27.06.2019 г./, не обхващат целия инкриминиран период. Според
заключението на така изготвената допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, ценено с доверие от съда, размерът на платените вноски по
задължението за месечна издръжка на детето Н.Н. за периода 16.06.2011 г. –
до месец август 2019 г. включително, е 67250 лв., като не са налице неплатени
вноски за периода от 16.06.2011 г. до месец август 2019 г., включително.
Вещото лице е отговорило, че задължението на подсъдимия Н. в
инкриминирания период, е изпълнено с вноски от разписки за получена
издръжка с начална дата 15.04.2014 г., до вноски с разписки за получена
издръжка от дата 21.07.2015 г. – крайна дата на издължаване на задължението
за инкриминирания период.
Първостепенният съд е приел заключенията на всички експертизи, като е
посочил, че не кредитира заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертизи по отношение на въпроса – кога и в какъв размер са заплатени
задълженията за издръжка от страна на подсъдимия, доколкото според съда,
този въпрос по съществото си е правен, а не счетоводен.
Заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-почеркова експертиза също не е ценено от първия съд, тъй като е
констатирано, че при изслушването си в съдебно заседание, самото вещо
лице, изготвило заключението, не поддържа същото, тъй като твърди, че при
изготвянето му не е бил наличен достатъчно сравнителен материал в
оригинал.
Съдът е кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели П.
и К., както и обясненията на подс. Н..
При тези установени фактически положения, първостепенният съд е
достигнал до извода, че със своите действия подсъдимият не е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1
от НК. Съдът е приел, че от момента на възникване на задължението на
подсъдимия за заплащане на издръжка на своя низходящ до края на
4
инкриминирания период, общият дължим размер на всички задължения за
издръжка е 49 250 лв., като същият е по-малък от сумата от 67 000 лв.,
платена от страна на подсъдимия. Съдът е аргументирал, че подсъдимият е
заплатил вноските, предмет на обвинението, още преди началото на
инкриминирания период, сочен от прокурора, като в този смисъл е изтъкнал,
че не съществува пречка паричното задължение, с предмет – заплащане на
издръжка, да бъде изпълнено и преди настъпване на падежа. Според първия
съд, предварителното плащане се установява от приложените в досъдебното
производство разписки, в които е отразено, че платените суми са
„допълнително за издръжка“, като изпълнението на задължението преди
настъпване на падежа, по никакъв начин не нарушава правото на низходящия
да бъде издържан.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие, при предходното
разглеждане на делото, са събрани писмени доказателства относно
имущественото състояние на подсъдимия през инкриминирания период,
които са прочетени и приети по настоящото въззивно производство.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед приобщените
доказателства при предходното разглеждане на делото от въззивната
инстанция, във възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, се
налага да се внесат допълнения и промени, както следва:
С Решение от 21.04.2017 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, потвърдено с
Решение от 26.04.2017 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, Дружеството
„***“ ООД, на което подсъдимият бил ****, било обявено в несъстоятелност.
Подс. Н. участвал в управлението на още пет търговски дружества – бил ****
на „********“ ЕООД, ******* на „****“ АД, **** на „*****“ ЕООД,
управител на „*** ***“ ЕООД и собственик на 49 % от капитала на „******“
АД. Начисленият облагаем доход, върху който подсъдимият бил осигуряван
от дружеството „******“ АД от 2017 г. до април 2018 г., бил 10 653,16 лв., а
последният осигурителен доход, деклариран за май 2018 г., върху който бил
осигурен, възлизал на 6791, 72 лв. По същото време, останалите търговски
дружества, в управлението на които участвал подсъдимият, започнали да
срещат трудности, което довело и до настъпване на лични финансови
затруднения за него. За 2017 г. подс. Н. не заплатил дължимата месечна
издръжка на своя низходящ, а за 2018 г. заплатил сумата от 500 лв. за месец
февруари. От началото на 2019 г. до месец август 2019 г. подсъдимият не
заплатил нито една от месечните суми за издръжка на сина си, въпреки
наличие на възможност за това.
Тези допълнения във фактическата обстановка се установяват от
приобщените в хода на предходното въззивно производство писмени
доказателствени източници – справки от Агенция по вписванията, имотния и
търговския регистър, относно притежавани недвижими имоти от подсъдимия,
съществуващи търговски дружества с негово участие, както и документация
за всички вписвания по партидата на съответните търговски дружества,
справки от НАП за подадени годишни данъчни декларации за същите
търговски дружества, за наличие на трудови договори, сключени от самия
подсъдим, справка от НАП с данни за осигуряване. Настоящият съдебен
5
състав кредитира тези писмени доказателства, тъй като същите са относими
към предмета на доказване и установяват обективната финансова възможност
на подс. Н. да изпълнява задължението си за издръжка към инкриминирания
период. Настоящата инстанция кредитира и приложените в хода на
досъдебното производство разписки за извършени месечни плащания за
издръжка от страна на подс. Н. към свид. П.. От тези писмени доказателства
се установява какъв е размерът на паричните средства, заплатени от
подсъдимия за издръжката на неговия низходящ, кога и на кого са заплатени
тези средства, както и за кой период от време се отнасят.
Следва да бъдат ценени с доверие и показанията на свидетелите П. и К..
От показанията на свидетелката П. се установява моментът на сключването и
прекратяването на брака й с подсъдимия /тези обстоятелства се установяват и
от приложените в хода на първоинстанционното съдебно следствие писмени
доказателства/, размерът на присъдената издръжка и изпълнението на
алиментното задължение от страна на подс. Н..
От показанията на свид. К., които кореспондират с останалите
приобщени писмени и гласни доказателства, се установява фактът на
полаганата от страна на подсъдимия грижа спрямо неговия низходящ както
във времето преди инкриминирания период, така и след това. От показанията
на тази свидетелка се установява и постепенното влошаване на финансовото
състояние на подс. Н. – факт, подкрепящ се и от писмената документация,
приобщена при предходното разглеждане на делото от ПОС.
Настоящият съдебен състав дава вяра на обясненията на подсъдимия в
частта им, в която същият твърди, че доброволно е давал двойна сума за
издръжка на сина си. Не се кредитира с доверие обаче, изложеното от подс. Н.
относно това, че плащаните от него допълнителни суми за издръжка се
отнасят за бъдещ период. Видно от приложените по делото разписки,
представени от самия подсъдим в хода на досъдебното производство,
допълнителните плащания са били извършвани за конкретния текущ месец.
Макар подс. Н. да твърди, че изплатените суми са за бъдещ период, различен
от този, отразен в съставените разписки, то той не е посочил конкретен такъв
период, към който да бъдат отнесени плащанията. Не се цени и изложеното от
подсъдимия, че не е имал доходи, за да заплаща издръжката си през
инкриминирания период. Тези твърдения се опровергават от описаните по-
горе доказателствени източници, относно съществуващите търговски
дружества с участието на подсъдимия.
Законосъобразно, първостепенният съд не е кредитирал с доверие
съдебно-почерковата експертиза от 23.10.2018 г., доколкото изготвеното
заключение не се подкрепя от вещото лице, достигнало до различно
становище при участието си в изготвянето на назначената тройна съдебно-
почеркова експертиза. Заключението на последната е обосновано, пълно и
ясно, поради което и въззивният съд го кредитира с доверие. От същото се
установява, че свид. П. е положила подписите в графа „получател“ на
приложените разписки в хода на досъдебното производство.
Заключението на изготвената в хода на съдебното следствие
6
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което не са налице
неплатени вноски по задължението за месечна издръжка на детето Н.Н. за
периода от 16.06.2011 г. до месец август 2019 г., включително, е послужило за
правния извод на първия съд относно невинността на подсъдимия. Следва да
се отбележи, че експертното заключение по съществото си представлява
мнение, респ. заключение, на лице, притежаващо специални знания в
конкретната област, което мнение съдейства за изясняване на обстоятелствата
по делото. Експертното заключение винаги следва да съдържа оценка по
фактически въпроси и никога по въпроси, свързани с правилното прилагане и
тълкуването на закона. В този смисъл, експертното заключение не може и не
следва да замества волята на съда по въпроса за отговорността на подсъдимия
и съставомерността на извършеното от него. Предвид това, настоящият
съдебен състав не кредитира това заключение по въпроса, налице ли са
неплатени вноски по задължението за издръжка на подсъдимия през
инкриминирания период. Следва да се отбележи, че в мотивите си и
първостепенният съд е счел, че въпросът дали и кога подсъдимият е заплатил
сумите, предмет на задължението му за издръжка, е правен, а не счетоводен и
подлежи на преценка по същество от страна на съда. Независимо от това,
Районният съд погрешно е приел, че подсъдимият е заплатил дължимите
вноски, предмет на обвинението, още преди началото на сочения в
обвинителния акт инкриминиран период, позовавайки се на изготвеното в
хода на първоинстанционното съдебно следствие заключение на съдебно-
счетоводната експертиза. Според настоящия съдебен състав, предварително
изпълнение на задължението за издръжка не се установява от доказателствата
по делото. Нито от предадените от подсъдимия в хода на досъдебното
производство разписки, нито от показанията на свид. П., може да се направи
извод, че допълнителните плащания касаят някакъв бъдещ период, различен
от този, отразен в съответните разписки. Именно в разписките е изрично
отбелязано, че допълнително платената парична сума се дава за издръжка на
малолетното дете за посочения конкретен месец. Твърденията на подсъдимия,
че с допълнителните плащания е желаел да осигури детето си, в случай че в
бъдеще изпитва финансови затруднения, очертава само възможно намерение,
което обаче не е намерило отражение в действията му. При наличие на
изрична писмена уговорка за периода, за който се прави плащането,
необосновано първоинстанционният съд е направил извод, че това плащане
може да се отнесе към друг, бъдещ период. Тук е мястото да се отбележи и че
макар размерът на дължимата издръжка да е определен от съда с влязъл в
сила съдебен акт, за родителите не съществува пречка да предоставят и
допълнителни средства, с които да се посрещат и допълнително възникналите
нужди на детето.
Въз основа на правилно установените факти, предвид събраните и
приобщени допълнителни доказателства от предходното въззивното
производство, настоящият съдебен състав прие, че в случая инкриминираното
поведение на подсъдимия осъществява елементите от състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, но само формално, доколкото в
случая не са настъпили вредни последици извън съставомерните, по
7
отношение на лицето, на което се дължи издръжка. Поради това, настоящият
съдебен състав, счете, че в конкретния казус обществената опасност на
извършеното престъпление се явява явно незначителна по смисъла на чл. 9,
ал. 2, пр. 2 от НК.
За да направи този извод, въззивният съд прие, че явната
незначителност на обществената опасност на конкретното деяние, следва от
това, че независимо, че подсъдимият не е изпълнил задължението си за
плащане на издръжка, то същият не е проявил и престъпна безотговорност.
Напротив, бил е заинтересован и е осигурил, дори надплатил необходимите
средства за издръжка на своя низходящ, макар и предварително и не по
формално предвидения за това начин. Преценката на тези обстоятелства,
наред с липсата на криминалистична регистрация и осъждания на
подсъдимия, както и добрите му характеристични данни, дадоха основание на
настоящия съдебен състав, преценявайки степента на засягане на защитените
от закона обществени отношения, да приеме, че в конкретния случай, същата
е явно незначителна.
За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за
визираното продължено престъпно посегателство по чл. 183, ал. 1 от НК, е
изискуемо инкриминираното неизпълнение на алиментни задължения да е
съзнателно, като авторът на неправомерното деяние да има обективна
възможност за изпълнение на задълженията си. Т.е. – в случая е безспорно, че
подс. Н. съзнателно не е изпълнил задължението си. Веднага следва да се
подчертае, че според настоящия съдебен състав, въпреки настъпилите във
времето финансови трудности за подсъдимия, същият като здрав и
трудоспособен човек не може да бъде оправдан за неизпълнението на
задължението си, доколкото не се установиха пречки от непреодолим
характер, препятстващи изпълнението на задължението му. От
доказателствата по делото не се установи през инкриминирания период
подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да заплаща месечната
издръжка на своя низходящ, доколкото същият е можел да извършва
търговска дейност, от която да реализира лични финансови приходи, чрез
представляваните от него търговски дружества, които не са били лишени от
възможност за участие в търговския оборот /с изключение на „***“ ООД/.
Още повече, подс. Н. не се е възползвал и от предоставената законова
възможност, визирана в чл. 150 от Семейния кодекс – да поиска изменение на
размера на присъдената издръжка. Независимо от това обаче, в контекста на
изложеното, настоящата инстанция прие, че инкриминираното деяние не
очертава типичната за тези видове посегателства обществена опасност и не
налага прилагането на санкционните средства на наказателното право по
отношение на подсъдимия, поради своята престъпна несъставомерност.
Присъдата е правилна в частта, в която Пловдивският районен съд се е
произнесъл по отношение на разноските, съобразно разпоредбата на чл. 190
от НПК.
8
Воден от горните съображения и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл.
337, ал. 3, пр. 2 и чл. 338 от НПК, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 105/29.05.2020 г., постановена по НОХД №
5598/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, с която подсъдимият П. В.
Н. е признат за НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК, като на основание чл. 337, ал. 3, пр. 2 от НПК го ОПРАВДАВА на
основание чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК, за това, че макар формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление, извършеното деяние,
поради своята малозначителност, е с явно незначителна обществена опасност.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Да се уведомят страните за постановеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9