РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Бургас, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100500097 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от
адв.Кермедчиев, процесуален представител на З. П. Д., от гр.А., ул.Б. К. № *
против решение № 114/19.11.2021г по гр.д.№260/21г на районен съд –Айтос,
в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивницата против М.Д. и
Л.М. ревандикационен иск за разликата от 7,15 кв.м. до предявения размер от
26 кв.м. от УПИ ХIII – 1849 в кв.114 по плана на град Айтос и е уважен
предявения от М.Д. и Л.М. насрещен установителен иск за собственост за
площ от 13 кв.м.,отразени като придаваеми части от УПИ ХIII-1849 към
собствения на ищците по насрещния иск УПИ ХII-1848 в кв.114 по плана на
гр.Айтос.С нарочна молба е уточнено, че решението на районния съд се
атакува само в частта, в която е отхвърлен ревандикационният иск за 13 кв.м.
дворно място, имащо статут на придаваемо по регулация към УПИ ХII-1848 в
кв.114 по плана на гр.Айтос и в частта, в която е уважен предявеният
насрещен иск за същите 13 кв.м. Въззивницата счита атакуваното решение за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според нея не е доказано по
делото, че процесните 13 кв.м. са идентични с някои от имотите по
представения Оценителен протокол от 25 март 1968г и разписка от 2
ноември 1970година, а също така счита, че това не представляват документи
за уредени регулационни сметки. Посоченото в протокола придаваемо място
е с площ 83 кв.м. с паянтова сграда в него, докато процесното място от 13
кв.м. е незастроено. По този протокол мястото се взема от имот №777, като
1
негов съсобственик е посочена ЖСК „Съзнание“, а според експертизата П.
П. е собственик на имот пл.№771 по действащия тогава регулационен план.
Имот пл.№777 се намира югоизточно от имот пл.№774, с лице към ул.“Д.З.“,
която е успоредна на ул.“Б. К.“, на която се намират имотите на страните.В
т.2 от протокола са описани други 16 кв.м., които също не са идентични с
процесните 13 кв.м. и се придават от имот пл.№777. В т.3 от протокола са
описани 11 кв.м. ,които се придават от друг имот, на наследници на И. Х. П.,
собственици на имот пл.№776.По отношение на разписката се сочи ,че тя
документира отношения между лица, живущи на ул.Б. К. №* и П. П. ,живущ
на ул.Б. К. №*,по повод придаваемо място ,в което има кухня ,собственост на
последния.Това лице П. живее в имот, разположен южно от този имот ,а
имотът на ответниците се намира на ул.Б. К. № *, което според въззивницата
означава, че имотът, посочен в разписката се намира в противоположна
посока на процесните 13 кв.м.Освен това, оценителният протокол и разписка
не са документи с вещноправни последици и няма доказателства да е
осъществена процедурата по придобиване на недвижим имот по регулация,
която представлява сложен фактически състав и приключва с издаване на
нот.акт за собственост по регулация. Постановеното решение не е съобразено
с действащия и предходните планове на гр.Айтос.Според действащия план на
града, процесните 13 кв.м. имат статут на придаваеми по регулация от ПИ
1849 към УПИ ХII -1848 и той има характер на официален документ. От
документите за собственост на ищцата е видно,че площта на ПИ №1849 е 280
кв.м., а на УПИ ХIII-1849 е 262кв.м., като разликата включва и спорните 13
кв.м. Същото се отнася и до имота на ответниците – площта на ПИ №1848 е
183 кв.м., а на отредения за него УПИ ХІІ-1848 е 196 кв.м., като разликата се
дължи на придаваемото място от 13 кв.м. от ПИ 1849. Статутът на тези
спорни 13 кв.м. като придаваемо място е потвърден и от събраните по
делото доказателства, в частност заключението на вещото лице по
назначената експертиза.
Обжалваното решение е неправилно и тъй като ответниците не могат
да придобият спорните 13 кв.м. по давност поради законови ограничения.
Съдът е приел, че от 1984година праводателите на ответниците са
установили владение върху този терен. Действащият и понастоящем
кадастрален и регулационен план е одобрен през 1986 година и в него такава
ограда няма нанесена в кадастъра и процесните 13 кв.м. продължават да
бъдат част от имот пл.№1849 и между тях и останалата част на имота липсва
имотна граница. Не са осъществени и законови процедури за отстраняване на
грешка или непълнота на кадастралната основа. Районният съд неправилно е
изтълкувал наличието на регулационна граница между бившите парцели
ХІІІ-771 и ХІІ-774,775 по недействащите планове ,която съвпадала с
регулационната граница между УПИ ХІІІ-1849 и УПИ ХІІ-1948 по сега
действащия план на града. Предходните планове са недействащи, а
посочената граница е регулационна, а не имотна, каквато е и границата по
сега действащия план. За делото е меродавна кадастралната/имотна/ граница,
а не регулационната, а двете граници следва да съвпадат. Неправилно е
приложил съдът и ТР №3/1993г на ОСГК, което е издадено по приложение на
2
чл.33,ал.1 и 2 ЗТСУ. Анализирайки това решение, въззивната страна счита,
че, за да се счита приложен ДРП от значение е съвпадението на
регулационните с имотните граници. От представените доказателства по
делото липсва съвпадение между регулационните линии и имотните граници
на процесните 13 кв.м., имащи статут на придаваеми по регулация, но с
неуредени регулационни сметки. По въпроса за давността се посочва, че
чл.200,ал.1 ЗУТ забранява придобиване по давност на реални части от ПИ,
ако не отговарят на изискванията за минимални размери по чл.19 от същия
закон, а процесните 13 км.м не отговарят на тези изисквания. Такава забрана е
съществувала и по ЗТСУ, освен ако давността не е изтекла преди влизане в
сила на този закон.Позовава се и на забраната за придобиване по давност на
недвижими имоти за населени места, за които се прилага ЗСГ.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи
ревандикационния иск за 13 кв.м. придаваемо място и да се отхвърли
насрещния установителен иск за собственост за същото място. Няма искане
за нови доказателства.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от М.Д. и Л. М., чрез
адв.Здравко Костов. В него жалбата е оспорена като неоснователна. Счита,
че е установено по делото, че праводателите на ответниците са завзели имота,
ползват го в реални граници от 1968година и до момента не е имало спор по
отношение на границите и прилагането на регулацията между двата
имота.След като е одобрена регулацията с планове от 1971г и 1986г
ответниците и техните праводатели са владяли имота повече от 10 години и
отчуждителното действие на плана не е отпаднало по силата на пар.8 от ПР
на ЗУТ, тъй като в момента на влизане в сила на закона планът е приложен и
УПИ, включващо тези 13 кв.м. е собственост на ответниците.Установено е
също така, че между страните никога не е имало спор за това къде минава
имотната и регулационната граница и никой не е оспорвал факта, че
праводателите на ответниците и те самите владеят тези 13 кв.м. и поради
това е направено възражение за придобивна давност. Счита, че ТР №3/1993г
на ОСГК на ВС и приетото в него относно понятието „приложена регулация“
следва да намери приложение и в хипотеза, при която към влизане в сила на
ЗУТ обезщетението за придадени към парцела части от съседен имот не е
заплатено, но те са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10
години.В този случай не се прилага разпоредбата на пар.8 от ПР на ЗУТ.
Твърди се също, че праводателите на ищцата притежават само ½ ид.част
от УПИ ХІІІ-1849 в кв.114, от което следва , че ищцата не е придобила
правото на собственост върху поземлен имот с пл.№1849, тъй като
продавачите не са негови собственици. За разликата в квадратурите между
ПИ и УПИ в размер на 18 кв.м. праводателите й не разполагат с документ за
собственост ,от които да се установи наличие на придаваеми места от УПИ
ХІІІ -1849 към УПИ ХІІ-1848 и ищцата не може да претендира тяхното
предаване. Правото на собственост на праводателите й включва УПИ ХІІІ-
1849, за които не е имало неуредени регулационни сметки.Продажбата, от
която черпи права ищцата няма вещноправен ефект по отношение на
разликата между площта на ПИ с пл.№1849, целия с площ 280 кв.м. и площта
3
на УПИ ХІІІ-1849, целия с площ 255 кв.м.
Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди атакуваното
решение.Няма искания за нови доказателства.
Предявен е иск от въззивницата- ищца с правно основание чл.108 ЗС и
насрещен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1
ГПК.
Ищцата твърди,че е собственик на ½ ид.ч. от ПИ №1849 с площ
280кв.м., за който е отреден УПИ №XIII-1849 в кв.114 по плана на гр.Айтос с
площ 262 кв.м.,като ответниците владеят 13 кв.м. от имота, имащи статут на
придаваемо място по регулация от собствения на ищцата имот към УПИ
ХII-1848, собствен на ответниците и в рамките на преклузивния срок по
пар.6 от ПР на ЗУТ не са уредени регулационните сметки.Ответниците в
отговора на исковата молба оспорват претенцията, като твърдят,че след
урегулирането на имотите границата е изместена перпендикулярно на
улицата, поставена е ограда от мрежа, която е останала в първоначалния си
вид до 2020г ,когато е преместена от ищцата.На осн.чл.110 ЗТСУ
регулацията има непосредствено отчуждително действие и по силата на
регулационния план праводателите на ответниците са станали собственици
на спорните 13 кв.м.Също така последните са заплатили обезщетение на
собственика на бивш парцел ХIII- 777 П. П., но не се представят платежни
документи за уредени сметки.Твърди се,че при изготвяне на втория
кадастрален план на населеното място от 1971г е извършено заснемане на
спорните 13 кв.м.,заети от постройка на бившия собственик и неправилно са
ги предали към имот с пл.№1849 в кв.114, като тази грешка е пренесена
автоматично в плана, одобрен със заповед №РД-14-02-123/10.02.1986г, когато
не е извършено заснемане на имотите.След смъртта на П. П. е премахната
постройката и оградата е поставена по регулационните линии и ответниците
са владяли имота в цялост.Грешката в кадастралната основа е довела до това
,че на скицата ,която е издадена спорните 13 кв.м. излизат като придаваеми
към имота на ответниците от имота на ищцата, което води и до грешка в
описанието на имотите в нотариалните актове. Твърди се, че регулацията е
приложена, тъй като праводателите на ответниците са заели имота ,ведно с
придаваемото място, започнали са строителство, имотът е бил ограден, като
оградата е поставена по имотните граници и са владяли по този начин повече
от 10 години след влизане в сила на ДРП от 1971г и 1958г.Предявен е и
насрещен установителен иск за собственост, като са изложени аналогични
факти в обстоятелствената част на исковата молба.
Районният съд е отхвърлил ревандикационният иск за 13
кв.м.,предаваемо място и съответно е уважил предявения насрещен
установителен иск за същия терен, като е изложил мотиви,че
дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие и
разместването на собствеността настъпва с влизането му в
сила.Собствеността върху придаваемите части получава значение на
безусловно придобивно основание от деня, в който е приложена, а това става
или със заплащане на придадените части към парцела от съседните имоти или
чрез завладяването им и упражняване на владение в продължение на 10
4
години .Прието е,че по силата на първия регулационен план от 1958г
процесната част от 13 кв.м. попада в парцела на праводателите на
ответниците, последните владеят тази част от 1984г, когато е поставена
телената ограда,която минава по протежение на вътрешната регулационна
линия между процесните имоти.На база на събраните гласни доказателства и
заключението на вещото лице е направен извод ,че границата между двата
имота е такава ,каквато е била по плановете от 1958 и 1971г и не е променяна
,праводателите на ответниците ,а впоследствие и те са владели спорната
площ от 13 кв.м.Това владение продължило и срокът по чл.79,ал.1 ЗС е
изтекъл по време на действието на ЗТСУ и праводателите на ответниците са
придобили процесната реална част най-късно в края на 1994г.Съдът също
така е приел,че представените от ответниците оценителен протокол и
разписка са индиция ,че регулационните сметки относно частта от бившия
имот №771,която попада в бивш парцел XII- 774,775 са уредени , а в тази
придаваема част попада и терена от 13 кв.м.,видно от скицата на вещото
лице.Що се отнася до възражението,че е налице забрана за придобиване по
давност при действието на ЗУТ и ЗТСУ,съдът е приел,че то не държи сметка
за прякото вещно действие на влезлия в сила ДРП-собственика на
парцела,към който се придава част от съседен имот ,става собственик на
придадената част по силата на самия план.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по
останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на
решението, съдът намира следното :
Във връзка с възражението в жалбата, че не е доказана идентичност
между процесните 13 кв.м. и някой от описаните в оценителен протокол от
25 март 1968г и разписка от 2 ноември 1970г имоти, съдът постави
допълнителен въпрос на вещото лице по назначената експертиза.Вещото
лице посочва ,че процесните 13 кв.м. са част от придаваемото място с площ
83 кв.м. от имот с пл.№771 ,собственост на П. П., съгласно оценителен
протокол от 1968г и в тези 83кв.м. и попада паянтова сграда с площ 5
кв.м.Неоснователно е възражението ,че съсобственик на имота, от който се
взема придаваемото място е ЖСК „Съзнание“,тъй като видно от описанието
в протокола, ЖСК „Съзнание „ е собственик на парцел Х -778 в кв.120,
собственост на наследници на И. Х. П. е парцел IX-776, части, от които се
придават към парцел ХII-774,775- на Й. и Й. С., В. и C. Д.. Що се отнася до
записаното в протокола, че имотът на П. П. е с пл.№ 777,това записване е
некоректно,тъй като ,видно от приложения към заключението на вещото лице
пред районния съд разписен лист към плана от 1971г имот с пл.№771 е
записан на името на П. П. и Р. П..Това означава ,че изводът на районния съд,
че процесните 13 кв.м. са част от придаваемото място от 83 кв.м. по
оценителен протокол от 1968г е обоснован и правилен.Що се отнася до
5
представената разписка от 1970г, тя установява,че П. П. е върнал сумата от
100лв за придаваемото място,получена от М. М. и М. А., с оглед уговорката
да не се събаря кухнята, изградена в него.Това е може да се разглежда като
косвено доказателство, че сумата за придаваемото място на П. П. е била
заплатена и той връща част от нея, с оглед постигнатата уговорка
изградената кухня да остане „на изживяване“. Оценката на придаваемото
мястото и постройката, ведно с трайните насаждения е в общ размер на
376лв/видно от оценителния протокол/, като от тях е върната сумата 100лв,
която отговаря приблизително на стойността на паянтова сграда от 5
кв.м.,очевидно въпросната кухня.Показанията на свид.Д. потвърждават
изложеното от ответниците ,че уговорката между собствениците на съседните
имоти е била след смъртта на П. П. оградата да се постави по регулационните
линии между двата имота. В случая само на база на посочения в разписката
адрес на М. М. и М. А. – ул.“Б. К.“ №*, не може да обоснове категоричен
извод ,че въпросната сума не е била платена във връзка с уреждане на
регулационните сметки за процесните два имота.Действително, посочените
писмени доказателства не са документи,пряко установяващи извършено
плащане на обезщетение,но са индиция за този факт.
От заключението на назначената съдебно –техническа експертиза се
установява, че за гр.Айтос има изработени три плана: през 1958г ,1971г и
1986г/сега действащ план/.Съобразно първият приет ДРП от 1958г за имот
пл.№771, на П. П., е отреден парцел ХIII в кв.120.За имоти с пл.№774 и 775 е
отреден общ парцел ХII в кв.120.Вещото лице е посочило, че следващият
план от 1971г е с идентичен кадастър и регулация, т.е. предходната
регулация не е приложена, тъй като не е настъпила трансформация на
регулационните линии в имотни граници. Вещото лице установява също ,че
УПИ ХIII-1849 в кв.114 по сега действащия план на населеното място е
идентичен с парцел ХIII,отреден за имот пл.№771 в кв. 120, т.е.
твърдението на ищцата ,че нейният имот по плана от 1958 и 1971г е с пл.
№775 е невярно.Вещото лице в съдебно заседание пред настоящата инстанция
заявява, че регулационната линия – северна граница на парцела на
ответниците и южна на парцела на ищцата съвпада по всички планове за
населеното място.От показанията на разпитаните свидетели се установява,че
през 1984-1985 година е сложена ограда между двата парцела/свид.Д./ и тази
ограда е останала до 2020г, когато е заменена с нова / свид.Г./.Установява се
също,че след смъртта на П. П. е продължена оградата и през 1984-1985 е
започнало строителство на сградата/свид.Д./.Това означава,че от 1984г до
2020г оградата не е местена и е минавала по регулационната линия.Това
установява и вещото лице,като констатира малка разлика –навлизане от 7,15
кв.м. ,за която искът за ревандикация е уважен.Вещото лице установява също,
че липсват данни за заплащане на парично обезщетение за придаваемото
място – липсва преписка за уреждане на регулационните отношения,
създадени между съседните на страните парцели по прилагане на
регулацията.Няма и твърдения за наличие на нотариален акт след погасяване
на вземането за обезщетение по давност.Планът от 1971г е приет при
действието на ЗПИНМ/отм/. Дворищно регулационния план при действието
6
на чл. 39 ЗПИНМ /отм/ и чл. 110 ЗТСУ /отм/ има непосредствено
отчуждително действие. Придадените части от имоти към съседни парцели за
упълномеряването им се считат отчуждени по силата на заповедта за
одобряване на дворищно регулационния план. Това действие обаче е условно
– ако регулацията бъде приложена. Когато ДРП е създаден при грешна
кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден
при съществено закононарушение (хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ),
прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения
в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от
10 години. В останалите случаи (хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ) планът се
счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на
придаваемите части от новия собственик – когато бъде изпълнена
процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част/пар.105
ППЗПИНМ ,чл.282 ППЗТСУ/; при доброволното им предаване/пар. 102
ППЗИНМ /отм /, респективно чл. 111,ал.1 ЗТСУ /отм/ или при снабдяване с
изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение/чл.134,ал.3 ЗТСУ/.
В тези две хипотези на чл. 33 ЗТСУ (отм.) настъпва съвпадение на имотните
граници с регулационните линии и се говори за прилагане на
дворищнорегулационния план.Тези изводи следват от ТР № 1/15.07.1993 г. на
ОСГК на ВС и са приложими и за регулации ,приети при действието на
ЗПИНМ.Ако в исковото производство е доказано доброволно отстъпване по
реда на чл.102 ППЗПИНМ/макар и да не е представено нотариално заверено
заявление до общината/, прилагане на регулацията е доказано. Данните по
делото налагат извода именно за доброволно отстъпване на придаваемото
място. В тази насока следва да се вземат предвид гласните доказателства, от
които се установява, че между страните не е имало спорове във връзка с
поставената на място ограда през 1984г.Спорове относно начина на ползване
и границите между имотите също не е имало, такива са възникнали преди
около 2 години.Липсата на нотариално заверено заявление по пар.102 от
ППЗПИНМ /респ. по чл.111 ЗТСУ/не е пречка да се приеме ,че сметките са
уредени и е налице доброволно предаване на мястото.Това нотариално
заверено заявление следва да се свързва с издаването на констативен
нотариален акт по регулация,но липсата му не изключва постигане на
мълчаливо съгласие между страните относно уреждането на сметките.Такова
съгласие е постигнато, с оглед поставянето на оградата през 1984г без
противопоставянето на собственика на имота,от който се придава мястото.
При това положение следва да се приеме,че още преди влизане в сила на
плана от 1986г е била приложена регулацията от 1971г, при условията на
пар.102 ППЗПИНМ, аналогичен на чл.111 ЗТСУ/отм/ и регулационната
линия следва да бъде отразена като имотна граница по новия план.Спорното
място от 13 кв.м. е било част от придаваемо място с плана от 1971г, които е
приложен съобразно изложените по-горе мотиви.Поради това неправилно е
било заснето като придаваемо по плана от 1986г.Налице е грешка в
кадастралната основа ,за отстраняването на която е имало специален
административен ред по чл.86,ал.2 ППЗТСУ или по исков път,ако грешката е
свързана със спор за материално право,но от гледна точка на правото на
7
собственост спорната част не принадлежи на ищцата и искът по чл108 ЗС
следва да се отхвърли. Що се отнася до посоченото във въззивната жалба,че
спорните 13 кв.м.са отразени като придаваемо място към парцела на
ответниците по приложената скица –извадка от плана и като такива са
описани и в нотариалните актове за собственост на ответниците, следва да се
отбележи,че това се дължи именно на такава грешка в кадастралния план от
1986г, в какъвто смисъл е направено възражение от ответниците и следва да
се имат предвид изложените по-горе мотиви. Спорните квадратни метри са
били част от придаваемо място и по плана от 1971г / идентичен с този от
1958г/ и от събраните доказателства се установява,че заемането им е станало
преди плана от 1986г.
С § 6, ал. 2 и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за прилагане
на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде
спазен, отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните
с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части
от имоти отпада - § 8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат
тогава, когато със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има
образуван по регулация съсобствен парцел или придаваеми части от един
имот към съседен парцел. Изключение от това правило може да има в
случаите, при които е налице грешка в кадастралния план, която създава
привидност за наличие на придаваеми по регулация части- както е в
настоящия случай.Тогава § 6, ал. 2 и 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ не намират
приложение - в този смисъл решение № 186 от 11.06.2010 г. по гр. д. №
1164/09 г. на I ГО.
С оглед изложеното правилен е крайният извод на съда за
недоказаност на правното твърдение на ищцата, че е останала собственик на
придаденото от нейния имот към парцела на ответниците място и правилно в
крайна сметка предявеният от нея ревандикационен иск за собственост е
отхвърлен в тази част и е уважен предявеният насрещен иск за същия имот.
На ответниците –въззиваеми се дължи заплащане на направени пред
въззивната инстанция разноски – по 400лв за всяка ,представляващи
адвокатско възнаграждение ,за които представени доказателства,че са реално
сторени.
Мотивиран от горното съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №114/19.11.2021г по гр.д.№260/2021г на
районен съд –Айтос в обжалваната част.
ОСЪЖДА З. П. Д. , ЕГН ********** от гр.Айтос, ул.“Б. К.“ №8 да
заплати на М. Д. Д., ЕГН ********** и Л. Т. М., ЕГН ********** ,двете с
адрес : гр.А., ул.“Б. К.“№6 разноски в размер на по 400лв за всяка от тях ,за
въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9