РЕШЕНИЕ №
2211
гр. Пловдив, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на
първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното гр. дело № 2747 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Т.И.С.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение № 8667/04.10.2018
г. по ч. гр. д. № 15721/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX граждански
състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода от 17.08.2005 г. до 18.09.2018 г. в размер
на сумата от 361, 81 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва
върху главното парично задължение за периода от 27.03.2007 г. до 31.08.2018 г.
в размер на сумата от 141 27 лв., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от 03.10.2018 г. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на
питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите,
приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ***, не
заплатил за периода от 17.08.2005 г. до 18.09.2018 г. дължимата цена за
доставка на питейна вода до обект, находящ се в гр. П., ***– собственост на
ответника. Твърди, че в имота на потребителя имало действащи общо две
измервателни устройства, фигуриращи в картотеката на дружеството с номер ***,
находящ се в банята на имота и с номер ***– в кухнята на имота. Сочи се, че за
периода от 17.08.2005 г. до 21.09.2006 г. е извършван отчет на показателите на
водомерите, като след тази дата не е извършван отчет в имота, доколкото е
заявено, че последният няма да се ползва. Твърди, че на 23.02.2015 г. служители
на дружеството констатирали, че имотът се ползва. Поддържа, че на ответника
били връчени две покани – лично срещу подпис, с които последният бил уведомен
за размера на задълженията му към водоснабдителното дружество.
Ответникът Т.И.С., чрез назначения
му от съда особен представител – ***, е представил отговор на исковата молба, в
който оспорва изцяло предявените искове, като поддържа, че липсва валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните. Твърди, че от
представените по делото доказателства не се установява ищцовото дружество да е
доставило твърдяното количество вода. Поддържа, че за процесния период
ответникът не е ползвал водоснабдителни и канализационни услуги, като твърди,
че потребителят има задължение да заплаща единствено стойността на доставена и
потребена вода. Липсвали доказателства, които да установят отчитане на водомера
в имота, неговите показатели и дали отчета е осъществен по реда на чл. 22 – 30
от ОУ на дружеството. Оспорва датите на отчитане, тъй като отчетите не са
извършени в присъствието на ищеца. Сочи, че отчетът се извършва в присъствието
на потребителя или негов представител, като при неосигуряване на представител,
карнетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице при ВиК
оператора. В случая представените карнетни листа не носили подписа на длъжника,
поради което не представлявали доказателство, установяващо твърдените от ищеца
обстоятелства. Издадените фактури за задълженията също не установявали тези
обстоятелства, доколкото представлявали частни свидетелстващи документи.
Оспорва предявените искове по размер, като прави възражение за изтека
погасителна давност за всички вземания на ищеца, възникнали преди 31.08.2015 г.
Оспорва истинността и верността на представените от ищеца заявление за промяна
на партида от 15.08.2016 г., споразумение от 15.08.2016 г. по чл. 59, ал. 3 от
ОУ, справка за неплатени задължения, опис на фактури, опис на лихви, карнетни
листи. Оспорва истинността, верността и съдържанието на представените от ищеца
покани за доброволно плащане от 17.08.2018 г. и 17.11.2017 г. По изложените съображения моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран
с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното
материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор
за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез
предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил
питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането
на каналната вода.
Договорът за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за
търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне
на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и
канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране
общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и
ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за
неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване
на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за
техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от
субекта, сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени
от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.
Ищецът твърди, че ответникът
дължи заплащане на цената за предоставените услуги в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като собственик на обект,
находящ се в гр. П, ***, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно,
страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в
Общите условия облигационни задължения.
В производството по делото е
представено Заявление за смяна на партида, депозирано от ответника до ищцовото
дружество на 15.08.2016 г., в което е посочено, че ответникът има качеството на
нов собственик на недвижимия имот, находящ се в гр. П., ***, към което е
представено удостоверение за наследници. От така представеното удостоверение за
наследници с ***г. се установява, че ответникът има качеството на наследник на И.Т.Р..
Представено е и споразумение на основание чл. 59, ал. 3 от ОУ, сключено между
ищцовото дружество – от една страна, и Т.И.С. и В.П.Р., в което е посочено, че Т.И.С.
и В.П.Р. – в качеството си на съсобственици на недвижим имот, находящ в гр. П.,
***, последните декларират, че титуляр на партидата на имота е Т.И.С., като
двамата следва да отговарят солидарно за дължимите суми за предоставени услуги
по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Приложено е и
проучване към заявлението за смяна на партида, в което фигурират водомерен
номер ***и водомерен номер ***.
По делото са приложени покана
за доброволно плащане на сумата от 343, 05 лв. – главница, дължима към 20.07.2018
г. и сумата от 136, 64 лв. – лихва, която покана е получена лично от ответника
на 17.09.2018 г. Представена е и покана за доброволно плащане на сумата от 251,
20 лв. – главница и 117, 18 лв. – лихва, дължими към 15.09.2017 г., получена
лично от ответника на 17.11.2017 г.
Със Заповед № 9339/27.05.2018
г. е наредено да бъде прекъснато водозахранването и каналното отклонение на
абонат с № *** за процесния имот, която не е връчена лично на длъжника. По
делото не са налице данни така представената заповед да е изпълнена, като
водозахранването в имота да е прекъснато.
С отговора на исковата молба
ответникът е оспорил истинността, в точност автентичността на следните
представени от ищеца писмени документи: карнетен лист с № **** (л. 10),
карнетен лист на л. 34 от делото, карнетен лист № ***на л. 37 от делото, покана
за доброволно плащане от 17.09.2018 г., покана за доброволно плащане от
17.11.2017 г., заявление за промяна на партида от 15.08.2016 г. и споразумение
от 15.08.2016 г., поради което с определение, постановено в открито съдебно
заседание на 29.10.2019 г. е открил производство по чл. 193 ГПК за оспорване на
тяхната идентичност.
По делото е изслушана съдебно-графологична
експертиза, от която се установява, че подписите до името на Т.И.С., в
заявление за промяна на партида от 15.08.2016 г. и в споразумение от 15.08.2016
г. са изпълнени от същия, като останалите изследвани подписи са произволно
положени, като последните са със съдържание, различно от така представените
образци на подписи, и не може да се установи дали са положени или не от него.
В уточнителна молба ищецът е
посочил, че за периода от 17.08.2005 г. до 21.09.2006 г. са осъществявани
отчети на процесния водомер, след което отчитането на имота е преустановено,
предвид депозирано заявление, в което е посочено, че имотът няма да се ползва.
След това задължения били начислени, считано от 23.02.2015 г., когато от
служители на дружеството установили, че имотът се обитава.
По делото са представени
карнетни листове, в които са обективирани снетите от инкасатора данни на
водомерите през процесния период.
В производството по делото са
изслушани показанията на свидетелката Й.И.А., полагащ труд на длъжност
„инкасатор плащане“ при ищцовото дружество. Свидетелката твърди, че за периода
от 2005 г. до 2018 г. е работила в дружеството, като е отчитала Район „Т.“,
като на района по делото е от две години. Твърди, че за имота по делото, когато
е инкасирала, човекът й е отварял, подписвал е карнетите, като му били връчвани
и покани за доброволно изпълнение. Сочи, че абонатът се казва Т. С. или Т.С.,
доколкото си спомнят. Твърди, че отчетът се извършва по показания на водомера,
като във времето, в което последната е отчитала, е отчитала единствено един
водомер и това е водомера в банята, като свидетелката отчитала имота от 2017
г., 2018 г. – също и до края на юни месец 2019 г. Свидетелства, че за този
период винаги й е отварял един и същи човек, като твърди, че два – три дни
преди отчета на водомерите, се слагат известия на таблото на блока, по който
начин потребителите се уведомяват за предстоящия отчет. Свидетелката посочва,
че не се изискват документи за легитимация на лицето, което се подписва на
карнетите, като твърди, че си спомня, че когато не й е бил осигурен достъп до
имота, от време на време поставял листчета на вратата с показанията на
водомера, като твърди, че не е имала много дълъг период, в който не е имала
достъп. Свидетелства, че в задълженията им не влиза такова за изискване на лични
документи на лицето което осигурява достъп до имота, като твърди, че на
карнетната книга може да се подпише всеки, който осигури достъп.
Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС, което следва да намери приложение и в настоящия случай,
макар и да е постановено досежно потребителите на топлинна енергия, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. Прието е, че в тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Следователно потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги е собственикът или вещния ползвател на
имота. Лицето, което ползва имота на облигационно основание по силата на
договор за заем за послужване или договор за наем, е носител на задължението за
заплащане на цената на потребените услуги, единствено ако е заявил пред
дружеството, че ползва имота и на негово име е открита партида за имота, респ.
е сключен договор с ищцовото дружество.
В случая съдът намира, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява
обстоятелството, че между страните е съществувало действително облигационно
правоотношение, доколкото ответникът има качеството на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, считано от 04.02.2016 г., придобил
имота по силата на наследственото универсално правоприемство, заедно със своята
майка, от техния наследодател И.Т.Р.. Следва да се приеме, че от този момент,
последният следва да се счита за индивидуален титуляр на партидата, доколкото
със заявление от 15.08.2016 г. е заявил пред дружеството, че в качеството му на
нов собственик на имота, желае партидата на имота да бъде заявена на негово
име. По този начин и ответникът в качеството му на съсобственик на имота, е
заявил, че иска да встъпи в облигационни отношения с ищцовото дружество, по
силата на което да ползва предоставените от дружеството услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода.
В производството по делото се
установява, че до момента на настъпване на смъртта на наследодателя на
ответната страна – И.Т.Р., партидата се е водила на негово име, което
обстоятелство следва от представеното по делото извлечение от карнетните книги
на дружеството за процесния период. Следователно и за периода от 17.08.2005 г.
до 03.02.2016 г., за който се претендират задължения за предоставени ВиК услуги
в процесния обект, за задълженията на починалия длъжник отговарят неговите
наследници съобразно дела им в наследствената маса. В случая обаче със
споразумение, сключено между наследниците на предишния титуляр на партидата и
ищцовото дружество, е установено, че последните ще отговарят солидарно за
задълженията към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД. Така в случая съгласно
разпоредбата на чл. 121 ЗЗД солидарността между страните, за задълженията на
наследодателя, е уговорена.
Съдът, за да достигне до този
извод цени представените по делото заявление от 15.08.2016 г. и споразумение от
15.08.2016 г., доколкото истинността на така представените документи досежно
тяхното авторство се установи в производството по делото от заключението на
съдебно-графологичната експертиза.
В производството по делото са
приложени извлечение от карнетните книги за процесния период от 17.08.2005 г.
до 21.09.2006 г. (л. 126 и л. 127) и от 21.02.2015 г. (л. 37) до 18.09.2018 г.
(л. 10 и л. 20). В последните е посочено начисляваното количество потребена
питейна и отведена канална вода, като карнетните листове носят подписа на потребителя
в някой от полетата срещу датата на отчитане.
Ответникът своевременно е
оспорил автентичността на подписите, положени в карнетните листове, като е
посочил, че последните не изхождат от ответника. По делото е изслушана
съдебно-графологична експертиза, по която вещото лице е установило различие
между представените сравнителни образци и подписите в карнетните листове, за
които е посочило, че са произволно посочени и не може да се установи, дали
изхождат от ответника Т.С. или не. Съдът намира, че авторството на подписите на
карнетните листове е ирелевантно досежно установяване на обстоятелството, че до
процесния имот е доставено твърдяното количество вода. Това е така, тъй като
отчитането на потребената вода може да бъде удостоверено от всяко лице, което
бъде намерено на водоснабдения обект и което осигури достъп до имота. В този
смисъл е разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Общите условия на дружеството, в
която е установено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. При достигане до този извод съдът цени и показанията на свидетелката Й.И.А.,
която работи на длъжност „инкасатор плащане“ при ищцовото дружество. Последната
посочва, че в качеството си на инкасатор няма задължение да снема самоличността
на лицето, което осигурява достъп и се подписва на карнетния лист.
От показанията на изслушаната в
производството свидетелка се установява, че последната е снемала показанията на
водомера на ответника за периода от 2017
г., 2018 г. – също и до края на юни месец 2019 г., като във времето, в което
последната е отчитала, е отчитала единствено един водомер и това е водомера в
банята. Установява се, че отчетът на показанията на водомерите е бил извършван
при осигурен достъп от ответника, който подписвал карнетните листове, като в
периодите, в които отсъствал, оставял бележка с показанията, които сам снел.
Съдът
цени показанията на свидетелката на основание чл. 172, ал. 1 ГПК, като намира
последните за обективни, безпротиворечиви и житейски логични, като в
производството не са налице данни за конкретна заинтересованост на
свидетелката, макар и последната да полага труд при ищцовото дружество.
При съвкупната преценка на така
представените в производството по делото доказателства, съдът намира, че в
производството по делото е установено, че до обекта, собственост на ответника,
е доставено и съответно потребено количеството питейна вода, за което са издадени
фактури от ищцовото дружество.
От изслушаната в производството
по делото съдебно-счетоводна експертиза, осъществила проверка в счетоводството
на ищцовото дружество, се установява, че по партидата на абоната с аб. № *** са
постъпили частични плащания в периода от 17.08.2005 г. до 31.08.2018 г., които
не са включени в процесната сума и са взети предвид от оператора при депозиране
на заявлението, съответно не се претендират в производството. Вещото лице е
установило, че след депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение са постъпили плащания от абоната в общ размер от 300 лв., с която
сума са погасени задълженията на ответника до част от главницата до м.02 – м.
03.2016 г., както следва: задължения за главница от 160, 80 лв., за лихва от
125, 72 лв., както и изтеклата лихва до датата на плащане. Вещото лице е
посочило, че след двете плащания през м.08.2019 г. и през м.11.2019 г.,
размерът на задълженията на абоната, начислени за процесния период е в размер
на сумата от 201, 01 лв. за главница и 15, 55 лв. за лихва. Експертизата е
установила, че отчетеното количество вода – в куб.м., по карнети, е изчислено
съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Вещото
лице е дало заключение, че размерът на незаплатените задължения с настъпил
падеж три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение или за периода от 03.10.2015 г. до 03.10.2018 г. (от
фактура от 23.09.2015 г. и падеж – 23.10.2015 г. до фактура от 17.08.2018 г. с
падеж – 16.09.2018 г.) е в размер на сумата от 188, 85 лв. – за главница и 15,
55 лв. за лихва.
Следователно и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът намира исковата претенция за заплащане
на цената на доставените водоснабдителни и канализационни услуги е основателна
до сумата в размер от 201, 01 лв., доколкото до пълния й предявен размер от
361, 81 лв. е погасена чрез плащане от длъжника след депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. .
В отговора на исковата молба,
ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на
чл. 111 ЗЗД по отношение на дължимите главница и лихва, поради което същото
следва да се разгледа като въведено в процеса в преклузивните за това
срокове,установени в разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Задължението на потребителите
на водоснабдителни и канализационни услуги е такова за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези
плащания да са с еднакъв размер, предвид обстоятелството, че същите зависят от
консумацията на абоната. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС
Съдът намира, че по арг. на
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК давността следва да се счита прекъсната от
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от
който момент се счита предявена и исковата молба. В този смисъл е константната
практика на Върховния касационен съд, съгласно която ако кредиторът спази
едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както
материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му.
Така - Определение № 687/15.05.2012 г. по
гр.д.. № 1711/2011 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС; Определение № 290/01.04.2010 г. по
ч. т. д. № 244/2010 г., ТК, І т. о. на ВКС и Определение № 390/22.06.2010 г. по
т. д. № 70/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.
С оглед изложеното, в
конкретния случай следва, че за периода от началния търсен с исковата молба
момент до три години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното
производство – или за периода от 17.08.2005 г. до 02.10.2015 г. вкл.,
задълженията за заплащане на главница и лихва са погасени по давност.
В производството по делото е
приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
цени като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен отговор на
поставените за разрешаване въпроси, поради което съдът цени фактическите
(доказателствени) изводи, до които е достигнало вещото лице. Експертизата е
установила, че задълженията на ответника, с оглед момента на настъпване на
тяхната изискуемост (падеж), дължими за периода от 03.10.2015 г. до 03.10.2018
г. са тези от фактура от 23.09.2015 г. и падеж – 23.10.2015 г. до фактура от
17.08.2018 г. с падеж – 16.09.2018 г.) и са в размер на сумата от 188, 85 лв. –
за главница и 15, 55 лв. за обезщетение за забава.
Следователно предявените искове
са основателни за сумата от 188, 85 лв. – главница, дължима за периода от 03.10.2015
г. до 18.09.2018 г., като за разликата до пълния му предявен размер от 361, 81
лв. и за периода от 17.08.2005 г. до 02.10.2015 г., исковата претенция следва
да бъде отхвърлена.
Тъй като ищецът не е изпълнил
точно в темпорално отношения задължението си за заплащане на цената на
доставените и потребени услуги, последният е изпаднал в забава, като на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване
на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Вещото лице, при съобразяване
на датата на настъпване на падежа и изпадането на длъжника в забава за
заплащане на задължението по всяка една фактура, както и на изтеклата
погасителна давност, е установило, че за периода от 24.10.2015 г. до 31.08.2018
г. законната лихва е в размер на сумата от 15, 55 лв., поради което и искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен
за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 141, 27 лв. и за
периода от 27.03.2007 г. до 23.10.2015 г.
При този изход на правния спор,
с оглед уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и
тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 17199/2018 г. по описа на Районен
съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на
75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 30, 47 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 75 лв., депозит за вещо лице в размер на 150 лв. и
депозит за назначаване на особен представиел на ответника от 300 лв. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът
на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 625 лв., от които с оглед
уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 253, 94 лв.
В производството по делото е
назначена съдебно-графологична експертиза, депозитът по която, в размер от 100
лв., е внесен от бюджета на съда, поради което и с оглед изхода на правния
спор, следва на основание чл. 77 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 40, 63 лв., а ищецът – сумата от 59, 37 лв.
При този изход на делото в
полза на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но не
подлежат на присъждане в настоящото производство, тъй като такива не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Т.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, че
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 8667/04.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15721/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIX граждански състав, както следва: за сумата от 188, 85
лв. – главница, представляваща продажна цена за доставена питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода от 03.10.2015 г. до 18.09.2018 г. и сумата
от 15, 55 лв. - обезщетение за
забава за периода от 24.10.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.10.2018 г.,
до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над установения размер от 188, 85 лв. до пълния
предявен размер от 361 лв. и за периода от 17.08.2005 г. до 02.10.2015 г. - за
главница и за разликата над установения размер от 15, 55 лв. до пълния предявен
размер от 141, 27 лв. и за периода от 27.03.2007 г. до 23.10.2015 г. – за
лихва, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Т.И.С. да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 30, 47 лв. –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 15721/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIX граждански състав и сумата от 253, 94 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2747/2019
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Т.И.С., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 77 ГПК да заплати
в полза на бюджета на съда по
сметката на Районен съд – Пловдив, сумата от 40, 63 лв. – депозит за изслушване на съдебно-графологична
експертиза.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на бюджета на съда по сметката на Районен съд – Пловдив, сумата от 59, 37 лв. – депозит за изслушване на
съдебно-графологична експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала! ПК