Решение по дело №1467/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 53
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20195320101467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 24.02.2020                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                      втори граждански състав

На двадесет и трети януари                                                           две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1467 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от А.П.П., ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника си адвокат А.Ц. против П.В.Ц.,***, ж. к. „С.“, бл.**, вх. *, ап. **.

Ищцата твърди, че на 06.02.2014 г. дала паричен заем в размер на 1 500 лева на ответницата П.В.Ц.. Тъй като двете били в близки, приятелски отношения, ищцата не пожелала ответницата да подпише някакъв документ за тези пари. Двете се уговорили уговорка в срок до 20.12.2014г., ответницата да върне заетата сума. Лихва за този срок не била уговаряна. Независимо от уговорката им, ответницата не изпълнила задължението си да върне сумата която ищцата ѝ заела. Въпреки проведените многократни разговори, в които ответницата не отричала, че дължи тези пари, тя единствено давала обещание, че ще ги върне в най-скоро време. Това обаче така и не се случвало.

По уговорка между ищцата и ответницата, сумата от 1500 е следвало да бъде върната на 20.12.2014 г. След тази дата заемната сума била изискуема. Тъй като това не станало, то ответницата изпаднала в забава и дължала лихва за забава на ищцата в размер на 728.25 лева, считано от 21.12.2014 г. – денят, следващ деня на задължението за плащане, до завеждане на настоящия иск – 03.10.2019г.

Във връзка с нежеланието и отказа на ответницата да изпълни задължението си да върне на ищцата предоставения ѝ заем, за последната се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли да бъде осъдена ответницата да ѝ заплати:

- сумата от 1 500 лева, представляващи невърната главница по устен договор за заем от 06.02.2014 г.,

- сумата от 728.25 лева – лихва за забава, считано от 21.12.2014 г. до 03.10.2019 г.;

- законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 03.10.2019 г., до окончателното плащане.

Претендират се и направените разноски по делото.

В проведеното на 23.01.2020 г. първото по делото заседание ищцата е поискала постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата: същата е била редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е била представлявана. Редовно ѝ е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подала такъв, като са ѝ указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба и събраните в съдебно заседание гласи доказателства, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл.239, ал.2 от ГПК.

На основание член 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на общо 505.00 лева, от които: заплатена държавна такса в размер на 110.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 395.00 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД П.В.Ц.,***, ж. к. „С.“, бл. **, вх. *, ап. ** да заплати на А.П.П., ЕГН: ********** *** сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляващи невърната главница по устен договор за заем от 06.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 03.10.2019 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.85, ал.1 от ЗЗД П.В.Ц.,***, ж. к. „С.“, бл. **, вх. *, ап. ** да заплати на А.П.П., ЕГН: ********** *** сумата от 728.25 лв. (седемстотин двадесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) – лихва за забава, считано от 21.12.2014 г. до 03.10.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.В.Ц.,***, ж. к. „С.“, бл. **, вх. *, ап. ** да заплати на А.П.П., ЕГН: ********** *** сумата от 505.00 лв. (петстотин и пет лева), представляваща разноски по делото.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***: ***. BIC: ***.

РЕШНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.  

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

П.В.