Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 08.02.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на дeвeти ноември през  2018 година, в следния   състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                             мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   13533  по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 20366 от 07.12.2016 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК от 12.08.2017 г., двете решения  постановени по гр.д. № 40327/2015 г. на СРС, 113 състав, са уважени частично предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р.Х.М., Н.Г.М. и К.Г.Д. искове  с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, като е  признато  за установено, че ответниците дължат на „Т.С.” ЕАД разделно следните суми за топлинна енергия в имот с абонатен № 049092 в София, и лихва за забава върху главното вземане, така: Р.Х.М. дължи сумата от 1 406.98 лв. - главница за топлинна енергия за периода от м. 12.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2015г. до изплащане на вземането, и сумата 182,79 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 31.01.2013 г. до 21.03.2015 г.,  К.Г.Д.  дължи сумата от 182.79 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 12.2012 г. до м.04.2014 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2015г. до изплащане на вземането, и сумата 45.70 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 31.01.2013 г. до 21.03.2015 г., и Н.Г.М. дължи сумата от 182.79 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 12.2012 г. до м.04.2014 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2015г. до изплащане на вземането, и сумата 45.70 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 31.01.2013 г. до 21.03.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.04.2015 г. по ч. гр.д. № 18938/2015 г. на СРС, III ГО, 113 с-в, като са отхвърлени исковете срещу тримата ответници за разликите над уважените размери до пълните им предявени размери за главници и лихви за забава.

            С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил тримата ответници да заплатят на ищеца  1248,06 лв. разноски в исковото производство и 342,33 лв.  за разноски в заповедното производство.

            Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Т.” ООД.

            Това решение е обжалвано в срок от ищеца и от ответниците Р.Х.М. и К.Г.Д..

            С въззивната жалба на „Т.С.” ЕАД се оспорва решението частично, в частите, в които исковете за главница-цена на топлинна енергия /ТЕ/ срещу Н.Г.М. и К.Г.Д. са били отхвърлени над уважените размери от по 182,79 лв. до размер от 351,74 лв. за всеки от ответниците. Оплакването за неправилност на решението в тези обжалвани части е за неточно определяне на дължимите от тези двама ответници суми за главници съобразно правата им и приетия от СРС доказан размер на общото задължение за ТЕ от 2110,47 лв., при кето задължението на всеки един от ответниците, възлизащо на по 1/ 6 от горната сума, се определя на по351,74 лв., вместо на определените от СРС по 182,79 лв. Моли решението в обжалваните части да се отмени и възизния съд да уважи исковете до размер на по 351,74 лв. срещу всеки от двамата ответници.

            С въззивната жалба на Р.Х.М. и К.Г. подадена чрез назначения им особен редставител по чл.47, ал.6 от ГПК адв.К.Г., се обжалва решението в частите, в които исковете за главница и лихви за забава срещу тях са били уважени. Правят се оплаквания за  неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон и необоснованост. Конкретно се правят оплаквания за необсъждане на възраженията им с отговора на исковата молба, че не са упълномощавали никой да ги представлява за сключване на договор за топлинно счетоводство, че  сключването на такъв договор от етажната собственост/ЕС/ на сградата не ги прави автоматично потребители-клиенти на ищцовото дружество, порва извода на СРС, че исковете са доказани по размер от приетите СТЕ и ССчЕ, без да отчете, че тези експертизи са били изготвени въз основа на частни писмени документи,представени от ищеца и едностранно съставени от него и чието съдържание било оспорено от двете ответници с отговора на исковата молба. Излагат се и оплаквания относно присъдените в полза на ищеца разноски. Молят решението да се отмени в обжалваните части, вкл. и относно разноските, и исковете срещу тях да се отхвърлят изцяло.

            Насрещните страни по двете въззивни жалби не са дали писмени отговори в  срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

            В хода на въззивното производство въззивницата-ответник Р.М. е починала, и като правоприемници на починалата по делото се легитимират другите двама ответници Н.М. и К.Д. като единствени наследници по закон и нейни деца.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части е и допустимо.

В частите, в които иска за главница-цена на ТЕ срещу Н.М. е бил отхвърлен за разликата над 351,74 лв. до предявения размер, и искът за лихви за забава е бил частично уважен за 45.70 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер,  решението не е било обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая съобразно оплакванията по въззивните жалби, в предмета на възивна проверка за правилност се очертават фактите относно това, дали е доказано ответниците да са потребили на ТЕ за битови нужди, за което се иска да заплатят цена за процесния период, както и дали през процесния период за посочения обект е потребено количеството ТЕ в  претендираната стойност от ищеца, респ. и лихви за забава върху нея, и за каква част от общото задължение отговаря всеки от ответнцитие, също и погасени ли са по давност  претендираните вземания от ищеца.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези ОУ  е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия за съсобственото им жилище в гр.София, ап.33, жк.********за периоида м.12.2012-м.04.2014 г., на обща стойност2298,65 лв., като купувачите  не са заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.Твърди, че процесиите парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно - в последния ден от месеца, която твърди да е общо 298,63 лв. За периода 31.01.2013 г.-21.03.2015 г. Твърди, че ответниците отговарят за горепосочените задължения разделно така : Р.Х.М.- за 4/ 6, Н.Г.М. и К.Г.Д.-всеки по 1/ 6.

В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника Н.Г.М. не е постъпил писмен отговор.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците Р.Х.М. и К.Г.Д., чрез представителя си по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв.К.Г., оспорват исковата молба, с възраженията, че не са потребители на ТЕ по смисъла на но как е определен размера напотребената ТЕ в имота, оспорват ищецът да е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност, както и да е отчитана в съответствие със закона, възразяват и за погасяване по давност на вземанията на ищеца. Оспорват съдържанието на представените с исковата молба частни документи, съставени едностранно от ищеца.

Ответникът Н.Г.М. не е взел становище по исковата молба.

Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства, че ответниците са собственици на топлоснабдено жилище в гр.София, за което се търси цена на ползвана ТЕ, и по тази причина се явявали и страна в облигационното отношение с ищеца по доставка на ТЕ по силата на закона по договор при Общи условия (ОУ), обвързващи ответниците като собственици на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището им, съответна на размер за главница, установен от приетата по делото СТЕ, и лихви за забава върху цената на тази услуга, определени от съда по реда на чл.162 от ГПК, установени от приетите по делото писмени доказателства, вкл. и представените от  третото лице-помагач такива за отчети и изравнение по отоплителни периоди, и съдебно-техническа експертиза  (СТЕ),  които доказателства не са били оспорени в процеса. При липсата на доказателства за плащане на задълженията, е приел исковете за частнично основателни.

Ответниците са съсобственици на посоченото в исковата молба жилище, на основание покупката на същото от ответницата Р.М. и съпругът й Г.М. с договор по НДИ/отм./ от 26.07.1985 г..  и прекратяване н абрака съ с смъртта на Г.М. през 2006 г с и наследствено правоприемство на деля му съсобствеността от преживялата съпруга и две деца, при дялове според СК и ЗН така/ ответницата Р.М.-4/ 6 ид.ч., а Н.М. и К.Д.-всеки по 1/ 6 ид.ч. Няма доказателства тази съсобственост да е била прекратена в исковия период. Самата Р.М. е подала до ищеца декларация-заявление на 19.10.2012 г. да бъде открита партида на нейно име за продажба на ТЕ за битови нужди при общ условия.

Събраните по делото писмени доказателства сочат още, че най-късно към 12.07.2002г. - когато е проведено Общо събрание на етажната собственост на бл.***вх.*******,София, в който е жилището на ответниците, сградата на етажната собственост ( ЕС) е била топлоснабдена и "Топлофикация София" е доставчикът на ТЕ. С решението, удостоверено в този протокол, ЕС е решила да сключи договор  за доставка и монтаж на  индивидуалните измервателни урежи на отоплителните тела в имотите на етажните собственици (изискване съгласно ЗЕЕЕ/отм./) и за услугата "топлинно счетоводство" с „Сименс и Елвеко“-МХ-Елвеко“ ООД. Договорът е сключен на 31.07.2002 г. от ЕС с посоченото дружество, като същият след 3-та година се счита автоматично подновяван за всяка следваща година до прекратяването му, като няма данни за такова прекратяване.

Съгласно ЗЕЕЕ от 1999г. (отм.),  пар.1, т.13 от ДР- в който е посочено, че „потребител“ по смисъла на закона  е физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди. Това сочи, че ответниците като съсобственици на жилище в топлоснабднена сграда, се явява потребители на ТЕ за битови нужди, респ. се явява и заварен потребител на ТЕ съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр.54/2012 г. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за исковия период поради липсата на доказателства, че е била прекъсната. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, облигационната връзка - договор за продажба на топлинна енергия - се създава по силата на закона. Страни по договора са топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот. Наличието на писмен договор не е необходимо, тъй като в случая става дума за продажба на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребител за битови нужди / арг. от чл.150, ал.1 ЗЕ/.  

ЕС на бл.***вх.В в жк.*****е изпълнила законовите изисквания на ЗЕЕЕ/отм./ да се монтират индивидуални разпределители наотоплителните тела , при което отношенията между потребителите на ТЕ, заварени към 2002г., вкл. и ответниците като съсобственици, са станали страни, всеки поотделно,  по облигационна връзка с "Т.С." ЕАД регулирана от закона и ОУ, доколкото не са установили, нито са възразили в процеса, да са възразили срещу ОУ на договора с "Т.С." ЕАД, напротив, с молба макар и от 2016 г. за откриване на партида на името на ответницата-съпругата, последната е и признала, че приема Общите условия на договора с ищеца. Ответниците следователно имат и качеството потребител на ТЕ/абонат съгласно Закона за енергетиката, поради което са задължени да заплащат количеството потребена за собственото им жилище ТЕ от датата на придобиване на собствеността , вкл. и за исковия период. Ответниците не могат в настоящия процес да оспорват решение на ОС на ЕС на чл.***вх.В, доколкото това може да става само в изрично предвидено съдебно производство по ЗУЕС/ПУРНЕС(отм.) и в сроковете , предвидени в тях, поради което настоящият съд следва да приеме, че протокола от ОС на ЕС удостоверява взетото решение по него.

Установява се от приетото заключение на вещото лице по СТЕ, че монтираният на абонатната станция топломер е преминала изискуемата от закона метрологична проверка, че отчитането на ТЕ на общия топломер, монтиран на абонатната станциа, отчетите на индивидуалните средства за търговско измерване и дяловото разпределение е извършвано от ФДР „МХ Елвеко“в съответствие с показанията на годни измервателни уреди и съобразно приложимата нормативната уредба. Вещите лица по СТЕ и по ССчЕ са дали отговори на поставените им задачи, на база на документи, приети по делото, също и на такива, които не са приобщени към доказателствения материал, но съдът няма причина да не възприеме установеното от вещите лица при документалната им проверка при ищеца и при ФДР, тъй като това е в кръга на техните компетенции и на поставените задачи, вещите лица носят наказателна отговорност за направените от тях констатации и заключения, и при липсата на заявени оспорвания от страните на заключението на СТЕ, при приемането й в съдебно заседание пред СРС на 09.11.2016 г. относно верността на отразеното в нея за правилност на отчитанията на измервателните уреди в ЕС и в индивидуалните обекти в ЕС, съдът, при преценката по чл.202 от ГПК  следва да възприема заключението  като годно доказателство за установеното в него относно реално отчетената, потребена и дължима за жилището на ответниците ТЕ за исковите периоди, и за съответствието с нормативните изисквания на реално дължимата от ответниците цена на ТЕ съобразно сметките на ФДР (при съобразяване и на изравнителните отчети) в размер на общо 2110, 47 лв. и на наличните отоплителни тела в жилището им,  за периодите, предмет иска. В този смисъл въззивният съд съобрази, че СТЕ е изготвена не върху приетите по делото документи, представени от третото лице-помагач-което се оказва че не е ФДР за бл.***вх.В жк.*****. Съответно и  ССчЕ не е била оспорена при приемането й в същото съдебно открито заседание пред СРС в частите

Неправилно, обаче, с първоинстанционното решение са определени размерите на конкретно дължимите от ответниците Н.М. и К.Д. размери на дължимите от тях главници за цена на ТЕ за исковия период според дела им в съсобствеността. При приетото, че делът на всеки един от двамата е по 1/ 6 ид.ч., то полагащата им се част от 2110,47 лв. възлиза на по 351,74 лв., а не в размерите, определени от първоинстанционния съд - по 182,79лв.. Ето защо жалбата на ищеца се явява основателна, и решението в тези обжалвани от ищеца части следва да се отмени и искът да се уважи и за сумата над 182,79лв. до 351,47 лв.  срещу всеки от ответниците Н.М. и К.Д..

По отношение дела на ответницата Р.М., същият възлиза на 4/ 6 от общата сума или на 1406,98 лв. за главница-цена на ТЕ за исковия период, който размер се явява правилно определен, на база на преценка на събраните по делото доказателства и съобразно изложеното по-горе относно общия размер на задължението за цена на ТЕ за исковия период за процесното жилище.

Не се установи при въззивната проверка нарушение при определяне на дължимите от ответниците Р.М. и К.Д. размери за лихви за забава върху дължимите от тях главници- съответно 182,79 лв. от първата и 45,70 лв от втората. Относно тези размери с въззивната жалба на ответниците не се правят и конкретни оплаквания , които да  задължават въззивния съд да се произнесе по тях .

Неоснователно е възражението на ответниците-жалбоподатели за погасяване на вземанията срещу тях по давност. Изискуемостта на най-старото вземане по иска-това за м.12.2012 г., настъпва на 01.2.02.2013 г., заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в съда на 06.04.2015 г., т.е. преди да изтече 3-годищната погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.Ето защо решението в обжалваните от ответниците Р.М. и К.Д. части е правилно и следва да се потвърди.

Въззивната жалба на ответниците Р.М. и К.Д. срещу първоинстанционното решение в частта за разноските има характер на искане по чл.248 от ГПК, компетентен по което е първоинстанционния съд, поради което в тази част следва да се върне на СРС за произнасяне. Едва определението на СРС по чл.248 от ГПК подлежи на обжалване.

Воден от горните мотиви, СГС

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ решение  № 20366 от 07.12.2016 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК от 12.08.2017 г., двете решения  постановени по гр.д. № 40327/2015 г. на СРС, 113 състав, В ЧАСТИТЕ, в които отхвърлени  предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Н.Г.М. и К.Г.Д. искове за   установяване дължимост на суми за топлинна енергия над 182.79 лв. до 351,74 лв. главница за всеки един от отвенциите поотделно, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :  

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Н.Г.М., ЕГН **********, и К.Г.Д., ЕГН **********,  дължат всеки един поотделно на „Т.С.” ЕАД суми за топлинна енергия в имот с абонатен № 049092 в София, и за разликата над  182.79 лв. до 351,74 лв. главница за периода от м. 12.2012 г. до м.04.2014 г.,  ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 06.04.2015г. до изплащане на вземането.

            ПОТВЪРЖДАВА решение  № 20366 от 07.12.2016 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК от 12.08.2017 г., двете решения  постановени по гр.д. № 40327/2015 г. на СРС, 113 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Т.“ ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

ВРЪЩА на СРС, 113 състав, за произнасяне по чл.248 от ГПК, по жалбата на Р.М. и К.Д. срещу решение № 20366 от 07.12.2016 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК от 12.08.2017 г., постановени по гр.д. № 40327/2015 г. на СРС, 113 състав, В ЧАСТТА за разноските.

В тази част съдебният акт има характер на определение, което не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.