Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 699 30.05.2018
год. град
Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски
районен съд V-ти наказателен състав
На
четвърти май през две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното
от съдията Стефанова наказателно от административен характер дело № 1463 по описа за 2018 година на БРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Б.А.Д. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** против
наказателно постановление № 18-0769-000410 от 13.03.2018 г. на Началник група
към ОД на МВР-Бургас сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.150а
ал.1, чл.100 ал.1 т.2, чл.186 ал.7 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и
на основание чл.177 ал.1 т.2, чл.183 ал.1 т.1 и чл.185 от ЗДвП са му наложени три
глоби съответно в размери от по 200 (двеста), 10 (десет) и 20 (двадесет) лева.
В
жалбата се правят оплаквания за неправилност на наказателно постановление.
Твърди се, че на посочената дата и час жалбоподателят притежавал свидетелство
за управление на МПС, издадено в А., което проверяващите намерили за невалидно
и му съставили акта. Моли се за отмяна на наказателното постановление по
отношение на посоченото по-горе нарушение. Не се сочат нови доказателства.
Жалбоподателят
е редовно призован и се явява лично. Не се представлява.
Административнонаказващият
орган е редовно призован но представител не се явява.
След по отделна и съвкупна преценка на
доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН от легитимирано лице пред териториално и материално компетентен съд и е
против годен за обжалване акт. Съдържа изискуемите от закона реквизити. Производството
пред БРС е редовно образувано.
От събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът изведе следната фактическа
обстановка:
Видно от акта за установяване на
административно нарушение серия Д с бланков № 028781 от 08.01.2018г. (лист №5
от делото) съставен от мл.автоконтрольор П.П.-служител в сектор „ПП” в ОД на МВР-Бургас и от показанията на свидетелите–очевидци
П.С. и П.П., на 08.01.2018 г., около 17,00 часа, в гр.Б., по бул.“Д.“, от ул.“И.
Б.“ в посока ул.“Г. Г.“, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Форд“,
модел „Екскорт“ с рег.№ ..., собственост на Г. Д., с ЕГН **********, след като
свидетелството му за управление на МПС е било отнето на 03.10.2017г във връзка
с чл.171 т.1 б.“д“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - управление на МПС
с наложено наказание глоба незаплатена в срока за доброволно заплащане. Това
било, установено от свидетеля П. Жалбоподателят Д. му представил свидетелство
за управление на МПС, издадено в А. При извършена справка актосъставителят П. установил,
че СУМПС издадено в Р България на Д. е било отнето по посочената по-горе
причина. Освен това нарушение свидетелят П. констатирал, че на водача Д. са
издадени два фиша с №754238 от 17.06.2015 г. и фиш с № 484595 от 16.08.2016 г.,
които не били платени. Жалбоподателят не носел свидетелството за регистрация на
МПС, което управлявал част ІІ-ра. За тези три нарушения на ЗДвП на Д. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение. В него актосъставителят П.
написал две правни квалификация по чл. 150а ал.1 вр. чл.177 т.1 б.“д“, чл.186
ал.7 и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от свидетелите и от
жалбоподателя без възражения.
В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени писмени възражения.
Административнонаказващият
орган е приел фактическите констатации в АУАН и издал атакуваното наказателно
постановление № 18-0769-000410 на 13.03.2018 г. при пълна идентичност на
описанието на нарушенията и правните им квалификации както в АУАН. За нарушението
по чл.150а ал.1 от ЗДвП е посочено, че управлява МПС, след като СУМПС
след като временно е отнето по реда на
чл.171 т.1 ЗДвП (при условия, че в тази точка законодателят е посочил седем
букви). На основание чл.177 ал.1 т.2, чл.185
и чл.183 ал.1 т.1 предл. трето от ЗДвП са му наложени три глоби съответно в
размери от по 200 (двеста), 20 (двадесет) лева и 10 (десет) лева.
Горната
фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление (НП) са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им дадени от закона и установените от закона срокове.
Относно
първото нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП,
което се санкционира по реда на чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно изискването за "съответно"
свидетелство за управление на МПС значи, то да не е било отнето по причини по чл.171 т.1 и т.4 от ЗДвП по чл.190 ал.3 от ЗДвП. Посоченото основание
за отнемането на СУМПС в чл.177 ал.1 т.1 б.“д“ от ЗДвП е управление на МПС от
водач, на който му е наложено наказание „глоба“ незаплатена в срока за
доброволно плащане-един месец от влизане в сила на наказателното постановление.
Видно от приложената справка за нарушител/водач на лист 16 и 17 от делото става
ясно, че в отбелязаните влезли в сила наказателни постановления до датата
08.01.2018 г. липсва наказателно постановление с наложена глоба, което да не е
било платено. Съществува акт за установяване на административно нарушение серия
Д и бланков № 170938 от 02.10.2017 г., въз основа на който е издадена
наказателно постановление връчено на 22.01.2018 г и влязло в сила на 30.01.2018
г., т. е. преди датата на нарушението, предмет на настоящото производство. За
жалбоподателя не е била наложено с НП наказание глоба, която той да не платил в
едномесечния срок. Следователно не бива да се прилага този подход при влязло в
сила ЗППАМ, което е различно от описаното в чл.171 т.1 б.“д“ ЗДвП
административно нарушение.
Относно третото нарушение –неносенето на свидетелство за регистрация
на МПС, което управлява част ІІ–същото представлява нарушение на чл.100 ал.1 т.2
от ЗДвП. Видно от представените от жалбоподателя документи на лист 11 и 12 от
делото, управляваното от него в деня на проверката МПС е било предмет на
покупка от страна на Д. (договор за
покупко-продажба на МПС нотариално заверено от 07-92-2017 г. лист 12 от
делото). Видно от справката за МПС (лист 10 от делото) управляваното от Д. МПС
марка Форд модел Екскорт с рег. № ... е описано като собственост на Г. Х. Д., с
ЕГН **********, от гр. В. Очевидно, че Д. бидейки новият собственик на това МПС
не го е регистрирал на свое име в КАТ.
При описание на второто нарушение, че на водача Д. имало
издадени два фиша с №754238 от 17.06.2015 г. и фиш с №484595 от 16.08.2016 г.,
които не били платени съдът счита, същото за неправилно квалифицирано по следните
причини: Правната квалификация на това нарушение
(които са всъщност две нарушения) в акта, и в НП, е по чл.186 ал.7 от ЗДвП. Съгласно
текста на тази норма, издаденият фиш, глобата на който не е платена в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за изпълнение публичния изпълнител. Видно от текста на нормата, не се съдържа
състав на нарушение, което да описва извършеното от жалбоподателя. Тази норма
не може да бъде нарушена, тъй като не вменява задължение за водача на МПС.
Аналогично е и с нормата, послужила за основание за налагане на глоба в размер от
20 лева – чл.185 от ЗДвП, съгласно който за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за които не е предвидено наказание се налага глоба в размер от 20 лева.
Тъй като липсва конкретно нарушение на ЗДвП в нормата на чл.186 ал.7 от ЗДвП,
то и незаконосъобразно е приложена нормата на чл.185 от ЗДвП.
При описаните нередности в акта, които касаят съществени
нарушения на правото на защита на жалбоподателя, административнонаказващият орган
е решил, че е налице хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и е квалифицирал нарушенията
с правни квалификации такива по чл.150а ал.1 и чл. 186 ал.7 от ЗДвП, които се
погрешни, тъй като не е осъществен състава на нито едно от тях. Допускайки това
е бил издаден един незаконосъобзразен акт по отношение на посочените две
нарушения. Относно третото нарушение е налице съответствие на извършеното и
състава на нарушението по чл.100 ал.1 т.2
от ЗДвП. Правилно е избрана и административнонаказващата норма на чл. 183 ал.1
т.1 предложение трето ЗДвП и на жалбоподателя Д. е наложено наказание глоба в
размер на 10 (десет) лева.
Съдът счита че, неправилно определените
квалификации на нарушения по чл.150а ал.1 и по чл.186 ал.7 от ЗДвП са довели до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Допуснатите
нарушения не могат да бъдат санирани в съдебната фаза на производството.
Наказателното постановление в тази си част е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено безусловно. По отношение на нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63, ал.1
предложение пхърво и трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0769-000410 от 13.03.2018
г. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на
Б.А.Д. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** за нарушение на чл.150а ал.1,
чл.100 ал.1 т.2, чл.186 ал.7 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на
основание чл.177 ал.1 т.2, чл.183 ал.1 т.1 и чл.185 от ЗДвП са му наложени три
глоби съответно в размери от по 200 (двеста), 10 (десет) и 20 (двадесет) лева,
в частта му , в кото е наложено са наложени наказанията от 200, (двеста) и 20
(двадесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0769-000410 от 13.03.2018
г. на Началник група към ОД на МВР-Бургас сектор „Пътна полиция” в останалата му част като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административния съд - Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Райна Жекова