Решение по дело №490/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 264
Дата: 16 август 2022 г. (в сила от 16 август 2022 г.)
Съдия: Владимир Астарджиев
Дело: 20221000600490
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ан. Хр. М.
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Постъпило е искане от осъдения С. Т. Т. по реда на чл.422, ал.1, т.5
НПК за възобновяване на ВНОХД №17/2022г. на ОС-Видин, НО и НОХД
№123/2021г. на РС-Кула.
В искането се излагат доводи за допуснати нарушения на
материалния и на процесуалния закон и за явна несправедливост на
наложеното наказание. Иска се възобновяване на делото и отмяна на
решението на въззивната инстанция и присъдата на районния съд.
В съдебното заседание на Апелативния съд служебният защитник на
осъдения С. Т. Т. - адв.Р. К. поддържа искането за възобновяване на делото,
като иска оправдаване на осъдения Т. поради несъставомерност на деянието,
за което е осъден. Алтернативно пледира за преквалификация на деянието в
такова по чл.216 НК, като иска и прилагане на чл.55 НК с налагане на
пробационни мерки. Поддържа и доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание поради добрите характеристични данни на осъдения и
1
иска значително намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Осъденият С. Т. Т. не се явява пред настоящия съд, редовно
призован.
Представителят на прокуратурата изразява становище за
неоснователност на направеното искане, като счита, че няма нарушения на
материалния закон при осъждането на подсъдимия по внесеното в съда
обвинение. Относно наказанието сочи, че няма основания за прилагане на
чл.55 НК.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането
за възобновяване, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в
пределите на своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство по
делото от осъдения С. Т. Т. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок
по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на
посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на
основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК.
Разгледано по същество искането е основателно по отношение
на твърдението за неправилно приложение на материалния закон. В
останалата си част искането е неоснователно.
С присъда от 07.12.2021г. по НОХД №123/2021г. по описа на РС-
Кула съдът е признал С. Т. Т. за виновен за това, че на 09.02.2021г. в
гр.Грамада, обл.Видин запалил имущество на значителна стойност -
стопанска постройка на стойност 1 630 лв., находяща се на ул.„Христо Ботев“
№36 и са последвали имуществени вреди на стойност 902 лв., поради което и
на основание чл.330, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК и чл.58а, ал.1 НК го е
осъдил на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.3 вр. ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС е определен
първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода.
Приспаднато е времето, през което осъденият Т. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.
2
На осъдения са възложени направените по делото разноски.
Присъдата е била протестирана от РП-Видин пред ОС-Видин с
искане за увеличаване на наложеното наказание. С решение от 29.03.2022г. по
ВНОХД №17/2022г. на ОС-Видин, НО присъдата на първата инстанция е била
изменена, като е отменено прилагането едновременно на чл.55, ал.1, т.1 НК и
на чл.58а, ал.1 НК и наложеното наказание е било увеличено на десет месеца
лишаване от свобода с прилагане само на чл.58а, ал.1 НК.
В искането за възобновяване се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5
НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК - неправилно приложение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна
несправедливост на наложеното на осъдения С. Т. Т. наказание, като по
отношение на твърдяно съществено нарушение на процесуални правила не се
излагат доводи. Такива доводи не се излагат и пред настоящия съд.
Този състав на САС не намира при разглеждане на делото да е било
допуснато някакво нарушение на процесуалните правила. Спазени са всички
изисквания на процесуалния закон по отношение повдигането на обвинението
и разглеждането на делото.
Проведено е съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2
НПК, като с надлежно определение е одобрено направеното самопризнание,
което се подкрепя от всички събрани по делото доказателства. Липсват
противоречия в доказателствените източници, събрани по време на
досъдебното производство.
В съдебно заседание на РС-Кула на осъдения Т. са разяснени
надлежно последиците за него от направеното самопризнание и той е признал
фактите, описани в обвинителния акт.
При това положение липсват основания за възобновяване на
наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.3 вр. ал.1,
т.2 НПК.
В същото време настоящият съдебен състав намира за основателни
възраженията на защитата, излагани последователно пред инстанциите по
същество и пред този съд, свързани с квалификацията на деянието на
осъдения Т. като престъпление по чл.330, ал.1 НК.
Съставомерността на деянието палеж по чл.330, ал.1 НК изисква
3
стойността на запаленото имущество да е „значителна“.
Константната и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС
е категорична, че критерият „значителна стойност“ зависи единствено от
паричната равностойност на запаленото имущество, която следва да бъде
установена чрез съответната оценка по пазарни цени на имуществото
(Решение №71/23.02.1982г. II н.о. по н.д. №61/1982г., Решение
№398/08.07.1997г. II н.о. по н.д. №289/1997г., Решение №12/28.01.2009г. II
н.о. по н.д. №615/2008г., Решение №402/12.11.2009г. II н.о. по н.д.
№473/2009г., Решение №470/21.01.2010г. II н.о. по н.д. №489/2009г., Решение
№273/02.07.2012г. I н.о. по н.д. №691/2012г., Решение №277/17.07.2013г. II
н.о. по н.д. №909/2013г., Решение №169/23.06.2014г. III н.о. по н.д.
№422/2014г., Решение №125/27.03.2015г. I н.о. по н.д. №147/2015г.).
В тази насока е категорична и съдебна теория - „Предмет на
престъплението са вещи със значителна стойност. Поради това
запалването на сграда, стоки, инвентар и др., които нямат значителна
стойност, може да бъде само престъпление против собствеността. Дали
запаленото имущество е със значителна стойност се определя от неговата
пазарна цена. Без значение в това отношение е отрицателният критерий,
т.е. какво е съотношението между стойността на запаленото имущество
и стойността на имуществото на пострадалия собственик или държател
на запалената вещ. Без значение е и дали вещта е дефицитна или не. Тези
обстоятелства могат да имат значение само при определяне на размера на
наказанието.“ - стр.47 от том 2 на „Наказателно право на НРБ (особена
част)“, С. 1987г., под научната редакция на член-кореспондент проф.К. Л..
Единственото изолирано решение в практиката на ВКС, в която се
смесват понятията „значителна стойност“ по смисъла на чл.330, ал.1 НК и
„имущества с историческа, научна или художествена стойност“ по ал.3 на
чл.330 НК и се създава относителност на понятието „значителна стойност“,
като то се разкъсва от паричната оценка на запаленото имущество, е
цитираното от РС-Кула и от ОС-Видин Решение №599/07.01.2014г. II н.о. по
н.д. №2119/2013г. Доколкото това решение е инцидентно и противоречи на
цялата посочена останала практика на ВС и на ВКС по прилагането на чл.330,
ал.1 НК, настоящият съдебен състав приема, че не може да изведе от него
принципно положение и да прави относителна оценка на понятието
4
„значителна стойност“.
В конкретния случай и дори изхождайки от критериите по това
решение на ВКС, самото запалено имущество - стопанска постройка на
стойност 1 630 лв. няма как да бъде прието за имущество със значителна
стойност. Местническият критерий, застъпен от ОС-Видин - бедност на
обитателите на гр.Грамада, безработица, липса на индустрия и на
производство също не обосновава „значителна стойност“ на имуществото,
което е оценено на стойността на 2 и половина МРЗ и което е било
неизползвано от собствениците дълги години преди подпалването му.
Тези съображения водят до извода, че е налице неправилно
прилагане на закона, доколкото деянието не е съставомерно по чл.330, ал.1
НК, а по чл.216, ал.1, пр.2 НК.
Осъденият С. Т. Т. е повредил умишлено чужда недвижима вещ на
стойност 1 630 лв., като е причинил имуществена вреда на стойност 902 лв.
чрез нейното подпалване. Константната съдебна практика е категорична, че
дори да е извършен палеж, ако стойността на подпаленото имущество не е
значителна (респ. да надвишава равностойността на 14 минимални работни
заплати) е налице престъпление по чл.216 НК и следва да бъде извършена
преквалификация (по-нови в този смисъл са Решение №221/22.06.2014г. III
н.о. по н.д. №520/2014г., Решение №264/07.09.2015г. I н.о. по н.д.
№747/2015г., Решение №44/10.03.2017г. I н.о. по н.д. №81/2017г.).
Настоящият съдебен състав намери, че следва да извърши
преквалификация на деянието, за което е осъден С. Т. Т. от престъпление по
чл.330, ал.1 НК в такова по чл.216, ал.1 НК. Това е възможно, доколкото
фактите, срещу които се е защитавал осъденият Т. са ясни и непроменени,
единствено отпада критерият „значителна стойност“, а престъплението по
чл.216, ал.1 НК е по-леко от това по чл.330, ал.1 НК - предвижда по-ниско
наказание „лишаване от свобода“ и като минимум, и като максимум.
В тази насока съдът се възползва от правомощието си по чл.425,
ал.1, т.4 НПК - да възобнови наказателното производство и да измени
присъдата, доколкото основанията за това са в полза на осъдения Т..
Настоящият съдебен състав прие, че няма основания за промяна на
наложеното на осъдения Т. наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет
5
месеца (след редукцията по чл.58а, ал.1 НК).
ОС-Видин е приел, че липсват основанията на чл.55 НК, като този
извод на съда е напълно съобразен с данните за обремененото съдебно минало
на осъдения С. Т. Т. и данните за неговата личност, като липсват
многобройни смекчаващи обстоятелства, а възстановяването на причинените
имуществени вреди не е изключително такова обстоятелство. Съдът е
определил наказанието „лишаване от свобода“ в размер на една година и три
месеца и го е намалил с една трета по реда на чл.58а, ал.1 НК на десет месеца.
Така наложеното наказание е в рамките на закона и по чл.216, ал.1
НК, като е доста под средния размер, предвиден в този текст. Настоящият
съдебен състав намира, че след преквалификацията на деянието се явява и
ново отегчаващо обстоятелство - начинът на извършване на деянието, което е
извършено по общоопасен начин с общоопасно средство - палеж. При
наличния баланс на отегчаващите обстоятелства (многобройните предишни
осъждания на осъдения Т., мотиви и начин на извършване на деянието) със
смекчаващите обстоятелства (добри характеристични данни и възстановяване
на имуществените вреди), наказание доста под средния размер, предвиден в
чл.216, ал.1 НК не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.
ал.1, т.3 НПК. Не може да бъде приложен и чл.66, ал.1 НК, доколкото
деянието е извършено в изпитателния срок по едно от предходните
осъждания на С. Т. Т. и напълно правилно е била приложена разпоредбата на
чл.68, ал.1 НК. Няма основания за възобновяване на наказателното
производство в тази част, като искането трябва да се остави без уважение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр. чл.354,
ал.2, т.2 вр. ал.1, т.4 НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно
отделение, 6 състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД
№17/2022г. на ОС-Видин, НО и НОХД №123/2021г. на РС-Кула, НО, 20
състав в частта, с която деянието на С. Т. Т. е квалифицирано като
престъпление по чл.330, ал.1 НК, като на основание чл.425, ал.1, т.4 НПК
ИЗМЕНЯ правната квалификация на деянието в престъпление по чл.216,
ал.1, пр.2 НК.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на ВНОХД
№17/2022г. на ОС-Видин, НО и НОХД №123/2021г. на РС-Кула, НО в
останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7