О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 25.08.2020г.
в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията ПЕЛОВСКА
в.ч.гр. дело N335 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на 274-278 ГПК,
вр. с чл.577 ГПК, вр. с чл.32а ПВ.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Сконто
Вива“ЕООД-гр.София срещу определение №19 от 14.07.2020г. на съдия по вписванията при РС-Мездра, постановено по
заявление с вх.№1220/14.07.2020г., с което е отказано да се извърши вписване на
особен залог на търговско предприятие, в чиито активи е включен поземлен имот
№000614, образуван от имот с планоснимачен номер №000612 с площ по документи за
собственост от 3060 кв.м., находящ се в м.“Селището“, обл.Враца, общ.Роман,
с.Караш.
В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен. Навеждат се
доводи, че заявлението е с предмет вписване на удостоверение за вписан в
Търговския регистър особен залог на търговско предприятие по чл.22а от
Правилника за вписванията и на договор за залог на търговско предприятие от
22.06.2020г., вписан в ТР при АВ, поради което вписването на залога в имотния
регистър е допълнително, съгласно чл.21 от ЗОЗ. Сочи се, че в случая приложение
следва да намери разпоредбата на чл.6, ал.2, б.“б“ от ПВ, а не чл.6, ал.1,
б.“в“ от ПВ, при което описание на имота не се изисква при актове, които имат
за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот, какъвто акт е
процесния.
Поддържа се също, че неправилно съдията по вписванията е приел, че е
следвало да се представи удостоверение за данъчна оценка на имота, защото
вписването не се извършва по реда на вписването на актове за недвижими имоти, а
по специалния ред по раздел ІV от ПВ. Според този специален ред вписването се
извършва чрез подреждане в книгата по чл.33, б.“д“ от ПВ на удостоверението от
търговския регистър, а само когато в удостоверението не се съдържа описание на
заложеното имущество, към него се прилага вписания в търговския регистър
договор за залог. Поддържа се, че тази процедура не изисква представянето на
удостоверение за данъчна оценка, а общите правила на чл.6 от ПВ не са
приложими, поради липсата на препращане към тях, а дори и да бъдат приложени,
приложение намира чл.6, ал.2, б.“б“ от ПВ.
Жалбоподателят поддържа също така, че в разглеждания случай не е бил длъжен
да представя и декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, доколкото такава е била
представена във връзка с вписването на залога в Търговския регистър, който е
публичен. Навеждат се и твърдения, че декларация не е необходима, предвид
специалните правила, които уреждат вписването на залог върху търговско
предприятие.
Частната жалба
е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията, от
активно легитимирана страна. При липсата на представени от съдията по
вписванията доказателства за надлежното връчване на отказа по реда на чл.32а,
ал.4 от ПВ, то жалбата следва да се зачете като подадена в законоустановения
едноседмичен срок и се приеме за допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Врачанският
окръжен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Пред Служба по вписванията-Мездра е постъпило заявление с вх.№1220/14.07.2020г,,
подадено от „Сконто Вива“ЕООД-гр.София, с което е поискано да бъде вписан
особен залог на търговско предприятие, в чиито активи е включен поземлен имот
№000614, образуван от имот с планоснимачен номер №000612 с площ по документи за
собственост от 3060 кв.м., находящ се в м.“Селището“, обл.Враца, общ.Роман,
с.Караш. Към заявлението са приложени удостоверение за вписване на особен залог
на търговско предприятие изх.№20200709120437/09.07.2020г. в оригинал и заверен
препис, договор за залог на търговско предприятие, също в оригинал и заверен
препис, заверен препис от потвърждение
за вписване в Централния регистър на особените залози, документ за внесена
държавна такса и пълномощно. Не се спори, чекъм заявлението не е представена
декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, като не е представено и удостоверение за
данъчна оценка на недвижимия имот.
Видно от удостоверение за вписване на особен залог на търговско предприятие
изх.№20200709120437/09.07.2020г. в Търговския регистър е вписа залог на
търговското предприятие на длъжника „Сконто Вива“ЕООД-гр.София в полза на
кредитора „Амарикс дивелопмънт пропъртис-България“ЕООД-гр.София, на основание
договор за залог на търговско предприятие от 22.06.2020г. Като описание на
предмета на залога в удостоверението е посочено предприятието като съвкупност.
Представен е и самият договор за залог на търговско предприятие, в раздел 1.01
от който са дадени определения на термините, които страните използват в
договора, вкл.на употребявания термин „Отделно посочени активи“. По отношение
на този термин е прието, че при употребата му се разбира поземлен имот №000614,
образуван от имот с планоснимачен номер №000612 с площ по документи за
собственост от 3060 кв.м., находящ се в м.“Селището“, обл.Враца, общ.Роман,
с.Караш.
Въз основа на
така представените документи, с обжалваното определение от 14.07.2020г. съдията
по вписванията при РС- Мездра е постановил отказ да извърши вписване на особен
залог на търговско предприятие, излагайки мотиви, че не е ясно какво означава
„Отделно посочени активи“, доколкото описанието на имота не отговаря на
изискванията на чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВ, тъй като не са посочени границите и
съседите на имота, не е представено удостоверение
за данъчна оценка на имота и не е представена декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК.
При така
изложеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав приема следното:
По отношение на
въпроса за предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията
извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона, е формирана задължителна
съдебна практика на ВКС, обективирана в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от
25.04.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК, по смисъла на която,
предметният обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ на съдията по вписванията
включва спазени ли са изискванията по чл.6 ПВ, внесена ли е дължимата за
вписването държавна такса, представена ли е скица - копие от кадастралната
карта, съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, представени ли са доказателства за изпълнение
на изискванията на чл.264 ДОПК.
Изискването за
представяне на декларация произтича от самите разпоредби на чл.264, ал.1 и ал.4
от ДОПК, които задължават съдията по вписванията не само да провери представена
ли е декларацията, но и да сравни декларираните обстоятелства с удостовереното
наличие или липса на непогасени данъчни задължения за имота съобразно данъчната
оценка, а в хипотезата на чл. 264, ал. 4 ДОПК при декларирани неплатени
публични държавни и общински задължения, да извърши вписване на особения залог
след заплащане на тези задължения или при представена от длъжника писмена
декларация, че е съгласен публичните държавни и общински задължения да се
погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право,
купувачът следва да внесе дължимата сума в съответния бюджет. Целта на тази
проверка е не само да бъде удостоверено отсъствието на непогасени публични
задължения на прехвърлителя на непаричната вноска, но и да се препятства
вписване на особения залог до заплащането им - аргумент от чл. 264, ал. 4 и чл.265
от ДОПК. Доколкото разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК изрично поставя
изискване за представянето на декларация при вписване на особен залог, в т.ч. и
върху търговско предприятие, като не прави разлика дали в договора за особен
залог изрично е посочен недвижим имот или не, тя не може да се тълкува
стеснително, още повече, че целта на декларацията е проверка не само наличието
или липсата на непогасени данъчни задължения за имота, но и наличието или
липсата на непогасени публични задължения. Когато пък вписването касае и
недвижим имот, съгл. чл.264, ал.1, изр.последно от ДОПК, заедно с декларацията
заявителят е длъжен да представи и удостоверение за данъчна оценка на имота.
В разглеждания
случай е установено, че при подаване на заявлението за вписване не са
представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл.264 от ДОПК,
поради което и като е приел, че вписването следва да се откаже на това
основание, съдията по вписванията е приложил правилно практиката на т. 6 от
Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г.,
ОСГТК. С оглед постановките на тълкувателното решение не могат да бъдат
споделени доводите на частния жалбоподател, че декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК е била подадена от него при вписването на залога в Търговския регистър,
който е публичен, още повече, че задълженията на съдията по вписванията да
изисква представянето на декларацията и удостоверението за данъчна оценка, и да
извърши проверката по чл.264 от ДОПК, произтичат пряко от посочената правна
норма.
При тези
съображения обжалваният отказ на съдията по вписванията при РС-Мездра следва да
бъде потвърден.
За пълнота на
мотивите въззивният съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че не
споделя доводите на съдията по вписванията при РС-Мездра за необходимост от
индивидуализация на имота, съобразно изискванията на чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВ.
Правото на
залог върху търговско предприятие е уредено в разпоредбите на чл.4, ал.1, т.6 и
в чл.21 от Закона за особените залози /ЗОЗ/, а що се отнася до самото търговско
предприятие, по силата на чл.15, ал.1 от Търговския закон то е дефинирано като
„съвкупност от права, задължения и фактически отношения“.
Правилника за
вписванията съдържа специални правила, отнасящи се до вписвания на актове,
относно залог на търговско предприятие, като тези правила се съдържат основно в
разпоредбите на чл.22а от ПВ. Предвид дефиницията на търговското предприятие
като съвкупност, Правилника за вписванията съдържа и специални правила,
отнасящи се до вписването на актове, имащи за предмет такава съвкупност-чл.6,
ал.2, б.“б“ от ПВ, като е предвидено, че описание на имота не се изисква при актовете,
които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот,
договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване на търговски
дружества, договори за залог и за прехвърляне на търговско предприятие,
независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се
лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен
район.
От легалната
дефиниция на понятието „търговско предприятие“, както и приложимите разпоредби
на Закона за особените залози /чл.4, ал.1, т.6 и чл.21/ и на Правилника за
вписванията /чл.22а/ се извежда, че предметът на договора за залог върху
търговско предприятие е съвкупността от права, задължения и търговски отношения
и не изисква индивидуализация на компонентите на предприятието. Доколкото
съгласно чл.22а, ал.2 от ПВ вписването на залога се нанася по персоналната
партида на залогодателя, то всяко трето лице би могло да установи както факта
на сключването на договора, така и елементите на търговското предприятие, без
да е необходима изрична индивидуализация на отделните заложени обекти, в
частност недвижими имоти, които са в състава на търговското предприятие.
Разбира се няма спор, че в договора за залог отделни недвижими имоти биха могли
да бъдат изрично индивидуализирани, при което вписването да се извърши и в
помощните партиди на имотите, то тази индивидуализация не е условие за
действителност на договора за залог, не е елемент от неговото необходимо
съдържание и не може да е условие за извършване на вписването.
От изложеното следва,
че когато се касае до вписване на договор за залог на търговско предприятие
приложение намира разпоредбата на чл.6, ал.2, б.“б“ от ПВ и индивидуализация на
недвижимите имоти не се изисква, още повече, че такива имоти не са посочени и в
издаденото удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър. В случая
актът, чието вписване се иска, има за предмет съвкупност, а не конкретен имот и
точно по тази причина за вписването му не се прилага чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВ, а
специалната разпоредба на чл.6, ал.2, б.“б“ от ПВ. Този извод не се променя от
обстоятелството, че в състава на търговското предприятие би могло да има
недвижими имоти, тъй като тяхната индивидуализация не е задължителна, а ако все
пак са посочени такива, вписването на залога ще се нанесе и по партидите на
имотите, без обаче да се изисква тяхната индивидуализация по начина на чл.6,
ал.1, б.“в“ от ПВ, доколкото изискване за това не е поставено в специалната
норма на чл.22а от ПВ.
Независимо от
съображенията, досежно приложението на чл.6, ал.1, б.“в“ и на чл.6, ал.2, б.“б“
от ПВ обаче, при констатираното неизпълнение на изискването за представяне на
декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК и свързаното с нея удостоверение за
данъчна оценка на имота, обжалваният отказ на съдията по вписванията при
РС-Мездра ще следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №19 от 14.07.2020г. на
съдия по вписванията при РС-Мездра, постановено по заявление с
вх.№1220/14.07.2020г., с което е отказано да се извърши вписване на особен
залог на търговско предприятие, в чийто активи е включен поземлен имот №000614,
образуван от имот с планоснимачен номер №000612 с площ по документи за
собственост от 3060 кв.м., находящ се в м.“Селището“, обл.Враца, общ.Роман,
с.Караш.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя, при наличие на предпоставките по чл.280
от ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........