Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/12.08.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 7784 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. №
*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 14, чрез процесуалния му представител – юрк. Николета Матева, срещу О.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***12, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата 2098.96 лв., представляваща дължима главница по сключения между
страните Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD- г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2019 г.
до окончателното й изплащане; сумата 372.71 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода 01.10.2017 г. –
06.12.2018 г., както и сумата 39.22 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 06.12.2018 г. – 01.02.2019 г., които суми са предмет на заповед №
1476/22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на ВРС, ХIV състав.
В исковата си молба и
уточняващите молби към нея от 27.06.2019 г. и 17.07.2019 г. ищецът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А.,
Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон
България излага, че при сключване на договор за покупка на стоки или услуги
№ CREX-15161229 ответникът
О.Г.М. e дал
съгласието си освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на МаsterCard. Твърди, че на 24.08.2017 г. кредитополучателят е активирал
предоставената му кредитна карта № CARD-, с максимален кредитен лимит в размер на
1500 лв. Същият представлява револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции –
теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената
сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период.
Съгласно чл. 1 и чл. 14 от договора за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума, до пълното погасяване на задължението. Твърди, че ответникът е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2017 г., когато
е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус
2471.67 лв. Ето защо картата е блокирана. Посочва, че са настъпили
предпоставките за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми,
като ответникът е надлежно уведомен за това с изпратената му на 13.12.2018 г.
покана за доброволно изпълнение. Поддържа, че са правени многократни, но
неуспешни опити за доброволно уреждане на отношенията между страните. Излага, че в негова полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.
гр. д. № 2907/2019 г. по описа на ВРС, XIV състав, за дължимите му от ответника
суми. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид дадените от съда указания в този смисъл. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника О.Г.М., чрез назначения му особен представител– адв. Р.Д.. Поддържа
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва същите по основание
и размер. Не оспорва твърдението, че при сключване на договор за покупка на
стоки или услуги № CREX- e дал
съгласието си освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на МаsterCard.
Оспорва обстоятелството, че му е предоставена кредитна карта от страна на
ищеца, съответно, че е активирал същата на 24.08.2017 г. Оспорва твърденията,
че е извършвал транзакции – че е теглил в брой от банкомати АТМ, че е плащал
чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна
карта. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото на
16.07.2020 г. открито съдебно заседание ищецът депозира нарочна молба, в която
поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да
бъдат уважени изцяло.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител – адв. Р.Д., депозира молба, в която
поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на
ВРС, XІV състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумите, предмет на установителните искове, като
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата
молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото не е спорно,
а и от представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че
на 13.08.2017 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД и О.Г.М. е сключен договор за кредит САRD-. Не е спорно и че при сключване на договор за покупка на
стоки или услуги № CREX- ответникът
e дал съгласието
си освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на МаsterCard, което съгласие е обективирано
в сключения между страните Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-.
Основният спорен момент
в производството е дали кредитът е усвоен от кредитополучателя, съответно дали
е получил и активирал издадената му, съгласно горепосочения договор, кредитна
карта на посочената от ищеца дата – 24.08.2017 г.
За установяване на това
обстоятелство бе поискана, допусната и съответно изслушана в производството съдебно-счетоводна
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Е.Т. по приетата без
възражения ССчЕ, в конкретния случай се касае за
Договор № САRD-от 13.08.2017 г. за покупка на стоки, по
който е издадена кредитна карта от дата 13.08.2017 г. № ******, по която е издадена и банкова сметка № в „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ на титуляр О.Г.М., с която се е разпореждал титулярът, като е извършвал плащания чрез ПОСТ устройства и
е теглил суми чрез АТМ. На дата 13.08.2017г. е активиран кредитът, като е
извършена покупка на стоки: хладилник Hotpoint на стойност 799 лв. и
прахосмукачка HOOVER
RC на стойност 249 лв. от магазин „Технополис
България“ ЕАД, за която покупка е издадена фактура № г. на клиент О.М. и вписано плащане „с
кредитна карта БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ на обща стойност 1048 лв. и по този начин
кредитът реално е бил усвоен. Съобразно представената на вещото лице банкова
транзакция на дата 14.08.2017 г. е преведена сума в размер на 1048 лв. от банкова сметка ***
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ в полза на „Технополис България“ ЕАД по кредит № САRD-по фактура № г. от магазин в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 277 на клиент О.Г.М.. С пластична карта титулярът е теглил от АТМ на дата 24.08.2017 г. сума в
размер на 20 лв. и на същата дата е извършил плащане чрез ПОС устройство в
магазин на СВА – сума в размер на 6.50 лв. и по този начин е била активирана и
самата пластична карта, съобразно представеното на вещото лице извлечение от
банковата сметка, издадена във връзка с договорения кредит и издадената
кредитна карта, индивидуализирана подробно в експертизата.
От съвкупния анализ на събрания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесният договор за кредит е реално усвоен от кредитополучатя, като последният е активирал и надлежно
издадената му във връзка с този кредит кредитна карта именно на посочената от
ищеца в исковата молба дата 24.08.2017 г. Ето защо възраженията на назначения
на ответника особен представител в този смисъл са неоснователни. Напротив. В
производството бе безспорно установено, че именно с получената кредитна карта,
издадена въз основа на сключения между страните на 13.08.2017 г. договор за револвиращ кредит, е извършено плащане на процесните стоки, както посочва и вещото лице в
заключението си. Същата е активирана от титуляра на
24.08.2017 г. посредством извършените от него транзакции, описани в
експертизата.
Следва да се отбележи, че няма данни кредитополучателят да е подавал
жалби и да е правил оплаквания пред компетентните органи във връзка с
ползването от трето лице на тази карта. Ето защо и доколкото именно той е
титуляр на същата, съгласно подписания от него договор, то в случая може да се
направи обоснован извод, че именно той е и лицето, което реално е ползвало
картата, извършвало е съответни операции с нея и следователно дължи плащане на
изразходваните средства. Това е така дори да се приеме, че картата е ползвана
от трето лице /което обстоятелство не се установи в производството/, доколкото
правата и задълженията по договора се носят именно от страната по него – от
кредитополучателя.
Не е спорно, че на 01.10.2017 г. ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта, в който смисъл са твърденията на ищеца в
исковата молба. Това обстоятелство – признанието на ищеца, че до тази дата
картата е редовно обслужвана от кредотополучателя,
също потвърждава още веднъж направения по-горе извод, че картата реално е
получена от последния, доколкото в противен случая би било абсурдно да се
приеме, че същият в определен период обслужва задълженията си по карта, която
фактически не е получил и не ползва.
Не е спорно, а и от приложената към исковата молба покана от 13.12.2018
г., адресирана до О.Г.М., се установява, че кредитът е обявен надлежно за
предсрочно изискуем при условията на чл. 17 от сключения между страните
договор, предвиждащ възможност при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора да стане предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава. С
изпратеното уведомление банката е поканила ответника да изпълни доброволно
задълженията си.
От страна на особения представител не бяха направени възражения относно
размера на исковите претенции, в който смисъл бяха изричните изявления в
първото по делото открито съдебно заседание, поради което именно съдът не
допусна експертиза за установяването им с мотив, че предвид липсата на изрично
оспорване не е необходимо изслушване на заключение в тази част.
Ето защо и доколкото исковете са доказани в своето основание – налице
са всички изискуеми предпоставки: сключен договор за кредит, активирана от
кредитополучателя кредитната карта, извършвани от титуляра
съответни транзакции и плащания с нея, неизпълнение на задълженията за плащане
на съответните месечни погасителни вноски, съдът приема, че предявените искове
следва да бъдат уважени в пълен размер.
Предвид
изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. В заповедното
производство същият претендира присъждане на разноски в общ размер от 100.22
лв., от които държавна такса /50.22
лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, която
сума съдът приема, че следва да бъде присъдена в полза на страната, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски в общ размер от
739.50 лв. – за държавна такса /133.74 лв./, депозит вещо лице /100 лв./,
депозит за особен представител /405.76 лв./ и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер /100 лв./, която сума следва да бъде
присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че О.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***12, дължи на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, следните суми: сумата 2098.96 лв. /две хиляди деветдесет и осем лева и деветдесет и
шест стотинки/, представляваща дължима главница по сключения между страните
Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD- г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2019 г.
до окончателното й изплащане; сумата
372.71 лв. /триста седемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода 01.10.2017 г. – 06.12.2018 г., както и сумата 39.22 лв. /тридесет и
девет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава
за периода 06.12.2018 г. – 01.02.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които
суми са предмет на заповед № 1476/22.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на
ВРС, ХIV
състав.
ОСЪЖДА О.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***12, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.
А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, сумата 100.22 лв. /сто лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща сторените в заповедното производство по
ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на ВРС, XIV състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 739.50 лв. /седемстотин тридесет
и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: