№ 142
гр. Велико Търново, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ЖЕНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500053 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 681/18.12.2024 година по гр. д. № 491/2024 година на Окръжен съд
Велико Търново е отхвърлен предявения от Д. Х. Г. против Районен съд Горна Оряховица
иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди за заплащане на сумата 26 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от нарушаване правото на разглеждане на гр. д. № 8/2024 година на
Районен съд Горна Оряховица в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от 18.12.2023 година до
окончателното изплащане на главницата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Д. Х. Г. против Решение №
681/18.12.2024 година по гр. д. № 491/2024 година на Окръжен съд Велико Търново. В
жалбата се излага, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания за
дисбаланс при прилагане на основните начала на гражданския процес; необсъждане на
всички доводи, възражения на страните и доказателства. Излагат се аргументи за
задължителното участие на Прокуратурата на Република България като контролираща
1
страна по чл. 10, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Развиват се съображения за неправилно определяне на правната квалификация на иска. Сочи
се, че докладът на първостепенния съд е непълен и неточен. Изтъква се, че решението е
постановено от лице, по отношение на което според жалбоподателката е налице хипотезата,
регламентирана в чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК.
Отправено е искане да се обезсили, респективно отмени Решение №
681/18.12.2024 година по гр. д. № 491/2024 година на Окръжен съд Велико Търново и делото
да се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
Районен съд Горна Оряховица.
Представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гр. д. № 491/2024 година по описа на Окръжен съд Велико
Търново е образувано въз основа на предявен от Д. Х. Г., представлявана от адвокат К. Т.,
против Районен съд Горна Оряховица иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото на
ищцата от разглеждане на гр. д. № 8/2024 година на Районен съд Горна Оряховица в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
Районен съд Горна Оряховица, в който се излагат доводи за неоснователност на
претенцията.
В съдебно заседание пред първостепенният съд представителят на Окръжна
прокуратура Велико Търново изразява становище за неоснователност на иска.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 681/18.12.2024 година по гр. д. № 491/2024 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно и допустимо.
Съдът провери правилността на атакуваното решение съобразно чл. 269,
изречение второ от ГПК.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от Д. Х. Г. против Районен съд Горна Оряховица иск за
2
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 2б, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 2б, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Исковете се
разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета
на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди).
Уважаването на осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предполага установяване от ищеца в
процеса, че в пряка причинно-следствена връзка от нарушение на неговото право като
страна по съдебно дело на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл. 6, §1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е претърпял
твърдените неимуществени вреди. Съгласно трайната съдебна практика за неимуществените
вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива. Предвидената в Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди отговорност е безвиновна и за чуждо противоправно поведение; подчинява се на
установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и следващи от Закона за
задълженията и договорите.
Към момента на депозиране на исковата молба (20.05.2024 година), както и на
Молба с вх. № 7178/12.06.2024 година по описа на Окръжен съд Велико Търново
производството по гр. д. № 8/2024 година на Районен съд Горна Оряховица съобразно
твърденията на Д. Х. Г. е висящо – допустимостта на иска не е обусловена от изискванията
на чл. 8, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – изчерпване на
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от Закона
за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
Настоящият състав намира, че оплакванията на Д. Х. Г. за неправилно определяне
на правната квалификация на претенцията от първостепенния съд са несъстоятелни.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателката, че докладът е „непълен и
неточен“. Първостепенният съд е изготвил проект на доклад, чието съдържание съответства
на чл. 146, ал. 1 от ГПК; съобщил го е на страните; в съдебно заседание, състояло се на
9.10.2024 година, го е обявил за окончателен.
Ответник по предявения иск е Районен съд Горна Оряховица. В съответствие с
чл. 10, ал. 1 от Закона отговорността на държавата и общините за вреди в производството
пред Окръжен съд Велико Търново е обезпечено участието на прокурор. С Определение №
1122/3.09.2024 година делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание,
разпоредено е преписи от исковата молба, допълнителната искова молба и определението да
3
се връчат на прокурор при Окръжна прокуратура Велико Търново. В чл. 10, ал. 1 от Закона
отговорността на държавата и общините за вреди е визирано, че делата се разглеждат „със
задължителното участие на прокурор“. В тази хипотеза намира приложение разпоредбата на
чл. 26, ал. 3 от ГПК – прокурорът може да участва в производството с правата на страна в
предвидените от закон случаи.
Пред втората инстанция страните не спорят относно релевантните факти.
В жалбата не е уточнено кои доводи и доказателства не са взети предвид от
състава на Окръжен съд Велико Търново при постановяване на обжалваното решение.
Във възивната жалба Д. Х. Г. не сочи конкретни обстоятелства, които да пораждат
основателно съмнение в безпристрастността на докладчика, постановил обжалваното
решение, по смисъла на чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК. Фактът, че съдията докладчик се е
произнасял по други спорове, по които страна е била Д. Х. Г., респективно по аналогични
такива, само по себе си не е обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговото
безпристрастие и не е основание за отстраняването му от разглеждане на конкретния спор.
Не е основание за отвод и наличието на висящи дела по Закона за отговорността на
държавата и общините да вреди спрямо Окръжен съд Велико Търново. Съдията докладчик е
оставил без уважение исканията за отстраняването му от разглеждане на гр. д. № 491/2024
година на Окръжен съд Велико Търново с Определение № 1122/3.09.2024 година и
определение по Протокол № 734/9.10.2024 година, които са подробно мотивирани.
Първоинстанционният съд е формирал заключение за неоснователност на иска. С
оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът смята, че не е налице основната
предпоставка за уважаване иска срещу Районен съд Горна Оряховица по чл. 2б, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – не е допуснато от ответника
нарушение на правото на ищцата (жалбоподател пред настоящата инстанция) на
разглеждане на гр. д. № 8/2024 година на Районен съд Горна Оряховица в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
което е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията на Д. Х. Г. против Районен съд
Горна Оряховица като неоснователна и недоказана. Настоящият състав споделя мотивите,
изложени от първостепенния съд, и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 681/18.12.2024 година по гр. д. № 491/2024 година на Окръжен съд Велико
Търново е правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми
от първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата
неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Съставът на Окръжен съд Велико Търново е обсъдил установените релевантни факти
поотделно и в съвкупност и е направил обосновани правни изводи.
Разноски не се претендират от ответника по жалбата, а и такива не са сторени,
поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
4
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 681/18.12.2024 година по гр. д. № 491/2024 година
на Окръжен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5