Р Е Ш Е Н И Е    

 

                                      26.06.2020 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А  състав на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                          мл.с.МАРИНА ГЮРОВА

                                                                   

При секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 9992 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

                        Образувано е по  въззивна жалба срещу решение  от 19.03.2019 г.по гр. д. №33132 от 2018 г. на Софийски районен съд, 167 състав,с което се ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С. ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ за признаване на установено, че ответниците Д.Н.Т., ЕГН **********, Д.К.Т., ЕГН ********** и А.К.Т., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. дължат на ищеца разделно, както следва Д.Т. - 4/6 /четири шести/, К.Т. - 1/6 /една шеста/, А.Т. - 1/6 /една шеста/ от сумата от 1372,85 лева, представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ул „********, аб. № 412077 за периода от м.11.2014 година до м.05.2016 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 19.01.2018 година по гр.д. № 90177/2017 година по описа на СРС, ГО, 38 състав като погасени чрез прихващане с насрещното задължение от 2875,52 лева с ДДС на дружеството - ищец спрямо ответниците по Договор от 19.05.2016 година над сумата от 678,07 лева до сумата от 2050,92 лева.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С. ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответниците Д.Н.Т., ЕГН **********, Д.К.Т., ЕГН ********** и А.К.Т., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. дължат на ищеца разделно, както следва Д.Т. - 4/6 /четири шести/, К.Т. - 1/6 /една шеста/, А.Т. - 1/6 /една шеста/ от сумата от 342,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.12.2014 година до 18.12.2017 година, от сумата от 45,56 лева, представляваща стойността на извършвана услуга дялово разпределение за периода от

01.11.2014             година до 31.05.2016 година, ведно със законната лихва от 28.12.2017 година до изплащане на вземането, от сумата от 8,84 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от

30.12.2014             година до 18.12.2017 година, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 19.01.2018 година по гр.д. № 90177/2017 година по описа на СРС, ГО, 38 състав

ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** да заплати на Д.Н.Т., ЕГН **********, Д.К.Т., ЕГН ********** и А.К.Т., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 353 лв., разноски в производството пред СРС.

           Решението се обжалва от ищеца в отхвърлителната част.            

            Въззивникът излага съображения за незаконосъобразен съдебен акт.Твърди ,че между страните неправилно е извършено прихващане като се е погасило вземането на ищеца за предходен период.В Договор за изкупуване на енергиен обект от 19.05.2016 г.било договорено,че прихващане по чл.5 ал.2 ще бъде отразявано в информационната система на купувача от датата на публикуване на фактурите за потребена топлинна енергия за месеца,следващ подписване на договора,а съдът неправилно приел,че вземанията на страните не били ликвидни и изискуеми ,не е ясен техния размер,поради което било извършено извънсъдебно прихващане.Съдебно прихващане не може да се извърши,тъй като няма искане за това в срока за отговор.Съдът дал неправилна правна квалификация на исковете ,което било нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото да посочи правнорелевеантните факти и произтичащото от тях спорно право.

            Обжалва се решението в частта,с която е отхвърлен иска за мораторна лихва върху главницата,иска за стойност на дялово разпределение и мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение. 

          Моли решението да бъде отменено  като се уважат  предявените искове. Претендира   разноски.

             По  жалбата  е постъпил  отговор от въззиваемата страна,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

              Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

              В първоинстанционното производство е установено,че отношенията между страните се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване ,тъй като не са обвързани с договор.За употребена топлоенергия за стопански нужди е нужно сключване на писмен договор,съобразно чл.1 ал.2 ОУ за продажба на топлоенергия за стопански нужди.

По силата на предварителен договор от 21.12.2006 г.ответниците ,чрез фирмата им Формсинтез ООД се задължили да изградят за своя сметка строеж,съоръжения за присъединяване на потребители ,ползващи топлинна енергия за битови нужди като в чл.23 от договора е договорено,че собственик до прехвърлянето на собствеността остава потребителят.      

С писмо от 21.04.2012 г. Топлофикация е уведомила етажните собственици,че е определена пазарната стойност на външното топлозахранване и абонатната станция в размер на 25 460 лв.и ще бъде прихваната чрез ползваната топлинна енергия.

С писмо от 14.11.2012 г.етажните собственици са уведомили Топлофикация ,че са съгласни с така определената сума и че са съгласни да им бъде прихваната чрез стойност на  ползвана топлинна енергия.

Видно от Протокол от 28.04.2014 г.с решение на ОС на ЕС се разпределя делът на задължението на Топлофикация ,разпределен между собствениците.За ответниците за ателие 1 сумата е  2 511.08 лв.

С договор за изкупуване на енергиен обект от 19.05.2016 г.е осъществено изкупуването.

Спорният въпрос е налице ли са условията за извънсъдебното прихващане на насрещните вземания на страните.

  В решение № 113 постановено по гр. дело № 1274/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ гр. д. са разграничени хипотезите на материалноправно прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД и на съдебното прихващане като насрещно възражение срещу вземането на ищеца по иска за погасяване на двете вземания до по-малкото от тях. При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени.

 Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо. Прието е в решението, че в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно.

В настоящия случай извънсъдебното прихващане е било възможно към 19.05.2016 г.,моментът ,когато ищецът е изкупил енергийните съоръжения.Към този момент еднородните вземания са станали изискуеми и ликвидни.

            До депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищците не са канени да заплатят задълженията си.Доколкото не е определен ден за изпълнение на главното задължение/Общите условия,действащи при ищеца, не обвързват ответниците/,то на основание чл.84 ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.

            Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено.

           По разноските: Ответникът е сторил 350 лв.разноски за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар,което съдът намира за неоснователно ,предвид посочения минимум по наредба 1/2004 г.

 

           На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

              

              ПОТВЪРЖДАВА решението 19.03.2019 г.по гр. д. №33132 от 2018 г. на Софийски районен съд, 167 състав,в  обжалваната част.

    ОСЪЖДА  „Т.С.” ЕАД ***, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати разделно на  Д.Н.Т. - 4/6 части, Д.К.Т. - 1/6 и А.К.Т. - 1/6 част от сумата от 350 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

              

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                              

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                          

 

                                      2.