Р Е Ш Е Н И Е
№ 37 / 19.04.2019г.,
град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на
девети април, две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар
: Анна Василева
Прокурор
:
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело
№ 48 по описа за 2019 година,
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от К. ***, чрез пълномощник адвокат Eлена
К. от АК – Силистра против Наказателно постановление № 18 – 0275 – 000740/
28.01.2019г. на Началника на РУ към ОД на МВР – Разград, с което за нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП изразяващо се в отказ на водача да му бъде извършена
проверка за наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества и техни аналози на жалбоподателят са били наложени
наказания на осн. чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП – Глоба в размер на 2000.00лв.
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Жалбоподателят счита
наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли същото да бъде изцяло отменено. Счита, че както в АУАН-а, така и в
наказателното постановление извършеното нарушение е некоректно описано и не
кореспондира със сочените за нарушени правни норми, което рефлектира в правото
на защита на санкционираното лице. Сочи, че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
има две хипотези, като в случая неправилно като нарушени били посочени и двете
хипотези, които според нормата били в условията на алтернативност. В АУАН-а и
Наказателното постановление не било конкретно посочено по какъв начин е
обективиран отказа на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско
изследване. В обстоятелствената част на Наказателното постановление не била посочена нарушената повелителна и
запретителна норма от ЗДвП, която в случая била чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, което лишавало жалбоподателя от възможност да разбере за какво
нарушение му се налага санкция. Жалбоподателя сочи също така, че след като са
описани две административни нарушения то за всяко от тях следва да му бъде
наложено отделно наказание и като не е сторено това то са нарушени
процесуалните правила. Не на последно място К.К. сочи, че нито в АУАН-а, нито в
Наказателното постановление е отразено, че на водача е извършен тест, който не
отчита наличие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. По тези
съображения жалбоподателят моли за отмянна на издаденото наказателно
постановление.
Въззиваемия РУ
- Исперих не заявява становище по жалбата.
В съдебно
заседание жалбоподателя чрез своя процесуален представител поддържа жалбата
изцяло и моли по същество, същата да бъде уважена.
Въззиваемият
РУ - Исперих не изпраща представител.
За районна
прокуратура – Исперих в съдебно заседание не се явява представител при редовно
призоваване.
Като подадена
в срок от лице, което има право на жалба и срещу акт подлежащ на съдебен
контрол жалбата е допустима.
Разгледана по
същество същата се явява неоснователна.
Съдът след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка : На 19.12.2018 година служители на
въззиваемия – свидетелите Н.Б. и Д.Д. осъществявали контрол по Закона за
движение по пътищата в град Исперих, по ул.“Христо Ботев“. По този повод спрели
за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с
рег.№ Р404FTA. Поканили водача в управлението за да бъде
тестван за употреба на алкохол и наркотици. В управлението на водача К.К. била
извършена проверка за алкохол, като пробата била отрицателна. Полицейските
служители поискали да тестват лицето и за употреба на наркотици, като от
жалбоподателя К. бил заявен отказ да му бъде правен такъв тест. Бил му издаден
талон за медицинско изследване, но лицето отказало и такова изследване. С оглед
отказа на жалбоподателя бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено
обжалваното Наказателно постановление.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите както и от
приложения писмен доказателствен материал съдържащ се в
административно-наказателната преписка.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи : Съставеният от контролните органи акт и издаденото въз основа на
него наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на закона
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1
ЗАНН. При преценка на законосъобразността на наказателното постановление
следва, обаче, да бъде изследван въпросът дали описаното в наказателното
постановление нарушение на правилата за движение по пътищата е било действително
извършено. В конкретния случай с оглед взаимо кореспондиращите си гласни
доказателства на свидетелите Н.Б. и Д.Д. в
производството безспорно бе установено, че жалбоподателя е отказал както да му
бъде направен тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. По този
начин същият е осъществил и двете изпълнителни деяния визирани от нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Нарушението е формално и е извършено с факта на
депозиране на откази за провеждане на двата вида изследвания, каквито откази в
случая безспорно се установява, че са били депозирани от жалбоподателя. Санкциите
са правилно и законосъобразно определени съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, като те
са във фиксирани размери и не подлежат на редукция по настоящият процесуален
ред.
Съдът не
възприема доводите на защитата на жалбоподателя, че не е могъл да научи в какво
точно се състои нарушението му и това е ограничило правото му на защита. В
АУАН-а е описано само нарушението касаещо отказа да бъде изпробван за
наркотици, като само е упоменато че е бил насочен към медицинско изследване без
да се споменава, че е отказал същото. Отказа за провеждане на медицинско
изследване който е самостоятелно изпълнително деяние се появява като нарушение
едва в наказателното постановление. Дори да се приеме, че този вид нарушение е
порочно конкретизирано от административно-наказващият орган, тъй като липсва в
АУАН-а, а се появява едва в
Наказателното постановление, то второто нарушение касаещо теста за наркотични
вещества присъства както в АУАН-а, така и в издаденото наказателно
постановление и дори неговата самостоятелна наличност е достатъчна за
ангажиране на отговорността по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а в случая това нарушение
е безспорно установено както в АУАН-а,
така и в Наказателното постановление. В случая не следва да се налагат отделни
административни наказания за двете нарушения както счита жалбоподателя, до
толкова до колкото двете присъстват в една административно-наказателна разпоредба
и не се разграничават санкционно като самостоятелни нарушения от самия закон,
което е в полза на жалбоподателя, а не в негова вреда. В съставеният АУАН нарушението неправилно е
определено като такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
тъй като при проверката не са събрани данни, че управлението на МПС-то се е
осъществило под въздействие на наркотици, за да се приеме че е нарушена
визираната от закона забрана, но пропуска на автоконтрольорите в тази насока е
успешно преодолян с правилната квалификация на нарушението в издаденото
Наказателно постановление и до толкова до колкото фактическата обстановка
касаеща отказа за снемане на проба за наркотични вещества описана в АУАН-а и
Наказателното постановление съвпада, то съда приема че правата на жалбоподателя
не са нарушени и той е могъл ясно и точно да разбере за какво му се съставя
първо акт, а след това за какво му се налагат санкции с издаденото Наказателно
постановление.
По изложените
съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18 – 0275 – 000740/ 28.01.2019г. на Началника на РУ към ОД на
МВР – Разград, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП изразяващо се в
отказ на водача да му бъде извършена проверка за наркотични вещества или техни
аналози и неизпълнение предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози на
жалбоподателят К. *** са били наложени наказания на осн. чл.174, ал.3, предл.2
от ЗДвП – Глоба в размер на 2000.00лв. и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщаването на страните пред Административен съд – Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :