О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№448 31.12.2020г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в закрито заседание на тридесет и първи
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
като разгледа административно дело №786
по описа за 2020г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по жалбата на И.Б.М., представляван от редовно упълномощен адвокат,
против Решение №296/26.11.2020г на Комисия, назначена със Заповед
№10-00-2860/12.12.2019г на Кмета на община Стара Загора с правомощия да разглежда
заявленията за признаване на права по чл.43 т.1 от Закона за общинската
собственост , както и да се произнася с решение в случаите, когато има нови
обстоятелства, които налагат промяна на групата или изваждане от картотеката. С
жалбата е заявено особено искане по чл.166 от АПК за спиране на предварителното
изпълнение на обжалваното решение.
С Решение №296/26.11.2020г, обективирано в
протокол № 8/26.11.2020г за проведено заседание на Комисията по чл.11 ал.1 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилищни
имоти / Наредбата/, приета на основание законовата делегация по чл.45а ал.1 от ЗОС,
е разгледано заявление №22-84-105/02.11.2020г, подадено от жалбоподателя в
качеството му на наемател на общинско жилище, като е прието, че няма основание
за продължаване на Договор №2851/31.12.2010г за отдаване под наем на общински
жилищен имот. Мотивите: от подадените документи не се установява изпълнение на
условието по чл.7 ал.1 т.11 от НРУУРОЖИ – средномесечния доход на член от семейството/домакинството
да е една минимална работна заплата. Средномесечния доход на наемателя е в
размер на 1444.87лв и надвишава максималния размер, определен в чл.7 ал.1 т.11
от Наредбата. Препис-извлечение от протокола на Комисията, съдържащ решението за
липса на основание за продължаване на договора за наем е връчено лично на М. на
04.12.2020г с писмено указание, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от АПК, както е прието в чл. 11 ал.6 от Наредбата относно включване в
картотеката на лицата с установени жилищни нужди, идентично предвиждане и в
чл.14 ал.2 от Наредбата касателно решението за изключване от картотеката на
лица, за които е установено от Комисията, че вече не отговарят на условията на
чл.7 от същата Наредба, в частност.
По тази причина
М. иска от съда да бъде обявено за нищожно, поради липса на компетентност,
евентуално отменено като незаконосъобразно Решение №296/26.11.2020г. на
Комисията по чл.11 ал.1 от Наредбата, като сезира съда с жалба, подадена на
17.12.2020г, чрез колективния орган - Комисията по чл.11 ал.1 от НРУУРОЖИ.
В жалбата е
направено и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на
решението, тъй като му е невъзможно да освободи наетото жилище в кратки
срокове, предвид сезона, пандемията от КОВИД -19, както и продължителността на
ползването му, обусловила трайното възприемане като негов дом, без да е
очаквана промяна на това обстоятелство.
Жалбата
е недопустима, поради несъществуване на правото на оспорване, а като последица
недопустимо се явява и особеното искане за спиране на предварителното
изпълнение, заявено на основание чл.166 ал. 4 от АПК. Заявеното за упражняване с подаване на
жалбата, право на оспорване на Решение №296/26.11.2020г на Комисията по чл.11
ал.1 от Наредбата, издадена по силата на чл.45а от ЗОС, не съществува по
аргумент от чл.159 ал.1 вр. с чл.21 ал.5 от АПК. Съгласно чл. 46 ал.2 вр. с ал.5 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със
заповед на Кмета на община Стара Загора, а оспорването й не спира нейното
изпълнение. Като се има предвид съдържанието на решението на Комисията – не
разпорежда прекратяване на договора за наем, се налага извода, че се касае за волеизявление,
с което се предлага да бъде прекратено наемното правоотношение, поради
констатирана липса на условие, от което зависи правото да се удовлетворят
жилищни нужди, чрез наемане на общински жилищен имот при облекчени условия
спрямо пазарните. Съгласно чл.21 ал.5 от АПК, не са индивидуални
административни актове волеизявленията, които са част от производството по
издаване на административните актове. Предвиденото в чл.14 ал.2 от Наредбата
право на обжалване противоречи на закона – конкретно на чл.21 ал.5 вр. с чл.
145 ал.2 от АПК, и по силата на чл. 15 ал.3 от ЗНА, правораздавателните органи
прилагат акта от по-висока степен, на който наредбата противостои. Искането за спиране по чл.166 ал.4 вр. с ал.2
от АПК е допустимо само при съществуващо и упражнено право на оспорване по
аргумент от посочените разпоредби вр. с чл.166 ал.1 от АПК. Оспорването има
суспензивен ефект по силата на чл.166 ал.1 от АПК и защитава негативния интерес
на всички неблагоприятно засегнати, дори да не са оспорили самостоятелно
административния акт, при това без поставените изисквания за количествено и
качествено засягане. Когато тази способност на оспорването е отнета с влязло в
сила разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК или по силата на отделен закон, оспорването
поражда право да се предяви несамостоятелно искане до съд, ограничено
темпорално до влизане в сила на съдебното решение, за спиране изпълнението на
административния акт. В този случай само съдът може да разпореди спиране, но в
защита на негативния интерес единствено на оспорващия и то в стеснени граници –
значителни или трудно поправими вреди, без да се засяга оборимата презумпция за
законосъобразност на административния акт. Следователно само оспорването –
съществуващо и упражнено потестативно публично право на съдебна защита може да спре
изпълнението на акта или да породи право да се иска спирането му по
разпореждане на съда. Действието по подаване на жалба е заявление за
упражняване на оспорването, сезиращо съда да прецени съществуването на правото
да се оспори административен акт, от което възниква не самостоятелното право да
се иска от съда да допусне спиране на предварителното изпълнение.
Преценката за
допустимост на заявеното за упражняване право на оспорване е преюдициална и
дава отговор на имплицитно наведеното с жалбата твърдение, че Решението на
комисията има значението на заповед за прекратяване на наемното правоотношение
и поради това подлежи на предварително изпълнение по силата на закона.
Жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна
такса в размер на 10лв за разглеждане на жалбата, включващо и преценка на
съществуване на правото на оспорване, поради което следва да бъде осъден да я
заплати.
Водим от горните мотиви и на основание чл.159 т.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Б.М. против Решение
№ 296/26.11.2020г на Комисията по чл.11 ал.1 от Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на община Стара Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И.Б.М. да бъде спряно предварителното
изпълнение на Решение №296/26.11.2020г на Комисията по чл.11 ал.1 от Наредбата
за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на
територията на община Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело №786//2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
ОСЪЖДА И.Б.М. ЕГН: **********
да заплати по сметка на АС Стара Загора сумата от 10лв / десет/, представляваща
дължима държавна такса в 7-дневен срок от съобщението, като в противен случай
да се издаде служебно изпълнителен лист.
Определението подлежи
на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: