Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.12.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2047/2019 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625, вр. с чл.626 ТЗ. СГС е сезиран с молба от длъжника на „М.“ ЕООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежеспособност. Твърди се от молителя длъжник, че от 10.10.2014 г. не е извършвал търговска дейност и не е реализирал приходи, а към 05.09.2019 г. съществуват публични задължения в размер на 104 848,26 лв., които дружеството не е в състояние да изпълни поради неплатежеспособност. Иска се от молителя по отношение на него да се открие производство по несъстоятелност.
Представено е удостоверение изх.N 220201900234445/17.09.2019 г. на НАП, в което се сочи, че длъжникът има задължения по ЗДДС и ЗКПО в размер на 160 121,58 лв.
Представени са отчети за приходи и разходи за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., към 05.09.2019 г.; счетоводен баланс към 31.12.2011 г., 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентът за обща ликвидност за 2014 г. е със стойност 1,6739; за 2015 г. е 0,7048, за 2016 г. е 0,7048, за 2017 г. е 0,7048, за 2018 г. е 0,7048 към 05.09.2019 г. е 0,000; коефицентът за бърза ликвидност за годините, е 1,6739, 0,7048, 0,7048, 0,7048, 0,7048 и 0; коефицентът за незабавна ликвидност е 0,1087, 0,000, 0,000, 0,000, 0,000; коефицентът за абсолютна ликвидност е 0,1087, 0,000, 0,000, 0,000, 0,000, 0,000.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред първоинстанционния съд е искане на длъжника с правно основание чл.625 ТЗ.
От страна на молителя са направени фактически твърдения за непогасени негови парични публичноправни задължения към НАП, а в подкрепа на тези твърдения е представено удостоверение изх.N 220201900234445/17.09.2019 г. на НАП, в което се сочи, че длъжникът има задължения по ЗДДС и ЗКПО в размер на 160 121,58 лв.
Вземането
на държавата за дължим данък по ЗДДС е публично вземане, защото попада
сред посочените в нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания. Тези публичноправни
задължения на молителя за дължим данък по ЗДДС произтичат от извършваната от
него търговска дейност, защото обект на облагане с този данък са предоставяните
възмездно стоки и услуги – чл.2 ЗДДС, насочени към печалба, които са в обхвата
на извършваната от молителя търговска дейност. И вземането за данък печалба по
ЗКПО произтича от извършваната от длъжника търговска дейност.
Доколкото няма данни за
погасяване на данъчните задължения по ЗДДС и по ЗКПО, съдът приема за доказано,
че молителят е в неизпълнение на изискуеми парични публичноправни задължения. При
тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието
непогасени от молителя публичноправни задължения, свързани с извършваната от
него търговска дейност.
От събраните по делото
доказателства се установяват факти, които сочат, че длъжникът е в продължително
обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното заключение на ССЕ
се установява, че още към 31.12.2015 г. краткосрочните задължения на
молителя надвишават по стойност неговите краткотрайните активи. Коефицентите за
обща и бърза ликвидност са под единица – 0,7048 и 0,7048, а коефицентът за обща
ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на
предприятието да посреща задълженията. Неговите ниски нива /под единица/ за периода
от 2015 г. до 05.09.2019 г., когато е съставен междинен баланс преди подаване
на молбата, е основание за фактическия извод, че е налице недостиг на
краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните
си задълженията.
Коефициентът на обща
ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите
краткотрайни активи, но не всичките групи.
Нивата на този коефицент /под единица/ през всичките години след 2015 г.
показват по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно
състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно
имущество своите краткосрочни парични задължения.
При тези факти съдът приема за
установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно
състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични
задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност
е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни
имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения.
В подкрепа този извод са
показателите на коефицента за бърза ликвидност, които от 2015 г. са под
референтните стойности.
Следва да се спомене, че
показателите на тези коефиценти за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и за 2018 г. са
изчислени съобразно включването на вземане от 74 000 лв. в актива, но това
вземане през тези години не е било реално събрано, поради което е било отписано
през 2019 г. Несъбираемостта на вземането от 74 000 лв. е факт, който
сочи, че това вземане не следва да се отчита като краткосрочен актив / решение № 32 от 17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Компонентите от актива,
чиято характеристика не предпоставя извод за сигурност /спорни, неликвидни
вземания/ и събираемост /с многогодишно просрочие, без пояснение относно
причините за бездействието по събирането, респ. без доказване охраняване
интересите на ответното дружество като кредитор срещу евентуално
противопоставима погасителна давност /, подлежат на приспадане от стойностите на
актива, когато се изчисляват коефициентите на
ликвидност. От значение за
обективното финансово състояние на длъжника е дали включените в баланса
краткосрочни активи са реално реализируеми
и събираеми /решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
При изваждане на вземането от
74 000 лв. от активите на длъжника показателите коефицентите за обща и
бърза ликвидност за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и за 2018 г. биха били с още по-ниски стойности.
Коефициентите на
финансова автономност и задлъжнялост са
помощни, а техните стойности през
периода потвърждават извода за лошото финансово състояние на търговското
предприятие на молителя. Лошите показатели на коефицента за финансова
автономост /с норматив 0,33/ при ниски показатели на коефицентите
за обща и бърза ликвидност сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца.
Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради
което техните лоши показатели в конкретния случай /при ниски показатели на
общата и бързата ликвидност/ също са в подкрепа на фактическия извод за
състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи
текущите си задължения.
От събраните по делото
доказателства не се установяват факти,
които да сочат, че към настоящия момент молителят длъжник е преодолял
влошеното финансово състояние, в което се намира през последните няколко години.
Обстоятелството, че за 2019 г. е обявена в ТР
декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗС изключва възможността неспособността да се
покриват задълженията с наличните активи да е отпаднала.
За начална дата на
неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2015 г., защото от
заключението на ССЕ се установява, че към 31.12.2015 г. е налице обективно
състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори.
Най-ранната дата, към която със сигурност длъжникът се е намирал в обективна невъзможност
да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, е
31.12.2015 г., доколкото към тази дата в.лице е констатирало в таблицата към
заключението, че краткосрочните задължения значително превишават по стойност
краткотрайните активи и показателите на коефицентите за ликвидност са под
приетите нормативи.
С определение от 14.11.2019
г., вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 18.11.2019 г., съдът е указал на
основание чл.629б ТЗ на молителя длъжник и на неговите кредитори, че в
едноседмичен срок следва да внесат сумата от 6000 лв. по сметка на СГС, която е
необходима за покриване на началните разноски, ведно с предупреждение, че при непредставяне в едноседмичен срок на документ за
внасяне на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Тъй като не е представен документ за
внасяне на определената от съда сума, необходима за покриване на началните
разноски, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът
намира, че следва едновременно длъжникът да се обяви в неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се
постанови прекратяване на дейността, а производството по несъстоятелност следва
да се спре.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „М.“ ЕООД, ***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА
на неплатежеспособността – 31.12.2015
г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „М.“ ЕООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „М.“ ЕООД, ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
„М.“ ЕООД, ***.
СПИРА на основание чл.632
ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника „М.“ ЕООД, ЕИК ********,
по
т. дело № 2047/19 г. на СГС, VI-4 състав.
УКАЗВА на длъжника „М.“ ЕООД, ЕИК ********, и
на
неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на
длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или
се предплатят началните разноски
в размер на 6000 лв.
УКАЗВА, че ако в 1-годишния срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде
поискано възобновяване на производството, на основание чл. 632 ал. 4 ТЗ съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност
и ще заличи длъжника от ТР.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ***, на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС държавната такса в размер
на 250 лв.
Да се изпрати препис от
решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по партидата на „М.“ ЕООД,
ЕИК ********.
Да се обяви в книгата по
чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен
срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: