Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 01.10.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1342 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С иковата молба ищецът Г.Г.2.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище
и адрес на управление:***,
твърди, че на 28.11.2019г. между ищцовото дружество, в качеството на „Цесионер”
и търговско дружество „К.Т.Ю.” ООД, ЕИК ********в качеството на „Цедент” е
сключен Договор за цесия. По силата на този договор „К.Т.Ю.” ООД е прехвърлило
на ищеца вземането си срещу ответното дружество „Ю.” ООД, ЕИК ********, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви. От своя страна, цесионерът „Г.Г.2.” ЕООД е придобило индивидуализираните
в договора за цесия вземания и права както следва: сумата в размер на 60 000
лв., произтичаща от неплатена фактура № ********** от 28.12.2018г. - комисионна
по договор за посредничество, както и сумата от 5 350 лв., представляваща
дължимо на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатената главница от 60 000.00 лв., за периода,
считано от изтичане на 14-дневен срок от фактуриране на неплатената фактура, до
подписване на договора за цесия, а именно от 12.01.2019г. до 28.11.2019г.
Със сключването на договора за цесия
ищцовото дружество „Г.Г.2.” ЕООД е придобило качеството на кредитор и е станало
носител на вземането, като длъжникът „Ю.” ООД не е изплатил сумата по
главницата, която претендира заедно лихвите за забава.
В молбата си от
31.07.2020 г. е уточнил, че цедираното вземане изхожда от Договор за
посредничество с продавач от 28.12.2018 г. и
издадена във връзка с извършената работа Фактура № **********/28.12.2018 г. на стойност 60 000 лева (шестдесет хиляди
лева), за осъществено посредничество при
продажбата на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.2806.282 в
град София, Столична община, район В., площ 1528 кв.м., заедно с построените в
имота: сграда с идентификатор 68134.2806.282.1 с адрес: гр. София, Столична
община, район В., бул. ********със застроена площ от 439 кв.м и сграда с
идентификатор 68134.2806.282.2, с адрес: гр. София, Столична община, район В.,
бул. ********със застроена площ 7,00 кв.м. и поземлен имот с идентификатор
68134.2806.270 с адрес: гр. София, Столична община, район В., площ 83 кв.м.
Сочи, че в изпълнение на задълженията си по
договора за посредничество с продавач от 28.12.2018 г. и по конкретно Раздел I
и и Раздел IV чл. 4.5 ал. 1, Цедентът-„К.Т.Ю.“ ООД е осъществил посредничество
при продажбата на посочения имот между продавача „Ю.“ ООД и представения от
посредника (Цедент) купувач в лицето на „Билдинг груп“ ООД, в резултат на което
между тях е сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота, а на
посредника е следвало да бъде заплатена определената в чл. 4.5 ал. 2 от
договора цена.“ Съгласно разпоредбите на закона и договора за посредничество „К.Т.Ю.“
ООД е издало описаната по-горе фактура за плащане на дължимата комисионна от 60
000 лева с ДДС. В деня на изповядване на
окончателната сделка пред Нотариус В.с peг. номер
268 на Нотариалната камара, продавачът на имота „Ю.” ООД е развалил сделката с
купувача представен от страна на Цедента „К.Т.Ю.“ ООД, за което е съставен
протокол от нотариуса.
Ответникът оспорва иска.
Оспорва наличието на ликвидно и изискуемо
вземане на Цедента „К.Т.Ю.“ ООД спрямо „Ю.“ ООД.
Излага, че ищцовото
дружество - цесионер се позовава на „неизпълнение на парично задължение по
търговска сделка.“ Като такава се визира договор за посредничество от
28.12.2018 г. Сочи, че задълженията на цедента - посредник са
очертани в клаузата на т. 2 от договора за поръчка /посредничество/, с която
посредникът „К.Т.Ю.“ ООД се е задължил към „Ю.“ ООД да : ,,1.Да предлага имота
, предмет на договора, на потенциални купувачи; Да
рекламира имота; Да
организира огледи на имота с потенциални купувачи; Да информира Продавача за предлагането на
имота; Да
осигури организационно обслужване и посредничество по сделката до сключване на
окончателен договор.“
Съгл. т. 1 от договора за посредничество
цедентът „К.Т.Ю.“ ООД , праводател на ищцовото дружество , се е задължил да
осъществи посредничество при продажбата на недвижими имоти , подробно описани
/„поземлен имот с идентификатор 68134.2806.282 с площ 1528 кв. м. заедно с
построените в имота сграда с идентификатор 68134.2806.282.1 и сграда с
идентификатор 68134.2806.282.2 и поземлен имот с идентификатор 68134.2806.270 с
продажна цена в размер на 390 000 Е /триста и деветдесет хиляди евро/ “.
При осъществена продажба на тази цена
ищецът твърди , че дружеството „Ю.“ ООД се е задължило да заплати
възнаграждение в размер на 60 000 лв.
Обичайното възнаграждение за посредничество
при продажбата на недвижими имоти варира между 1,5 % до 3 % от постигнатата
продажна цена .
Твърдяното обещано възнаграждение по
посредническия договор съгл. т. 4.5.1 възлиза на 8% съотнесено с уговорената
таргетна цена от 390 000 Е /триста и деветдесет хиляди евро/ , като тази клауза
в договора драстично надвишава обичайния размер на възнаграждение за
посредничество и нарушава добрите нрави и почтената търговска дейност .
Счита, че клаузата на т. 4.5.1 от договора за
посредничество е нищожна съгл. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави .
Евентуално счита ищцовата претенция за неоснователна ,
тъй като дружеството - цедент „К.Т.Ю.“ ООД не е изпълнило своите задължения по
договора за посредничество по т. 1 и т. 2 : да осъществи продажба на недвижими
поземлени имоти с идентификатор 68134.2806.282 с площ 1528 кв. м. заедно с
построените в имота сграда с идентификатор 68134.2806.282.1 и сграда с
идентификатор 68134.2806.282.2 и поземлен имот с идентификатор 68134.2806.270
за продажна цена в размер на 390 000 Е /триста и деветдесет хиляди евро/ , нито
да предлага имота , предмет на договора на потенциални купувачи , да рекламира
имота, да организира огледи на имота с потенциални
купувачи, да информира Продавача за предлагането на имота, да осигури
организационно обслужване и посредничество по сделката до сключване на
окончателен договор.
Изпълнение на поето от
длъжника задължение за заплащане на възнаграждение за посредничество не се
дължи, ако кредиторът, който претендира заплащането, е неизправна страна поради
това, че не е изпълнил насрещните си задължения по договора. В съответствие с
основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира договорно неизпълнение
от длъжника, ако самият той не е изпълнил така , както изисква законът /чл.63 ЗЗД - точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин .
Тъй като липсва изпълнение на задължението
на „К.Т.Ю.“ ООД за осъществяване с негово посредничество на продажба на
недвижими имоти , собственост на „Ю.“ ООД за сумата от 390 000 евро , то „Ю.“
ООД не дължи насрещно задължение за заплащане на възнаграждение за осъществено
посредничество .
Поради недължимост на главното вземане смята за неоснователни и
акцесорните претенции за забава съгл. чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С представения по делото Договор от 28.12.2018 г. ответникът
е възложил на едно трето по делото лице - „К.Т.Ю.“ ООД, да посредничи при продажба на недвижим имот поземлен имот с
идентификатор 68134.2806.282 в град София, Столична община, район В., площ 1528
кв.м., заедно с построените в имота: сграда с идентификатор 68134.2806.282.1 с
адрес: гр. София, Столична община, район В., бул. ********със застроена площ от
439 кв.м и сграда с идентификатор 68134.2806.282.2, с адрес: гр. София,
Столична община, район В., бул. ********със застроена площ 7,00 кв.м. и
поземлен имот с идентификатор 68134.2806.270 с адрес: гр. София, Столична
община, район В., площ 83 кв.м.
Съгласно чл. 4.5.2 от Дог., договореното
възнаграждение е в размер на 60 000 лв. с ДДС, платимо в деня на сключване
на предварителния договор, а ако такъв не се подписва – в деня на
продажбата(чл.4.5.1). Възнаграждението се дължи поради
самия факт на свързване на страни по сделката(чл.4.7).
За
осъщественото посредничество е била издадена Фактура № **********/28.12.2018 г. на стойност 60 000 лева.
По делото е
било изслушано заключение на ССЕ, неоспорена от страните, като е констатирало следното:
Процесната фактура № **********/28.12.2018
г. на стойност 50 000 лв. без ДДС и 60 000 лв. с включен ДДС, е осчетоводена в
счетоводството на “К.Т.Ю.” ООД, като вземане, по дебита на сметка
411/2’’Клиенти” в размер на 60 000 лв., в кореспонденция с кредита на сметки:
703/2’’Приходи от продажба на услуги” - 50 000 лв. и 4532 ’’Начислен ДДС за
продажбите ”- 10 000 лв.
Фактура
№ **********/28.12.2018 г. е включена в дневника за продажбите за данъчен
период месец декември 2018 г. и съответно в СД за ДДС, съгласно Уведомление за
приемане на постъпили от “К.Т.Ю. ООД данни от Справката-декларация за ДДС,
дневника за покупки и дневника за продажби с входящ вНАП номер
ДДС.2204-1503322/14.01.2019 г.
Фактура № **********/28.12.2018 г. на
стойност 50 000 лв. без ДДС и 60 000 лв. с начислен ДДС, е включена в дневника
за покупките на “Ю.” ООД, за данъчен период месец март 2019 г., с пореден номер
44 и съответно в справка декларация за ДДС, съгласно Уведомление за приемане на
постъпили от “Ю.” ООД, ЕИК: ********, данни от Справката-декрларация за ДДС,
дневника за покупки и дневника за продажби с входящ в НАП № на данните: ДДС.22131298372/15.04.2019
г.
Ответното дружество “Ю.” ООД е ползвало
правото си на данъчен кредит по процесната фактура № **********/28.12.2018 г.
На 28.11.2019г. между ищцовото дружество, в качеството
на „Цесионер” и търговско дружество „К.Т.Ю.” ООД, ЕИК ********в качеството на
„Цедент”, е сключен Договор за цесия. По силата на
този договор „К.Т.Ю.” ООД е прехвърлило на ищеца вземането си срещу ответното
дружество „Ю.” ООД, ЕИК ********, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви. От своя страна, цесионерът „Г.Г.2.”
ЕООД е придобило индивидуализираните в договора за цесия вземания и права както
следва: сумата в размер на 60 000 лв., произтичаща от неплатена фактура №
********** от 28.12.2018г. - комисионна по договор за посредничество, както и
сумата от 5 350 лв., представляваща дължимо на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница от
60 000.00 лв., за периода, считано от изтичане на 14-дневен срок от фактуриране
на неплатената фактура, до подписване на договора за цесия, а именно от
12.01.2019г. до 28.11.2019г.
Приобщено е и Уведомително писмо
по чл.99, ал.3 ЗЗД от цедента, връчено на длъжника на 13.07.2020 г., с което
последният е бил уведомен за цесията.
При така установената фактическа
обстановка съдът намери от правна страна следното:
Договорът за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот по своята правна същност е вид двустранен нерегламентиран изрично от
закона договор, като искът за заплащане на възнаграждение за
осъществената услуга намира своето основание в чл.79 ЗЗД (РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 17.11.2010 Г. ПО ГР. Д. №
698/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС). Във връзка с това ищецът следва да докаже
наличието на правоотношение с такъв характер, осъщественото посредничество по
него, породило правото му на възнаграждение, както и придобиване на вземането
по реда на чл.99 ЗЗД.
Между страните не се спори
относно наличието на правна връзка възникнала между ответника и „К.Т.Ю.“ ООД,
въз основа на което трябвало да бъде осъществено посредничество при продажбата
на недвижимия имот, установяващо се и от представения Договор от 28.12.2018 .
Ответникът е направил възражение за нищожност на договора
по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД, поради неговото противоречие с добрите нрави, тъй
като договореното възнаграждение в размер на 60 000 лв. драстично
надвишава обичайния размер на възнаграждение за посредничество.
Съдът намира възражението за
неоснователно. Предвид търговския
характер на сделката, страните по правоотношението следва да действат с грижата
на добрия търговец, включващо познаването на пазара и съответно стойността на
посредническата слуга. Налице е постигнато съгласие за цената, като липсват
доказателства от които са се направи извод за нееквивалентност на престациите,
водеща до накърняване добрите нрави, съответно до нищожност на договора.
Неоснователно е и възражението за
неизпълнение от страна на ищеца на задълженията
по т. II от договора. Ответникът е
осчетоводил Фактура № **********/28.12.2018
г. и е ползвал данъчен кредит, явяващо се
признание за изпълнение и приемане на работата.
Горното налага извода, че в полза
на „К.Т.Ю.“ ООД е възникнало вземане в размер на
60 000 лв.
Вземането е било валидно прехвърлено по реда на чл.99 ЗЗД
посредством договора за цесия, съобщена
от цедента при условията на чл.99, ал.3 ЗЗД. Това мотивира съда да приеме, че
ищецът е носител на спорното вземане в размер на 60 000 лв.
Съгласно фактурата, плащането е следвало да се извърши до
28.12.2018 г., от който момент е налице забава. Следователно за исковия период
12.01.2019 г. – 12.01.2019 г. в полза на
кредитора е възникнало право на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, цедирано с
договора от 28.11.2019 г. След този момент и до дата на исковата молба
вземането е към ищеца, като общия размер на вземането е общо в размер на
9 284,08 лв., изчислени с интернет калкулатора на НАП.
В
тежест на ответника следва да се възложат направените по делото разноски, както
следва: 2 773 лв. ДТ; 600 лв. за ССЕ; 2 700 лв. адв. възнаграждение
или общо 6 073 лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Ю.”
ООД, ***, чрез адв. Д.Н.,***
да заплати на „Г.Г.2.” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.С.,***, следните суми:
60 000 лв. – по Договор за посредничество с продавач от 28.12.2018 г. и издадена във връзка с извършената работа Фактура №
**********/28.12.2018
г., и Договор за цесия от 28.11.2019г, с ДДС;
9 284,08 лв. – лихва за забава по
чл.86 ЗЗД за периода 12.01.2019 г.-22.07.2020 г., ведно със законна лихва от
22.07.2020 г. до изплащане на сумата, както и 6 073 лв. разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК, като отхвърля иска
за мораторна лихва над уважения размер до 9 316,67 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: