№ 1800
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330205455 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Обжалвано е НП № 92-12-41/05.07.2021 г., издадено от Министъра на
правосъдието, с което В.А.Т., с ЕГН: ********** е бил санкциониран с глоба
в размер на 300 лв. за нарушение на 38, ал. 1, т, 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от
ЗПКОНПИ, вр. § 2, ал. 1, т. 1ДР на ЗПКОНПИ.
Жалбоподателят, В.Т., обжалва посоченото НП с доводи за
неправилност и незаконосъобразност, поради което иска същото да бъде
отменено. На първо място се сочи, че нито в АУАН, нито в НП е посочена
дата на извършване на нарушението, а на следващо, че дори и да се приеме,
че такова е извършено - то се явява мловажно по смисъла на 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, Министъра на правосъдието, оспорва
основателността на жалбата, като моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
Във връзка с извършена проверка по писмени данни от Инспектората по
чл. 46 от Закона за администрацията в Министерство на правосъдието, ***
С.В.С. констатирала, че В.А.Т. е постъпил на длъжност *** „***“ в *** на ***
г., но не е подал в срока по чл. 38, ал. 1 ЗПКОНПИ декларация по чл. 35, ал. 1,
1
т. 2 от ЗПКОНПИ, вр. § 2, ал. 1, т. 1ДР на ЗПКОНПИ. Такава декларация е
била подадена на 05.01.2021 г. Въпреки това на 18.01.2021 г. се е пристъпило
към съставянето на АУАН, а въз основа на него е било издадено обжалваното
НП, с което В.Т. е бил санкциониран с глоба в размер на 300 лв.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства – приложените по
административно-наказателната преписка документи, приобщени по делото
чрез прочитането и приемането им, както и от показанията на разпитания
като свидетел актосъставител – С.В.С., която изцяло потвърждава отразените
от нея в АУАН фактически констатации и които съдът кредитира като
обективни, последователни и неопровергани от целокупния доказателствен
материал.
По същество жалбоподателят не оспорва фактите по делото, а
единствено изводите, до които е достигнал наказващият орган при тяхната
оценка, навеждайки съображения за допуснати нарушения в хода на
административно-наказателното производство чрез съставяне на АУАН и НП
без посочване на дата на нарушението, в това число след неправилна
преценка, че се касае за маловажен случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за това, че не е
подал в срока по чл. 38, ал. 1 ЗПКОНПИ декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 от
ЗПКОНПИ, вр. § 2, ал. 1, т. 1ДР на ЗПКОНПИ. Установява се, че такава
декларация е подадена на 05.01.2021 г.
При преценкта на доводите, изложени в жалбата и след служебо
извършена проверка по правиността и законосъобразността на подлежащото
на контрол наказателно постановление, настоящият съдебен състав намира,
че възражението, касаещо липса на посочване на дата на извършване на
нарушението, се явява основателно. Видно е, че в описателната част на НП в
тази връзка е посочено единствено, че изискуемата декларация не е подадена
2
в законоустановения срок – нито обаче е посочено какъв е този срок, нито
кога се приема, че е изтекъл. Посочването на правната норма, в която се
съдържа този срок не изчерпва задължението на наказващия орган за точно и
конкретно описание на нарушението, което се твърди да е извършено, защото
той (наказващият орган) е този, който очертава рамките и параметрите на
обвинението. В този смисъл е недопустимо друг субект, в това число и съдът,
да дава правна оценка вместо наказващия орган на елементи от състава на
нарушението – в слуая датата, която се приема за извършване на
нарушението. Така очертания порок се оценя като съществен, доколкото
касае основен реквизит на НП, което пък от своя страна неминуемо води до
ограничаване на правото на защита, тъй като препятства възможността
жалбоподателят, а и съдът, да разберат на коя дата се твърди да е извършено
процесното нарушение, респ. кога започват да текат съовтетните срокове за
съставяне на АУАН и НП. Констатираното несъответствие е неотстранимо и
доколкото е съществено, наличието му обосновава порочността на издаденото
НП.
Така или иначе, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че
настоящият съдебен състав споделя и наведеното при условията на
евентуалност възражение, касаещо наличието на основания за
квалифициране на процесния случай като „маловажен“. В
действителност дори и от формална гледна точка да е налице осъществен
състав на административно нарушение, то същото е било отстранено още
преди съставяне на АУАН. Вярно е, че в случая се касае за формално
нарушение, при което не е необходимо настъпването на някакви вредоносни
последици за съставомерността на същото, но така или иначе липсата на
такива следва все пак да се отчете при преценката на въпроса за
приложението на чл. 28 ЗАНН. В конкретния случай липсват каквито и да е
вредоносни последици от констатираното неподаване на декларация в срок –
по делото липсват доказателства, а всъщност дори и твърдения в тази насока,
поради което следва да се приеме, че такива не са налице. Отделно от това
съдът отчита и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път
/по делото липсват доказателства за обратното/, както и обстоятелството, че
същото е извършено в разгара на втората вълна на Ковид пандемията, която е
довела до *** на жалбоподателя от *** г. до *** г. Последното затвърждава
убеждението на настоящи съдебн състав, че въпреки сериозността на
3
обществените отношения, с чието опазване са натоварени проверяващите и
наказващите органи, в случая следва да се приеме, че жалбоподателят е бил в
сутуация, която обективно го е препятствала да приведе поведението си с
съответна законова уредба. Всъщност впечатление прави, че наказващият
орган е коментирал възможността за квалифициране на случая като
маловажен, отчитайки посоченото като смекчаващо вината обстоятелство,
като все пак е прието, че следва да се пристъпи към санкциониране на лицето.
Според настоящия съдебен състав, обаче, това не е било нужно за постигане
на целите на ЗАНН, които биха били постигнати в най-пълна степен и с
отправянето на предупреждение към нарушителя, вместо същият да се
санкционира за допуснатото забавяне по уважителни здравословни причини,
които не са предизвикали никакви негативни последици /освен за самия
жалбоподател/.
Горното е още едно основание, настоящият съдебен състав да приеме,
че в конкретния случай неправилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя, което е още едно основание
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Ето защо, Пловдивският районен съд, 25 н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 92-12-41/05.07.2021 г., издадено от Министъра на
правосъдието, с което В.А.Т., с ЕГН: ********** е бил санкциониран с глоба
в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение на 38, ал. 1, т, 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2
от ЗПКОНПИ, вр. § 2, ал. 1, т. 1ДР на ЗПКОНПИ.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4