№ 191
гр. *****, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ***** в закрито заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000685 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Подадени са две въззивни жалби, едната от С. С. С., Г. С. С., Е. Д. С., З.
С. Р., чрез адв. Д. А. и друга от UNIQUA Towarzystwo Ubezpieczen S.A., със
седалище гр. Варшава, Полша, чрез адв. Г. П. против решение № 264 от
01.07.2022 г., постановено по търг. дело № 344/2021 г. на Варненския
окръжен съд, с което UNIQUA Towarzystwo Ubezpieczen S.A. е осъдено да
заплати обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/,
претърпени от ищците в резултат на ПТП, настъпило на *********** на
национално шосе 1-Е60, причинено от Р.М. като водач на л.а. „****" с per. №
*********, застрахован при ответника по имуществена застраховка
Гражданска отговорност както следва:
1) на С. С. С., ЕГН ********** с пост. адрес гр.*****,
ул."*************" *** - в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 15.05.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлен иска до претендирания размер от 250 000 лв.,
както и претенцията за законна лихва за периода от 11.02.2019 г. до
15.05.2021 г.
2) на Г. С. С., ЕГН ********** с пост. адрес гр.*****,
ул."*************" *** - в размер на 64 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 15.05.2021 г. до окончателното изплащане на
1
задължението, като е отхвърлен иска до претендирания размер от 200 000 лв.,
както и претенцията за законна лихва за периода от 11.02.2019 г. до
15.05.2021 г.
3) на Е. Д. С., ЕГН ********** с пост. адрес гр.*****,
ул."*************" *** - в размер на 96 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 15.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлен иска до претендирания размер от 250 000 лв.,
както и претенцията за законна лихва за периода от 11.02.2019 г. до
15.05.2021 г.
4) на З. С. Р., ЕГН ********** с пост. адрес гр.*****,
ул."*************" *** - в размер на 64 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 15.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлен иска до претендирания размер от 200 000 лв.,
както и претенцията за законна лихва за периода от 11.02.2019 г. до
15.05.2021 г.
Страните са осъдени да заплатят и разноски съобразно уважените и
отхвърлените части от предявените искове.
Жалбоподателите - С. С. С., Г. С. С., Е. Д. С., З. С. Р., чрез адв. Д. А.
излагат доводи за неправилност на решението в отхвърлителните му части.
Считат, че определеното от съда обезщетение не съответства на реално
причинените неимуществени вреди. Излагат подробни аргументи за липса на
съпричиняване от страна на пострадалите. Сочат, че обезщетение за забава
следва да се дължи от по-ранната от двете дати - датата на уведомяването на
застрахователя или от датата на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице. Молят за отмяна на решението в отхвърлителните части.
Няма доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от UNIQUA
Towarzystwo Ubezpieczen S.A., чрез адв. Г. П., в който се сочат твърдения за
неоснователност на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна.
Моли се въззивната жалба на насрещната страна да бъде оставена без
уважение. Претендират се разноски.
Жалбоподателят UNIQUA Towarzystwo Ubezpieczen S.A., чрез адв. Г. П.
излага доводи за неправилност на обжалваното решение в осъдителната му
част, като недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при
2
нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстнационният съд не е
съобразил липсата на предпоставките по чл. 498, ал. 3 от КЗ към датата на
подаване на исковата молба. Излага твърдение за ненадлежно
упълномощаване на адвоката на насрещните страни. Инвокират се доводи за
приложимост на румънското материално право. Сочи се, че съобразно
последното исковете на пострадалите са погасени по давност.
Жалбоподателят намира, че първоинстанционният съд неправилно е
определил процента на съпричиняване по отношение на Г. С. С., Е. Д. С., З. С.
Р.. Оспорва определените обезщетения като противоречащи на разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД. Пртендира, че застрахователното дружество е изпаднало в
забава едва след изпращане на отказ чрез лицето за уреждане на претенции –
ЗК „Уника“ АД. Моли за обезсилване на обжалваното решение, а в условие на
евентуалност за неговата отмяна в осъдителната му част. Претендира
заплащането на разноски.
Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор от С. С. С., Г. С. С., Е. Д.
С., З. С. Р., чрез адв. Д. А., в който се релевират аргументи за
неоснователност и недопустимост на въззивната жалба, депозирана от
насрещната страна. Навеждат се твърдения за неотносимост на наведените в
жалбата доказателствени искания като се счита, че същите са и преклудирани.
Моли въззивната жалба на насрещната страна да бъде оставена без уважение.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което са процесуално допустими и следва да се насрочат за разглеждане в
открито съдебно заседание.
По отношение на наведените от жалбоподателя UNIQUA Towarzystwo
Ubezpieczen S.A. твърдения за приложимост на румънското материално
право, настоящият състав намира следното:
Българският законодател е възприел два метода за регулиране на
частноправните отношения с международен елемент: 1/ пряк метод на уредба,
чрез създаване на специални, преки норми за отношението в съответствие с
неговата специфика; 2/ непряк, стълкновителен метод на уредба, чрез
създаване на стълкновителни норми.
Приложимото право към извъндоговорни отношения с международен
3
елемент е уредено в глава ХI от КМЧП,като съгласно чл. 3 от КМЧП
разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните отношения с
международен елемент, установена в международен договор, в друг
международен акт в сила за Република България или в друг закон.
В настоящия случай приложение следва да намери Регламент (EО) №
864/2007 (Рим II). Последният се прилага за извъндоговорни задължения по
граждански и търговски въпроси, във всеки случай на стълкновение на
закони. Предвид разпоредбата на чл. 4, пар. 1 от Регламент (EО) № 864/2007,
ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава
е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт. Разбирането на институциите в
ЕС е, че място на настъпване на вредите, причинени от ПТП е мястото,
където се случва съответното ПТП.
Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционният съд за
приложимост на българското материално право на осн. чл. 4, пар. 2 от
Регламент (EО) № 864/2007. Съобразно чл. 35 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година, системата
на представители за уреждане на претенции в държавата-членка на
пребиваване на увреденото лице не засяга нито приложимото за всеки
отделен случай материално право, нито компетентността на съдилищата.
Видно от материалите по делото, безспорно телесните увреждания на
ищците са причинени при ПТП, настъпило на територията на Република
Румъния, застрахователят, чиято отговорност се търси е със седалище и адрес
на управление гр. Варшава, Полша, а увредените лица имат обичайно
местопребиваване в Република България.
Предвид изложеното, приложимото към деликта материално право е
румънското.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за приложимо румънското материално право.
4
ДА СЕ ИЗПРАТИ заявка за информация по реда на Европейската
конвенция за oбмен на правна информация между държавите чрез
Министерство на правосъдието на Република България до Министерство на
правосъдието на Република Румъния, касаеща съдържанието на приложимия
румънски закон относно задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС.
На основание чл. 43, ал. 3 от КМЧП в срок до приключване на първото
по делото заседание (срокът може да бъде продължен на основание чл. 63 от
ГПК), страните могат да представят документи, установяващи съдържанието
на разпоредби на румънското право, на които те основават своите искания
или възражения.
След събиране на доказателства относно приложимото материално
право съдът ще се произнесе по исканията и възраженията на страните.
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 23.05.2023 година от 13.30
часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5