№ 9335
гр. София , 02.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ в закрито заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Частно гражданско
дело № 20211110130204 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на *** срещу ИВ. Б. В. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от
376,87лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед от 30.6.2020 г., която
ценна книга е издадена за обезпечаване на следните задължения по договор за паричен заем
и договор за предоставяне на допълнителни услуги, неплатени от които са: 238,50 лв.,
представляваща подлежаща на връщане заета сума, 13,78 лв., представляваща
възнаградителна лихва, 99,02 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение и 70 лв. – такса за услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът
може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде
очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период,
вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за
изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието
му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно
1
вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното
производство) би била лишена от смисъл. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е
добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за
кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на
редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалнотоо правоотношение, за
обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за представяне на тези
документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/. Ето защо в случая съдът следва да
прецени дали обезпечените с документа вземания /които се твърди да не са платени/, за
които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, са действителни, по който въпрос съдът намира следното:
Доколкото и двата договора – този за заем и този за допълнителни услуги, са
обезпечени с процесния запис на заповед, а цената на тази услуга е посочена като обща
дължима сума в договора за кредит и е платима на вноски заедно с останалите задължения
по него, съдът намира, че макар и обективиран в отделен документ /написан на отделен лист
хартия, отделно подписан от страните/ договорът за услуги е част от договора за
потребителски кредит, поради което и уговорките в него следва да отговарят на
императивните разпоредби на ЗПК. При извършване на тази преценка съдът намира, че
клаузите, на които се основава вземането за възнаграждение за услугите в договора, са
нищожни. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксите за услугите, предвидени в договора, не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК.
Касае се за последващи възможни изменения на правоотношението, като заплащането на
отделно възнаграждение за такива е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл. 10а
ЗПК, поради което клаузата се явява нищожна.
В договора за заем, представен по делото, е предвидено задължение за заемателя в
тридневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение, като за
неизпълнението на това задължение е уговорена неустойка, платима на части -заедно с всяка
погасителна вноска. Това допълнително задължение има за цел да се възстанови основният
дълг /главница и възнаградителна лихва/ от трето платежоспособно лице по един
относително по-бърз и евтин начин. Неизпълнението му може да доведе до, първо, липса на
ликвиден финансов ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този
начин да пропусне ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да
претърпи загуби /обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде/; второ,
необходимост да се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо
имущество на потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат
възстановени в изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от
номинално съществуващото основно задължение на потребителя, то може да се окаже
несъбираемо и в икономически аспект да се приравни на загуба. Следователно, поради
акцесорния характер на задължението, неизпълнението му не води до самостоятелни
2
неблагоприятни последици; в действителност то единствено парира възможен механизъм за
тяхното избягване. Предвиденият механизъм обаче е бил изначално несигурен – кредиторът
сам е поел риск да отпусне реално необезпечен, а само обезпечаем кредит. Ако се приеме, че
неустойката служи за покриване на първите два разгледани по-горе аспекта на вредите,
които всъщност са типичните вреди при длъжникова забава на основния дълг, то
кумулирането с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху основния дълг
/каквато би могла да се претендира/, води до превишаване на законовия максимум на
вземанията при просрочие /чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК/. Извън него кредиторът би имал само
правата по чл. 71 ЗЗД. В третия аспект неустойката дублира самия основен дълг – ако
длъжникът е неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на главницата и
възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани със заявлението и то спрямо
същия длъжник. Така с неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и
компенсаторно обезщетение /чл. 79 ал. 1 пр. 1 и 2 ЗЗД/, което нарушава забраната за
неоснователно обогатяване. При така наведените твърдения и при липса на данни за
противното съдът намира, че клаузата противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК.
Отделно от това, кредиторът се опитва да черпи права от собственото си противоправно
поведение, доколкото съгл. чл. 16 ЗПК вр. съобр. 26 Дир. 2008/48/ЕО на ЕП и С не следва да
се отпускат предварително необезпечени кредити на некредитоспособни длъжници.
. Поради изложеното съдът приема, че посочените по-горе каузални задължения не са
възникнали. Следователно не се дължи плащането на тази сума и по менителничния ефект,
издаден за обезпечаването на последните. С оглед на изложеното, съдът намира, че на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част следва да се отхвърли, като
заповед за изпълнение е издадена само за валидно възникналите и непогасени задължения за
главница и възнаградителна лихва в общ размер на 252,28 лв..
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 20.5.2021 г. на *** срещу ИВ. Б. В. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
сумата над 252,28 лв. до 376,87 лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед
от 30.6.2020.2020 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3