№ 2992
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П.Д.Ш.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110208705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „Е.Б.М.“ ООД чрез упълномощения им
процесуален представител – адв. Р. против Наказателно постановление (НП) № 42-
0001329/18.05.2021г. на директор на РД“АА“_ София , с което на основание чл.98б, т. 3 от
ЗАвПр. за нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр. е наложено административно наказание
“имуществена санкция ” в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и НП, както и неправилно приложение на материалния
закон, които влекат след себе си незаконосъобразност на атакувания акт. Излагат се
подробни съображения за допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42, т. 4 от ЗАНН,
както и на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва ясно описание на нарушението и
обективни елементи от състава му в това число и каква е допустимата максимална маса на
процесното ППС и каква е реално установената.Посочва се, че и в двата акта липсва
посочване на мястото на извършване на нарушението. Твърди се, че незаконосъобразно
АНО не е обсъдил възраженията на жалбоподателя, като в следствие на това е издал
незаконосъобразен акт. Намира, че неправилно отговорността на дружеството е ангажирана
въз основа на съставени от друго контролни органи АУАН и НП, които не са влезли в
законна сила. Прави се искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление и
присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощения
процесуален представител адв. Р., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
1
атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения. Допълва, че
липсват доказателства за техническата изправност на везната, с която е извършено
измерването. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата до СРС въззиваемата
страна взема становище по жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.02.2021г. св. К.К. , на длъжност гл. инспектор при АПИ – дирекция АРОК извършил
проверка на товарен автомобил марка МАН ТГС с рег. № НОМЕР движещ се по АМ
Тракия, км. 23+500, с посока на движение от гр. Ихтиман към гр. София. Превозното
средство било управлявано от В.М.Ф.. При извършената проверка било установено, че
сумата от натоварване на двойната задвижваща ос е 32 тона при максимално допустимо
натоварване на оста от 19 тона. За така констатираното нарушение срещу водача Филипов
бил съставен АУАН 0007849/09.02.2021г.
На 04.03.2021г св. Е.С. на длъжност инспектор при АПИ – дирекция АРОК извършил
проверка на товарен автомобил С., модел Г 410 с рег. № НОМЕР движещ се по АМ Тракия
км 13+800 с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София. Превозното средство било
управлявано от П.И.Д.. При извършената проверка било констатирано, че сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 29 450 тона, при максимално допустимо
натоварва на оста от 19 тона. За така констатираното нарушение срещу водача Д. бил
съставен АУАН № 0008035/04.03.2021г.
На неустановена по делото дата така административнонаказателните преписки по
цитираните АУАН били изпратени в РД“АА“ – София за отношение по компетентност.
След извършена проверка на представените му документи св. Д.Ц. намерил, че е налице
осъществен състав на нарушени по чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр. за което съставил против „
Е.Б.М.“ ООД АУАН № 288585/27.04.2021г. АУАН бил съставен в присъствието на един
свидетел и упълномощен представител на дружеството – нарушител, като препис бил
връчен на същата дата и подписан без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения.
В кръга на своите правомощия на 18.05.2021г. директора на РД“АА“- София издал
атакуваното наказателно постановление (НП) № 42-0001329/18.05.2021г. на директор на
РД“АА“_ София , с което на основание чл.98б, т. 3 от ЗАвПр. за нарушение на чл. 56, ал. 2
от ЗАвПр. е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в размер на
5000 (пет хиляди) лева.
2
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 27.04.2021г. в
сградата на РД“АА“_ София при проверка било установено, че: При проверка на
контролните органи на ПАИ- дирекция АРОК на 09.02.2021г. на товарен автомобил МАХ
ТГС с рег. № НОМЕР, собственост на фирма „Ер кънстръкшънс“ ООД, с водач В.Ф. ЕГН
********** в района на Магистрала Тракия км 23+500 и съставен акт на водача се
установило, че като товародател фирма „Е.Б.М.“ ООД е допуснал масата на натовареното
моторно превозно средство с рег. № НОМЕР да надвишава максимално допустимата маса на
моторно превозно средство с четири оси – 32 това видно от измерване с контролна везна и
кантарна бележка № 46863. На 04.03.2021г. товародателят Е.Б.М. ООД е допуснал масата на
натовареното моторно превозно средство с № НОМЕР с водач П. Д. ЕГН: **********
разрешени за движение по пътищата на четириосно моторно превозно средство – 32 тона да
бъде надвишена видно от АУАН № 0008035 и контролно измерване на АПИ- дирекция
АРОК
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел Д.И., чиито
показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и тези, свързани с
неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал,
вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите не се основават на преки
и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи съпоставяйки ги с останалия
събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и двата акта са издадени от лица
притежаващи необходимата компетентност съобразно представените по делото заповеди.
3
В конкретния случай и АУАН и НП са издадени в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая се касае за допуснати от
административно наказващия орган особено съществени нарушение на императивни
разпоредби от ЗАНН, наличието на които сами по себе си обуславят отмяната му, без да се
налага произнасяне по същество по предмета на спора.
На първо място: съдът констатира нарушение на процедурата по съставяне на
АУАН. Чл.40 ал.1-4 ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или
повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-
голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората категория са - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от
състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това
са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито
факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а
единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Прибягването до
последната група свидетели е винаги по изключение, поради което законодателят е
предвидил императивно да са двама. Последното именно дава гаранция на уличеното лице
за законосъобразност на започналото административнонаказателно производство и за да не
възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието
на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от
ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
Видно от показанията на актосъставителя Д.И. същият не е извършил проверка, както и
извършването на такава нямало как да стане, тъй като е съставил АУАН единствено въз
основа на предоставените му от АПИ – дирекция АРОК материали. На практика същият
нито е очевидец на извършеното нарушение, нито е извършил проверка при която да е
установил наличието на нарушение.
В конкретния случай, при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на
нарушението. Актосъставителят е следвало да съобрази, че са липсвали свидетели,
присъствали при извършването и установяване на нарушението, и да осигури присъствието
на двама други свидетели, което обстоятелство изрично следва да се отбележи в акта. Това
не е сторено.
4
На второ място: и в двата акта липсват съществени реквизити като място на извършване на
нарушението, което е от значение както за охраняване правото на защита на нарушителя,
така и за определяне на местно компетентния съд, които следва да разгледа спора. Липсва и
ясно описание на нарушението, доколкото посочената норма е бланкетна и следва да бъде
запълнена със съответното съдържание от което да могат да се изведат обективните
признаци на състава на извършеното нарушение. И в АУАН и в НП е посочено единствено,
че е допуснато претоварване, като е посочена стойност от 32 тона. Дали тази стойност е
максимално допустимата маса на МПС с четири оси или е констатираното претоварване
остава неясно, тъй като липсва отделно посочване на тези елементи – каква е допустимата
маса и какво е констатираното претоварване. Посочването, че данни се съдържат в
материалите по преписката не е в състояние да отстрани този порок, доколкото волята на
АНО следва да е ясно формулирана, а не да бъде извеждана по пътя на формалната логика.
Непосочването на конкретните стойности препятства и възможността на съда да извърши
проверка по правилното приложение на материалния закон, тъй като санкционната
разпоредба на чл. 98б от ЗАвПр. предвижда три различни санкции съобразно
констатираното претоварване.
На трето място: Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление се
касае за две отделни нарушение извършени на различни дати, като в нарушение на
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН АНО е наложил една санкция.
Административно наказващият орган пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по
чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно
преди да издаде наказателното постановление, да провери АУАН, с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства. Тежестта на доказване в
административнонаказателното производство лежи върху наказващия орган, който в
конкретния случай не е изпълнил задължението си да подкрепи обвинителната си теза със
съответните доказателства и да издаде законосъобразен акт, годен да ангажира
отговорността на нарушителя.
По изложените съображения, съдът счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено без да се
обсъждат въпросите по същество има ли извършено нарушение, от кого е извършено и
извършено ли е виновно. Тези въпроси биха били обект на обсъждане при законосъобразно
протекло административно наказателно производство приключило с издаването на
наказателното постановление.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските,
сторени от страните в производството. Разпоредбата препраща към реда, установен в чл.143
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна
инстанция спорът е разрешен благоприятно за „Е.Б.М.“ ООД, доколкото се отменя
издаденото наказателно постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя.
Въззивникът е представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с
5
оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК, съобразно
която при отмяна на издадения акт подателя на жалбата има право да получи разноските,
сторени във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да се
възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от представените в
съдебното заседание документи (договор за правна помощ и списък с разноски) - на
адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от 580,00 лева за процесуално
представителство в настоящото производство. По отношение на направеното възражение за
прекомерност съдът намира, че същото е неоснователно, доколкото така определеното
възнаграждение е съобразно материалния интерес и не се явява прекомерно. Така
посочената сума от 580,00 лева следва да бъде заплатена от бюджета на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София по сметка на жалбоподателя „Е.Б.М.“
ООД .
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 134-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№ Наказателно постановление (НП) № 42-0001329/18.05.2021г. на директор
на РД“АА“_ София , с което на основание чл.98б, т. 3 от ЗАвПр. за нарушение на чл. 56, ал.
2 от ЗАвПр. е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в размер на
5000 (пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА РД“ АА“ – София да заплати по сметка на „Е.Б.М.“ ООД с ЕИК: НОМЕР,
разноски в размер на 580,00 лева, представляващи възнаграждение за представлявалия го в
производството адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6