Решение по дело №329/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Х., подадена чрез пълномощник, против Решение № 37 от 16.05.2024 г., постановено по АНД № 80/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № BG2023/1000-1140/НП от 05.06.2023 г. по описа на Териториална дирекция Митница Бургас, с което за нарушение и на основание на чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1216 лева, и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението, и е осъдена Г. Т. Х. да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилна цялостна преценка на доказателствения материал, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че от събраните материали по делото не се потвърждавала фактическата обстановка. Твърди, че било установено, че наличната акцизна стока не била собственост на касатора Х., а на с. й. Заявява, че не било установено, че провереното жилище било обитавано само от касатора, както и че акцизната стока е нейно притежание. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на районния съд. Алтернативно моли съда да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по касацията, чрез пълномощник, е подал отговор на касационна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и излага становище по същество. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява. По делото е постъпила молба от пълномощник, в която заявява, че поддържа жалбата на посочените в същата доводи.

Ответникът – Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призован, не се явява. С писмена молба от пълномощник оспорва касационната жалба и поддържа представения отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в отговора доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 37 от 16.05.2024 г., постановено по АНД № 80/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено НП № BG2023/1000-1140/НП от 05.06.2023 г., издадено от ответника по касация, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС и на основание на същата разпоредба на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1216 лева, и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението, и касаторът Х. е осъдена да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 03.02.2023 г., в 14:20 часа служители на РУ Нова Загора извършили проверка на т. о., стопанисван от жалбоподателката Х., по постъпил оперативен сигнал. На място била открита Х. и след беседа с нея и разясняване на повода за посещението Х. заявила, че в с. няма никакви забранени стоки, но казала че има тютюн без акцизен бандерол в дома си и сама впоследствие, при отиване до дома й в [жк], ***, ***, ***, предала доброволно 20 кутии с тютюн за наргиле, подробно описани в обжалваното НП. Съставен бил протокол за доброволно предаване от 03.02.2023 г. Още при проверката Х. обяснила на полицейските служители, че тютюнът е на с. й и той го е оставил, когато е з. за ***. Дължимият акциз бил в размер на 608 лева. Образувана била преписка с вх. № 904/2023 г. по описа на РП Сливен, ТО-Нова Загора, приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Преписката била изпратена на началника на Агенция „Митници“ за извършаване на преценка за налагане на административно наказание на Г. Т. Х..

На 28.03.2023 г. бил съставен АУАН № 306а-27 с бл. № 410976. На 05.06.2023 г. въз основана на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № BG2023/1000-1140/НП от 05.06.2023 г., с което на основание чл. 123, ал. 1 от ЗАДС на Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 1216 лева за нарушение на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС; на основание чл.124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението.

Първоначално НП е обжалвано пред Районен съд – Нова Загора, който с Решение № 131 от 27.10.2023 г., постановено по АНД № 410/2023 г. е отменил процесното НП в частта, с която на Г. Т. Х. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС и на основание чл. 123, ал. 1, вр. с чл. 128, ал. 3 от ЗАДС, е наложено административно наказание глоба в размер на 1216 лева, и НП е потвърдено в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, са отнети в полза на държавата тютюневите изделия, описани като предмет на нарушението. В резултат на касационно обжалване от страна на Началника на отдел МРР при ТД Митница Бургас, с Решение №389 от 21.02.2024 г. по КАНД №164/ 2023 г. по писа на Административен съд – Сливен, посоченото решение е отменено в частта, в която е отменено НП № BG2023/1000-1140/НП от 05.06.2023 г. по описа на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с която на Г. Т. Х. за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС и на основание чл. 123, ал. 1, във връзка с чл. 128, ал. 3 от ЗАДС, е наложено административно наказание глоба в размер на 1216 лева, поради липса на мотиви - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК вр. ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Нова Загора.

При новото разглеждане районният съд е приел за установена описаната по-горе фактическа обстановка, като за да потвърди процесното НП, е направил изводи, че: при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени изискванията за форма и съдържание. Приел е за безспорно установено, че санкционираното лице е осъществило състава на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, като акцизните стоки са били в държане на Х., открити в нейното жилище, поверени й от с. й. Формирал е извод за законосъобразност на административното наказание, наложено от АНО при правилно определяне на размера на същото. Приел е, че случаят не може да се определи като маловажен.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

В конкретния случай отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, който е едновременно и санкционната норма. Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 лева. Според нормата на чл. 2, т. 2 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия, като по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗАДС за „тютюн за пушене“ се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1, както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества.

Безспорно е установено, че Х. е държала акцизни стоки – тютюневи изделия без български акцизен бандерол в дома си, което се потвърждава от събраните по делото доказателства и от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, които са логични, последователни и безпротиворечиви. Още повече, че касаторът в хода на административнонаказателното производство е признала приетите от АНО факти. Предвид посоченото, за извършеното нарушение Х. правилно е била санкционирана с процесното НП.

Процедурата по установяване на нарушението е била спазена, обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми по ЗАНН реквизити, нарушението е точно и ясно описано и правилно индивидуализирано като такова по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС. Правилно е приложено и съответното за това наказание – глоба, определена при спазване законоустановеното правило на същата норма. Районният съд е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание. В хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция са събрани гласни и писмени доказателства, които съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Настоящата касационна инстанция напълно споделя подробните мотиви на първоинстанционния съд относно извършването на описаното в НП нарушение, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря.

По изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 16.05.2024 г., постановено по АНД № 80/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

ОСЪЖДА Г. Т. Х., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ***, ***, ***, да заплати на Агенция „Митници“ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението е окончателно.