Р Е
Ш Е Н
И Е № 296
гр. Сливен, 04.03.2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви граждански състав в публично
съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.
В., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 3793/2019 г. на СлРС, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В молба се твърди, че ищцата е държавен служител на
длъжност „надзирател" от надзорно-охранителния състав на ответната ГД
„ИН" при Министерство на правосъдието, с местоизпълнение на служебните
задължения Затвора - гр. Сливен.
Твърди се, че в посочения исков период, същата е
изпълнявала служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден
месечен график на смени от 12, 24 и 8 часа, при сумирано изчисляване на
работното време в часове за отчетен период, който е бил едномесечен.
Сочи,
че статута, правата и задълженията на държавните служители от ГДИН при МП са
регламентирани в специалния Закон за изтърпяването на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/ и в Правилника за прилагането му - ППЗИНЗС. При празноти в специалната правна уредба - ЗИНЗС
/чл.19, ал.2 от същата/, препраща към ЗМВР, предвид сходните обществени
отношения регулирани със специалните нормативни актове в двете ведомства - МП и
МВР. Твърди, че предвид обстоятелството, че ищцата е държавен служител и като
такава служебното й правоотношение по определение се състои както от
административно-властнически елементи, така и от трудовоправни такива, на общо
основание за неуредените случаи в специалните правни норми в ЗИНЗС и ЗМВР,
следва да намерят приложение - ЗДСл и КТ като общи основополагащи източници на
трудовото право в страната, намиращи приложение за всички държавни служители
във всички държавни ведомства, съответно за всички работници и служители в
страната.
Твърди също, че работното време за отчетен период,
като служител, работещ при сумирано изчисляване на работното време, включва -
продължителността на положените от нея дежурства по предварително утвърден
месечен график, както и часовете труд, положени от нея извън даваните дежурства
- под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, външни постове,
стрелби. Твърди, че след влизането в сила на ЗМВР /нов/ от 01.07.2014 г. и
измененията на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. и въпреки изричната императивна
разпоредба на чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014 г., ответната ГДИН
отказва да и зачете реалната продължителност на всяка нейна смяна, която е
различна от нормативно установената /8, 12 и 24 часа/, като на практика не
отчита като работно време — съпътстващите нарядите дейности — провежданите
инструктажи преди приемането на поста по дежурство, развода до самия пост,
отвода от същата и сдаването на смяната на следващия дежурен надзирател.
Ищцата сочи, че по Заповед на Началника на Затвора -
Сливен в исковия период, същата с следвало да се явява на работа в 07.30 часа
при 24-часовите смени, които са приключвали в 08.30 часа на следващия ден;
съответно да се явява в 07.45 часа при 12-часовите дневни смени, които са
приключвали в 20.30 минути, а при 8-часовите такива - от 08.30 часа до 17.00
часа. Същата твърди още, че 45-те минути при 12/ 24-часовите и 30-те минути
/при 8 часовите смени/ извън нормативно определената продължителност на
нарядите /определени като продължителност в самия чл.187, ал.З от ЗМВР на 8,12
и 24-часови такива/, и през които ищцата е била инструктирана, развеждана,
отвеждана от наряд, приемала и сдавала дежурството си, безспорно представляват
за нея част от работното и време, с всичките му присъщи характеристики, но
въпреки това не се признават от работодателя му и не се отчитат, съответно
заплащат, въпреки нормативното изискване на чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС, съгласно
което същите са част от отработеното време.
Сочи, че по този начин, поради нереално отчитане на
фактическата продължителност на всяка смяна, в случаите когато ищцата е
надвишавала нормата си работно време за отчетен период, същата е полагала
извънреден труд, който не и е била отчитан в пълен размер, нито заплащан в
цялост като такъв с 50% увеличение на база на основното и трудово възнаграждение.
Ищцата твърди, че всяко вземане за допълнително
възнаграждение за извънреден труд през исковия период е ставало изискуемо след
25-число на месеца, следващ отчетния период, т.е. е могло да бъде съдебно
претендирано чрез завеждане на иск най-рано на 26-то число, тъй като съгласно
Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН месечните
трудови възнаграждение се изплащат до 25-число на месена, т.е. задължението е
изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е в забава след изтичане на падежа, а
съгласно Заповедите на МП за организация и разпределение на работното време
/т.29.2 от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на МП, допълнителното възнаграждение
за извънреден труд е платимо със заплатата за месеца, следващ отчетния период
на полагане на труда.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по
силата на която да осъди ответника да й заплати сумата от 800 лева,
представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 100 часа
извънреден труд, вследствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и
сдаване на дежурства от ищцата в периода 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., ведно
със сумата от 80 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко
вземане па главницата от възникването му от 26-то число на месеца, следващ всеки
отчетен период в исковия такъв до 01.07.2019 г., както и законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
При
условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
счита иска за допустим, но неоснователен.
Оспорва изцяло по основание и размер
иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който се претендира
присъждане на сума в размер 800 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., ведно с
мораторната лихва за забава на вземанията от възникването им в размер на 80
лв., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Сочи, че служителите в ГДИН и в
териториалните й служби са държавни служители по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждат от този закон и правилника за
прилагането му. Едва ако липсват разпоредби уреждащи държавната служба в ГДИН
субсидиарно приложение намират разпоредбите относно държавната служба в Закона
за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
Сочи също така, че съгласно чл. 16е,
ал. 3 и 4 от ППЗИНЗС /в сила от 07.03.2014г./ при 12-часов график на наряд се
отчитат и заплащат 12 часа отработено време, съответно при 24 часов наряд се
отчитат и заплащат 24 часа. С измененията от м. март
Освен това на всеки служител се
полагат почивки за хранене: 3х30 минути по време на 24 часов наряд, 1x45 минути
при 12-часов наряд и 1x30 минути при 8-часово работно време, които съгласно чл.
1 бе ал. 2 от ППЗИНЗС не се отчитат за работно време и време за отдих, което се
отчита за работно време. Надзирателите почиват на ротационен принцип.
Регламентираните почивки за хранене по време на работа се провеждат извън
работното място - поста на ищеца, т. е. поста /работното място на ищеца/ не се
оставя без надзор, а на негово място има друг надзирател. Затвора - Сливен
разполага със служебен стол с работно време от 07.00 ч. до 19.45 ч. през цялата
седмица и служебен бюфет /кафе/, които се ползват от всички служители /вкл. и
администрацията/ за почивката за хранене, която е не по-малко от 30 минути. За
служителите по време на наряд е предвидено време за отдих, като служителите за
тази цел ползват специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности,
маса, столове, климатик и санитарни възли /баня и тоалетна/.
Ответната страна сочи, че считано от
27.06.2014 г. съгласно чл. 187, ал. 5 т. 2 и ал. 7 от ЗМВР се заплаща
извънреден труд до 70 часа на тримесечие - за служители работещи на смени. Над
тези часове, положеният извънреден труд не се компенсира, тъй като е отменена
нормата на чл. 211, ал. 5 т. 2 от ЗМВР, за компенсиране с допълнителен отпуск
за отработеното време над 50 часа.
Възразява срещу искането за
представяне на справки подробно изброени на стр. 3 от исковата молба - б. Б, В
и Д, тъй като за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е
длъжно да посети на място Затвора – Сливен, за да се запознае непосредствено с отчетните
документи касаещи ищеца, и извлече обективно информацията необходима за
изготвянето на безпристрастно заключение, каквото е и искането на ищеца
изразено в т. 3 от доказателствените искания посочени в исковата молба. Претендират
за юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ищцата чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове. Прави изменение на иска чрез намаляване от 800
лв. на 692.84 лв. за незаплатени 106 часа извънреден труд, и изменение чрез
увеличение за мораторна лихва от 100 лв. на 108.09 лв.
В с.з. ответната Дирекция, се представлява от пълномощник, който моли съда
да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Прави възражение срещу
размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като счита, че е завишено,
предвид което моли да бъде намалено до минимален размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата е държавен служител от
надзорно-охранителния състав на ответната ГД „ИН” при МП, на длъжност „надзирател” в Затвора – гр. Сливен.
От назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че ищцата е положила извънреден труд в
размер на 269.96 часа за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., като част
от тях са изплатени. Некомпенсираните часове за процесния период са в размер на
106 часа, съответно полагащото му се парично обезщетение за положен извънреден
труд е на стойност 692.84 лв. Дължимата лихва за забава върху чистото
възнаграждение за неплатения извънреден труд за всяко тримесечие от 26-то число
на месеца, следващ отчетния период до 01.07.2019 г. е 108.09 лв.
На
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявените
искове чрез намаляването им, съответно за извънреден труд до размера на сумата 692.84
лв. за незаплатени 106 часа извънреден труд, и изменение чрез увеличение за
мораторна лихва до размера на сумата от 108.09 лв.
Приети са като доказателство по делото следните заповеди: Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. на МП, с която се определят реда за разпределяне
на работното време в ГД ИН и териториалните й служби, отчитането му и
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време;
Заповед № ЧР-05-78/09.04.2015 г. на МП за определяне на реда за разпределяне на
работното време в ГД ИН и териториалните й служби, отчитането му и компенсиране
на работата на държавните служители извън редовното работно време; Заповед №
246 от 30.06.2016 г. на Началника на Затвора Сливен за организация и
разпределение на работното време в Затвора Сливен; Заповед № 56 от 27.02.1015
г. на Началника на Затвора Сливен за организация и разпределяне на работното
време в Затвора Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе
изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Установи се в производството, че ищеца е държавен служител на длъжност
„Надзирател” от надзорно – охранителния състав на ответната ГД „ИН” при МП, с
местоизпълнение на служебните задължения Затвора гр. Сливен.
В открито съдебно заседание проведено на 04.02.2020 г., съдът на осн.
чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на предявените искове чрез намаляването за
извънреден труд до размера на сумата 692.84 лв. за незаплатени 106 часа
извънреден труд, и изменение чрез увеличение за мораторна лихва до размера на
сумата от 108.09 лв.
За отношенията между страните се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС, ЗМВР
/обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ и съответните подзаконови нормативни
актове, в т.ч. ППЗИНЗС. В чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР /обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ е
предвидено към основното месечно възнаграждение на държавните служители да се
изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Предвидено е, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24- часови смени сумарно за тримесечен период.
Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал.5, т.2 работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
като съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Установи се, че
ищеца за процесния период е работила на
8, 12 и 24- часови дежурства. Относно работното време на ищеца през процесния
период са приложими разпоредбите на чл. 16е от ППЗИНЗС .
От събраните по
делото доказателства се установи, че ищцата
е давала 8, 12 и 24 часови дежурства. На практика продължителността на дежурството била 24.45 часа като постовата
служба била 24 часа, а останалите времето за отвод и развод–инструктаж и
сдаване на дежурството. Сдаването продължавало 15 – 20 минути в зависимост от
поста. 12 часовите дежурства били дневни и нощни, като реално били 12.45 часа
като се правели абсолютно същите неща като 24 часовите дежурства. 8 часовото
дежурство продължавало 8.30 часа. Разликата била там, че инструктажа и отвода
липсвали, пак имало инструктаж, но в рамките на 2-3 мин. Реално тези 30 минути идвали от почивката за
храна. По заповед на главния надзирател се прекъсвали и почивките за отдих и хранене. Не можело да се
напускат пределите на Затвора.
Безспорно се
касае за непрекъсваем процес на работа по време на дежурствата, при които ищеца
е длъжна да присъства физически на мястото и в часа, определен от началника.
Характерът на
изпълняваната от ищцата работа не й позволява, когато ползва почивка за хранене
да напуска района на поделението или да съблича униформата си. Тя е на
разположение и във всеки един момент и при възникнала ситуация е длъжна да
откликне веднага. В случая ищцата е била
длъжна да се явява по-рано от
часа, в който започва дежурството й и от този момент не може да напуска мястото
си на работа и е на разположение.
Съгласно
Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 04.11.2003 г.,
работно време е всеки период, през който работникът или служителят работи или е
на разположение на работодателя, за да изпълнява своите задължения.
Следва да се
отбележи, че съгласно практиката и новата нормативна уредба чл. 16е от ППЗИНЗС
времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство
се включва в отработеното време.
От заключението
на допуснатата и изготвена съдебно-икономическа експертиза се установи, че на ищцата
не са изплатени суми за 106 часа извънреден труд, калкулирал се от всяка смяна,
през която е бил на разположение за развод и отвод.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане на извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
За процесния исков период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Понастоящем липсата на такава изрична норма не следва да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и субсидиарно да се
приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
по дневно отчитане на работното време за съответното работно място.
В настоящия правен казус безспорно се установи, че
ответника не е превръщал положените от ищцата часове нощен труд в дневни, с
оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза,
че след превръщането на тези часове, ищцата е работила часове над нормативно
определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд,
подлежащ на компенсиране.
Съдът приема, че времето, през което ищцата е била
на разположение на работодателя, съставлява част от работното му време.
Доколкото то надхвърля отчитаното сумарно работно време, това време съставлява
извънреден труд и за него работодателят дължи заплащане на съответно
възнаграждение, поради което предявеният иск следва да се уважи в размер, до
който е допуснато изменение на предявеният иск - 692.84 лв. за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2018 г., за 106 часа.
С оглед
основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за положен извънреден труд.
За изпадането на ответника в забава не е необходима покана, доколкото
заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно или при тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. Ето защо ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на срока, в който е следвало да се заплати съответното възнаграждение.
Поради което съдът приема, че за претендирания период ответникът е бил в забава.
С оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 692.84 лв. следва да
се присъди и лихва за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане до
подаване на исковата молба. Размерът на мораторната лихва, съгласно кредитираното
на съдебно-икономическото заключение е в размер на 108.09 лв., начислена върху
чистото възнаграждение за неплатен извънреден труд за всяко тримесечие от 26-то
число на месеца, следващ отчетния период до 01.07.2019 г.
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата направените от него разноски по делото. Възражението
на ответната дирекция за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,
съдът намира за основателно. В случая интересът, за
който ищцата търси защита с исковата молба, е един, в общ размер от 800.93 лв.,
тъй като претендираните вземания са за парични суми, представляващи задължение
за заплащане на положен извънреден труд и обезщетение за забавеното плащане.
Производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което разноски за него следва да се присъдят в минималния размер по Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 върху общия размер
на материалния интерес, а именно 300 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната дирекция
следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените искове, която съгласно
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е
в размер на по 50 лева за всеки от предявените искове или общо 100 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР. СОФИЯ, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген.
Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Ц., с ЕГН ********** ***, чрез
адв. Н. П. ***, както следва: сумата 692.84 лв. /шестстотин деветдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща възнаграждение за извънреден труд в размер на 106 часа,
положен за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2018 г., мораторна лихва върху чистото възнаграждение за
неплатен извънреден труд за всяко тримесечие от 26-то число на месеца, следващ
отчетния период до 01.07.2019 г. в размер на 108.09 лв. /сто и осем лева и девет стотинки/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР. СОФИЯ, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.
„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Ц., с ЕГН ********** ***, чрез
адв. Н. П. ***, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща направените в производството
разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР.
СОФИЯ, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 100 /сто/ лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 300
/триста/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: