Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 05. 11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 4924 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
“Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** Б (въззивник), чрез
процесуалния представител юрисконсулт Т., срещу Решение № 4883 от 08. 01. 2019
г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр. д. № 87990 по
описа за 2017 г. (обжалвано решение). С посочения съдебен акт са изцяло
отхвърлени следните искове на въззивника (ищец) за установяване на
съществуването на вземания срещу трима ответници.
Спрямо ответницата С.А.К.:
- иск с правно основание по чл. 422. от ГПК във връзка
с чл. 79., ал. 1. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл.
150. от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване на съществуването на
вземане за стойността на предоставена топлинна енергия в размер на 485 лева и
60 стотинки за периода от 01. 05. 2013 г. до 30. 04. 2016 г.;
- иск с правно основание по чл. 422. от ГПК във връзка
с чл. 86. от ЗЗД за установяване на съществуването на вземане в размер на 109
лева и 23 стотинки за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена топлинна енергия и за периода от 15. 08. 2014 г. до
18. 08. 2017 г.;
Спрямо ответникът В.Г.В.:
- иск с правно основание по чл. 422. от ГПК във връзка
с чл. 79., ал. 1. от ЗЗД във връзка с чл. 150. от ЗЕ за установяване на
съществуването на вземане за стойността на предоставена топлинна енергия в
размер на 748 лева и 96 стотинки за периода от 01. 05. 2013 г. до 30. 04. 2016
г.;
- иск с правно основание по чл. 422. от ГПК във връзка
с чл. 86. от ЗЗД за установяване на съществуването на вземане в размер на 153
лева и 67 стотинки за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на предоставената топлинна енергия и за периода от 15.
08. 2014 г. до 18. 08. 2017 г.;
- иск с правно основание по чл. 422. от ГПК във връзка
с чл. 79., ал. 1. от ЗЗД във връзка с чл. 150. от ЗЕ за установяването на
съществуването на вземане за стойността на предоставена услуга дялово
разпределение в размер на 11 лева и 62 стотинки за периода от 01. 05. 2013 г.
до 30. 04. 2016 г.;
- иск с правно основание по чл. 422. от ГПК във връзка
с чл. 86. от ЗЗД за установяването на съществуването на вземане в размер на 2
лева и 37 стотинки за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на услугата дялово разпределение и за периода от 15.
08. 2014 г. до 18. 08. 2017 г.
Спрямо ответницата Е.Г.К.:
- иск с правно основание по чл. 422. от ГПК във връзка
с чл. 86. от ЗЗД за установяване на съществуването на вземане в размер на 13
лева и 76 стотинки за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
заплатената главница за топлинна енергия (в размер на 760 лева и 59 стотинки) и
за периода от 30. 08. 2017 г. до 02. 11. 2017 г.
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е
приел, че правото на собственост на ответниците върху топлоснабдения имот и в
претендираните дялове не е установено при условията на пълно и главно
доказване.
Въззивникът оспорва решението като неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон. Намира, че от представения по
делото нотариален акт се доказва, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот. Допълва, че когато в нотариалния акт не е посочен размерът
на дяловете, то се презюмира, че частите са равни. Твърди, че единствено
ответницата С.А.К. оспорвала обстоятелството, че е собственик на една трета
(като признава, че е съсобственик, но само на една десета) от топлоснабдения
имот, но не е представила доказателства за оборването на презумпцията за равни
дялове. Намира, че другите ответници не са оспорили обстоятелството, че са
собственици на една трета идеална част от топлоснабдения имот. Иска от
въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендира разноски и за
двете инстанции. С писмено изявление за хода по същество прави възражение по
чл. 78., ал. 5. от ГПК.
Третото
лице помагач на страната на въззивника „Б.“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
В срока по чл. 263., ал. 1. е постъпил отговор на
въззивната жалба от Е.Г.К., ЕГН **********, адрес ***., съдебен адрес ***.,
офис партер (въззиваема) чрез процесуалния представител адвокат В.. Намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че от представения
по делото нотариален акт не се установява кое лице е носител на правото на
собственост и кое лице е ползвател на топлоснабдения имот, находящ се в град
София, на бул. “******. Нотариалният акт за учредяването на договорна ипотека
всъщност бил само индиция за правото на собственост. Поради процесуално
бездействие на ищеца по делото не са били представени други доказателства за
правото на собственост или за правото на ползване върху имота. Позовава се на
съдебна практика. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски
за въззивното производство.
В срока по чл. 263., ал. 1. е постъпил отговор на
въззивната жалба от В.Г.В., ЕГН **********, адрес ***., съдебен адрес ***.,
офис партер (въззиваем) чрез процесуалния представител адвокат К.. В същия срок
е постъпил отговор и от С.А.К., ЕГН **********, адрес ***., съдебен адрес ***.,
офис партер (въззиваема) чрез процесуалния представител адвокат Й.. И двата
отговора са идентични с този на Е.Г.К..
След като прецени твърденията на страните и като
съобрази събраните от първата инстанция доказателства и правото, въззивният съд
направи следните фактически и правни изводи.
След служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Приема го за частично неправилно по
следните съображения.
Страните спорят за наличието на валидно облигационно
отношение помежду им, тоест за обстоятелството дали въззиваемите са клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153., ал. 1. от ЗЕ.
Съгласно чл. 154., ал. 1. от ГПК всяка страна следва
да докаже твърденията си. Така пред първата инстанция въззивникът (ищец) е
трябвало да докаже, че ответниците са собственици или вещни ползватели на
процесния топлоснабден имот, находящ се в град София, на бул. “******. В
частност по отношение на въззиваемата (ответницата) С.А.К. е трябвало да
докаже, че тя е собственик на повече от признатия дял от една десета до
твърдения дял в размер на една трета от правото на собственост върху
топлоснабдения имот. Твърдението на въззивника, че ответниците не са оспорили,
че са съсобственици на топлоснабдения имот, и следователно това обстоятестлво е
безспорно, е неоснователно. За да се отдели като безспорно и ненуждаещо се от
доказване определено обстоятелство, нужно е насрещната страна изрично да е
признала твърдението на страната. В дадения случай Е.Г.К. и С.А.К. са признали
частично претендираните вземания спрямо тях в заповедното производство. При
това положение в исковото производство има спор за непризнатата част и ищецът
следва да я докаже пълно и главно. Що се отнася до въззиваемия (ответника) В.Г.В.,
той не е правил признание нито в заповедното, нито в исковото производство. По
отношение на него въззивникът (ищецът) също следва да докаже претенцията си
пълно и главно.
Като доказателство за качеството на въззиваемите
(ответниците) и наличието на валидно облигационно отношение въззивникът
(ищецът) е представил пред районния съд договор за учредяването на ипотека
върху топлоснабдения имот във формата на нотариален акт № 16, том V, рег. №
3221, дело № 748/2006 г. Като официален документ той се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства.
В настоящия случай и тримата въззиваеми (ответници) са
посочени в нотариалния акт като “ипотекарни длъжници” и съсобственици на
апартамент, находящ се в град София, Столична община, район “Средец”, бул. ******,
пети етаж. В т. 5. от официалния документ нотариусът декларира, че след
проверка на представени писмени доказателства (сред които нотариален акт № 30,
том VI, дело № 796/1964 г.) се е уверил, че ипотекарните длъжници са
собственици на ипотекирания недвижим имот. Констатацията на нотариуса обвързва
съда с материална доказателствена сила. Следователно изводът на районния съд,
че придобиването на собствеността върху топлоснабдения имот от ответниците е
останало неизяснено и недоказано, е неправилен. Той е трябвало да приеме за
установено, че ответниците са собственици на имота. Съдебната практика също
допуска установяването на правото на собственост чрез нотариален акт за учредяването
на договорна ипотека (например Решение № 1737 от 04. 03. 2020 г. на Софийския
градски съд по в. гр. д. № 1635 по описа за 2019 г.; Решение № 4453 от 22. 07.
2020 г. на Софийския градски съд по в. гр. д. № 8389 по описа за 2019 г.).
След като е доказана съсобствеността върху
топлоснабдения имот, прилага се оборимото предположение на чл. 30., ал. 2. от
Закона за собствеността и се приема, че дяловете на В.Г.В., Е.Г.К. и С.А.К. са
равни. С.А.К. не е представила доказателства по делото, които да оборят
предположението и да наложат извод, че нейният дял е в размер на една десета от
правото на собственост. Обжалваното решение е частично неправилно, защото се
установява право на собственост върху топлоснабдения имот при дялове от по една
трета, което води и до извод за наличието на валидно облигационно отношение
между страните.
От представените по делото писмени доказателства от
лицето, осъществяващо услугата дялово разпределение, както и от извършената
съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на предоставената
топлинна енергия за процесния период (от 01. 05. 2013 г. до 30. 04. 2016 г.) е
в размер на 2 246 лева и 89 стотинки. Въззивният съд възприема заключението
и по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза. С него се установява частично плащане на задължения към
въззивника за процесния период в общ размер на 1 238 лева и 52 стотинки.
Съгласно заключението на вещото лице, това плащане е погасило частично
вземането за стойността на предоставената топлинна енергия, като непогасеният
остатък е в размер на 1 438 лева и
86 стотинки (л. 92. от исковото производство на районния съд). Този размер е
признат и от Е.Г.К. в хода на устните състезания пред районния съд.
В процесния период се установяват три отчетни периода.
Първият от тях е от 01. 05. 2013 г. до 30. 04. 2014 г., следователно спрямо
него и останалите отчетни периоди се прилагат общите условия на “Т.С.” ЕАД,
одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (понастоящем
Комисия за енергийно и водно регулиране) на 03. 02. 2014 г. Изискуемостта на
вземането за реално предоставената топлинна енергия за отчетния период настъпва
с публикуването на фактурата (изготвена въз основа на изравнителните сметки за
съответния отчетен период) на интернет страницата на “Т.С.” ЕАД, а длъжниците
изпадат в забава след изтичането на 30 дни от този момент (чл. 33., ал. 2. във
връзка с чл. 32., ал. 2. от посочените общи условия).
По делото не са представени доказателства за
публикуването на фактурата за реално потребена топлинна енергия за който и да е
отчетните периоди на интернет страницата на “Т.С.” ЕАД. Ето защо въз основа на
чл. 154., ал. 1. от ГПК въззивният съд следва да приеме, че твърдените вземания
на въззивника спрямо въззивници за обезщетения за забава в размер на законната
лихва не съществуват. Що се отнася до самото вземане за стойността на
предоставената топлинна енергия, неговата изискуемост трябва да се приеме все
пак за настъпила с представянето на фактурите за съответните отчетни периоди по
делото на районния съд (л. 73. - 75.), поради което съществуването на това
изискуемо вземане се установява.
Заключението по съдебно-счетоводната експертиза установява
въз основа на фактури и вземане за услугата дялово разпределение, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. За процесния период
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 34 лева и 87
стотинки. Въпреки счетоводните данни обаче,
съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на 7 лева и 10
стотинки отново не се установява, защото липсват данни за възникването на
изискуемостта му преди образуването на делото.
Всяко установено вземане следва да бъде разделено на
три, така че да се определи размерът му спрямо всеки един от длъжниците. Една
трета от непогасеното вземане за стойността на реално предоставената топлинна
енергия (1 438, 86 : 3) възлиза на 479 лева и 62 стотинки. Една трета от вземането за стойността на
услугата дялово разпределение за процесния период (34,
87: 3) възлиза на 11
лева и 62 стотинки.
Исковете за установяване на съществуването на вземания
за стойността на реално предоставената топлинна енергия и за осъществяването на
услугата дялово разпределение следва да бъдат частично уважени в съответните
размери. Така искът спрямо С.А.К. за установяване на съществуването на вземане
за стойността на реално предоставената топлинна енергия трябва да бъде уважен
до размера от 479 лева и 62 стотинки и частично отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 485 лева и 60 стотинки. Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен искът срещу нея с правно
основание по чл. 422. от ГПК във връзка с чл. 86. от ЗЗД, макар и при различни
от възприетите от районния съд мотиви.
Искът срещу В.Г.В. за установяване на съществуването
на вземане за стойността на реално предоставената топлинна енергия следва да
бъде частично уважен до размера от 479 лева и 62 стотинки и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 748 лева и 96 стотинки. Също така искът срещу него за
установяването на съществуване на вземане за стойността на услугата дялово
разпределение трябва в размер на 11 лева и 62 стотинки трябва да бъде изцяло
уважен. Обжалваното решение трябва да бъде потвърдено в частта, в която
останалите два иска срещу В.Г.В. с правни основания по чл. 422. от ГПК във
връзка с чл. 86. от ЗЗД са били отхвърлени, макар и при различни мотиви.
Обжалваното решение трябва да бъде потвърдено и в
частта, в която е отхвърлен искът с правно основание по чл. 422. от ГПК във
връзка с чл. 86. от ЗЗД срещу Е.Г.К., макар и при различни мотиви.
Разноски. Въззивникът е претендирал разноски както за
въззивното, така и за първоинстанционното производство.
Оспорил е обжалваното решение и относно присъдените разноски. Въззиваемите също
са претендирали разноски. Предвид изхода на делото, разноските, които следва да бъдат присъдени,
се изчисляват по следния начин.
В
заповедното производство пред районния съд въззивникът е сторил разноски в
размер на внесена държавна такса от 55 лева и юрисконсултско възнаграждение.
Предвид минималната правна и фактическа сложност юрисконсултското
възнаграждение за заповедното производства следва да бъде определено от
въззивния съд в размер на 10 лева съгласно чл. 78., ал. 8. от ГПК. Тогава общо
разноските на заявителя в заповедното производство са в размер на 55 + 10 = 65
лева. Тези разноски следва да се приемат за сторени поравно спрямо всеки един
от длъжниците, следователно разноските за един длъжник са в размер на 65 : 3 =
21, 67 лева (приблизително). Материалният интерес е в общ размер на 2 281,
76 + 468, 11 = 2 749, 87 лева, който също следва да се разпредели поравно между
длъжниците. Така материалният интерес спрямо един длъжник е в размер на
2 749, 87 : 3 = 916, 62 (приблизително).
Длъжницата
С.А.К. е признала в заповедното производство сумата от 274, 99 лева, а впоследствие
предявеният спрямо нея иск е уважен до размера от 479, 62. Тогава заявлението е било
основателно спрямо нея за общо 274, 99 + 479, 62 = 754, 61 лева от пълния
материален интерес в размер на 916, 62 лева, или приблизително 82, 32 %.
Следователно тя дължи разноски в заповедното производство в размер на 82, 32 %
от 21, 67 лева или приблизително 17, 84 лева.
Два
иска спрямо длъжника В.Г.В. искове са частично уважени до общия размер от 479,
62 + 11, 62 = 491, 24. Тогава заявлението спрямо него е било основателно в
частта, равна на 491, 24 от 916, 62 или приблизително 53, 59 %. Следователно
той дължи разноски в заповедното производство в размер на 53, 59 % от 21, 67
лева или приблизително 11, 61 лева.
Длъжницата
Е.Г.К. е признала в заповедното производство сума в общ размер на 766, 63 лева.
Тя се равнява на приблизително 83, 64 % от общия материален интерес в размер на
916, 62 лева. Тогава тя дължи разноски в заповедното производство в размер на
83, 64 % от 21, 67 лева или приблизително 18, 12 лева.
В
заповедното производство длъжниците на свой ред са ползвали процесуална защита,
във връзка с която следва да бъдат присъдени разноски на процесуалните им
представители предвид чл. 38., ал. 2. от Закона за адвокатурата. С оглед
минималната правна и фактическа сложност на заповедното производство,
възнагражденията на процесуалните представители следва да бъдат определени в
нормативно установения минимум. В случая въз основа на чл. 7., ал. 7. във
връзка с ал. 2., т. 1. от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения (в приложимата във времево отношение
редакция) минималният размер на адвокатското възнаграждение на всеки един от
процесуалните представители е 150 лева.
Заявлението
спрямо длъжницата С.А.К. е неоснователно на приблизително 17, 68 %. Тогава на
процесуалния ѝ представител в заповедното производство адвокат К.Б.
следва да бъдат заплатени разноски в размер на 17, 68 % от 150 лева или 26, 52
лева.
Заявлението
спрямо длъжника В.Г.В. е неоснователно на приблизително на 46, 41 %. Тогава на
процесуалния му представител в заповедното производство адвокат В.Т.следва да
бъдат заплатени разноски в размер на 46, 41 % от 150 лева или приблизително 69,
62 стотинки.
Заявлението
спрямо длъжницата Е.Г.К. е неоснователно на приблизително 16, 36 %. Тогава на
процесуалния ѝ представител в заповедното производство адвокат С.К.
следва да бъдат заплатени разноски в размер на 16, 36 % от 150 лева или 24, 54
лева.
В
първоинстанционното исково производство въззивникът е довнесъл държавна такса в
размер на 71 лева и 49 стотинки. Освен това е внесъл два депозита за съдебни
експертизи в размер на по 240 лева (или общо 480 лева). Предвид минималната
правна и фактическа сложност на делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да бъдат определени по чл. 78., ал. 8. от ГПК в размер на
10 лева. Общите му разноски тогава възлизат на 71, 49 + 480 + 10 = 561, 49
лева. Приема се, че тези разноски се разпределят поравно за всеки един от
исковете спрямо всеки един от ответниците. Исковете спрямо всички ответници са
общо 7. Тогава разноските за един иск са в размер на 551, 49 : 7 = 80, 21 лева.
Четири от седемте иска са неоснователни, поради което за тях не следва да се
присъждат разноски (тоест от общите разноски в размер на 551, 49 лева следва да
се извадят 80, 21 . 4 = 320, 84 лева). От резултата в размер на 230, 65 лева
трябва да се присъдят само разноските, които са съразмерни на уважените части от
останалите три иска.
Искът спрямо С.А.К.
за главница за реално предоставена топлинна енергия е уважен частично в
съотношение 479, 62 къмто
485, 6, или уважената част е приблизително 98, 77 %. Тогава С.А.К. трябва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното исково
производство в размер на 98, 77 % от 80, 21 лева или приблизително 79 лева и 22
стотинки.
Искът спрямо В.Г.В.
за главница за реално предоставена топлинна енергия е уважен частично в
съотношение 479, 62
къмто 748, 96 или уважената част е приблизително 64, 04 %. Тогава В.Г.В. трябва
да бъде осъден да заплати разноски по този иск съразмерно на уважената част в
размер на 64, 04 % от 80, 21 лева или приблизително 51 лева и 37 стотинки.
Искът спрямо него за стойността на услугата дялово разпределение е изцяло
основателен, поради което за него В.Г.В. трябва да бъде осъден да заплати
разноски в размер на 80, 21 лева. Общо разноските за първоинстанционното исково
производство, за които В.Г.В. трябва да бъде осъден, са в размер на 51, 37 + 80,
21 = 131, 58 лева.
Е.Г.К. не
дължи разноски за първоинстанционното исково производство.
Искане за
разноски са направили и адвокатите на ответниците предвид чл. 38., ал. 2. от
Закона за адвокатурата. С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото,
адвокатските възнаграждения следва да бъдат определени съобразно нормативно
установения минимум.
При материален
интерес в общ размер на 485, 60 + 109, 23 = 594, 83 лева, адвокатското
възнаграждение на адвокат К.Б., процесуален представител на С.А.К., следва да
бъде определено в минималния размер от 300 лева (с оглед приложимата редакция
на чл. 7., ал. 2., т. 1. от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). Това адвокатско възнаграждение следва да се приеме за дължимо
в размер на по 150 лева за защита по всеки от двата иска. Доколкото единият от
исковете спрямо С.А.К. е изцяло отхвърлен, то на адвокат Б. трябва да бъдат
присъдени разноски в размер на 150 лева за него. Що се отнася до другия иск, по
него разноски следва да бъдат присъдени съразмерно на отхвърлената част или
приблизително 1, 23 %. 1, 23 % от 150 лева е равно на 1, 84 лева. Общо на
адвокат Б. се дължат разноски за първоинстанционното исково производство в
размер на 150 + 1, 84 = 151, 84 лева.
При материален
интерес в общ размер на 748, 96 + 153, 67 + 11, 62 + 2, 37 = 916, 62 лева,
адвокатското възнаграждение на адвокат В.Т.(процесуалният представител на В.Г.В.,
за когото са поискани разноските) следва да бъде определено също в минималния
размер от 300 лева. То следва да се приеме за дължимо при равни части за всеки
един от четирите иска, тоест възнаграждението е в размер на 75 лева за иск.
Доколкото два от исковете са отхвърлени като неоснователни, по тях се дължи
възнаграждение на адвокат Т.в размер на общо 150 лева. Един от исковете е уважен
изцяло, поради което за него не се дължи възнаграждение от ищеца. Последният
иск е отхвърлен на 35, 96 %, поради което по него на адвокат Т.трябва да бъдат
присъдени 35, 96 % от 75 лева или 26 лева и 97 стотинки. Тогава на адвокат Т.трябва
да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното исково производство в общ
размер на 150 + 26, 97 = 176, 97 лева.
При материален
интерес по единствен иск в размер на 13, 76 лева, адвокатското възнаграждение
на адвокат С.К. също следва да бъде определено в минималния размер от 300 лева.
След като искът е изцяло отхвърлен, ищецът трябва да бъде осъден да плати на
адвокат К. цялата сума.
Във въззивното
производство въззивникът е сторил разноски за държавна такса по въззивната
жалба, както и за юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 78., ал. 8. от ГПК в
размер на 10 лева поради минималната правна и фактическа сложност на делото.
Внесената държавна такса е в размер на 100 лева. Общо разноските на въззивника
във въззивното производство са в размер на 100 + 10 = 110 лева.
Предвид
произнасянето на първата инстанция, обжалваемият интерес е в размер на сумата
от цената на всички искове или 485, 6 + 109, 23 + 748, 96 + 153, 67 + 11, 62 +
2, 37 + 13, 76 = 1 525, 21 лева.
По отношение
на въззиваемата С.А.К. обжалваемият интерес е в размер на 485, 6 + 109, 23 =
594, 83 лева или приблизително 39 % от общия обжалваем интерес. Тогава
припадащите се разноски спрямо нея следва да се изчислят като 39 % от общия
размер на разноските от 110 лева или 42 лева и 90 стотинки. Въззивната жалба
спрямо нея е основателна за частта 479, 62 от 594, 83 или приблизително 80, 63
%. Следователно С.А.К. дължи разноски за въззивното производство в размер на
80, 63 % от 42, 9 лева или приблизително 34 лева и 59 стотинки.
По отношение
на въззиваемия В.Г.В. обжалваемият интерес е в размер на 748, 96 + 153, 67 +
11, 62 + 2, 37 = 916, 62 лева или приблизително 60, 1 % от общия обжалваем
интерес. Тогава припадащите се спрямо него разноски са 60, 1 % от 110 лева или
66 лева и 11 стотинки. Въззивната жалба спрямо него е основателна за частта 479,
62 + 11, 62 = 490, 24 лева от 916, 62 лева или приблизително 53, 48 %.
Следователно В.Г.В. е длъжен да заплати разноски в размер на 53, 48 % от 66, 11
лева или приблизително 35 лева и 35 стотинки.
Въззиваемата Е.Г.К.
не дължи разноски за въззивното производство.
Процесуалните
представители на въззиваемите също са претендирали разноски за адвокатско
възнаграждение предвид чл. 38., ал. 2. от Закона за адвокатурата за въззивното
производство. Адвокатските им възнаграждения отново следва да се изчислят в
минимален размер по 300 лева предвид приложимата във времеви план редакция на
чл. 7., ал. 2., т. 1. от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Спрямо
въззиваемата С.А.К. въззивната жалба е неоснователна на приблизително 19, 37 %.
Тогава на процесуалния ѝ представител във въззивното производство адвокат
Й.Й. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 19, 37 % от
300 лева или 58 лева и 11 стотинки.
Спрямо
въззиваемия В.Г.В. въззивната жалба е неоснователна на приблизително 46, 52 %.
Тогава на процесуалния му представител за въззивното производство адвокат С.К.
трябва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 46, 52 % от 300 лева или
139 лева и 56 стотинки.
Спрямо
въззиваемата Е.Г.К. въззивната жалба е изцяло неоснователна. Тогава на
процесуалния ѝ представител за въззивното производство адвокат С.В.
трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
Решение № 4883
от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр.
д. № 87990 по описа за 2017 г. в частта, в
която предявеният от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** Б,
иск срещу С.А.К.,
ЕГН **********, адрес ***., съдебен адрес ***., офис партер,
с правно основание чл. 422.
от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 79., ал. 1. от Закона за задълженията
и договорите във връзка с чл. 150. от Закона за енергетиката
за установяване на съществуването на вземане за стойността на реално
предоставена топлинна енергия спрямо топлоснабден имот, находящ се в град София, на бул. “******.,
за периода от 01. 05.
2013 г. до 30. 04. 2016 г., е отхвърлен за целия предявен
размер от 485 лева и 60 стотинки, като
вместо това ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането за частта до
479 (четиристотин седемдесет и девет)
лева и 62 (шестдесет и две) стотинки и ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 485 лева и 60 стотинки.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4883
от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр.
д. № 87990 по описа за 2017 г. в частта, в
която предявеният от “Т.С.” ЕАД иск срещу С.А.К. с правно основание чл. 422. от Гражданския
процесуален кодекс във
връзка с чл. 86. от Закона за задълженията и
договорите за
установяване на съществуването на вземане в размер на 109 лева и 23 стотинки за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена топлинна енергия и за периода от 15. 08. 2014 г. до 18. 08. 2017
г. е отхвърлен изцяло.
ОТМЕНЯВА
Решение № 4883
от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр.
д. № 87990 по описа за 2017 г. в частта, в
която предявеният от “Т.С.” ЕАД иск срещу В.Г.В., ЕГН **********, адрес ***., съдебен адрес ***.,
офис партер, с правно основание чл. 422. от Гражданския
процесуален кодекс във
връзка с чл. 79., ал. 1. от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 150. от Закона за енергетиката за
установяване на съществуването на вземане за стойността на реално предоставена
топлинна енергия спрямо топлоснабден имот, находящ се в град София, на бул. “******.,
за периода от 01. 05.
2013 г. до 30. 04. 2016 г., е отхвърлен за целия предявен
размер от 748 лева и 96 стотинки, като
вместо това ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането за частта до
479 (четиристотин седемдесет и девет)
лева и 62 (шестдесет и две) стотинки и ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 748 лева и 96 стотинки.
ОТМЕНЯВА
Решение № 4883
от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр.
д. № 87990 по описа за 2017 г. в частта, в
която предявеният от “Т.С.” ЕАД иск срещу В.Г.В. с правно основание чл. 422. от
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 79., ал. 1. от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 150. от Закона за енергетиката
за установяване на съществуването на вземане за стойността на предоставена услуга
дялово разпределение спрямо топлоснабден имот, находящ се в град София, на бул. “******.,
за периода от 01. 05.
2013 г. до 30. 04. 2016 г., е отхвърлен за целия предявен
размер от 11 лева и 62 стотинки, като
вместо това ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането в пълния
предявен размер от 11 (единадесет) лева
и 62 (шестдесет и две) стотинки.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4883
от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр.
д. № 87990 по описа за 2017 г. в частта, в
която предявеният от “Т.С.” ЕАД иск срещу В.Г.В. с правно основание чл. 422. от Гражданския
процесуален кодекс във
връзка с чл. 86. от Закона за задълженията и
договорите за
установяване на съществуването на вземане в размер на 153 лева и 67 стотинки за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена топлинна енергия и за периода
от 15. 08. 2014 г. до 18. 08. 2017 г. е отхвърлен
изцяло.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4883
от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр.
д. № 87990 по описа за 2017 г. в частта, в
която предявеният от “Т.С.” ЕАД иск срещу В.Г.В. с правно основание чл. 422. от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 86. от Закона за
задълженията и договорите за установяване на съществуването на вземане в размер на 2 лева и 37 стотинки за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена топлинна енергия и за периода от
15. 08. 2014 г. до 18. 08. 2017 г. е отхвърлен
изцяло.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4883
от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр.
д. № 87990 по описа за 2017 г. в частта, в
която предявеният от “Т.С.” ЕАД иск срещу Е.Г.К., ЕГН **********, адрес ***., съдебен адрес ***.,
офис партер, с правно основание чл. 422. от Гражданския
процесуален кодекс във връзка
с чл. 86. от Закона за задълженията и договорите за установяване на съществуването на вземане в размер
на 13 лева и 76 стотинки за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху върху заплатена главница за топлинна енергия (в размер на
760 лева и 59 стотинки) и за периода от 30. 08. 2017 г. до 02. 11. 2017 г.
е отхвърлен изцяло.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78., ал. 1. от Гражданския
процесуален кодекс С.А.К. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 17 (седемнадесет) лева и 84 (осемдесет и
четири) стотинки – разноски в заповедното производство, както и сумата от 79 (седемдесет и девет) лева и 22 (двадесет
и две) стотинки – разноски в първоинстанционното исково производство, а
също така и сумата от 34 (тридесет и
четири) лева и 59 (петдесет и девет) стотинки – разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78., ал. 1. от Гражданския
процесуален кодекс В.Г.В. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 11 (единадесет) лева и 61 (шестдесет и една) стотинки –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 131 (сто тридесет и един) лева и 58 (петдесет и осем) стотинки –
разноски в първоинстанционното исково производство, а също така и сумата от 35 (тридесет и пет) лева и 35 (тридесет и
пет) стотинки – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78., ал. 1. от Гражданския
процесуален кодекс Е.Г.К. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 18 (осемнадесет) лева и 12 (дванадесет) стотинки – разноски в
заповедното производство.
ОТМЕНЯВА
Решение № 4883
от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр.
д. № 87990 по описа за 2017 г. в частта,
в която „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати разноски на адвокат К.И.Б. от РАК сумата от 228 лева и 37 стотинки разноски в
заповедното производство, и сумата от 340 лева и 4 стотинки разноски в
първоинстанционното исково производство, като
вместо това ОСЪЖДА въз основа на чл. 78., ал. 3. от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 38., ал. 2. от Закона за адвокатурата „Т.С.“ ЕАД да
заплати на адвокат К.И.Б. от РАК сумата от
26 (двадесет и шест) лева и 52 (петдесет и две) стотинки разноски в
заповедното производство, както и сумата от 151 (сто петдесет и един) лева и 84 (осемдесет и четири) стотинки
разноски в първоинстанционното исково производство.
ОТМЕНЯВА
Решение № 4883
от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр. д.
№ 87990 по описа за 2017 г. в частта,
в която „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат В.В.Т.от Софийската
адвокатска колегия сумата от 326 лева и 25 стотинки разноски в заповедното
производство, както и на адвокат Н.И.И.от Софийската адвокатска колегия сумата от 350 лева разноски в
първоинстанционното исково производство, като
вместо това ОСЪЖДА въз основа на чл. 78., ал. 3. от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 38., ал. 2. от Закона за адвокатурата „Т.С.“ ЕАД да
заплати на адвокат В.В.Т.от Софийската адвокатска колегия сумата от 69 (шестдесет и девет) лева и 62 (шестдесет
и две) стотинки разноски в заповедното производство, както и да му заплати
сумата от 176 (сто седемдесет и шест)
лева и 97 (деветдесет и седем) стотинки – разноски в първоинстанционното
исково производство.
ОТМЕНЯВА
Решение № 4883
от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр.
д. № 87990 по описа за 2017 г. в частта,
в която „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати разноски на адвокат С.А.К. от
Софийската адвокатска колегия 350 лева разноски, като вместо това ОСЪЖДА въз основа на чл. 78., ал. 3. от
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 38., ал. 2. от Закона за
адвокатурата „Т.С.“ ЕАД да заплати на адвокат С.А.К. от Софийската адвокатска
колегия сумата от 24 (двадесет и четири)
лева и 54 (петдесет и четири) стотинки разноски в заповедното производство,
както и сумата от 300 (триста) лева –
разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78., ал. 3. от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 38., ал. 2. от Закона за адвокатурата „Т.С.“
ЕАД да заплати на адвокат Й.Д.Й. от Софийската адвокатска колегия сумата от 58 (петдесет и осем) лева и 11 (единадесет)
стотинки – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78., ал. 3. от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 38., ал. 2. от Закона за адвокатурата „Т.С.“
ЕАД да заплати на адвокат С.А.К. от Софийската адвокатска колегия сумата от 139 (сто тридесет и девет) лева и 56
(петдесет и шест) стотинки – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78., ал. 3. от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 38., ал. 2. от Закона за адвокатурата „Т.С.“
ЕАД да заплати на адвокат С.В.В. от РАК сумата от 300 (триста) лева – разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач „Б.“ ООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, на страната на въззивника.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: